Решение по дело №635/2019 на Административен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№              /25.07.2019 год., гр. Варна

 

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в публичното заседание на двадесет и трети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА А.

 

 при секретаря Христиана Тонева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 635 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

                Производството е по реда на чл.186 ал.4 от ЗДДС вр.чл.146 и сл. от АПК и е образувано по жалба от „М. 2” ЕООД – Варна, ЕИК *********, представлявано от управителя С.Г.А. чрез пълномощника му адв.В.Д. ***, против Заповед №59-ФК/19.02.2019г на началник Отдел „Оперативни дейности” – Варна в ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП-София, с която на осн.чл.186 ал.1 т.1 б.”а” от ЗДДС е приложена принудителна административна мярка – запечатване на стопанисвания от дружеството търговски обект – аптека в гр.Варна, ул.”Царевец” №38, и забрана на достъпа до него за 10 (десет) дни.

Жалбоподателите поддържат няколко основания за незаконосъобразност на оспорения акт – липса на осъществено административно нарушение, което да е установено от контролните органи, и в резултат - прилагане на ПАМ въз основа на предположения; липса на мотиви относно продължителността на срока на ПАМ; издаване на заповедта за ПАМ преди АУАН; наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, неотчетени от административния орган; несъответствие с целите, установени с чл.22 от специалния ЗАНН, и други. Въз основа на подробно развити съображения се претендира отмяната на оспорената заповед. В съдебно заседание адв.Д. поддържа жалбата на изложените в нея съображения.

Ответникът чрез процесуалния си представител гл.ю.к.Е. А. е депозирал молба с.д.№1928/31.01.2019г, с които оспорва жалбата изцяло. Твърди, че оспорената му заповед е мотивирана, вкл. и относно срока на ПАМ. Излага, че при безспорно установеното въз основа на писмени доказателства нарушение той е бил длъжен да издаде оспорената заповед, действайки в условията на обвързана компетентност, и не разполага с правомощия да извършва преценка дали да наложи такава мярка или не. Настоява за оставяне в сила на законосъобразната заповед и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 15.02.2019г инспектори по приходите в ГД „ФК” – ОД Варна, извършили проверка в аптеката, стопанисвана от „М. 2” ЕООД на ул.”Царевец” №38 в гр.Варна относно спазване на данъчното законодателство. Установено било, че в обекта са монтирани и въведени в експлоатация 3 ФУ, както и ПОС-терминал, собственост на Първа инвестиционна банка АД. Извършената контролна покупка била регистрирана чрез издаване на фискален касов бон от присъстващия там магистър-фармацевт. В хода на проверката на инспекторите били предоставени заверени копия на документи, въз основа на данните в които те установили, че на 27.12.2018г при закупуване на стока на ст-ст 19.90лв. от клиент на аптеката, заплатена чрез ПОС-терминал, му е издадена само бележка от терминала, но не и фискален касов бон от ФУ. Тези факти били установени въз основа на: 3бр. кочани с касови бележки за трите ФУ в обекта, в които липсва запис за от 27.12.2018г; 2 бр. подадени дневни финансови отчети и и копие на книга за ДФО от 27.12.2018г, от които се установява липса на извършени продажби по касов или безкасов път;  3бр. извлечения – заверени копия от контролни ленти на 3-те ФУ, според които на 27.12.2018г в обекта няма реализирани и отчетени продажби. Тези свои констатации проверяващите обективирали в съставения на осн.чл.50 ал.1 от ДОПК ПИП от 15.02.2019г, към който като доказателства приложили горецитираните писмени документи, предоставени им от служител на дружеството-жалбоподател.

При така установената фактология административният орган приел, че нерегистрирането на продажба на ст-ст 19.90лв. на 27.12.2018г, заплатена през наличния в аптекатат ПОС-терминал с издаване на фискален касов бон от някое от трите ФУ в обекта осъществява състав на административно нарушение по чл.25 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г на МФ вр.чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС, което се явява основание по см.чл.186 ал.1 т.1 б.”а” от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка на осн.чл.186 ал.3 от ЗДДС, и с оспорената си понастоящем заповед наложил такава – запечатване на търговския обект и забрана на достъпа до него за срок от 10 (десет) дни. Като мотиви за продължителността на ПАМ органът посочил характера, тежестта и последиците на извършеното нарушение; стойността на неотчетената продажба; местоположението на аптеката; фактът, че отчетите за 27.12.2018г са с нулева стойност, а според извлечението за картови разплащания по банков път от ПОС-терминала, за същата дата освен процесната продажба има и други заплатени стоки; органът се е позовал и на необходимостта от защита на обществения интерес чрез предотвратяване възможността за извършване на нови нарушения, като приел, че поведението на дружеството с оглед наличните доказателства е насочено срещу установената фискална дисциплина и няма за цел спазване на данъчното законодателство. По отношение на срока на ПАМ органът е посочил, че същият е съобразен с целената превенция и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане дейността на търговеца и промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, с цел правилно отразяване на оборота и недопускане вреда за фиска.

За установеното нарушение по чл.25 ал.1 вр.чл.3 ал.1 от Наредба №Н-18/2006г на МФ вр.чл.118 ал.1 от ЗДДС на дружеството-жалбоподател бил съставен АУАН от 24.02.2019г. Видно от приобщените в хода на съдебното дирене доказателства: със заповед на ръководителя на аптеката в периода 25.12. – 30.12.2018г било наредено извършването на инвентаризация; с платежно нареждане от 12.04.2019г наложената с НП от 05.04.2019г имуществена санкция от 650лв. е заплатена от „М. 2” ЕООД; към момента на депозиране на жалбата против заповедта за ПАМ дружеството няма задължения към фиска; а данните в представените извлечение и опис от плащанията през ПОС-терминал за 27.12.2018г потвърждават констатациите на контролните органи в две насоки – за извършено плащане през терминала на ст-ст 19.90лв., както и че на процесната дата по същия начин са заплатени и други продажби на стоки от аптеката, неотчетени с издаване на фискален касов бон – видно от нулевите отчети на трите ФУ в обекта за 27.12.2018г.

Горната фактическа обстановка се установява въз основа на писмените доказателства по административната преписка, както и тези, приобщени в хода на съдебното дирене, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви, и разгледани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от легитимиран субект – адресат на ИАА, и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява като неоснователна.

Съгласно чл.186 ал.1 т.1 б.”а” от ЗДДС, принудителната административна мярка „запечатване на обект за срок до 30дни”, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Следователно условието, което поставя цитираната правна норма, послужила като основание за налагане на процесната принудителна административна мярка, е дружеството да е допуснало нарушение на установения законов ред или начин за документиране на извършена продажба, свързано с неиздаване на съответен документ за продажба – в случая фискален касов бон, което представлява административно нарушение на чл.185 ал.1 ЗДДС, вр. чл.25 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. При това, противно на поддържаното от дружеството-жалбоподател, осъщественото от тях админиситративно нарушение по чл.25 ал.1 от Наредба №Н-18/2006г на МФ е доказано по изискуемия от закона несъмнен и категоричен начин – и то въз основа на представените от самите тях писмени доказателства както в хода на проверката, така и на съдебното дирене, и конкретно – извлеченията и отчетите от ПОС-терминала в аптеката, от които се установява извършена продажба на ст-ст 19.90лв. на 27.12.2018г, нерегистрирана с издаване на касов бон от някое от трите ФУ в обекта, за всяко от които за този ден е представен нулев отчет. Поради това възражението, че проверяващите не били наблюдавали и установили извършването на конкретната продажба, вкл. заплащането й от клиента, са ирелевантни в настоящия казус, а и неоснователни с оглед опровергаващите ги писмени доказателства, изхождащи от самото дружество, стопанисващо аптеката.

Неоснователно е и възражението за липса на мотиви на оспорената заповед – в цялост и конкретно по отношение продължителността на срока на ПАМ, и то се опровергава с простия прочит на заповедта, където са изложени мотивирани съображения, конкретно касаещи характера на установеното нарушение с оглед индивидуалните особености и на обекта, и на неотчетената продажба, и на дружеството-жалбоподател. Доколкото определянето продължителността на ПАМ е в правомощията на административния орган, с оглед изложените мотиви съдът в настоящия си състав споделя становището му, е че този срок на ПАМ е мотивиран и е съобразен с принципа за съразмерност по чл.6 от АПК, поради което в случая не е налице липса на мотиви – било относно срока на ПАМ, или относно основанията за налагането й, като самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед.

На следващо място като неоснователни се преценяват и претенциите на жалбоподателите администратвният орган да извършва преценка на смекчаващите отговорността нието обстоятелства – те имат стойност и значение в хода на АПН по ЗАНН, но не и в настоящото административно производство.

Не могат да бъдат споделени и твърденията за противоречие на оспорената заповед за прилагане на ПАМ с целта на закона, конкретно – на специалния чл.22 от АЗНН – в случая административният орган действа в условията на обвързана компетентност, прилагайки ПАМ по силата на изричното законодателно предвиждане за установено нарушение измежду изброените в чл.186 ал.1 от ЗДДС, а след като прилагането на ПАМ е предвидено eх lege, липсват основания да се обсъжда противоречието й с целта на закона по см.чл.146 т.5 от АПК

Не на последно място – в никой от приложимите специални закони – ЗДДС и ЗАНН, а също и в АПК издаването на АУАН не е предвидено като положителна процесуална предпоставка за издаване на заповед за ПАМ, понеже производствата по ЗАНН и по АПК са самостоятелни, отделни и никое от тях не е преюдициално спрямо другото. Поради това издаване на оспорената заповед за ПАМ преди издаване на АУАН или НП против дружеството не представлява процесуално нарушение, съотв. и  основание за отмяна на заповедта само на това основание. Възможността по чл.187 ал.4 от ЗДДС за преустановяване на ПАМ след заплащане на определената с НП санкция е приложима в различна фаза на производството – при изпълнение на влязлата в сила заповед за прилагане на мярката, а не в тази по оспорването на нейната законосъобразност преди влизането й в сила, поради което и възражението в този смисъл е неоснователно. С оглед доказаното в случая заплащане на определената с НП имуществена санкция, в правомощията на административния орган е да прецени ефективното изпълнение на ПАМ след влизане в сила на настоящата заповед.

  В заключение настоящият съдебен състав счита, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгл.Заповед №ЗДУ-ОПР-16/17.05.2018г на Изп.директор на НАП, в производството по издаването й не са допуснати съществени процесуални нарушения като самостоятелни отменителни основания, тя съдържа всички минималноизискуеми за редовността й реквизити по чл.59 от АПК, и материалният закон е приложен правилно при издаването й, поради което липсват основания за ревизия или отмяна на същата.

При този изход на делото претенцията на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена в минималния размер от 500лв. по чл.8 ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от изложеното и на осн.чл.172 ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „М. 2” ЕООД – Варна, ЕИК *********, против Заповед №59-ФК/19.02.2019г на началник Отдел „Оперативни дейности” – Варна в ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП-София, с която на осн.чл.186 ал.1 т.1 б.”а” от ЗДДС е приложена принудителна административна мярка – запечатване на стопанисвания от дружеството търговски обект – аптека в гр.Варна, ул.”Царевец” №38, и забрана на достъпа до него за 10 (десет) дни.

ОСЪЖДА „М. 2” ЕООД – Варна, ЕИК *********, да заплати в полза на НАП - София юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 (петстотин) лв.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд – София.

Преписи от решението да се връчат на страните.

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: