О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 367
гр.Стара Загора, 06.06.2023 год.
Старозагорският административен
съд в закрито заседание на шести юни през две
хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело
№ 260 по описа
за 2023 год, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.92,
ал.13 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/ във връзка с чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
Образувано
е по жалба от
Т.С.Р. *** чрез адвокат С.П. против мълчалив отказ на Кмета на кметство
с.Полски градец общ.Раднево да извърши промяна на настоящия й адрес на
територията на кметството. Счита, че непроизнасянето в срок по подаденото от
нея заявление представлява мълчалив отказ за извършване на административна
услуга, който е материално и процесуално незаконосъобразен. Моли да бъде
отменен и ответникът по жалбата да бъде задължен да извърши услугата в
определен от съда срок. Претендира за разноските по делото, включващи държавна
такса и адвокатско възнаграждение.
Ответникът
– Кмет на кметство с. Полски градец общ. Раднево, не изразява становище по
жалбата, но с преписката представя доказателства за извършване на исканата регистрация
на настоящ адрес.
След
запознаване с доказателствата жалбоподателката моли за прекратяване на производството на основание чл.159, т.4 от АПК и присъждане на разноски.
От събраните по делото доказателства
съдът установи следното от фактическа
страна:
През м.април 2023г Т.С.Р. е
изпратила по пощата адресна карта за настоящ адрес *** като няма доказателства
за доставянето й. Приложени са нотариален акт № 108/ 13.12.2006г на нотариус
рег.№ 183 за дарение на недвижим имот в селото с находяща се в него двуетажна
жилищна сграда и декларация с писмено съгласие на собственика на имота, тъй
като заявителят не е собственик на този имот.
С писмо изх.№ 69/ 12.04.2023г старши
специалист в кметство с.Полски градец уведомява жалбоподателката Р., че
регистрация не може да бъде извършена, тъй като кметът е в отпуск поради
заболяване.
На 03.05.2023г в Административен съд
Стара Загора е получена жалба от Т.Р. против мълчалив отказ за извършване на
поисканата административна услуга.
На 22.05.2023г подадената по пощата
адресна карта е регистрирана с вх.№ 17 и на същата дата е издадено
удостоверение за настоящ адрес на жалбоподателката в с.Полски градец
общ.Раднево, подписано от кмета на населеното място.
Така
установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Съгласно
чл. 91 от ЗГР, адресната регистрация на лицето е отразяване на постоянния и
настоящия му адрес в регистъра на населението, което според чл.92, ал.1 от ЗГР се
извършва от кмета на общината, на района или на кметството или от определени от
тях длъжностни лица при заявяване от лицето. В разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗГР е регламентирано, че
настоящият адрес се заявява чрез подаване на адресна карта от лицето до
органите по чл. 92, ал. 1, а по отношение на малолетните и непълнолетните се
прилага чл. 92, ал. 3 и заявяването се извършва от техните законни
представители. Към заявлението следва да бъдат приложени някои от изброените в
чл. 92, ал. 2 документи, а именно: 1. документ за собственост; 2. документи за
ползване на имота за жилищни нужди, включително договор за ползване на социална
или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа и 3. други
документи, доказващи собствеността или ползването на имота.
Съгласно
чл. 140, ал.2 от Наредба № РД-02-20-9 от
21.05.2012 г. за функциониране на Единната система за гражданска
регистрация, органът по чл. 92, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация
незабавно извършва електронна обработка на заявленията за постоянен адрес и/или
адресна карта за настоящ адрес, като въвежда данните от тях чрез приложните
програмни средства, поддържащи регистъра на населението.
Действията по адресна регистрация на
гражданите – извършване на регистрация, промяна, заличаване, представляват
административни услуги по смисъла на § 1, т. 2, б. "в" от ДР на
Закона за администрацията. Съгласно чл. 58, ал. 1 от АПК, непроизнасянето на
административния орган, включително и неизвършването на административна услуга,
е мълчалив отказ, който представлява индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК във вр. § 8 от ПЗР на АПК.
