№ 338
гр. Плевен, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Дияна Ат. Николова
при участието на секретаря Габриела Ст. Василева
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело №
20224430102908 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на подадена искова молба от ***, ЕИК ***,
седалище и адрес: ***, представлявано от *** против Н. И. В., ЕГН **********, с адрес: ***
в която се твърди следното : с Разпореждане № 4140/21.04.2022 г. по ч.гр.д. № 600/2022 г. по
описа на Районен съд - Плевен, XII-ти граждански състав, получено на 16.05.2022 г., с което
са уведомени, че издадената Заповед за изпълнение на парично задължение е връчена на
длъжника Н. И. В., ЕГН **********, при условията на чл. 47, ал. 5 от Гражданския
процесуален кодекс /ТПК/ и в законоустановения срок, *** с ЕИК *** упражнява правото си
да предяви иск, с който да бъде признато за установено по отношение на ответника Н. И. В.,
ЕГН **********, че дължи на *** с ЕИК *** вземане, което е предмет на подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. № 600/2022 г. по описа на Районен съд - Плевен, XIIти граждански състав, и
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение.
Вземането се обоснова със следното : между страните ****, в качеството на
кредитодател, и Н. И. В., ЕГН **********, с ЕГН **********, в качеството на
кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит №656481 на 21.04.2016 г. по
електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
/ЗПФУР/. Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги
1
от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до
сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При
сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация,
изискуема по закон. Съгласно чл.6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги
от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система
за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която
от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
Договорът за потребителски кредит е сключен при спазване на изискванията на
Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги /предишно наименование: Закон за електронния документ и
електронния подпис/, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и
приложимото законодателство.
Съгласно чл.9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за потребителски кредит са
потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването
на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или
търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя
или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или
търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и Договор за потребителски
кредит 656481 от 21.04.2016 г. по безспорен начин установяват сключения между страните
договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно
условията на договора.
Разпоредбата на чл.10 ал.1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по
ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните.
В случая представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с
цитираното законово изискване. Изложеното обосновава извод, че пропесният договор е
действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10. чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.
На 21.04.2016год. ответникът Н. И. В., ЕГН **********, е сключила Договор за
кредит № 656481 с ***, по силата на който е получил сумата от 675.74 лева, срещу което се
съгласил да върне 11 броя вноски по 88,57 лева в срок до 31.03.2017 г., когато е падежирала
последната вноска, съгласно Приложение 1, съдържащ Погасителен план, неразделна част
към Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %,
както и годишен процент на разходите в размер на 50 %.
2
В Раздел X, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя
/“Оу“/, неразделна част от Договора за кредит страните се съгласили, че Н. И. В., с ЕГН
********** ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху
всяка забавена погасителна вноска. В Раздел VI, чл. 7 от ОУ, неразделна част от Договора за
кредит страните постигнали съгласие Длъжникът да заплаща всички разноски свързани с
неизпълнението му. В Раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ било уговорено правомощие на *** да
уведомява Длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на
съобщения, писма и стикери.
Ответникът Н. И. В. е сключила на 21.04.2016 година Договор за предоставяне на
поръчителство с дружеството ***. По силата на Договора за предоставяне на поръчителство
дружеството се е задължило да сключи договор с трето за процеса лице - *** и да отговаря
пред *** солидарно с Н. И. В., ЕГН: ********** за всички задължения по Договора за
кредит с *** така, както те са установени в Договора за кредит и приложенията към него.
Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне поръчителство дружеството се е задължило да
плати всички изискуеми задължения при поискване от ***.
На 21.04.2016 година *** и *** са сключили договор за поръчителство, по силата
на който *** се е задължило спрямо *** за всички задължения на Н. И. В., с ЕГН
********** по Договора за кредит. Така *** е изпълнило задълженията си към Н. И. В.,
ЕГН: ********** по Договора за предоставяне поръчителство.
Ответникът Н. И. В., с ЕГН ********** не е изпълнил в срок задълженията си
по Договора за кредит.
*** е поканило *** да плати всички изискуеми задължения на Н. И. В., ЕГН:
********** по Договора за кредит на 18.02.2021 г. За това обстоятелство и в изпълнение на
уговореното в чл. 3, ал. 2 от Договора за предоставяне на поръчителство *** е изпратило
уведомление до ответника Н. И. В., с ЕГН ********** на 18.02.2021 г., в което е посочило
всички дължими суми и предстоящо плащане от ***.
