Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 06.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, III-ти граждански състав, в публичното заседание на 18.06.2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Анета Христова, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.дело №7111 по описа за 2020г.
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е образувано въз основа на
депозирана искова молба от “***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от ***. ***, чрез юрк. Ц.М. против М.С.Г., ЕГН **********
Адрес: ***, в която се твърди следното : ищецът е депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу М.С.Г., ЕГН **********,
адрес: ***. С разпореждане, постановено по ч.гр. дело №20204430104118г. по
описа на Районен съд - гр. Плевен е уважено искането и е издадена заповед за
изпълнение срещу длъжника. Заповедта за изпълнение е връчена на същия, като
уведомление за производството е връчено чрез залепване по реда на чл. 47 ал.5
от ГПК, с оглед на което и предвид е дадените указания от заповедния съд, е инициирано настоящото исково
производство.
Предявява се иск за установяване на
съществуване на вземането спрямо М.С.Г., ЕГН **********, адрес: *** за
консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот -
апартамент, находящ се на адрес *** аб. № ***.
Основанията, обстоятелствата и фактите, от
които произтича вземането са следните: като собственик/ползвател на
топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен, ответникът е клиент на топлинна
енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл. 153.(1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от
2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия. Затова за него важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката. Съгласно чл.150. (1) (Изм. - ДВ,
бр. 54 от 2012 г„ в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно
регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30
дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
Общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд" от дата
13¬14.12.2007 г. и във вестник „Посоки бр. 239Ч3.12.2007 г. С тях се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и
Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане
на ТЕ" е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и
ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл,
задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец,
следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца
ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31 ал.6 от ОУ
ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.
Вземането се конкретизира, а именно : Сума
за отопление с ИРУ, начислена за периодите посочени в петитума на исковата
молба в размер на 345,96 лв.; Сума за отопление без ИРУ , за периодите посочени
в петитума на исковата молба в размер на 76,02 лв.; Сума за топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация, начислена за същия период от време, в размер на
322,35 лв.; Сума за битово горещо водоснабдяване /БГВ/, начислена за периодите,
описани в приложението в размер на 0,00 лв.; Суми за услуга дялово
разпределение в общ размер от 23,04 лв., начислени за периодите, подробно
описани в приложението; Корекции - 0,00 лв. Заявява се, че има монтирани
измерващи уреди в имота на ответната страна, както следва :- 0бр. водомери за БГВ; 1 бр.
индивидуални разпределителни уреда /ИРУ/; отопление без ИРУ в баня с щранг -
лира
Ответникът, видно от приложеното в
производството по чл. 410 от ГПК, по описа на Районен съд - гр. Плевен
извлечение от сметка за абонатен № ***, е използвал доставяната от
дружеството топлинна енергия и не е
погасил задължението си.
Съдът е сезиран с искане да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на М.С.Г., ЕГН **********,
адрес: ***, че дължи на „***” ЕАД сума за консумирана топлинна енергия в имота,
находящ се в *** в размер от : Главница в размер от 680,41 лв. за периода
01.03.2018 г. - 30.04.2020 г., Мораторна лихва 55,33 лв. - за периода
03.05.2018 г. до 07.08.2020 г.; Законната лихва от датата на депозиране на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело
№ 20204430104118 г. по описа на Районен съд - гр. Плевен до окончателното
изплащане на сумите.
Претендират се разноски.
Направени са искания по доказателствата.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран
писмен отговор от назначения особен представител на ответната страна адвокат Й.Д.
