РЕШЕНИЕ
№ 154
гр. Павликени, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА КАРАГЕНОВА
при участието на секретаря Митко Михайлов
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА КАРАГЕНОВА Гражданско дело №
20254140100091 по описа за 2025 година
Постъпила е искова молба от адв. Ц. Д. от ***АК като пълномощник на
М. Ц. Д. от гр. П. по предявен установителен иск против „***“ АД гр. С. В
исковата молба е посочено, че между ищцата и ответника е сключен договор
за кредит ХТРА №***/28.11.2024 г., по силата на който й е предоставена сума
в размер на 7000 лв. главница за срок от 36 месеца, с лихвен процент 42.00 %,
ГПР 51.11% или общо дължима сума по кредита 12419.64 лв. главница, лихви,
разходи. Ищцата твърди, че е усвоила сумата от 7000 лв., и че я дължи ведно с
лихва за забава. Но счита, че договорът противоречи на закона и морала,
сключен е при неравноправни условия, клаузите в него не са индивидуално
договорени, а е сключен при ОУ- предварително определени от ответника.
Счита, че договорът е сключен при нарушение на разпоредбите на 11 ал.1, т.7-
12 и т.20,чл.12 ал.1 т.7-9 от ЗПК, нарушено е изискването за посочване на
общата дължима сума,неясни са включените разходи по кредита ,таксите, сочи
противоречие с разпоредбата на чл.10а ал.4 от ЗПК, тъй като законът е
забранил изискване да се заплащат такси и комисионни за действия, свързани
с усвояване и управление на кредита и че е налице заобикаляне на
разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК. В договора липсва методика за определяне
на ГПР,размерът на възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави,
1
тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва/ 3.22% към датата
на сключване на договора“и 10пункта надбавка, създаваща се предпоставка за
неоснователно обогатяване. Моли съда да признае за установено в
отношенията между страните , че сключеният помежду им договор за кредит
ХТРА №***/28.11.2024г е недействителен.
В дадения на ответника срок е постъпил писмен отговор от ответника.
Твърди се ,че искът е неоснователен и недоказан.Твърди, че в Приложение№1
към договора е посочена общо дължимата сума 12419.64лв. По кредита в ГПР
е включен само един разход-фиксирания годишен лихвен процент от 42%., а
разликата в процентите на ГЛП и ГПР се дължи на използваната формула в
Приложение№1 към ЗПК. Сочи, че ГЛП на законната лихва за забава към
датата на сключване на договора е 13.63%, а не 13.22%. ГПР е изчислен при
спазване на изискванията на закона като размерът по кредита е 51.11%, като
не надвишава петкратния размер на законната лихва за забава в процесния
период 68.15%. По отношение на договорната възнаградителна лихва посочва,
че в българското законодателство не е нормативно определен максимален
размер на допустимата за договаряне такава, ГЛП от 42.00% надвишава
несъществено трикратния размер на годишния процент на законната лихва за
забава 40.89% към датата на сключване на договора, но съдебната практика за
ненадвишаване на възнаградителната лихва на трикратния размер на
законната лихва за същия период не касае настоящия кредит за необезпечен
кредит / хората ползващи бързи кредити са с нисък доход и е голям рискът от
несъбираемост на вземането/, поради което логично е да се приеме ,че горната
граница на ГЛП е 5 пъти размерът на законната лихва за забава за съответния
период.Счита, че преценката за противоречие със закона следва да се прави на
плоскостта дали сборът от договорната лихва ведно с другите разходи не
надвишава фиксирания от законодателя максимален размер на ГПР- 5кратния
размер на законната лихва за забава, който към момента на сключване на
договора е 68.15%.. В случая ГПР по договора е 51.11% и клаузата за
договорна възнаградителна лихва не се явява нищожна и не противоречи на
добрите нрави.Тази клауза не е неравноправна, тъй като е индивидуално
уговорена-включена е Приложение №1 към договора за кредит, а не е в ОУ,
потребителят се е запознал с преддоговорната информация, СЕФ. Посочва, че
договорът е сключен след подаване на заявление от ищцата на електронен
адрес https://***.bg като избира размер на заемната сума, период на връщане,
2
след което се визуализират предлаганите кредитни пакети с опция за
сравняване на предлаганите възможности. След избор на съответния пакет,се
визуализира дължимата месечна вноска ,включваща главница и договорна
възнаградителна лихва. Клиентът избира падежна дата и след избиране на
съответните линкове към документи:СЕФ с преддоговорна
информация,проект за договор за кредит, ОУ,се запознава с тях без времево
ограничение.След маркиране, че се е запознал с предоставените документи, се
натиска бутон „изпрати“.Посочва, че по отношение на преценката за
неравноправни клаузи следва да се отчете и чл.4 параграф2 от Директива
93/13/ЕИО като договорната възнаградителна лихва е част от съществен
предмет на договора, а не е клауза,която може да е предмет на преценка за
неравноправност, тя е посочена ясно и разбираемо за потребителя. Моли да
бъде отхвърлен предявения иск. Претендира за направени разноски по делото.
