Решение по дело №498/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 46, ал. 1 от ЗКПО

Образувано е по жалба на „Адея Русе" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], вх. А, ет. 5, ап. 11, представлявано от управителя М. Д. П., срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-03000323004302-091-001/05.03.2024 г. на органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на Националната агенция за приходите /НАП/ Варна, потвърден с Решение № 71/27.05.2024 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ /ОДОП/ - Варна при Централно управление /ЦУ/ на НАП, по отношение на установените допълнителни задължения за корпоративен данък /КД/ по ЗКПО за 2020 г. в размер на 3 420 лв., ведно с лихви за забава в размер на 1 059,82 лв., както и в частта, в която е извършено увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2021 г., респ. намалена е декларираната данъчна загуба със сума в размер на 31 618,85 лв. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на РА поради противоречие с материалноправните разпоредби. Оспорват се изводите на органите по приходите за наличие на основанието по чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗКПО за преобразуване на финансовите резултати на „Адея Русе" ЕООД за 2020 г. и 2021 г. Жалбоподателят излага съображения за неправилна преценка на фактите и събраните доказателства при ревизията. Твърди че са допуснати съществени пропуски при оценката на документите във връзка с предоставените парични средства на дружеството през периода от 2014 г. до 2019 г. На отделно място сочи, че направените допълнителни парични вноски за 2015 г. и част тези за 2016 г. са възстановени на едноличния собственик, а невъзстановената сума в размер на 19 396,09 лв. е апортирана в капитала на дружеството през 2023 г. Иска се оспореният РА да бъде отменен изцяло. Претендира се и присъждане на разноски, за които е представен списък по чл. 80 ГПК /л. 97 от делото/.

Ответната страна – директорът на Дирекция ОДОП - Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. З. Е., оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение по реда на чл. 161, ал. 1 и ал. 3 ДОПК в размер на 1 059,98 лв.

По допустимостта.

Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежнo легитимирано лице с правен интерес от оспорването, в законоустановения 14-дневен срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК и срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт, потвърден по реда на чл. 152 и сл. от ДОПК. Видно от представеното удостоверение за извършено връчване от 27.05.2024 г. (л. 551 от делото), решение № 71/27.05.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП - Варна е съобщено на адресата по електронен път, а жалбата срещу него е подадена на 10.06.2024 г.

По същество.

Ревизионно производство за установяване на задълженията на „Адея Русе" ЕООД за корпоративен данък за периодите от 01.01.2020 г. до 31.12.2021 г. е при условията на чл. 155, ал. 4, т.1 ДОПК - с Решение № 128/17.07.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП – Варна /л. 1- л. 8, папка 1 от преписката/ е отменен частично РА № Р-03001822004826-091-001/18.04.2023 г. на органи по приходите при ТД на НАП-Варна за установени задължения на РЛ за корпоративен данък и лихви за данъчни периоди 2020 г. и 2021 г. и преписката е върната на органите по периодите при ТД на НАП – Варна за образуване на ново ревизионно производство и издаване на нов законосъобразен РА в съответната част. Дадени са конкретни указания за изясняване на фактическата обстановка и анализ на документите във връзка с предоставените парични средства по дебита на сч. с/ка 499 „Други кредитори“, вкл. при непредставяне от РЛ на относими към облагането счетоводни документи за 2015 г. да се извърши преценка за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 ДОПК за определяне на данъчната основа за облагане по особения ред на ДОПК.

В изпълнение на горното решение, със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03000323004302-020-001/20.07.2023 г., издадена от М. Г. А.-Д., на длъжност началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Варна /л. 16, папка 1 от преписката/ е възложена е ревизия на „Адея Русе" ЕООД за КД за периода 01.01.2020 г. – 31.12.2021 г.; определен е тримесечен срок за извършване от ревизиращ екип в състав Й. Р. Н. - главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията и Д. С. М. – инспектор по приходите. Заповедта е връчена по електронен път на РЛ на 27.07.2023 г., видно от приложеното удостоверение за връчване чрез ИС „Контрол“ /л. 14, папка 1 от преписката/.

Със заповед за изменение на ЗВР № Р-03000323004302-020-002/25.10.2023 г. /л. 44, п. 1 от преписката/ на основание чл. 113, ал. 3 и чл. 114, ал. 3 ДОПК крайният срок е продължен до 22.12.2023 г. Последната е издадена от възложителя на ревизията М. Г. А.-Д. и е връчена електронно на РЛ на 04.12.2023 г. /удостоверение на л. 42, п. 1 от преписката/.