На 23.02.2021г. *** е погасило дължимите от Н. И. В., на *** суми, както следва:
1. 675.74 лева /главница/ по Договор за кредит; 2. 121.39 лева/договорна лихва/ за период
31.5.2016г. до 31.3.2017 година; 3. 336.91 лева /обезщетение за забава в размер на законната
лихва за забава/; във връзка с уведомяване и извършени опити за извънсъдебно погасяване
на задължението.
На 23.02.2021 г. *** е уведомило по електронна поща Н. И. В., с ЕГН ********** за
извършеното плащане съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от Договора за предоставяне на
поръчителство, за встъпването на *** в правата на кредитора ***, както и за задължението
му за заплащане на възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство в размер
на 527.93 лева, ведно със сумата от 223.13 лева, представляваща обезщетение за забава
върху дължимото възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г. **** и
„***“ ЕООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Н. И. В., с ЕГН ********** по
3
описания договор за потребителски кредит на цесионера ***, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: ***. Ответникът Н. И. В., с ЕГН ********** е уведомен за цесията на
посочената от него в договора електронна поща с имейл от 01.04.2021 г.
От представения с настоящата искова молба Договор за продажба и прехвърляне на
вземания, сключен на 02.03.2021 г. между **** като цедент и ***, ЕИК: ***, като цесионер
се установява, че страните са постигнали договореност цедентът да прехвърля станали
ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за
потребителски кредит, сключени от Продавача с физически лица, които не изпълняват
задълженията си по тях, които вземания е договорено, че се индивидуализират в
Приложение № 1 към дата 23.02.2021г., неразделна част от договора.
С Приложение № 1 от дата 21.04.2016 г. към описания по-горе договор, *** е
прехвърлил на цесионера ***, видно от т. 445. вземанията от настоящия ответник. Видно от
представената извадка от Приложение №1 вземането на **** към ответника по
гореописания Договор за паричен заем № 656481 /21.04.2016 г. е прехвърлено на ***, за
сумата от 1885,10 лв. (хиляда осемстотин осемдесет и пет лева и десет стотинки).
Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на длъжника,
има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно
и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането.
С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения
кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено
от предишния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението обаче няма характер на
лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от
пълномощник на цедента. С оглед константата съдебна практика няма пречка старият
кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да
извърши предвиденото в чл. 99. ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената
цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и
специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено.
Прави се изявление, че ако съдът приеме, че уведомяването на длъжника - ответник на
посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то да приеме за надлежно
връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.
Ответникът Н. И. В., с ЕГН ********** не е изпълнила в срок задълженията си по
Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия
момент задължението все още не е погасено, като няма извършено нито едно плащане от
страна на Н. И. В., с ЕГН ********** от сключването на процесния договор до настоящия
момент.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да приеме за установено, че
ответникът Н. И. В., с ЕГН **********, дължи на ***, с ЕИК *** парично вземане,
конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № 600/2022 г., а именно сумата в общ размер от 1885,10 лв.
4
(хиляда осемстотин осемдесет и пет лева и десет стотинки), формирана както следва:
главница в размер на 675,74лв.; 527,93 лв. възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство, договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 121,39 лв. за
период от 31.5.2016г. до 31.3.2017г, законна лихва за забава върху главницата в размер на
336,91 лв. за период от 31.5.2016г. до 23.02.2021 г., 223,13 лв., дължима се законна лихва за
забава по Договора за предоставяне на поръчителство, както и лихва за забава върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на
вземанията.
Впоследствие е уточнено, че предмет на вземането са само сумите, както следва:
главница в размер на 675,74 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в
размер на 121,39 лв.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 336,91 лв., ведно
със законната лихва.
Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран писмен отговор от назначения особен
представител на ответната страна – адв.Ц.П. от ПлАК.
В о.с.з. ищцовото дружество, редовно призовано, не се представлява.