Моли за отхвърляне на претенцията за разноски по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА,
евентуално прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищцата.
Съдът намира, че е предявен иск по чл.124 ал.1 от ГПК вр чл.26 ал.1 пр.1
и 3 ,вр чл.22 и 23 от ЗПК,вр чл.8 от ЗПФУР.
Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени
доказателства се установява, че между страните е сключен договор за кредит
ХТРА№***/28.11.2024г от разстояние. Ответникът по делото е небанкова
финансова институция по чл.3 ЗКИ, който може да отпуска кредити със
средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства и има качеството на кредитор по смисъла на чл.9
ал.4 от ЗПК. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е
действало извън рамките на своя професионална дейност и се явява
потребител по смисъла на чл.9 ал.3 от ЗПК.Ищцата има качеството на
потребител, тъй като по делото няма доказателства, нито твърдение,
физическото лице да е получило заемната сума по договора за търговска или
професионална дейност.
Не се спори и че ищцата е получила сумата от 7000лв. главница със
задължение за връщане за срок от 36 месеца, с лихвен процент 42.00%,ГПР
51.11% или общо дължима сума по кредита 12419.64лв.главница, лихви,
разходи. По делото е спорно дали сключения договор съдържа неравноправни
3
клаузи, водещи до недействителността му и дали се дължи претендираната от
ищцата сума. Сключеният договор по своята правна характеристика и
съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което за
него важат разпоредбите на ЗПК.
Съгласно чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.10
ал.1, чл.11 ал.1 т.7-12 и ал.2, мл.12 ал.1 т.7-9, договорът за потребителски
кредит е недействителен като липсата на всяка една от тези императивни
изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 от ЗПК-изначална
недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото сключване на
договора с последица, че заемателят дължи връщане само на чистата сума по
кредита, без да връща лихва и други разходи. Следва да се посочи също, че
разпоредбата на чл. 24 от ЗПК предвижда, че за договора за потребителски
кредит се прилагат и разпоредбите на чл.143-148 от ЗЗП. Съгласно чл. 143 от
ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка
в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. По аргумент от чл. 6, § 1 от Директива 93/13/ЕИО
неравноправните клаузи не обвързват потребителя. Неравноправният
характер на клаузи в потребителския договор, които обосновават тяхната
нищожност, съдът е длъжен да преценява служебно. Съгласно разпоредбата
на чл. 146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни,
освен ако са уговорени индивидуално. По аргумент от противното на чл.146,
ал.2 от ЗЗП, индивидуално уговорени клаузи са тези, които не са били
изготвени предварително и потребителят е имал възможност да влияе върху
съдържанието им. Съгласно чл. 146, ал.4 от ЗЗП тежестта за установяване на
обстоятелството, че договорна клауза е индивидуално уговорена, е върху
кредитора. Изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК е че договорът трябва да
съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислен
към момента на сключване на договора за кредит като се вземат предвид
допускания, използвани при изчисляването му . Съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК,
ГПР изразява общите разходи по кредита-настоящи и бъдещи: лихви,други
преки или косвени разходи,комисионни, възнаграждения от всякакъв вид и се
изчислява по специална формула. Спазването на това изискване дава
информация на потребителя как е образуван размера на ГПР и общо
дължимата сума по кредита.В посочената величина на ГПР следва по ясен и
4
разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които
ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.Налице
е нарушение, тъй като в договора за кредит кредиторът се е задоволил
единствено с посочване на общата като абсолютни стойности на лихвения
процент по заема и ГПР като липсва ясно разписана методика на формиране
ГПР-кои компоненти включва и как се формира посочения в договора ГПР,
няма яснота и как е формиран фиксирания годишен лихвен процент , как
точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този
начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е
процентът на оскъпяване на ползвания от него потребителски кредит. Целта
на тази разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и
максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка
с кредита, за да може да направи информиран и икономически обосноват
избор дали да сключи договора. Липсата на разбираема и недвусмислена
информация в договора по см на чл.11 т.10 от ЗПК е възможно да заблуди
средния потребител относно цената и икономическите последици от
сключването на договора за потребителски кредит. Същевременно
посочването на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна
информация относно общите разходи по кредита, водещо до неравноправна
клауза за общия размер на сумата,която следва да плати потребителя по
смисъла на чл.4 параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност
на договора в неговата цялост.
