Номер 69729.10.2020 г.Град Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – РусеIV Наказателен състав
На 13.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Венцислав Д. Василев
Секретар:Виолета К. Цветкова
като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно
наказателно дело № 20204520201526 по описа за 2020 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „Селенази“ ООД до Русенския Районен съд против наказателно
постановление № 38-0001110/13.08.2020г. на Директора на РД ”АА” гр.Русе,в която се иска
съдът да го отмени, като незаконосъобразно.
Жалбоподателят редовно призован се явява управителят на дружеството, който
поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител.
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа
страна следното:
Наказаното дружество притежавало лиценз за лиценз № 20690 за международен превоз
на товари. На На 20.07.2020г. била извършена комплексна проверка на това дружество в
сградата на АНО от св.Йордан Пантов, инспектор към РД“АА“ гр.Русе. В хода на проверката
св.Пантов преценил, че дружеството не отговаря на изискванията за трайно установяване на
територията на Република България, съгласно чл.5 от Регламент (ЕО) № 1071/2009г., тъй като
не разполагал със собствен, нает или възложен експлоатационен център по силата на чл.6а
ал.2 от Наредба № 11/31.10.2002г. (наричана за краткост Наредбата) , а също и че разполага
с офис за съхранение на документите , свързани с с транспортната дейност на фирмата. Във
връзка с това съставил АУАН против дружеството, а въз основа на него АНО издал
обжалванато наказателното постановление с което на дружеството му било наложено
1
административно наказание за нарушение по чл.6а ал.1 от Наредбата вр. чл.105 ал.1 от ЗАПр
глоба в размер на 200 лв.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на
производството доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на това
и в този смисъл е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Налице са и двете отменителни основания – съществено нарушение на процесуалните
правила и нарушение на материалния закон, тъй като на жалбоподателя е наложено
наказание за нарушение, което не е извършил.
На първо място следва да се посочи, че АУАН и наказателното постановление не са
съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. И в двата процесуални
документа нарушението е формулирано по такъв начин, че не става изобщо в какво точно
нарушение е обвинен, съответно наказан жалбоподателя. И в АУАН , и в наказателното
постановление е посочено, че жалбоподателят не отговаря на условията за уседналост, тъй
като кумулативно не разполага със собствен, нает или възложен експлоатационен център от
една страна и от друга не разполага с офис за съхранение на документите. Съгласно чл.6а
ал.1 от Наредбата, който препраща пряко към чл.5 от Регламент (ЕО) № 1071/2009г. това са
две отделни задължения на всеки превозвач, изрично регламентирани в б.“а“ (офис) и б.“в“
(експлоатационен център), т.е. в случай, че актосъставителят и АНО са преценили, че
наказаният превозвач не отговаря и на двете изисквания е следвало да му бъдат наложени
две отделни наказания по субсидиарния състав на чл.105 ал.1 от ЗАПр, а едно общо. Така с
този използван подход не става ясно изобщо за кое от двете нарушения му е наложено
наказание, което от своя страна води до накърняване на правото му на защита с най-важната
му съставка , а именно да разбере в какво точно нарушение е обвинен, съответно наказан.
По този начин АНО е нарушил разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, тъй за две отделни
административни нарушения му е наложено едно административно наказание.
В случая съдът намира, че издаденото наказателно постановление страда и от
материална незаконосъобразност. Управителят на дружеството още в хода на проверката на
20.07.2020г. е представил два отделни договора за наем – както на експлоатационен център ,
2
л.6 от делото и за наем на офис, л.7 от делото. Видно от съдържанието на тези два договора ,
договорът за наем на експлоатационния център е със срок на действие до 07.03.2021г. , а
този за наем на офис със срок на действие 15.03.2021г. Доколкото актосъставителят не е
проверил на място и двата имота, отдадени под наем съдът намира, че наказаното дружество
действително притежава наети офис, съответно експлоатационен център и по този начин не
е допуснало нарушение на чл.6а ал.1 от Наредбата.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде
отменено, като необосновано и незаконосъобразно .
Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът :
Р Е Ш И :
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 38 – 0001110/13.08.2020г. на Директора на РД
”АА” гр.Русе с което на „Селенази“ ООД му е наложено административно наказани
“имуществена санкция” в размер на 200 лв. за нарушение по чл.105 ал.1 от Закона за
автомобилните превози.
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския
Административен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3