Издателят на ЗВР и ЗИЗВР - горепосоченият началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП - Варна, е надлежно оправомощен за това. Със Заповед № Д-1261/03.07.2023 г., издадена от С. А.-И. - зам. директор на ТД на НАП-Варна /л. 11, п. 1 от преписката/, съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, са определени органи по приходите, които да издават ЗВР, считано от 01.07.2023 г., като сред тях е и М. Г. А. - Д., началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Варна - т. 5 от заповедта. Заповедта по чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК е издадената от компетентен орган - териториалния директор на съответната териториална дирекция, в условията на заместване. Доказан е фактическият състав на заместването – обективно отсъствие на титуляра на длъжността – директора на ТД на НАП - Варна, препятстващо го да изпълнява функциите си на датата, на която е осъществено заместването /Заповед №5344 от 29.06.2023 г. за разрешен отпуск от 03.07.2023 г. до 07.07.2023 г. на директора В. В.. Н. - л. 9, папка 1 от преписката/ и заповед за заместване му при отсъствие от С. К.. А.-И. - зам. директор на ТД на НАП-Варна /л. 10, п. 1 от преписката/.

Резултатите от производството и предложенията на ревизиращия екип за установяването на задължения са обективирани в ревизионен доклад (РД) № Р-03000323004302-092-001/02.01.2024 г. /л. 463 - л. 473, п. 2 от преписката/. Докладът е съставен в предвидения 14-дневния срок по чл. 117, ал. 1 ДОПК, от посочените със ЗВР и ЗИЗВР органи по приходите и отговаря на минималните изисквания към неговото съдържание и форма, предвидени в чл. 117, ал. 2 ДОПК. Връчен е на адресата по електронен път на 10.01.2024 г. /удостоверение на л. 462, п. 2 от преписката/. На 18.01.2024 г. ревизираното дружество е подало искане за удължаване на срока за представяне на възражение срещу констатациите в РД по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК /л. 474, п. 2 от преписката/. С Уведомление от 22.01.2024 г. /л. 474, п. 2 от преписката/ ръководителят на ревизията е продължил срока за възражение до 23.02.2024 г., но такова не е постъпило от страна на „Адея Русе" ЕООД.

Въз основа на РД е издаден РА № Р-03000323004302-091-001/05.03.2024 г. /л. 479 - л. 485, п. 2 от преписката/. В рамките на дължимото произнасяне по чл. 160, ал. 2 ДОПК решаващият съд прави извода, че процесният РА е валиден административен акт като издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и от компетентните органи по приходите – възложителя на ревизията и ръководителя на ревизията в съответствие с чл. 119, ал. 2 от ДОПК, съответно М. Г. А.-Д. и Й. Р. Н.. Резултатите от извършената проверка за наличие на редовни квалифицирани електронни подписи на органите по приходите в документите, съдържащи се в приложения от ответника по жалбата с административната преписка CD-R, архивна папка с разширение Win RAR ZIP, са описани подробно в протокол от съдебно заседание на 19.05.2025 г., като те не се оспорват от дружеството-жалбоподател.

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на РА, представляващи самостоятелно основание за неговата отмяна. Доказателствата, послужили за издаването на акта, са събрани по предвидения ред в ДОПК. Правото на защита на ревизираното лице е гарантирано в пълна степен и възражения в тази насока не са наведени до приключването на делото пред настоящата съдебна инстанция.

В хода на ревизионното производство, с протоколи от 21.12.2023 г. и 29.12.2023 г. органите по приходите са присъединили материалите от ревизията на „Адея Русе" ЕООД, приключила с РА № Р-03001822004826-091-001/18.04.2023 г. и от извършената проверка за установяване на факти и обстоятелства на М. П. - едноличен собственик на капитала и управител на дружеството. Отправено е искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице № Р-03000323004302-040-001/03.08.2023 г. и с протокол № КД-73 вх. № 1781190/19.12.2023 г. са присъединени документите от Търговския регистър, установяващи извършения апорт през 2023 г. и вписаните промени в капитала на дружеството 8л.45-л.55 от папка 1 на преписката/. Предприетите процесуални действия и констатациите са отразени последователно на стр. 4-11, р. IV от изготвения РД.

С процесния РА/РД е установено, че основната дейност на „Адея Русе" ЕООД е техническо обслужване и ремонт на автомобили. Стопанската му дейност се финансирана с оборотни и привлечени средства от физически и юридически лица. След съпоставка с отчетните регистри на дружеството органите по приходите са приели, че към 01.01.2020 г. по сч. с/ка 499 „Други кредитори" са отчетени задължения в размер на 222 090,72 лв., а към 31.12.2020 г. задълженията възлизат на 267 474,33 лв. Същевременно възстановените суми на М. П. през периода от 2015 г. до 2019 г. са в общ размер от 60 347 лв. - за 2015 г. в размер на 19 000 лв. съгласно ГФО/ОПП, за 2017 г. в размер на 8 347,00 лв. и за 2018 г. в размер на 5 300 лв. съгласно писмени обяснения и за 2019 г. в размер на 27 700 лв. съгласно РКО и регистъра на сч. с/ка 499.

При предходната ревизия с ИПДПОЗЛ № Р-03001822004826-040-001/10.10.2022 г. от дружеството-жалбоподател са изискани копия на документи и счетоводни регистри, удостоверяващи основанието и произхода на началното салдо по сч. с/ки 499 и 151. Данните от представените счетоводни регистри по с/ка 499 са обобщени в табличен вид на стр. 6-7 от РД. В изпълнение на указанията в отменителното решение № 128/17.07.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП Варна, при настоящата ревизия с ИПДПОЗЛ № Р-03000323004302-040-001/03.08.2023 г. са изискани всички документи, касаещи счетоводните записвания и движението по сч. с/ка 499 за периода за 2015 г. и 2016 г., аналитични и хронологични регистри за същия период и др. С отговор ВхК-44614/08.09.2023 г. са представени част от изисканите документи – 21 бр. ПКО и решения на едноличния собственик на капитала, рекапитулация, като обслужващото счетоводно дружество “Конто Консулт“ ООД е уточнило причините, поради които счетоводните регистри за 2015 г. не могат да бъдат представени.

След преценка на фактическата обстановка с РА на основание чл. 46 ал. 1, т. 1 от ЗКПО е увеличен финансовият резултат на данъкоплатеца за 2020 г. със сума в размер на 34 200 лв., формирана по данните от представените ПКО и рекапитулация. За 2021 г. финансовият резултат е увеличен със сума в размер на 31 618,85 лв., формирана като разлика между декларираните задължения в размер на 118 200 лв. по ГДД за 2015 г. с вх. № 1800И0118383/13.03.2016 г. и в размер на 149 818,85 лв. по ГДД за 2016 г. с вх. № 1800И166177/30.03.2017 г. (съответно на л. 518-524 и л. 525-530, п. 2 от преписката). Направеното заключение е, че получените стойности трябва да бъдат третирани по реда на чл. 46 от ЗКПО и да се отчетат съгласно т. 2, б „г“ от приложение към СС 18 „Приходи“ като приход от отписване на задължения, поради изтичане на 5-годишен срок от датата на предоставянето им – респ. 2015 г. и 2016 г.

От РД, РА и решение № 71/27.05.2025 г. на директора на Дирекция ОДОП - Варна става ясно, че мотивите за увеличението на финансовите резултати на „Адея Русе" ЕООД за 2020 г. и 2021 г. са свързани с изисканите доказателства при първата ревизия, приключила с РА № Р-03001822004826-091-001/18.04.2023 г., във връзка с основанието за постъпване на паричните суми и тяхното отчитане по с/ка 499. Като аргумент е изтъкнато и това, че РЛ не е ангажирало писмени доказателства относно наличието на необходимост и целите, в изпълнение на които са послужили паричните средства. Не са установени доказателства и от задълженото лице не са представени такива за наличие на временна необходимост от парични средства или относно това кои загуби се покриват, тъй като за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. „Адея Русе" ЕООД декларира счетоводни печалби. С тези доводи не са кредитирани представените документи към жалбата от 29.06.2023 г. срещу отменения РА № Р-03001822004826-091-001/18.04.2023 г. в тази му част, както и в хода на настоящата ревизия по ИПДПОЗЛ № Р-03000323004302-040-001/03.08.2023 г., относно допълнителните парични вноски през 2015 г. в размер 34 200 лв. и 2016 г. в размер 31 200 лв. Липсата на оборотна ведомост, главна книга, аналитичен и хронологичен регистър на сч. с/ка 499 за 2015 г. и извършената апортна вноска в капитала през 2023 г. са тълкувани в подкрепа на крайното заключение на органите по приходите.

