Решение по дело №741/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 220
Дата: 1 септември 2020 г.
Съдия: Емилия Стоянова Колева
Дело: 20201000600741
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 10 юли 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
Номер 22026.08.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София7-ми наказателен
На 27.07.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков

Емилия Колева
Прокурор:Стойчо Тодоров Ненков (875 АП-София)
като разгледа докладваното от Емилия Колева Наказателно дело за възобновяване №
20201000600741 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
Постъпило е искане /озаглавено като искова молба/ на 25.06.2020г.,
с вх. № 2725, от осъдения Й. Д. С. за възобновяване на ВНОХД № 437/2019г.
на Окръжен съд Благоевград.
В искането се сочи, че наложеното му увеличение на постановеното
от първоинстанционния съд наказание на четири години било прекомерно.
Въззивният съд не бил взел предвид многобройните смекчаващи
отговорността му обстоятелства – съдействието му по разследването, върнат
обект на престъплението, изрядно процесуално поведение, признаване на
вината и изказано от него съжаление за извършеното, причините, довели до
извършване на престъплението /употребения алкохол предния ден/, липсата
на други неприключени наказателни производства против него, трудовата му
ангажираност, необременено съдебно минало. Счита, че са налице по
отношение на него многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Претендира размерът на наложеното му от въззивния съд наказание
да бъде редуциран до размера определен от първоинстанционния съд от две
години и четири месеца лишаване от свобода.
В съдебно заседание пред САС осъденият С. поддържа искането си
за възобновяване. Изразява недоволство от повишението на присъдата му и
моли да бъде такава, каквато е постановена от първата инстанция. Изразява
1
съжаление за извършеното от него, което бил направил под въздействие на
алкохола.
Пред въззивния съд прокурорът представляващ САП дава
заключение, че искането е неоснователно, тъй като не са налице
предпоставките, визирани в чл.422 и сл. от НПК.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като обсъди доводите на
страните и извърши проверка за наличие на поддържаното от осъдения
основание за възобновяване, намери следното:
Искането на осъдения за възобновяване на производството по
делото е допустимо, защото е подадено от него на основание чл.420, ал.2 от
НПК и в срока по чл.421, ал.3 от НПК, спрямо влязъл в сила подлежащ на
възобновяване по чл.419 от НПК съдебен акт.
Разгледано по същество същото е частично основателно.
С присъда № 9816 от 18.10.2019г. по НОХД № 1693/2019г.,
Благоевградски районен съд, НО, 2 състав е признал подсъдимия Й. Д. С. /със
снета по делото самоличност/ за виновен в това, че на 08.05.2019г. около
02:30 часа в жилище, находящо се в гр.Благоевград на ул.„14-ти полк“ № 2,
вх. Б, ет. 3, ап. 4 чрез употреба на сила, изразяваща се в удари с шамар в
областта на главата, удари с юмруци и крака в областта на ръцете и краката,
извиване на двете ръце зад гърба и издърпване, и чрез заплашване,
изразяващо се в думите „Ще те обезглавя“ е отнел чужди движими вещи, а
именно - мобилен телефон марка и модел „Самсунг Галакси Ес 9+“ на
стойност 875.00 лв., един брой златен ланец 60 грама, 14 карата на стойност
3600.00 лв., един брой златен ланец, 18 грама, 14 карата на стойност 1080.00
лв., един брой златен ланец, 17.25 грама, 14 карата на стойност 1035 лв., един
брой висулка с изображение на Богородица, 1 грам, 24 карата на стойност
102.60 лв., един брой висулка с изображение на гълъб, 2.5 грама, 24 карата на
стойност 257.40 лв., един брой златна гривна с диаманти 30 на брой, бели на
цвят, 14 карата злато, обща тежест - 25 грама като 16 грама от нея е злато на
стойност 12.960 лв., един брой златна гривна с рубини 30 на брой, бели на
цвят, 14 карата злато, обща тежест - 25 грама като 16 грама от нея е злато на
стойност 4260.00 лв., един брой златна гривна, 10,98 грама, 22 карата на
стойност 1035.00 лв., един брой златна гривна, 15 грама, 14 карата на
стойност 900.00 лв., един брой златна гривна, 5 грама, 14 карата на стойност
2
300.00 лв., един брой златна гривна, 5,60 грама, 18 карата на стойност 432.00
лв., един брой златна гривна, 3,2 грама, 12.5 карата на стойност 171.60 лв.,
един брой златна гривна, 5 грама, 14 карата на стойност 300.00 лв., всичко на
обща стойност 27 308.60 /двадесет и седем хиляди триста и осем лева и
шестдесет стотинки/ лева от владението на Б. Б. П. от гр.Благоевград, с
намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.198, ал.1 от
НК, поради което и на основание същият законов текст във връзка с чл.58а,
ал.1 от НК го е осъдил, като му е наложил наказание „Лишаване от свобода”
за срок от 2 /две/ години и 4 /четири/ месеца, който да изтърпи на основание
чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС при първоначален „общ“ режим на изтърпяване.
С присъдата си съдът се е произнесъл и по предявените от Б. Б. П.
против подсъдимия граждански искове с правно основание чл.45 от ЗЗД за
причинени й имуществени и неимуществени вреди от престъплението, като
частично ги е уважил.
С решение № 610 от 10.02.2020г. по ВНОХД № 437/2019г. Окръжен съд –
Благоевград е изменил присъдата на Районен съд – Благоевград в
наказателно-санкционната й част, като е увеличил размера на наложеното на
подс.Й. С. наказание от две години и четири месеца на четири години
лишаване от свобода.
В искането за възобновяване се поддържа единствено основанието по
чл.422, ал.1, т.5, във вр.чл.348, ал.1, т.3 от НПК – явна несправедливост на
наложеното на С. наказание.
Първоинстанционното производство е протекло по предвидения в
чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 от НПК алтернативен процесуален ред,
предпочетен от подсъдимия. Пред съда той е признали изцяло фактите по
възведеното му обвинение, така както тези факти са очертани в
обвинителния акт и се е съгласил за тях да не се събират допълнителни
доказателства. Съдът от своя страна, констатирайки обоснованост на
направеното от подсъдимия признание от валидно събраните на досъдебното
производство доказателства, е приложил съкратената процедура на съдебно
следствие в избраната от подсъдимия форма.
В тази връзка, преди всичко следва да се посочи, че
първоинстанционният съд напълно законосъобразно, съобразявайки се с
императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК е определил наказанието на
С. при условията на чл.58а от НК, която предполага след като се определи,
3
съответстващ на изискванията на чл.54 от НК размер на наказанието в
границите, посочени от инкриминираната норма на чл.198, ал.1 от НК / от три
до десет години лишаване от свобода/, същото да бъде намалено с една
трета. При така установените законови предели за определяне на наказанието,
отмереното такова от първият съд от три години и шест месеца лишаване
преди неговата редукция е към минималния размер, след като е приет превес
на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства.
За да увеличи размера на така определеното наказание лишаване от
свобода, въззивната инстанция е изразила несъгласие с интерпретацията на
част от приетите от първостепенния съд релевантни за отговорността на
подсъдимия обстоятелства, респ. с крайния извод за превес на смекчаващите
я такива.
На първо място, Благоевградският окръжен съд е счел, че
направеното от С. самопризнание в производство, развило се по реда на Глава
27 от НПК - съкратено съдебно следствие, не може да се счита за смекчаващо
вината му обстоятелство. Настоящият състав намира за неправилно така
приетото от въззивната инстанция. В случая, признанието на фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, се явява
продължение на последователното процесуално поведение на С., спомогнало
за своевременното разкриване на престъплението. На досъдебното
производство, още при първоначалното му привличане като обвиняемо лице,
макар да не е дал подробни обяснения пред водещия разследването орган, С. е
изразил съжаление за стореното и е изразил готовност да възстанови щетите
/л.42 от д.п./. След окончателното му привличане в качеството на обвиняем,
той е дал обяснения, в които е изразил съжаление за извършеното, признал се
е за виновен и е разказал какво се е случило на инкриминираната дата. В тези
си обяснения С. лансира своя версия на събитията, без обаче да отрича
отнемането на вещи и упражнената принуда под формата на сила по
отношение на пострадалата. Становището на настоящия състав е, че без
съмнение обясненията на подсъдимия са допринесли не само за разкриване на
обективната истина още на досъдебната фаза на наказателното производство,
но и за своевременното приключване на делото. С оглед на това, в съгласие с
установената съдебна практика, вкл. тълкувателна такава по въпросите на
съкратеното съдебно следствие, правилно районният съд е отчел признанието
като отделно смекчаващо отговорността му обстоятелство, а не единствено
4
като предпоставка за развитие на производството по реда на облекчената и
благоприятстваща процесуалното положение на подсъдимия съкратена
процедура.
Правилно въззивният съд е изключил от релевантните за
отговорността на подсъдимия обстоятелства „младата възраст“. Към момента
на извършване на деянието той е бил 39 годишен, което е по-скоро „средна
възраст“ съобразно статистическите данни за продължителност на живота.
Към отегчаващите отговорността на С. обстоятелства въззивният
съд е отнесъл, освен обремененото му съдебно минало, и по-високата степен
на обществена опасност на деянието, разкриваща се чрез интензитета на
осъществената по отношение на пострадалата принуда, причинените й не
малко на брой телесни повреди, по-високата стойност на отнетите вещи, и не
на последно място – по-особените отношения, в които са се намирали
извършителят и жертвата. Настоящият състав също констатира наличието на
така посочените обстоятелства и се съгласява с извода на въззивната
инстанция за по-висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.
Същевременно обаче, САС счете, че контролната инстанция като цяло е
отдала по-голямо значение от необходимото на отегчаващите отговорността
на подсъдимия обстоятелства, за сметка на смекчаващите я. Определеният
размер на лишаването от свобода от шест години, или към неговият среден
размер, не е съобразен с изискванията на чл.54 от НК. Неправилно изобщо не
е отчетено от Окръжния съд самопризнанието, което С. е направил още на
досъдебната фаза, както и изразеното от него категорично негативно
отношение и съжаление за извършеното. Вярно е, че същият е осъждан
многократно, но по-голямата част от присъдите му са с една значителна
давност, последната от които е влязла в сила на 30.03.2012г., по която е
санкциониран с „глоба“ за държане на наркотично вещество.
В обобщение, настоящата извънредна инстанция счита, че размерът
на наложеното от Благоевградски окръжен съд наказание лишаване от
свобода в размер на шест години, преди неговата редукция, не съответства
на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл.36 от НК.
Това налага САС да упражни правомощието си за изменение на решението по
реда на възобновяването, като бъде намален така определеният размер, но не
както се претендира от молителя до отмереното му от първоинстанционния
5
съд наказание, а до четири години и шест месеца лишаване от свобода, при
което след приложението на чл.58а от НК С. следва да понесе наказание от
три години лишаване от свобода. В този смисъл, и до този размер, следва да
бъде уважено искането за възобновяване на производството.
Констатирания порок не налага връщане на делото на въззивната
инстанция, а е преодолим чрез упражняване правомощието на САС по чл.425,
ал.1, т.3 от НПК, с намаляване размера на наложеното с въззивното решение
наказание от четири на три години лишаване от свобода.
По изложените съображения и на основание чл.425, ал.1, т.4,
вр.чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.3 от НПК, Софийски апелативен съд,
НО, 7 състав
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ВНОХД № 437/2019г. на Окръжен
съд-Благоевград.
ИЗМЕНЯ решение № 610 от 10.02.2020г. по ВНОХД № 437/2019г. на
Окръжен съд – Благоевград като НАМАЛЯВА размера на наложеното с него
на Й. Д. С. наказание от четири години лишаване от свобода на ТРИ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Решението е окончателно.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6