№ 367
гр. П. , 18.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание
на двадесет и осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20215220100356 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.318 и сл.от ГПК.
Производството е образувано по постъпила искова молба от А. Л. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., ул. “Л. Я.“ № 111, съдебен адрес за призоваване и адрес за
съобщения: адв. М.И. - ПАК, гр. П., ул. „И. В.“ № 12, ет. 2, против Н. А. М., ЕГН
**********, с адрес: с. К., общ. С., ул. „ ***“ № 2, като моли съда да прекрати брака между
страните, като дълбоко и непоправимо разстроен.
Ищецът твърди, че на 27.11.1987 г. страните сключили граждански брак в гр. П., с
акт за граждански брак № 061915 от 27.11.1987 г.. От брака имат едно дете, което по
понастоящем е пълнолетно - С. А. М.. Сочи, че страните се намират във фактическа раздяла
вече 20 години. За целия този период те не са се чували и не са се виждали. Ответницата
внезапно го напуснала, когато синът им бил на невръстна възраст, като всички грижи за
неговото отглеждане и възпитание се поели от бащата. Твърди се, че ищецът и ответницата
вече си имат свой личен живот и бракът им съществува съвсем формално. Същият е така
дълбоко и непоправимо разстроен, че не може да бъде заздравен, тъй като между съпрузите
отдавна не съществува физическа и духовна близост и взаимна обич, а фактическата им
раздяла е продължителна. Сочи, че прекратяването на този брак при изложените фактически
обстоятелства е житейски оправдано и социално необходимо. Посочено е, че от брака си
съпрузите нямат движимо и/или недвижимо имущество, което да е в режим на СИО.
В проведеното съдебно заседание ищецът се явява лично и с адвокат М.И. от АК П.,
като моли съда да уважи исковата молба и да прекрати брака.
1
Ищецът заявява, че не е виждал съпругата си от 20 години, както и че не желае тя да
носи неговата фамилия.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът Н. А. М. не депозира отговор на исковата
молба.
В проведеното съдебно заседание при редовност на призоваването ответницата не се
явява и не изпраща процесуален представител.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
На 27.11.1987 г. страните сключили граждански брак в гр. П., с акт за граждански
брак № 766 от 27.11.1987 г., видно от приложеното удостоверение за граждански брак №
061915 от 27.11.1987 на ОНС П..
По делото е разпитан свидетеля – Ц. Й. Г., която споделя, че ответницата е напуснала
ответника преди 20 години и оттогава не се е връщала при него, като не е полагала и
никакви грижи за роденото им от брака, към момента пълнолетно дете. Съдът кредитира
показанията на свидетелката като логични и последователни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна:
Районен съд П. е сезиран с иск с правно основание чл.49, ал.1 СК.
Съгласно чл.49, ал.1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е
дълбоко и непоправимо разстроен. Правото на развод е субективно потестативно право,
което се поражда от осъществен/и факт/факти, които са довели до такова състояние на
брачната връзка, при което тя е лишена от предписаното й от закона дължимо съдържание.
Бракът е правоотношение, което означава комплекс от взаимни права и задължения.
Неизпълнението на задълженията от страна на единия или двамата съпрузи, независимо от
процесуалната им роля на ищец и ответник, макар и неподлежащи на принудително
осъществяване, има своята санкция в пораждане на правото на развод.
Въз основа на събраните гласни доказателствени средства, съдът приема, че между
страните липсва изискваната чл.14 СК взаимност, разбирана като отношения между
съпрузите, изградени на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и
разбирателство. Случилото се преди 20 г. окончателно разделно живеене на съпрузите, сочи
че бракът е опразнен от съдържанието, което правните и нравствени норми предписват.
Съдът разглежда фактическата раздяла не само като проявена в териториален аспект, а чрез
пълна липса на физическа и духовна връзка между съпрузите (в този смисъл и Р 3749-1981г.
на ІІ ГО), което състояние не може да се определи като отговарящо на законовите
изисквания на чл.15 СК. По делото липсват каквито и да било доказателства, че са налице
2
“важни причини” по смисъла на чл.15 СК за отделно живеене на страните.
Продължителната фактическа раздяла между страните сочи на липсата на всякакви
съпружески отношения – прекъснати са всякакви духовни, икономически и интимни връзки
между съпрузите, следователно раздялата е обстоятелство, което е разрушило трайно и
необратимо семейната общност. Раздялата е причина и обективен факт, отразяващ
дълбокото и непоправимо разстройство на брака (т.3 от ППВС 10/1971г.). Брачната връзка е
невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона съдържание, поради което, като
формална и ненужна, следва да се прекрати. Това настъпило фактическо състояние следва да
намери и своята юридическа санкция с постановяване на решение за развод на страните.
С оглед липсата на изрично искане, съдът не е сезиран и не дължи произнасяне по
въпроса за вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка –
чл.49, ал.3 СК.
Съдът не следва да коментира въпроса относно ползването на семейното жилище,
тъй като съобразно разпоредбата на чл.56, ал.1 СК когато от брака на съпрузите няма
навършили пълнолетие деца, съдът се произнася по въпроса за ползването на семейното
жилище след развода, само ако има изрично искане от някой от съпрузите с жилищна нужда.
В случая липсва такова искане от страните по делото.
По отношение на искането с правна квалификация чл.53 СК направено от ищеца в
съдебното заседание.
Съгласно нормата на чл.53 СК след развода съпругът може да възстанови фамилното
си име преди този брак. Тълкуването на разпоредбата налага извод, че съдът следва да е
сезиран с искане съпругът, който при сключване на брака е променил фамилното си име да
възстанови предбрачната си фамилия. При липсата на такова искане и с оглед нормата на
чл.326 ГПК, която изисква съдът изрично да се произнася по въпроса за фамилното име,
което съпрузите ще носят, следва да се постанови съпругата Н. А. М. да продължи да носи
брачното си фамилно име. Обстоятелството, че ищецът е направил изрично искане за
възстановяване на предбрачното име на съпругата му е ирелевантно.
Съгласно разпоредбата на чл.329, ал.1 ГПК, по брачните дела, когато няма вина, т.е.
когато съдът не се произнася по въпроса за вината, съдебните разноски остават в тежест на
страните така, както са ги направили. На основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, РС П. определя окончателна държавна такса
за развода в размер на 50 лева, от която следва да се приспадне сумата от 25,00 лева внесена
от ищеца при завеждане на делото. В този смисъл ответницата следва да заплати сумата от
25,00 лева, представляваща допълнителна държавна такса по допускане на развода.
Водим от горното, съдът
3
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод сключения на 27.11.1987 г. граждански брак с акт за
граждански брак № 766 от 27.11.1987 г. на ОНС – П. граждански брак между А. Л. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., ул. “Л. Я.“ № 111, и Н. А. М., ЕГН **********, с адрес: с. К.,
общ. С., ул. „ ***“ № 2, като дълбоко и непоправимо разстроен.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.53 СК, във връзка с чл.326 ГПК, след
прекратяване на брака Н. А. М. да носи брачното си фамилно име М..
ОСЪЖДА Н. А. М., ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд П.,
допълнителна държавна такса по бракоразводното производство в размер на 25,00 лева
/двадесет и пет лева/.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок, считано от връчването му
на страните пред Окръжен съд П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4