№ 1866
гр. Варна, 18.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20223100500699 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 261508/04.02.2022г., депозирана от Н. Л.
П., ЕГН**********, с адрес гр. Варна, ул. „Кап. I ранг Г.К.“ №63, чрез адв. Н.П. от АК -
Варна, съдебен адрес гр. Варна, ул. „А.К.“ №5а срещу решение № 260034/14.01.2022г.,
постановено по гр. дело № 2390/2020г. по описа на ВРС, XIХ-ти състав, в частта, с която
въззивникът е осъден да заплати на АЛ. Б. АВГ. - И., ЕГН**********, с адрес гр.Варна,
ул.“Г.“№1, ет.2 сумата от 25000лева, подлежаща на връщане като получена без основание,
на осн. чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
В жалбата е изразено становище за недопустимост на решението в обжалваната част,
като постановено по непредявен и недокладван иск, а в евентуалност за неправилност, като
постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на
на материалния закон и необоснованост. Въззивникът сочи, че в първото съдебно заседание
ищецът е допуснал изменение на иска по реда на чл.214, ал.1 от ГПК чрез въвеждане на ново
основание, без да изиска от ищеца да индивидуализира новия юридически факт, от които
извежда претендираното право за връщане ва същата сума от ответника на плоскостта на
неоснователно обогатяване. Освен това първоинстанционният съд не изпълнил служебното
си задължение за субсумира установените факти под приложимата правна норма, както и не
изготвил доклад по смисъла и със съдържанието, указани в нормата на чл.146 ГПК. Съдът
не е посочил правна квалификация на иска с правно основание чл.55 от ЗЗД, тъй като не е
уточнено при коя от трите хипотези на правната норма се предявява евентуалния иск, при
съобразяване, че фактическите твърдения по делото са, че исковата сума е дадена по договор
за заем. Едва в решението съдът е приел като правна квалификация нормата на чл.55, ал.1
пр.1 от ЗЗД, каквато не е поддържана от ищеца, не е включена в доклада като предмет на
1
делото и по нея не са събирани доказателства. Счита, че съдът не е съобразил, че
твърденията на ищцата по предявената в условията на евентуалност претенция, произтичат
от твърдение, че сумата е дадена по договор за заем, което сочи на основание по чл.55, ал.1,
пр.З от ЗЗД. На ответника не е даден срок да се запознае с приетия за разглеждане в първо
съдебно заседание евентуален иск, като е имал възможност да изрази становище по него
непосредствено и това го е лишило от гарантираната му от закона възможност да
организира защитата си, да направи писмен отговор и да ангажира и представи
доказателства. Сочи се също, че съдът му е отказал събирането на доказателства, поискани
за установяване на възражението му за наличие на правно основание да получи преведената
по банковата му сметка сума в размер на 25 000 лв., което е довело до неоснователно
уважаване на предявения иск - кореспонденция по „Вайбър" между страните; събирането на
гласни доказателства, чрез разпит на трима свидетеля /бил допуснат само един свидетел/ и
събиране на писмено доказателство – договор за застраховка „Каско“ на л.а. „Мерцедес“ по
реда на чл.192 от ГПК или чрез издаване на съдебно удостоверение. Освен това, съдът не
прецизирал задачата на допуснатата съдебна експертиза за установяване на основание за
отпускане на банков кредит на ищцата.
Въззивникът намира също, че съдът е дал неправилна правна квалификация на
приетия за разглеждане по реда на чл.214, ал.1 от ГПК евентуален иск; не е обсъдил
релевантни за спора доказателства - факта, че превода на сумата от 25 000лв. от ищцата е на
датата, на която е заверен нотариално договора за покупко-продажба на лекия автомобил;
неоснователно е игнорирал показанията на свидетеля Х. Н.
Отправеното искане е да се обезсили решението на ВРС в обжалваната част и да се
върне делото за разглеждане от друг състав на ВРС. В евентуалност, да се отмени решението
на ВРС и да се отхвърли предявеният евентуален иск. Иска се и да се даде възможност на
ищеца да предприеме тези процесуални действия по посочване на относими за делото
доказателства, които е пропуснал да извърши в първата инстанция поради отсъствие на
доклад по евентуалния иск и недаване на срок за отговор по него, както и да се допусне
събирането на доказателствата, които ВРС неоснователно е отказал да събере по делото, а
именно: 1/ да се допуснат до разпит двама свидетели, така, както са поискани пред
първоинстанционния съд; 2/ да се допусне събирането на писмено доказателство –
застрахователна полица за застраховка „Каско" на л.а. „Мерцедес“, закупен от Павлина Н.,
за което ще представи молба по чл. 192 от ГПК; 3/ да се допусне съдебно-икономическа
експертиза за установяване на факта дали ищцата е теглила кредит в периода м. май -
средата на м.юни 2019г., в какъв размер е той и на какво основание е отпуснат; какви са
обезпеченията по кредита; какъв е произхода на сумата по банковата сметка на ищцата, от
която е превела на ищеца сумата 25 000 лв. на 05.06.2019г. - има ли данни сумата да е
постъпила като кредит от банка.
По делото е постъпил отговор на въззивната жалба, който е депозиран след изтичане
на срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, поради което същият се възприема от настоящия съдебен
състав като писмено становище от въззиваемата страна. Намира за неоснователни
2
оплакванията за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния
закон. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната му част, като правилно,
законосъобразно и обосновано.
Съобразно разпоредбата на чл. 266 от ГПК във въззивното производство страните не
могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да
посочат и представят в срок в първоинстационното производство. Изключенията от
цитираната забрана са предвидени в ал. 2 и ал. 3 от цитираната правна норма. В случая,
преди да се произнесе по направените доказателствени искания на въззивника, на същия
следва да бъде дадена възможност да следва да уточни фактите и обстоятелствата, които ще
доказва с исканите свидетели; да уточни от кое трето лице ще се изисква застрахователна
полица „Каско“ на л.а. „Мерцедес“ и да представи съответната молба, а по отношение
допускането на съдебно – счетоводна експертиза - да уточни периода, през който ищцата е
теглила кредит.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК
– подадени са от надлежни страни, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа
останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 261508/04.02.2022г.,
депозирана от Н. Л. П., ЕГН**********, с адрес гр. Варна, ул. „Кап. I ранг Г.К.“ №63, чрез
адв. Н.П. от АК - Варна, съдебен адрес гр. Варна, ул. „А.К.“ №5а срещу решение №
260034/14.01.2022г., постановено по гр. дело № 2390/2020г. по описа на ВРС, XIХ-ти състав,
в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на АЛ. Б. АВГ. - И., ЕГН**********, с
адрес гр.Варна, ул.“Г.“№1, ет.2 сумата от 25000лева, подлежаща на връщане като получена
без основание, на осн. чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
ОТЛАГА произнасянето по доказателствените искания на въззивника за открито
съдебно заседание, в което страната следва да уточни фактите и обстоятелствата, които ще
доказва с исканите свидетели; да уточни от кое трето лице ще се изисква застрахователна
полица „Каско“ на л.а. „Мерцедес“ и да представи съответната молба, а по отношение
допускането на съдебно – счетоводна експертиза - да уточни периода, през който ищцата е
теглила кредит.
НАСРОЧВА производството по в. гр. дело № 699/2022г. на ВОС за 21.06.2022г. от
15.00ч., за които дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение.
3
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4