РЕШЕНИЕ
№ 7592
гр. София, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:И.Г.М.
при участието на секретаря И.И.И.
като разгледа докладваното от И.Г.М. Гражданско дело № 20211110160411 по
описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от /ФИРМА/ срещу /ФИРМА/ обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 411 КЗ за сумата от 3116.70 лв. –
регрес по щета № 44012132023202, образувана при /ФИРМА/, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба – 21.10.2021 г. до окончателното изплащане и с правно основание чл.
86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата от 142.86 лв. – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода от 01.05.2021 г. до 12.10.2021 г.
Претендира присъждане на направените по делото разноски,
включително адвокатско възнаграждение.
Ответникът – /ФИРМА/, гр. София, чрез процесуалния си пълномощник
юрисконсулт Й.К. в писмен отговор на исковата молба от 23.02.2022 г.,
подаден по пощата на 22.02.2022 г. поддържа становище за неоснователност
на предявените искове, като излага подробни съображения. С писмена молба
от 21.06.2024 г. чрез адвокат А.К. се моли съда да отхвърли предявените
искове като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на
направените по делото разноски. Заявява възражение за прекомерност на
1
адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца като разноски по
делото.
Софийският районен съд, II Г.О., 123 състав, като взе предвид
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и
обсъди наведените от страните доводи, съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2
от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният главен иск е с правно основание чл. 411 от КЗ – регресен
иск на платилия застрахователното обезщетение застраховател по
имуществена застраховка, срещу застрахователя на причинителя на вредата по
застраховка „Гражданска отговорност”.
От приетите по делото писмени доказателства, от събраните в процеса
гласни доказателства и от заключението на съдебната автотехническа
експертиза, прието от съда като неоспорено от страните и което съдът
кредитира като дадено вярно и безпристрастно от вещото лице В. Д., се
установяват и съдът приема за доказани по делото твърдените в
обстоятелствената част на исковата молба обстоятелства, релевантни за
предявените иск с правно основание чл. 411 от КЗ и иск с правно основание
чл. 86, ал. 1, изречение 1 ЗЗД, поради което същите следва да бъдат уважени
изцяло със законните последици. Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 3116.70 лв. – дължима непогасена част от
претенцията по регрес по щета № 44012132023202, образувана при /ФИРМА/,
на основание чл. 411 от КЗ, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба – 21.10.2021 г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 142.86 лв. – обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 01.05.2021
г. до 12.10.2021 г., на основание чл. 86, ал. 1, изречение 1 ЗЗД.
Заявените от ответника възражения срещу предявените искове, съдът
намира за неоснователни.
Ищецът е направил разноски по делото за възнаграждение на един
адвокат в размер на 549.80 лв. с включен ДДС, която сума настоящият съдебен
състав намира, че не е прекомерна с оглед обстоятелството, че е осъществена
процесуална защита по два предявени парични иска, фактическата и правна
сложност на делото и обема свършена работа от процесуалния пълномощник
на ищеца, а възражението на ответника, заявено по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК се
явява неоснователно.
Предвид горното, изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по
делото разноски, в общ размер на 1124.47 лв., от които 174.67 лв. – платена по
сметка на Софийски районен съд държавна такса, 350 лв. – разноски за
възнаграждение на вещо лице и 549.80 лв. – разноски за възнаграждение на
един адвокат с ДДС, както и 50 лв. – за разпит на свидетел по делегация.
2
В открито съдебно заседание на 12.04.2024 г. съдът е постановил
връщане на ищеца сумата от 50 лв. – депозит за свидетел по делото по
вносния документ от 08.08.2023 г., като неизползвана и няма основание за
присъждането й като разноски по делото.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 123 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА /ФИРМА/ с ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление /АДРЕС/ ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/ с ЕИК ***** със седалище
и адрес на управление /АДРЕС/ сумата от 3116.70 лв. – дължима непогасена
част от претенцията по регрес по щета № 44012132023202, образувана при
/ФИРМА/, на основание чл. 411 от КЗ, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 21.10.2021 г. до окончателното изплащане, сумата от
142.86 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 01.05.2021 г. до 12.10.2021 г., на основание чл. 86, ал.
1, изречение 1 ЗЗД, както и сумата от 1124.47 лв. – направени по делото
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК, считано от датата
на връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3