В о.с.з. ответницата, редовно призована, се представлява от особения представител
адв.Ц.П., която не оспорва иска.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, доказателствата по делото и
разпоредбите на закона, приема за установено следното от фактическа и правна страна
следното :
От приложеното ч.гр.д. №600/2022год.г. по описа на ПлРС се установява, че ищцовото
дружество е депозирало на 04.02.2022год. заявление по реда на чл.410 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение срещу ответницата; издадена е заповед за изпълнение за сумите,
както следва : сумата от 675,74лв.- главница по договора за кредит, сумата от 121,39лв.-
договорна възнаградителна лихва, начислена върху главницата по договора за кредит, за
периода 31.05.2016-31.03.2017г, и сумата от 336,91лв. - законна лихва за забава, по договора
за кредит, за периода 31.05.2016-23.02.2021год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 04.02.2022г., до изплащане на вземането, както и направените
деловодни разноски- сумата от 25лв. - държавна такса. В заповедта е отразено, че вземането
произтича от следните обстоятелства: договор за потребителски кредит
№656481/21.04.2016г. между ****, като кредитор и длъжника; договор за цесия от
02.03.2021г. За останалите суми, предмет на заявлението е постановен отказ.
Вземането, предмет на заповедното и исковото поризцводство е идентично по
основание и размер. Предявеният иск на осонвание чл.422 от ГПК е допустим с оглед
спазването на срока, визиран в закова за неговото предявяване и предметът на делото.
Искът е основателен и доказан, с оглед липсата на оспорвания, направени в хода на
делото.
Съдът, като взе предвди доказателствата по делото, доводите на страните и
разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
5
Писменито доказателства, представени по делото, а именно договор за потребителски
кредит от 21.04.2016год., ведно с приложими Общи условия, Стандартен европейски
фхормуляр, договор за цесия, уведомление за същата, дават основание на съда да приеме, че
и щецът е доказла основателността на исковата си претенция, която не е оспорен по реда,
визиран в закона и в съответния срок. При това положение изводът, който съдът може да
направи е, че е налице валидно възникнало облигационно правоотношение между страните
по делото, по което е налице виновно неизпълнение на задълженията от страна на
ответницата. Не са налице данни, респ. не са представени доказателства същата да е
извършила плащания в хода на делото. Съдът приема, че ответната страна е редовно
уведомена за станалата цесия с връчването на преписите от исковата молба и приложенията
на особеният представител на ответника. В случая няма пречка уведомяването за станалата
цесия да бъде извършено с връчването на съдебните книжа, на особения представител на
длъжника, в рамките на предявеният установителен иск, предявен след указания на съда по
реда на чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК - след уведомяване на длъжника чрез залепяне на
уведомление. Съобразно нормата на чл.99, ал.3 от ЗЗД, целта на уведомяването на длъжника
за цесията, е той да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение – да изпълни
задължението си точно, като плати на надлежно легитимирано лице, което е носител на
вземането. Съдът приема, че връчването на всички книжа по делото на ответника е
надлежно, ако е направено на особения представител, назначен от съда при спазване на
установената в ГПК процедура и от този момент се пораждат свързаните с факта на
връчване правни последици, в т.ч. и за цесията. По същите съображения няма пречка
уведомление за предсрочна изискуемост да бъде връчено на особения представител на
ответника /в т. см. решение №198/18.01.2019г. по т.д. №193/2018г. постановено по чл.290 от
ГПК/.
С оглед изложеното, предявените искове следва да се уважат.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе
по направените разноски в заповедното и исковото производство, при съобразяване
приетото в т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. При
този изход на делото следва да се присъдят разноски за заповедното производство – 25лв. -
внесена държавна такса. За исковото производство следва да се присъдят : 112лв. държавна
такса 362лв.-възнаграждение за особен представител – адв.Ц.П. и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер – 100лв., или общо разноски 574лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, чл.86,
чл.240 от ЗЗД вр. чл.9, чл.19,чл. 33 от ЗПК, че Н. И. В., ЕГН **********, с адрес: ***
ДЪЛЖИ на ***, ЕИК ***, седалище и адрес: ***, представлявано от *** сумите, както
следва : главница в размер на 675,74 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата
в размер на 121,39 лв. за период от 31.5.2016г. до 31.3.2017год., законна лихва за забава
върху главницата в размер на 336,91 лв. за период от 31.5.2016г. до 23.02.2021год., ведно със
законната лихва върху главницата от 04.02.2022год. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №600/2022г. по описа на Плевенски РС.
6
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК Н. И. В., ЕГН **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***, седалище и адрес: ***, представлявано от ***, разноски по
делото за заповедното производство по ч.гр.д. №600/2022год. по описа на ПлРС – 25лв. и
разноски по делото за настоящото производство в общ размер 574лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски РС пред Плевенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7