Разпоредбата
на чл.147, ал.1 от АПК предвижда, че право да оспорват административен акт имат
гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са
нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. В този
смисъл наличието на правен интерес за оспорващия е посочен в чл.159 т.4 от АПК
като задължителна процесуална предпоставка за образуването и развитието на съдебното
производство, а за наличието на тази предпоставка съдът трябва да следи
служебно. Правният интерес е процесуалноправно понятие, защото се свързва с
призната от АПК възможност да се търси съдебна защита и трябва да е пряк и
личен. Поражда се от пряко засягане или застрашаване от засягане на законни
интереси или субективни права или свободи. За да е налице пряк интерес, е
необходимо със самата отмяна на оспорения административен акт непосредствено да
се отстрани настъпилата или настъпващата щета от изпълнението на административния акт, да е налице
действително и незабавно удовлетворяване на лицето. Личният правен интерес
означава, че физическото или юридическо лице има право на жалба само в защита
на своите субективни права, свободи и законни интереси.
В случая от
данните по делото е видно, че адресната карта на Т.Р. за настоящ адрес е
регистрирана на 22.05.2023г и на същата дата й е издадено удостоверение за
настоящ адрес. Следователно тя вече няма нарушено или застрашено право или
интерес, които да бъдат защитени по съдебен ред. Липсата на правен интерес
съставлява отрицателна процесуална пречка за допустимостта на оспорването,
поради което подадената от Т.С.Р. жалба следва да се
остави без разглеждане като недопустима, а образуваното въз основа на нея
съдебно производство по адм.д. № 260/ 2023г по описа на Административен съд
Стара Загора - да се прекрати.
При
този изход на спора на жалбоподателката на основание чл.143, ал.2 от АПК се
дължат направените разноски. Случаят, в който интересът от оспорване на
административния акт отпада в хода на съдебното производство, поради това, че е
издаден акт от същия административен орган, с който се удовлетворява искането
на жалбоподателя, се възприема от съдебната практика за сходен с уредения в чл. 143, ал. 2 АПК
случай на прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения административен
акт от административния орган по реда на чл. 156 АПК,
в който подателят на жалбата има право на разноски /Определение № 10064 от
22.07.2020 г. на ВАС по адм. дело № 6994/2020 г., I о., Определение
№ 3948 от 21.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3183/2022 г, V отд и др/. По тези
съображения следва Община Раднево - юридическото лице на бюджетна издръжка, към
което организационно и функционално принадлежи Кметство с.Полски градец, да
заплати сумата 10лв
за държавна такса, която е своевременно поискана и доказано извършена. Представеният
договор за правна защита и съдействие № **********, сключен между Танка Р. и
адвокат П. на 26.05.2023г не може да се зачете и като разписка за действително
осъществено плащане на уговореното адвокатско възнаграждение, независимо от
факта, че в него е отразена платена сума в брой 1000лв. Тъй като в договора се
съдържа клауза, указваща възможност адвокатът да предприеме процесуални
действия срещу клиента си по реда на заповедното производство при неплащане на
възнаграждението, то това противоречие съставлява пречка да се приеме
категорично, че договорът има характер и на разписка за извършено плащане по
смисъла на Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г, ОСГТК
на ВКС /Определение № 50012 от 01.03.2023г на ВКС по ч.т.д.№ 478/ 2022г, II т.о./. Не на последно място следва
да се отбележи, че договорът е сключен след образуване на делото и след
произнасянето на административния орган, което е индиция, че разноски не са били
направени преди да е ясен резултатът от оспорването. Затова искането в тази
част относно сумата 1000лв следва да бъде оставено без уважение.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.159, т.4 и чл.143, ал.2 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ разглеждане жалбата на Т.С.Р. ЕГН ********** *** против
мълчалив отказ на Кмета на кметство с.Полски градец общ.Раднево да извърши
промяна на настоящия й адрес на територията на кметството, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно
дело № 260/ 2023 г. по описа на Административен съд Стара Загора.
ОСЪЖДА Община Раднево да заплати на Т.С.Р.
ЕГН ********** *** сумата 10 /десет/ лв, представляваща направени по делото
разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Т.С.Р. ЕГН **********
за присъждане на разноски в останалата
част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна
жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: