№ 8903
гр. София, 17.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20211110140114 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и е образувано по подадена
„ЮБЦ“ ЕООД, искова молба насочена против Р. АЛ. Г., с която е предявен
установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 99 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от
98.06лв. – незаплатена далекосъобщителна услуга за периода 01.11.2017г. –
01.03.2018г., по Договор за далекосъобщителни услуги с клиентски №
***********/08.08.2017г., сключен между ответника и „Б.Т.К.“ ЕАД, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 55567/2020г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав.
Настоящият съдебен състав намира, че производството по настоящото дело
следва да бъде прекратено, поради недопустимост на заявената претенция, доколкото
за ищеца не е налице правен интерес, поради следните съображения:
Със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№
55567/2020г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав, съдът е уважил заявлението,
подадено от ищцовото дружество срещу длъжника Р. АЛ. Г. за процесната сума от
98.06лв.
В срока по чл. 414 ГПК от страна на Р.Г. е подадено възражение по образец, с
което обаче вземането по заповедта не се оспорва, доколкото длъжникът е посочил, че
ще заплати сумата по заповедта за изпълнение в едномесечен срок, но моли да отпадне
задължението за адвокатски хонорар.
Съгласно мотивите на т.10а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК оспорване на вземането е налице при всяка
изразена форма на несъгласие с вземането по издадената заповед за изпълнение.
Оспорване на вземането не е заявено, ако длъжникът е възразил само относно
разноските, присъдени в заповедното производство, в който случай същият има право
да обжалва заповедта за изпълнение по чл. 413, ал. 1 ГПК.
В случая, макар да е депозирано възражение по чл. 414 ГПК по образец, със
същото не се оспорва вземането на ищцовото дружество за сумата от 98.06лв. –
незаплатена далекосъобщителна услуга за периода 01.11.2017г. – 01.03.2018г., по
Договор за далекосъобщителни услуги с клиентски № ***********/08.08.2017г.,
сключен между ответника и „Б.Т.К.“ ЕАД, респективно за процесната сума, ведно с
присъдените по заповедта разноски следва да се издаде изпълнителен лист по ч.гр.д. №
55567/2020г., по описа на СРС, 180-ти състав, доколкото не са налице данни, че
1
длъжникът е депозирал частна жалба по реда на чл. 413, ал. 1 ГПК срещу дължимостта
на присъдените разноски.
Въпреки дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за ищеца не
е налице правен интерес от предявяване на настоящата установителна искова
претенция, доколкото предмет на исково производство по чл. 422, ал. 1 ГПК може да
бъде спорно вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, в
случая такова не е налице, доколкото с подадено от длъжника възражение по чл. 414
ГПК Р.Г. не оспорва, че дължи в полза на „ЮБЦ“ ЕООД сумата от 98.06лв, точно
обратното длъжникът е изразил воля, че ще заплати сумата в едномесечен срок от
депозиране на възражението.
По гореизложената аргументация исковата молба следва да бъде върната, на
основание чл. 130 ГПК, а производството по настоящото дело следва да бъде
прекратено, поради недопустимост на иска, обоснована от липсата на правен интерес
за ищеца. За сумата, предмет на настоящото производство следва да бъде издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 55567/2020г. по описа на СРС, IIIГО, 180-ти
състав.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА, на основание чл. 130 ГПК, подадената от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК
*********, против Р. АЛ. Г. , ЕГН **********, Искова молба вх. №
24791/08.07.2021г., с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищцовото дружество сумата от 98.06лв. – незаплатена далекосъобщителна услуга за
периода 01.11.2017г. – 01.03.2018г., по Договор за далекосъобщителни услуги с
клиентски № ***********/08.08.2017г., сключен между ответника и „Б.Т.К.“ ЕАД, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 55567/2020г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав, поради
недопустимост на иска.
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр.д. № 40114/2021г., по описа
на Софийски районен съд, III ГО, 180-ти състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2