Р Е Ш
Е Н И Е
№ 14/16.01.2023 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен
съд Монтана, в открито съдебно заседание
на тринадесети януари две
хиляди двадесет и трета година, в състав
:
Председател: Соня Камарашка
Членове: Бисерка Бойчева
Мария Ницова
при секретар Димитрова и с участието на прокурора Александрова
разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД №479/2022 г.
по описа на Административен съд Монтана
Производството е по реда на чл.208 АПК във връзка с чл.63 ЗАНН.
Обжалва се решение № 199/24.10.2022 г., постановено по АНД № 20221630200968/2022 г. по описа на РС Монтана, с което е потвърдено наказателно постановление № 517/04.08.2022 г. на директора на Регионална дирекция по горите/РДГ/Берковица. Със същото на И.А.Д. *** - лице получило позволително за сеч № 0657879/28.02.2022 г. и издал превозен билет № 7538/16.04.2022 г. за 5 50 пл.м.з дърва за огрев не от временен склад, посочен в технологичния план за имот № 67677.142.24, за което му е наложена глоба в размер на 300 лева на основание чл.257, ал.1, т.2 във вр.с чл.9а от Наредба №1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии и заповед № ЗАП-142/14.02.2020 г. на изп.директор на Изпълнителна агенция по горите.
Касаторът, чрез пълномощника адв.К. обжалва решението на съда, като твърди незаконосъобразност, необоснованост на решението, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, но без да сочи доказателства за твърдението си. Твърди се за липса на административно нарушение, т.к. посочената правна норма на чл.257, ал.1, т.2 ЗГ не предвижда административна отговорност за нарушение на заповед. Прави искане за отмяна на решението на въззивния съд и потвърденото с него НП.
Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не се явява и не изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана, изразява становище за неоснователност на жалбата и дава заключение да бъде оставено в сила обжалваното решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, при което същата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
За да постанови обжалваното решение, Районен съд Монтана е приел, че в административнонаказаното производство са събрани достатъчно писмени и гласни доказателства, въз основа на които е стигнал до обоснован извод, че административно- наказаният е извършил административно нарушение като лице на което е издадено позволително за сеч № 0657879/28.02.2022 г. и издал превозен билет № 7538/16.04.2022 г. за 5 50 пл.м.з дърва за огрев не от временен склад, посочен в технологичния план за имот № 67677.142.24, за което съгласно разпоредбата на чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ във вр.с чл.9а от Наредба №1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии и заповед № ЗАП-142/14.02.2020 г. на изп.директор на Изпълнителна агенция по горите, му е наложена глоба в размер на 300 лв. Правилно съдът е приел, че в АУАН и НП не са налице неясноти, които да водят до нарушаване правото на защита на административнонаказаното лице. При така установената фактическа обстановка правилно е ангажирана административно наказателната отговорност на И.Д..
Настоящият съдебен състав намира, че в изпълнение на разпоредбата на чл.218, ал.1 АПК, съдът обсъжда посочените в жалбата пороци на решението, а съгласно ал.2 на същия член за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон следи служебно.
Съдебният състав намира постановеното решение за валидно и допустимо, постановено в съответствие с материалноправните разпоредби. В жалбата се твърди, че са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а всъщност се преповтаря първоначалната жалба, като не се сочат нови доказателства.
Направените възражения и в настоящото производство, че посочената правна норма на чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ, е санкционна и не съдържа правила за поведение по принцип е вярно, но следва да се обърне внимание, че в случая в НП изрично е посочено, че същата е във вр. с с чл.9а от Наредба №1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии и заповед № ЗАП-142/14.02.2020 г. на изп.директор на Изпълнителна агенция по горите. А съгласно разпоредбата на чл.9а от Наредба №1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии „Лицата, издаващи или попълващи документи по Закона за горите или подзаконовата нормативна уредба, са длъжни да спазват реда и условията за тяхното получаване, попълване, водене, издаване, отчитане и съхранение, определени със заповедите за определяне на съответните образци“, а допълнително посочената заповед № ЗАП-142/14.02.2020 г. на изп.директор на Изпълнителна агенция по горите, е издадена на основание §37 от ПЗР на ЗГ и чл.211 от ЗГ във вр.с чл.9а от Наредба №1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии и чл.7, ал.2 от Наредба № 6 от 0710.2010 г за изискванията и контрола върху дървесината, която се използва за битово отопление. Това възражение е направено и пред въззивния съд, същият го е обсъдил и правилно отхвърлил, предвид което е излишно да бъде преповтаряно.
Изложени са и съображения относно липсата на данни за прилагане на разпоредбите на чл.28 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав напълно споделя изложените доводи от въззивния съд и предвид разпоредбата на чл.221, ал.2 АПК препраща към мотивите на същия. Съдът не намира за основателно изложеното бланкетно твърдение за съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В хода на производството както пред административно наказващия орган, така и пред съда са изложени и обсъдени всички относими към спора обстоятелства и въз основа на тях е постановено едно обосновано и правилно решение.
Предвид изложеното, съдът намира, че въззивният съд е постановил едно законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила.
При така изложеното и на основание на основание чл.221 АПК във вр.чл.63, ал.1 ЗАНН, Административен съд Монтана
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 199/24.10.2022 г., постановено по АНД № 20221630200968/2022 г. по описа на РС Монтана.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: