РЕШЕНИЕ
№ 652
гр. Пловдив, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20245300500879 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Е. П. Т., в качеството й
на майка и законен представител на малолетния Й. Г. С., против решение №
170/09.01.2024г. по гр.д.№ 6403/2023г. на ПдРС, ІІ бр.с., в частта, с която предявения от
името на детето иск против неговия баща Г. И. С. за увеличение на дължимата издръжка е
отхвърлен за разликата над уважения размер от 450 лева месечно до пълния претендиран
размер от 700 лева месечно. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Сочи се, че РС не е отчел действителните
нужди на детето от издръжка, както и съществената разлика в доходите на родителите. Не
бил отчетен и факта, че ответникът по иска за издръжка е продал бившето семейно жилище,
което е станало причина майката и детето да живеят под наем, което ги обременявало с
допълнителни разходи. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на
иска за увеличение на издръжка в пълния предявен размер.
Въззивната жалба е подадена и от Г. С., с която той обжалва първоинстанционното
решение в частта, с която иска за увеличение на издръжката е уважен за разликата над 250
лева месечно до 450 лева месечно. Твърди се, че РС неправилно и твърде субективно е
преценил материалните му възможности. Действително ответникът работел в Германия и
получавал доходи в евро, но следвало да се отчете и стандарта на живот в тази страна.
Животът му там бил свързан със значителни разходи за наем, ежедневни нужди и други. Той
изплащал и заеми, което обстоятелство се установило както от събраните гласни, така и от
писмените доказателства по първоинстанционното дело. Иска се отмяна на решението в
обжалваната му част. От Г. С. е подадена и допълнителна въззивна жалба, с която се оспорва
изводът на РС, че той получава заплата в размер от 3000 евро месечно. Нетното му
възнаграждение било 2600 евро, от които плащал 500 евро за наем и 250 евро разходи за
такси, за вода и други.
От страните са подадени отговори на съответните въззивни жалби, с които се
1
поддържа, че същите са неоснователни.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
По първоинстанционното дело е предявен иск по чл.150 от СК от името на
малолетния Й. Г. С., чрез неговата майка и законен представител Е. П. Т., против бащата на
детето Г. И. С. за изменение на определената с одобрено с решение № 28/03.01.2020г. по
гр.д.№ 9081/2019г. на ПдРС споразумение, съгласно което Г. С. се е задължил да заплаща на
сина си издръжка в размер от 160,00 лева, като размерът на издръжката бъде увеличен на
700 лева месечно, считано от завеждане на делото. В исковата молба се твърди, че от месец
октомври 2022г. майката и детето живеят на квартира, тъй като бащата продал бившето
семейно жилище. Майката плащала 650 лева месечен наем. Освен това плащала и до 300
лева месечно за консумативите по жилището. Детето сега било на 9 години, растяло
интензивно и често се налага да му се купуват нови дрехи и обувки, необходими били
повече средства за храна и учебни пособия. Поради плоскостъпие се налагало да му се
купуват ортопедични стелки и обувки. Детето ходело и на плуване с цена на картата от 30
лева на месец. Твърди се също така, че бащата работи в Германия като шофьор на ТИР и
имал добра заплата в евро. Майката работела като ***в сектор „***“ при Областна служба
„Изпълнение на наказанията“, със заплата от около 1220 лева месечно.
С подадения от Г. И. С. отговор на исковата молба искът е оспорен по размер. Твърди
се, че нуждите на детето не са в такъв размер, какъвто се твърди в исковата молба. Не били
налице доказателства за завишените нужди на детето и за значителните доходи на
ответника, което да обуславя по- висок размер издръжка за детето.
С Решение № 28/03.01.2020г. по гр.д.№ 9081/2019г. на ПдРС е утвърдено
споразумение между страните, по силата на което Г. С. се е задължил да плаща на сина си Й.
издръжка в размер от 160 лева месечно, считано от 02.12.2019г.. Със същото споразумение
ползването на семейното жилище е предоставено на двамата бивши съпрузи- родители на
малолетния Й.. Детето е на десет години, т.е. на възраст, в която децата растат интензивно.
По делото на ПдРС е прието заверено копие от амбулаторен лист от 28.07.2021г. от д-р А.Ч.,
видно от който, Й. има двустранно плоскостъпие, като е общоизвестно, че ортопедичните
обувки и стелки са значително по скъпи от обикновените. В показанията си разпитаната по
първоинстанционното дело свидетелка К.Т. / без родство/ сочи, че й е известно, че Й. ходи
на плуване. През учебната година занималнята, която посещавал, била безплатна, но през
лятото се налагало да ходи на частна занималня. Втората свидетелка М.П. / сестра на Г. С./
сочи, че всички разходи за прегледи и за очила на Й. били поемани от брат й, а също така, че
той винаги изпращал на сина си повече средства от определената с горепосоченото решение
издръжка. Съобразно с горното, съдът намира, че за издръжката на детето са необходими
поне по 800 лева месечно, при минимална работна заплата, считано от 01.01.2024г., в размер
от 933 лева. Това е така, тъй като едно десетгодишно дете има нужда от храна, дрехи,
разходи за транспорт и други ежедневни разходи, сходни с тези на един пълнолетен човек,
като освен това се налага периодично да му бъдат купувани и учебни помагала, а в
конкретния случай и по- скъпи обувки. От приетия социален доклад не се установява нещо
по- различно.