Установеното с РА акцесорно задължение за лихви на основание чл. 89, ал. 5 ЗКПО в размер на 27,41 лв. за периода от 16.04.2020 г. до 31.12.2020 г. произтича от задължението на РЛ да прави тримесечни авансови вноски през 2020 г. Размерът на лихвата е определен върху сумата от 379,47 лв., съобразно декларирания дължим корпоративен данък за 2020 г. в размер на 505,96 лв. и общия размер на определените тримесечни авансови вноски за годината.

Производството по настоящото адм. дело № 498/2024 г. е спряно с определение № 2614/12.09.2024 г. /л. 52- л.53 от делото/ до приключване с влязъл в сила съдебен акт на адм. дело № 459/2023 г. по описа на АС-Русе. ВАС. С постановеното решение № 12792/26.11.2024 г. по адм. дело № 7193/2024 г. по описа на ВАС е оставено в сила решение № 1397/05.04.2024 г. по адм. дело № 459/2023 г., с което е отменен като незаконосъобразен издаденият РА № Р-03001822004826-091-001/18.04.2023 г. на „Адея Русе" ЕООД, касаещ задължения на жалбоподателя, включително за корпоративен данък за 2019 г. в размер на 2 365,29 лв. и лихви за просрочие в размер на 681,60 лв. /цитираните съдебни актове на АС-Русе и ВАС са общодостъпни в ЕПЕП/. Производството по делото е възобновено с определение № 3465/29.11.2024 г. /л. 61 от делото/. Правните последици от разрешаването на преюдициалния спор ще бъдат обсъдени в мотивите на съдебния акт по същество.

По искане на жалбоподателя по делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), чието заключение е прието без оспорване от страните в с.з. на 19.05.2025 г. По първия от поставените въпроси вещото лице потвърждава, че през 2015 г. и 2016 г. М. П. е направил допълнителни парични вноски въз основа на решения по чл. 134 от ТЗ в общ размер на 65 400 лв., от които в размер на 34 200 лв. за 2015 г. и 31 200 лв. за 2016 г. Информацията относно направените вноски е дадена в табл. 1, р. IV Констативно-съобразителна на ССЕ. Съгласно заключението на вещото лице по втори въпрос, в счетоводството на „Адея Русе" ЕООД сумите са осчетоводени по кредита на сч. с/ка 499 „Други кредитори“ срещу дебитиране на сч. с/ка 501 „Каса в лева“ при вноска в брой или сч. с/ка 503 „Банка“ при вноска по банкова сметка. В отговорите на последните два въпроса експертизата констатира извършено увеличение на капитала на „Адея Русе“ ЕООД през 2023 г. със сума в размер на 206 428 лв. Увеличението е вписано в ТР на 07.09.2023 г., като операцията е осчетоводена по дебит с/ка 499 „Други кредитори“ и кредит см. 101 „Основен капитал“. След осчетоводяването не са останали непогасени задължения към М. П. и салдото по с/ка 499 е нулево. На поставените въпроси с молба-становище вх. № 2300/13.05.2025 г. на процесуалния представител на ответника, вещото лице уточнява, че при изготвянето на експертизата е използвана справката за периода 2014 г., според която към 01.01.2014 г. началните салда по дебита и кредита на разглежданата сметка са 0 лв. Съдът намира, че ССЕ отразява вярно и обективно данните и фактите, съдържащи се в доказателствения материал по делото.

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Повдигнатият спор по приложението на чл. 46, ал. 1 ЗКПО в случая се свежда до преценката на фактите и събраните доказателствата, с оглед на които с процесния РА е извършено преобразуване на финансовите резултати на „Адея Русе“ ЕООД в посока увеличение със сума в размер на 34 200 лв. за 2020 г. и със сума в размер на 31 618,85 лв. за 2021 г. В доказателствената тежест на ответника, съгласно чл. 170, ал. 1 АПК във вр. с § 2 ДР ДОПК, е пълното и главно установяване на фактическите основания, посочени в РА и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

От фактическа страна е безспорно установено, че за осъществяване на стопанската си дейност през ревизираните периоди „Адея Русе“ ЕООД е използвало оборотен и привлечен финансов ресурс от физически и юридически лица. В тази насока ревизиращият екип на стр. 3-4 от РД е изяснил основанието и размера на получените средства от Л. Л., С. М., „Хигиена Сервиз Мениджмънт“ ЕООД и др., включително от управителя М. П. под формата на заемни средства от 84 000 лв. през 2014 г. и вноските на парични суми през следващите години, отразени счетоводно по с/ка 499 „Други кредитори“. Същото е видно от събраните от органите по приходите доказателства при предходните контролни производства на дружеството и на управителя, които са присъединени към материалите в ревизионната преписка.

Между страните по делото не са спорни и следните обстоятелства: към 01.01.2020 г. по сч. с/ка 499 „Други кредитори" са отчетени задължения в размер на 222 090,72 лв., а към 31.12.2020 г. задълженията възлизат на 267 474,33 лв. Същевременно възстановените суми на М. П. през периода от 2015 г. до 2019 г. са в общ размер от 60 347 лв., посочени по-горе в годишни размери. Основателни са доводите на жалбоподателя, че въз основа на сочените от органите по приходите доказателства не може да се направи сигурен и обоснован извод за наличие на задълженията от 2015 г. и 2016 г., тяхната изискуемост и изтичането на давностните срокове през 2020 г. и 2021 г. С други думи, изводите в РА за приложимост на нормите на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО и чл. 69, ал. 1 от ЗЗД /при липса на уговорен срок за връщане на сумите, вземането става изискуемо веднага, при предоставянето им/, са направени на база предположения и догадки, съчетано с неправилно тълкуване на законовите разпоредби. Точното и законосъобразно определяне на характера на привлечените средства не е ирелевантно за възникването и развитието на данъчното правоотношение в случая, както приема ответният административен орган (стр. 5, абз. 2 от решение № 71/27.05.2024 г.). Този извод се подкрепя от специалната норма на чл. 240, ал. 4 ЗЗД, съгласно която, ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата.

Разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО определя единствено срок, с настъпването на който следва да бъде извършено данъчно преобразуване в увеличение на счетоводния финансов резултат, а именно „…5 години за задълженията с петгодишен давностен срок от момента, в който задължението е станало изискуемо". Неслучайно с решение № 128/17.07.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП - Варна /стр. 8/, по повод отмяната на РА № Р-03001822004826-091-001/18.04.2023 г. в частта на установения КД за 2020 г. и 2021 г., на компетентните за ревизията органи са указани, при условията на чл. 155, ал. 4 ДОПК, необходимостта от всестранно изясняване на фактите по случая и извършване на преценка дали в конкретния са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, налагащи определяне на данъчната основа за облагане по особения ред на ДОПК. Мотиви по въпроса липсват в процесния РА и РД към него.

Тук е мястото да се отбележи, че с решение № 1397/05.04.2024 г. по адм. дело № 459/2023 г. по описа на Административен съд – Русе и решение № 12792/26.11.2024 г. по адм. дело № 7193/2024 г. по описа на ВАС, е отменен като незаконосъобразен издаденият РА № Р-03001822004826-091-001/18.04.2023 г. на „Адея Русе" ЕООД в частта на установените задължения на жалбоподателя за корпоративен данък за 2019 г. в размер на 2 365,29 лв. и лихви за просрочие в размер на 681,60 лв. При обстоен прочит на отменения РА № Р-03001822004826-091-001/18.04.2023 г. в тази част на спора и процесния РА № Р-03000323004302-091-001/05.03.2024 г. е видно, че органите по приходите излагат идентични съображения по прилагането на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО независимо от извършените процесуални действия и събраните доказателства. Заедно с това, констатациите на ревизиращия екип при настоящата ревизия за липса на нарушения и спазване на изискванията на търговското и счетоводното законодателство от „Адея Русе“ ЕООД са направени в р. III „Счетоводство на ревизираното лице“, стр. 3 от РД.

Очевидно анализът на доказателствата в процесния РА и РД към него е непълен и неточен, тъй като е налице избирателност в подхода на органите по приходите относно преценката на релевантните за облагането по ЗКПО факти и документи. Така с двата протокола КД-73 № Р-03000323004302-ППД-001/21.12.2023 г. и № Р-03000323004302-ППД-002/29.12.2023 г. са присъединени материали от предходната ревизия на дружеството, но е отчетлив пропускът да бъдат взети предвид всички относими обстоятелства, както и да се изследват и изяснят действителните факти от значение за случая. Изложеното води до нарушение на основни принципи на данъчния процес – чл. 3, ал. 1 и ал. 2, чл. 5 ДОПК.

Доводите да не бъдат кредитирани ангажираните частни документи от дружеството-жалбоподател са юридически неиздържани /вж. стр. 10 от РД, стр. 5 от решение № 71/27.05.2024 г. на директор Дирекция ОДОП - Варна/. В тази връзка представените 21 бр. решения на едноличния собственик на капитала на „Адея Русе“ ЕООД нямат обвързваща съда доказателствена сила и следва да се обсъждат единствено с оглед на останалите безспорни факти и писмени доказателства – РКО, ПКО, ГДД по чл. 92 от ЗКПО, счетоводни регистри и др. Съгласно фактите, решенията и ПКО са представени от РЛ при настоящата ревизия в отговор на ИПДПОЗЛ № Р-03000323004302-040-001/03.08.2023 г., както и с допълнение към жалбата от 29.06.2023 г. срещу предходния РА по реда на чл. 152 и сл. ДОПК. В закона не е уредена процесуална преклузия по отношение на представяне на изброените доказателства и поради тази причина моментът на тяхното представяне не освобождава органите по приходите от задължението да извършат критична оценка на всички факти по случая като аргументират твърденията си.

Вторият мотив да бъдат игнорирани документите са доводите за липса на временна необходимост от парични средства, тъй като за 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. дружеството декларира счетоводни печалби. Твърденията са бланкетни поради отсъствие на подкрепящи ги данни и задълбочен анализ от органите по приходите в процесния РА. Не са изяснени конкретните размери и въобще по какъв начин декларираните счетоводни печалби се съотнасят към разходите и пасивите на предприятието, при това за предходни периоди /за 2019 г. счетоводна печалба в размер на 7 605,90 лв., за 2018 г. е 3 254,98 лв. и т.н./. Въпросът е изследван също по адм. дело № 459/2023 г. по описа на АС – Русе. Необходимостта от парични средства в това производство е обоснована със сключения договор за кредит в размер на 145 000 евро с „П. инвестиционна банка" АД от 17.12.2013 г. и Анекс № 1/25.02.2014 г., обезпечени със залог, с цел закупуване на ДМА за осъществяване на основната стопанска дейност. Задълженията на дружеството са за месечни вноски по кредита за целия ревизиран период и към края на 2022 г. не са погасени напълно, съгласно удостоверението от банковата институция остатъкът е в размер на 23 090,99 лв. - вж. решение № 1397/05.04.2024 г. по адм. дело № 459/2023 г., потвърдено с решение № 12792/26.11.2024 г. по адм. дело № 7193/2024 г. по описа на ВАС.

На следващо място доказателство, че част от предоставените парични средства през 2016 г. /както и заемът през 2014 г./ не са възстановени, е извършеният апорт от 2023 г. на съвкупност от вземания на М. П.. При изслушването в с.з. на 19.05.2025 г. вещото лице, в отговор на въпросите на процесуалния представител на ответника, е уточнило използваните справки /аналитични обороти по сметка 499/, според които началните салда към 01.01.2014 г. са нулеви стойности. Последното обстоятелство съответства на приетото от ревизиращия екип на стр. 3-4 от РД по отношение на данните за получените заеми от физически и юридически лица и направени парични вноски от едноличния собственик на капитала. Освен по данните от Търговския регистър, вещото лице в заключението по т. 3 на раздел I от ССЕ е обобщило релевантната информация, както за процесните суми, така и за задължението по предоставения заем от П. на „Адея Русе“ ЕООД, които са съществували до датата на апорта през 2023 г. Неправилно при оценката на фактите органите по приходите кредитират с предимство едни документи за сметка на други, които не им противоречат по никакъв начин. При двете ревизии на дружеството - жалбоподател за процесните 2020 г. и 2021 г. е прието безспорно, че през периода от 2015 г. до 2019 г. на М. П. са възстановени суми в общ размер от 60 347 лв., но повече по кои задължения и детайли в тази насока не са изяснени.

Въз основа на горните факти настоящата съдебна инстанция намира, че без основание от приходните органи по реда на чл. 46, ал. 1, т.1 от ЗКПО е увеличен счетоводният финансов резултат на дружеството-жалбоподател за 2020 г. със сума в размер на 34 200 лв. и след приспадане на внесения данък е определен за довнасяне КД в размер на 3420 лв., а за 2021 г. е увеличен СФР със сумата в размер на 31 618,85 лв. В тези части се следва отмяна на РА.

Установеното с РА акцесорно задължение за лихви е в общ размер на 1059.82 лв. и включва: лихви в размер на 1032.41 лв. за периода 01.07.2021 г. до 05.03.2024 г. върху определения за довнасяне КД по ЗКПО в размер на 3420 лв. за 2020 г. и лихви в размер на 27,41 лв. за периода от 16.04.2020 г. до 31.12.2020 г., дължими на основание чл. 89, ал.5 ЗКПО върху сумата 379.47 лв. Поради недължимостта на главницата за КД за 2020 г., не са дължими и лихви за забава за нея, от което се следва отмяна на РА в частта на определеното акцесорно задължение за размера от 1032.41 лв. Жалбата на „Адея Русе“ ЕООД е неоснователна в частта на установеното с РА задължение за лихви на основание чл. 89, ал. 5 ЗКПО в размер на 27,41 лв. за периода от 16.04.2020 г. до 31.12.2020 г. Предвид оспорването на РА в неговата цялост и липсата на доводи в жалбата, на процесуалния представител на жалбоподателя в с.з. на 11.02.2025 г. е указано да изложи конкретните си съображения за незаконосъобразност на акта във визираната част /протокол от съдебно заседание на л.72 - л.73 от делото/. До приключване на делото пред настоящата инстанция не са представени аргументи и не са ангажирани допълнителни доказателства. Извършената проверка за съответствие на РА с материалния закон не разкрива нарушения или пропуски във връзка с основанието на чл. 83, ал. 2 ЗКПО или определения размер на лихвата върху дължимите от „Адея Русе“ ЕООД тримесечни авансови вноски през 2020 г. Органите по приходите правилно са съобразили размерите на декларираните нетни приходи от продажби от 314 802,81 лв. и корпоративен данък по ГДД вх. № 1800И0322565/12.05.2020 г. в размер на 505,96 лв.

За разноските.

На основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК деловодните разноски на страните се присъждат съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от жалбата. Оспорващата страна е сторила разноски в общ размер на 1920 лв., включващ: внесената държавна такса - 50 лв. /платежно нареждане на л. 11 от делото/; депозит за вещо лице по ССЕ - 670 лв. и платено адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв., съгласно представените доказателства - фактура № 2696/10.02.2025 г. и платежно нареждане от 10.02.2025 г. /л. 98 от делото/. Съразмерно на уважената част от жалбата, по арг. § 1, т. 6 от ДР на АПК, НАП следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя разноски за настоящото производство в размер на 1 918,54 лв. С оглед на отхвърлената част и материалния интерес по спора, „Адея Русе“ ЕООД дължи на НАП разноски по делото за юрисконсулт в размер на 2,69 лв.

Така мотивиран и на основание чл. 160, ал. 1, пр.пр. второ и четвърто от ДОПК, Административен съд - Русе,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалбата на „Адея Русе“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище: гр. София, ревизионен акт № Р-03000323004302-091-001/05.03.2024 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 71/27.05.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП - Варна при ЦУ на НАП, в частта на установените на дружеството допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2020 г. в размер на 3 420 лв. - главница и лихви в размер на 1 032,41 лв., както и в частта на извършеното увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2021 г. със сумата в размер на 31618,85 лв. на основание чл. 46, ал. 1, т.1 от ЗКПО.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Адея Русе“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище: гр. София, в частта й, срещу ревизионен акт № Р-03000323004302-091-001/05.03.2024 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 71/27.05.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП -Варна при ЦУ на НАП, в частта на установеното задължение за лихви в размер на 27,41 лв. за периода от 16.04.2020 г. до 31.12.2020 г., дължими на основание чл. 89, ал.5 ЗКПО върху сумата от 379,47 лв.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Адея Русе“ ЕООД, представлявано от управителя М. Д. П., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], вх. А, ет. 5, ап. 11, сумата от 1918,54 лв., представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА „Адея Русе“ ЕООД, представлявано от управителя М. Д. П., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], вх. А, ет. 5, ап. 11, да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 2,69 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.