***, с адрес на кантората в ***, в който се заявява, че предявената искова
претенция е неоснователна. Твърди се, че от представените с исковата молба
доказателства не се установява по категоричен начин, че в процесния период
03.05.2018г. - 07.08.2020г. ответникът е имал качеството на собственик или
ползвател на имота. Представен е нотариален акт за покупко - продажбана
недвижим имот от 2006г. както и молба - декларация от същата година, с която ответникът
заявява желание да му бъде открита партида за отопление и заплащане на топла
вода, считано от 21.04.2006г. Не са представени обаче доказателства дали за
процесния период, за който се претендира заплащане на изразходвана топлинна
енергия, М.Г. е имал качеството на собственик или ползвател на топлоснабдения
имот. От страна на ищеца не са ангажирани доказателства за извършено реално
отчитане на индивидуалните разпределители на абоната, както и стойността на
начислените за това суми и тези за услугата дялово разпределение и отчет на
средствата за дялово разпределение. Не са представени доказателства, че за
процесния период в имота е потребявана енергия за отопление и/или топла вода.
Съгласно чл.13 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
05.04.2006г. сметките от енергоразпределителните дружества, операторите на
разпределителната мрежа и фирмите за търговия с енергия на дребно, следва да се
изготвят въз основа на реално енергийно потребление. Ответникът не участва
лично в настоящото производство, тъй като не е намерен на адреса на
топлоснабдявания имот, поради което още веднъж възниква въпросът живеели ли
изобщо в него, собственик ли е. Следователно дори да се установи, че Г. има
качеството потребител, не се установява цената да е дължима, доколкото няма
доказателства, че ищцовото дружество реално е доставило топлоенергия. Остава
неясен начинът на формиране на стойността и количеството начислена топлоенергия
за тази услуга, предвид липсата на данни дали е бил осигурен достъп до жилището
на представител на дружеството за дялово разпределение. От исковата молба не
става ясно по какъв начин е измерена ТЕ, как е отчетена, по какъв начин е
разпределена и каква е цената, която следва да се заплати. Прави се искане за
отхвърляне на иска.
В съдебно заседание ищецът се представлява от ***, която
заявява, че в хода на делото е извършено плащане от ответната страна и е
дължима само сумата от 144,86лв. - разноски, направени от ищеца във вр. с
назначаване на собения представител на ответната страна.
Ответната страна се представлява от назначения особен представител адв.Й.Д.,
която моли съда да отхвърли иска като погасен чрез плащане.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, доводите на
страните и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Предявеният иск е допустим, а по
същество – следва да бъде отхвърлен, като погасен чрез плащане, извършено в
хода на делото.
От приложеното ч.гр.д. №4118/2020год.
по описа на ПлРС се установява, че същото е образувано на 24.08.2020год. на
основание депозирано от ищеца против ответника заявление за издаване на заповед
за изпълнение на основание чл.410 от ГПК. Такава е издадена срещу длъжника запроцесните
суми и на процесното основание. Заповедта за изпълнение е връчена при условията
на чл.47 ал.5 от ГПК, инициирало
настоящото исково производство, с депозирана в срок искова молба.
Не е налице спро относно това, че ответната
страна е собственик на топлоснабдения процесен имот, а и делото в тази връзка е
попълнено с писмени доказателства. В хода му
се установява, че е извършено плащане от страна на ответника, което е отнесено към основното
задължение и акцесорното такова, към част от разноските, като остават
неизплатени 144,86лв. - за зразноски за особен представител.
С оглед изложеното, искът следва да
се отхвърли като погасен чрез плащане, а в полза на ищеца следва да се присъдят
само разноски за исковото производство и то частично – за сумата 144,86лв.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл.422 от ГПК
иск от “***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от ***. ***, чрез юрк. Ц.М. против М.С.Г., ЕГН ********** Адрес:
***, с назначен особен представител по делото адв.Й.Д., с който се иска да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите 680,41 лв. –
главница за периода 01.03.2018 г. - 30.04.2020г. и мораторна лихва 55,33 лв. -
за периода 03.05.2018 г. до 07.08.2020 г., ведно със законната лихва, за
окито суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр. дело №4118/2020
г. по описа на Районен съд - гр. Плевен, като погасен ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК М.С.Г., ЕГН ********** Адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на “***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от ***. ***, напхравени разноски за исковото
производство в размер 144,86лв.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: