№ 2279
гр. София, 19.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20211100514919 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 вр. чл. 422, ал. 1 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника В. ЦВ. С. срещу решение от 04.06.2021
г. по гр.д. №26129/2019 г. на Софийския районен съд, 48 състав, в частта, в която са
уважени предявените от „ОТП Ф.Б.“ ЕАД срещу жалбоподателя установителни искове с
правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.430 ал.1 и ал.2 ТЗ и чл.86 ал.1
ЗЗД за сумата от 4693,99 евро, представляваща главница по договор за кредит за текущо
потребление от 04.10.2011 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и жалбоподателя, ведно със
законната лихва от 16.05.2013 г. до окончателното плащане, сумата от 290,78 евро,
представляваща договорна лихва за периода 04.12.2012 г. – 15.05.2013 г., сумата от 94,25
евро, представляваща лихва за забава за периода 12.12.2012 г. – 15.05.2013 г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №21376/2013 г. по описа на СРС,
48 състав, като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното и исковото
производство.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и незаконосъобразно.
Излага, че по делото не е доказано наличието на предсрочна изискуемост на процесния
договор за кредит, както и че процесните вземания са погасени по давност. Сочи, че за
ищеца липсва правен интерес от предявяване на установителните искове, тъй като по делото
не е установен соченият договор за цесия. Предвид изложеното жалбоподателят моли
въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част и да отхвърли изцяло
предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „ОТП Ф.Б.“ ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва
жалбата и моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която предявеният установителен иск
1
за заемни такси е отхвърлен изцяло, поради което решението е влязло в сила в тази му част.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, поради което настоящият въззивен съдебен състав споделя мотивите на
първоинстанционният съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Във връзка с
доводите в жалбата за неправилност на решението следва да се добави и следното:
Както е възприето в т.18 ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на предявен
иск по чл.422 ал.1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става
изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем.
Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени
обстоятелства или се обявява по реда на чл.60 ал.2 ЗКИ, правото на кредитора следва да е
упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като
кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти,
обуславящи настъпването и. Съдът, разглеждащ установителния иск по чл.422 вр. чл.415
ал.1 ГПК не е обвързан от фактическото положение към датата на подаване на заявлението
за издаване на заповедта за изпълнение, тъй като моментът, към който се установява
съществуването на вземането, е моментът на приключване на съдебното дирене в исковия
процес. Ако в исковото производство по чл.422 вр. чл.415 ал.1 ГПК бъде установено, че
правото на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не е надлежно упражнено
преди подаване на заявлението, но упражняването на това право се осъществи в исковото
производство, не може да се отрече настъпването на изискуемостта на вземането. Когато
изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано в
исковата молба или в отделен документ, представен като приложение към исковата молба,
изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с
приложенията към нея на ответника-кредитополучател, ако са налице предвидените в
договора за кредит предпоставки. Съгласно разпоредбата на чл.235 ал.3 ГПК при
постановяване на крайния акт по делото съдът взема предвид и фактите, настъпили след
предявяване на иска, които са от значение за спорното право. В този смисъл е и практиката
на ВКС /напр. решение №10/25.02.2020 г. по т.д. №16/2019 г., ІІ ТО, решение
№60048/20.08.2021 г. по т.д. №2122/2020 г., І ТО и др./.
Такъв е и настоящият случай предвид направеното в исковата молба изявление за
обявяване на процесния кредит за предсрочно изискуем, което изявление е породило правно
последици от връчване на препис от исковата молба на ответника-кредитополучател. Освен
това от представения погасителен план е видно, че последната погасителна вноска по
договора за кредит е с падеж на 04.10.2021 г., т.е. преди постановяване на протоколното
определение за приключване на устните състезания пред въззивната инстанция в о.с.з.,
2
проведено на 17.06.2022 г., т.е. всички вноски по кредита са с настъпил падеж.
Съгласно т.10б ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС искът по чл.422 вр. чл.415 ал.1 ГПК
може да се предяви и от цесионера при спазване на срока по чл.415 ал.1 ГПК, който и по
отношение на него тече от датата на връчване на указанията на съда на цедента, т.е. ищецът-
цесионер в настоящето производство се явява активно легитимиран да предяви
установителните искове чл.422 вр. чл.415 ал.1 ГПК за процесните вземания. От
представените по делото договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 26.09.2013 г.
и приемо-предавателен протокол от 18.10.2013 г. се установява, че вземанията на кредитора
„Банка ДСК“ ЕАД към ответника-кредитополучател са надлежно прехвърлени на ищцовото
дружество, като в приемо-предавателния протокол са посочени основните данни на
договора за кредит/ дата, падеж, срок, валута, размер, вкл. главница и лихви/, а с
представеното пълномощно цедентът е упълномощил цесионера за уведоми длъжника за
сключения договор.
Неоснователно е възражението на въззивника за наличието на изтекла погасителна
давност по отношение на вземанията по процесния договор за кредит. Съгласно трайната
практика на ВКС /решение №261 от 12.07.2011 г. по гр.д. №795/2010 г. на IV ГО, решение
№28 от 05.04.2012 г. по гр.д. №523/2011 г. на III ГО и др./, вземанията за главница по
договорите за заем се погасяват с общата 5-год. давност, установена в чл.110 ЗЗД, като
обстоятелството, че е предвидено разсрочено връщане на заетата сума не променя характера
на вземането, т.е. не го прави периодично плащане. Уговореното връщане на сумата да
стане на погасителни вноски на определени дати се дължи единствено на съгласието на
кредитора да приеме изпълнение на части, но не и поради характера и естеството на
вземането. Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
В случая най-старото задължението на ответника за главница е станало изискуемо на
30.12.2012 г., поради което към момента на предявяване на иска - 16.05.2013 г. не е изтекъл
петгодишният срок за нито едно от вземанията за главница.
Възражението за погасяване на дълга за лихви за забава и договорна лихва също е
неоснователно. Вземанията за обезщетение за забава и за договорна лихва се погасяват с
изтичане на тригодишна давност, съобразно разпоредбата на чл.111 б. „в” ЗЗД. В случая се
претендират вземания за договорна лихва за периода 04.12.2012 г. – 15.05.2013 г. и за лихва
за забава за периода 121.12.2012 г. – 15.05.2013 г., т.е. към момента на предявяване на иска -
16.05.2013 г., не е изтекъл тригодишният срок за нито едно от вземанията за лихви.
Ето защо и поради изложените съображения настоящият въззивен състав изцяло
споделя изводите на първоинстанционният съд, поради което въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - потвърдено.С оглед изхода на делото
и направеното искане на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да
се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата 300,00 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20131817 от 04.06.2021 г., постановено по гр.д.
№26129/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 48 състав, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА В. ЦВ. С., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. „****, да заплати на
„ОТП Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „****, на
основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата 300,00 лв., представляваща разноски във въззивното
3
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4