№ 16473
гр. София, 08.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Частно гражданско
дело № 20251110106910 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 420 ГПК.
Образувано е по искане за спиране на изпълнението на заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 28.02.2025 г. (инкорпорирано
във възражението по чл. 414 ГПК), подадено от длъжницата А. П. И. чрез адв. С. К..
Процесуалният представител моли съда да спре принудителното изпълнение.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото и обсъди доводите и
становището на длъжника, намира от фактическа и правна страна следното.
Искането е подадено от легитимирано лице и в законоустановения срок, поради което е
процесуално допустимо. Разгледано по същество, същото се явява неоснователно.
Съгласно чл. 420, ал. 1 ГПК възражението срещу заповедта за изпълнение не спира
принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, ал. 1, т. 1 – 9 ГПК (сред които попада и
настоящият), освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда
на чл. 180 и чл. 181 ЗЗД. В ал. 2 е предвидена възможност съдът, постановил незабавното
изпълнение, да го спре по искане на длъжника, когато искането за спиране е подкрепено с
писмени доказателства, че вземането не се дължи. В искането за спиране, инкорпорирано
във възражението по чл. 414 ГПК, не е посочено на коя от двете хипотези се позовава
длъжницата. Не е представено надлежно обезпечение за кредитора, поради което не е налице
основанието за спиране на незабавното изпълнение по реда на чл. 420, ал. 1 ГПК. От друга
страна, в хипотезата на спиране на изпълнението, когато искането е подкрепено с писмени
доказателства – чл. 420, ал. 2 ГПК, е необходимо да бъдат представени такива доказателства,
които да създават съмнение за съществуването на изпълняваното вземане. Това могат да
бъдат всички документи, установяващи правопогасяващи или правоизключващи факти, т.е.
които установяват, че вземането, удостоверено в документ по чл. 417 ГПК, е било погасено
по начин, удовлетворяващ кредитора, или че не е възниквало. Създаденото съмнение трябва
да е достатъчно сериозно, за да бъде от естество да разколебае удостоверителната сила на
документа, послужил като основание за издаване на заповедта за незабавно изпълнение. При
1
извършването на тази преценка съдът има твърде ограничени възможности – той може да
обсъжда само представените от длъжника доказателства. Към искането за спиране не са
приложени никакви писмени доказателства.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че не са налице
предпоставките по чл. 420 ГПК за спиране на изпълнението на заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 28.02.2025 г. Направеното в
тази насока искане на длъжницата А. П. И. е неоснователно и следва да бъде оставено без
уважение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане, подадено от А. П. И. чрез адв. С. К., за спиране на
изпълнението на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК от 28.02.2025 г., издадена по ч. гр. д. № 6910 по описа за 2025 г. на Софийски
районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на длъжницата А. П. И..
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на длъжницата А. П. И. да се връчи препис от
настоящото определение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2