По отношение на уговорената договорна възнаградителна лихва съдът
намира, че тя противоречи на добрите нрави. При формиране на размера на
лихвата по заема обективен критерий може да бъде размерът на законната
лихва, без обаче тя да може да се приеме като максимален размер.В съдебната
практика се приема, че максималния размер, до който съглашението за
плащане на възнаградителна лихва е действително е, ако тя не надвишава с
повече от 3 пъти законната такава /за обезпечени кредити е 2 пъти/ . Следва да
се отбележи, че принципно няма пречка страните по договор да уговарят
заплащане на възнаградителна лихва над размера на законната лихва от 10 %,
изчислена като основен лихвен процент на БНБ + десет пункта надбавка, като
тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл.10 ал.2
от ЗЗД, но максималният размер на договорната лихва /възнаградителна или
за забава/ обаче е ограничен от нормата на чл.9 от ЗЗД, съгласно която
5
страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото
то не противоречи на добрите нрави. Съгласно разясненията, дадени в
Тълкувателно решение № 1/2009г. от 15.06.2010г. на ВКС, ОСТК, добрите
нрави са неписани и несистематизирани морални правила без конкретика, но
които, изхождайки от принципа за справедливост, са общоприети в
обществото и субектите на правото следва да се ръководят от тях. Въпреки
тяхната абстрактност законът им е придал правно значение, защото правната
последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на
договора със закона-чл.26 ал.1 от ЗЗД. За противоречащи на добрите нрави се
считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби
участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един
субект за облагодетелствуване на друг и пр. Съгласно трайно установената
съдебна практика, противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна
лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато
възнаградителна лихва е уговорена по обезпечен и по друг начин заем /напр.
ипотека, залог/, противно на добрите нрави е нейният размер да надвишаваща
двукратния размер на законната лихва. Противоречаща на добрите нрави е
сделка, в която са уговорени икономически неизгодни условия за участващата
по-слаба в икономическо отношение страна по нея. В настоящия случай по
договора е налице ФГЛП от 42% .Клаузата на договора, установяваща
размера на договорната възнаградителна лихва в посочения размер-почти
половината от сумата по кредита- накърнява договорното равновесие между
страните, противоречи на добрите нрави, в разрез е с принципа на
добросъвестността при договарянето, поради което се явява
нищожна.Нищожните договорки не произвеждат никакво действие,
следователно лихвата по процесния потребителски кредит не е уговорена и
такова задължение не е възникнало за ищеца. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК,
всяка клауза от договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Според нормата на чл.22
от ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение, когато
не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът
за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно
изброените норми са и тези по чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК - за определяне на
възнаградителна лихва и годишния процент на разходите. Предвид това и след
като коментираните клаузи на процесния договор за кредит като нищожни не
6
пораждат правно действие, то договорът за кредит се явява недействителен на
основание чл. 22 във вр. чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК във вр. чл.26, ал.1,
предл.3 от ЗЗД. Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност по кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита.
С оглед гореизложеното съдът намира, че сключения договор за
потребителски кредит се явява нищожен, съдържащ неравноправни клаузи,
засягащи съществено съдържанието на договора: уговорки за
договорна/възнаградителна лихва, ГПР, които на основание чл.26, ал.1,
предл.3 от ЗЗД, във вр. с чл.22 вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК водят до
недействителност на договора и следователно следва да бъде постановено
решение и да бъде уважен предявения иск
С оглед изхода на делото следва на основание чл.78 ал.1 от ГПК да се
присъдят разноските на ищеца съразмерно уважената част на исковата
претенция. Ищцата е направила разноски за платена ДТ в размер на 30лв. и с
оглед уважаване на иска, следва ответникът да заплати на ищцата
направените разноски вцялост по посочената от ищцата банкова сметка.
Претендира се и адвокатско възнаграждение. По делото е представено
пълномощно без да е посочена уговорена или заплатена сума и списък за
разноски по чл.80 от ГПК за претендирано адвокатско възнаграждение по
чл.38 ал.2 вр. ал.1 т 2 от ЗА. Съгласно тази разпоредба ако насрещната страна
е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение
като сумата следва да се присъди в негова полза. Този размер съгласно чл.7
ал.2 т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г за възнагражденията за адвокатска
работа би следвало да е 460лв, който съдът намира за несправедлив,
несъразмерен с материалния интерес, фактическата и правна сложност на
делото, качеството на предоставената услуга, броя на проведените съдебни
заседания, участието на адвоката в делото: предявяване на искова молба,
участие в 1 съдебно заседание, представяне на писмено становище, малък
брой на писмените доказателства. Съдът се съобрази с практиката в решение
от 05.12.2006 г. по обединени дела С-94/2004 и С-202/2004г на СЕС, съгласно
която делегирането на частноправен субект –Висшия адвокатски съвет-на
правомощия по определяне на минималните адвокатски възнаграждения
представлява нарушение на правилата на свободна конкуренция съгласно
7
чл.101 и чл.102 от ДФЕС и по този начин се отнема правото на съда да
съобрази спецификите на делото и да присъди разумен размер на
направените разноски, В този смисъл е и решение от 28.07.2016 г. по дело С-
57/2015 г. на СЕС, при което се допуска съдът да може във всеки случай, в
който прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би
довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по
изключение от този режим. Съдът намира, че при определяне на размера на
адвокатско възнаграждение не е обвързан с определените в Наредба 1/2004 г.
за възнагражденията за адвокатска работа минимални възнаграждения и
определя адвокатско възнаграждение при отчитане на реалната фактическа и
правна сложност на делото , в размер на 300 лв.Следва ответникът да бъде
осъден да заплати на процесуалния представител на ищцата тази сума по
посочената от него банкова сметка.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен Договор за кредит ХТРА№***/28.11.2024г
, сключен между „***“ АД с ЕИК*** със седалище и адрес на управление гр.
***,представлявано от управителите С. Е. Ц. и Г. Х. К. и М. Ц. Д. с ЕГН
********** от гр. *** поради накърняване на добрите нрави, на основание
чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, във вр. с чл.22 вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК.
ОСЪЖДА „***“ АД с ЕИК*** със седалище и адрес на управление гр.
***,представлявано от управителите С. Е. Ц. и Г. Х. К. ДА ЗАПЛАТИ на
основани чл.78 ал.1 от ГПК на М. Ц. Д. с ЕГН ********** от гр. *** сумата от
30 лв. /тридесет лева/ направени по делото разноски за платена ДТ.
ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 от ЗА вр. чл.78 ал.1 от ГПК „***“ АД с
ЕИК*** със седалище и адрес на управление гр. ***,представлявано от
управителите С. Е. Ц. и Г. Х. К. ДА ЗАПЛАТИ на адв Ц. С. Д. от ***АК със
служебен адрес гр. ***, личен № *** сумата 300лв./ триста лева/ адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на ищцата М. Ц. Д. с ЕГН
********** от гр. П. по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
8
9