Относно доходите и разходите на родителите по първоинстанционното дело са
налице многобройни писмени доказателства, от които се установява, че брутното трудово
възнаграждение на бащата е в размер от 3500 евро, от които той получава чисто около 2600
евро / видно от удостоверение за брутен/нетен доход за месец февруари 2023г./, а това на
майката е в размер от около 1200 лева. От приетия договор за наем на недвижим имот от
07.10.2022г., с наемател майката Е. Т., се установява, че тя заплаща месечен наем в размер
от 650 лева. В показанията си свидетелката М.П. сочи, че брат й заплаща по 800 евро
месечен наем за жилището, в което живее, но от приетия договор за наем от 21.08.2022г. се
установява, че наемът е в размер от 500 евро, като по всяка вероятност свидетелката има
предвид и заплащаните режийни разходи във връзка с ползването на наетото от Г. С.
жилище. Налице са й доказателства, че той дължи годишен данък за МНС в размер от 339
2
евро, както и застраховка „Гражданска отговорност“ в размер от 98,86 евро. По отношение
на тези разходи следва да се отбележи, че същите са по- скоро луксозни, като се има
предвид, че във ФРГ има много добре развит обществен транспорт. Приети са и
доказателства за ползвани от страните потребителски кредити и заеми, по отношение на
които съдът намира, че не следва да бъдат взети предвид при преценка на материалните
възможности на родителите, тъй като всеки от тях следва да е преценил доколко има
възможност да изплаща кредит, а и доколкото не са налице данни тези кредити да са били
предназначени за нужди на детето или на домакинството, в което живее то, които не е била
възможно да бъдат покрити по друг начин.
В обобщение на горното съдът намира, че, след приспадане необходимите и
неизбежни разходи, Е. Т. разполага месечно с около 600 лева от заплатата си, а Г. С.- с
около 3000 лева. При това следва да се отчете обстоятелството, че майката полага и лични
грижи за детето. Като се отчете и по- високия стандарт на живот във ФРГ, които предполага
и ежедневни разходи в по- висок размер спрямо тези в Р.България, съдът намира, че от
дължимата за детето издръжка от около 800 лева бащата следва да поеме приблизително ¾-
ти, а именно сума в размер от 600 лева месечно. Ето защо, първоинстанционното решение
ще следва да бъде потвърдено в частта, с която издръжката е увеличена над размер от 250
лева месечно до размер от 450 лева месечно, както и в частта, с която искът за увеличение
на издръжката е отхвърлен за разликата над 600 лева до пълния претендиран размер от 700
лева месечно, като бъде отменено в частта, с която издръжката е увеличено под 600 лева
месечно.
Съобразно с решението по делото в полза на жалбоподателката Е. Т. ще следва да
бъде присъдена 15/25- та част от направените от нея съдебни разноски за
адв.възнаграждение във въззивното производство, редуцирано от 685 лева на 500 лева, а
именно сума в размер от 300 лева; в полза на Г. С. ще следва да бъде присъдени 10/25- ти от
направените от него съдебни разноски, които са в общ размер от 260 лева, а именно сума в
размер от 104 лева. Г. С. ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПОС сумата от
216 лева- държавна такса върху допълнително увеличения размер на издръжката.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 170/09.01.2024г. по гр.д.№ 6403/2023г. на ПдРС, ІІ
бр.с., в частта, с която размерът на дължимата от Г. И. С. издръжка за малолетния му син Й.
Г. С. е увеличена над 250 лева месечно до размер от 450 лева месечно, както и в частта, с
която искът за увеличение на издръжката е отхвърлен за разликата над 600 лева до пълния
претендиран размер от 700 лева месечно.
ОТМЕНЯ решение № 170/09.01.2024г. по гр.д.№ 6403/2023г. на ПдРС, ІІ бр.с., в
частта, с която дължимата от Г. И. С. издръжка за малолетния му син Й. Г. С. е отхвърлен за
разликата от 450 лева месечно до 600 лева месечно, като вместо това
УВЕЛИЧАВА размера на дължимата от Г. И. С., ЕГН: **********, с адрес по адресна
регистрация: ***, издръжка за малолетния му син Й. Г. С., ЕГН: **********, платима чрез
неговата майка и законен представител Е. П. Т. от ***, ЕГН: **********, с още 150 лева
месечно над увеличения с обжалваното решение № 170/09.01.2024г. по гр.д.№ 6403/2023г.
на ПдРС, ІІ бр.с. размер от 450 лева месечно, а именно до размер от 600 лева месечно,
считано от 05.05.2023г.- датата на завеждане на първоинстанционното производство, до
настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката.
ОСЪЖДА Г. И. С., ЕГН: **********, с адрес по адресна регистрация: ***, да заплати
на Е. П. Т. от ***, ЕГН: ********** сумата от 300 лева- съдебни разноски, както и да
заплати по сметка на ПОС сумата от 216 лева- държавна такса.
3
ОСЪЖДА Е. П. Т. от ***, ЕГН: ********** да заплати на Г. И. С., ЕГН: **********,
с адрес по адресна регистрация: ***, сумата от 104 лева- съдебни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4