МОТИВИ по НОХ дело № 248/12год. по описа на ВОС
Подсъдимият Б.О.Т.
е обвинен, въз основа на внесен от Врачанска окръжна прокуратура обвинителен
акт в извършени престъпления както следва:
-по чл. 199, ал.1, т.4, вр. с чл.
198, ал.2, вр. ал.1, вр. с
чл. 29, ал.1, б."а" и "б", вр. с
чл. 20, ал.2 НК затова, че на 08.10.2011 год. около 0.30 часа в гр. К., в къща находяща се на ул. "Ф.Т." № *, в съучастие като
извършител с О.Л.Т., при условията на опасен рецидив е отнел чужди движими вещи
на обща стойност 1111,70лв. - мобилен телефон марка "LG 133" на стойност 112.00 лв., СИМ
карта на стойност 10лв. и 1 бр. златен ланец с кралска плетка от бяло и жълто
злато с кръст, с общо тегло 20 грама на стойност 990лв., от владението на Г.К.П.
***, с намерение противозаконно да ги присвои, като е бил въоръжен с нож и е
употребил заплашване спрямо П., изразяващо се в притискане на нож в корема й и заплашване
по отношение на друго лице - Н.В.Б., чрез притискане на нож към врата му;
-по чл. 199, ал.1, т.4, вр. с чл.
198, ал.1, вр. с чл. 20, ал.2 и вр.
с чл. 29, ал.1, б."а" и "б" НК затова, че на 08.10.2011
год. около 01.00 часа, на земен път над гробището на град Криводол, в съучастие
като извършител с О.Л.Т., при условията на опасен рецидив е отнел чужди движими
вещи - 1бр. обица от бял метал във формата на буквата "н" и 1 бр. обица
от бял метал с кръгла форма, с изобразен делфин на обща стойност 6.30 лв., от
владението на Н.В.Б. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като е
употребил сила изразяваща се в нанасяне на удари по гърба на Б.;
-по чл. 142, ал.3, т.1, пр.2, вр.
ал.2, т.1, т.2, пр.1, т.3, пр.2 и т.5, пр.1, вр.
ал.1, вр. чл. 26, ал.1, вр.
чл. 29, ал.1, б."а" и "б" НК затова, че при условията на
опасен рецидив и при условията на продължавано престъпление, за времето от 0.30часа
до 4.00 часа на 08.10.2011 год., заедно с О.Л.Т. противозаконно е отвлякъл две
лица, ненавършили 18 години - Г.К.П. на 17 год. и Н.В.
Б.на 17 год., както следва: от 0.30 часа до 1.30 часа от дома им в гр. К. ул.
"Ф. Т." № * до местност, находяща се в
землището на гр. Криводол и от 2.00 часа до 4.00 часа от пътя до сградата, в
която се помещава полицейски участък /ПУ/
гр.Криводол- до железен мост находящ се до рали пистата
в гр. Криводол, като е бил въоръжен с нож и деянието е извършено от две лица и
по отношение на две лица и
-по чл. 152, ал.3, т.5, вр. с
ал.2, т.1, вр. с ал.1, т.,2, пр.2, вр. с чл. 29, ал.1, б."а" и "б" НК,
затова, че при условията на опасен рецидив на 08.10.2011 год., в землището на
гр. Криводол се е съвъкупил с ненавършилата 18 години
Г.К.П. ***, като я е принудил към това със заплашване, изразяващо се с думите
"шт не се прави на интересна, да не свирна и оня
да направи нещо на твоя приятел".
Със същия
обвинителен акт подсъдимият О.Л.Т. е обвинен и предаден на съд по обвинения за
извършени от него престъпления както следва:
- по чл. чл. 198, ал.2, вр. с
ал.1, вр. чл. 20, ал.2 НК затова, че на 08.10.2011
год. около 0.30 час в гр. К., в къща находяща се на
ул. "Ф. Т." № *, в съучастие като извършител с Б.О.Т., е отнел чужди
движими вещи на обща стойност 1111,70лв. - мобилен телефон марка "LG 133" на стойност
112.00 лв., СИМ карта на стойност 10лв. и 1 бр. златен ланец с кралска плетка
от бяло и жълто злато с кръст, с общо тегло 20 грама, на стойност 990лв. от
владението на Г.К.П. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като е
употребил заплашване спрямо П., изразяващо се в притискане на нож в корема й и
заплашване по отношение на друго лице - Н.В.Б., чрез притискане на нож към
врата му;
-по чл. 198, ал.1, вр. с чл. 20,
ал.2 НК затова, че на 08.10.2011 год. около 01.00 часа в гр. Криводол, на земен
път над гробището на града, в съучастие като извършител с Б.О.Т. е отнел чужди
движими вещи- 1бр. обица от бял метал във формата на буквата "н" и 1
бр. обица от бял метал с кръгла форма с изобразен делфин, на обща стойност 6.30
лв., от владението на Н.В.Б. ***, с намерение противозаконно да ги присвои,
като е употребил сила изразяваща се в нанасяне на удари по гърба на Б.;
- по чл. 142, ал.2, т.1, т.2, пр.1, т.3, пр.2 и т.5, пр.1, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал.1 НК
затова, че при условията на продължавано престъпление за времето от 0.30часа до
4.00 часа на 08.10.2011 год., заедно с Б.О.Т. противозаконно е отвлякъл две
лица, ненавършили 18 години - Г.К.П. на 17 год. и Н.В.
Б. на 17 год., както следва: от 0.30 часа до 1.30 часа от дома им в гр. К., ул.
"Ф. Т." № * до местност находяща се в
землището на гр. Криводол и от 2.00 часа до 4.00 часа от пътя до сградата, в
която се помещава ПУ-Криводол до железен мост, находящ се до рали пистата на гр. Криводол, като е бил въоръжен
с нож и деянието е извършено от две лица и по отношение на две лица и
-по чл. 152, ал.2, т.1, вр. с
ал.1, т.2,пр.2 НК затова, че на 08.10.2011 год., в землището на гр. Криводол се
е съвъкупил с ненавършилата 18 години Г.К.П. ***,
като я е принудил към това със заплашване, изразяващо се с думите "Да не
се прави на интересна, тъй като неговия приятел държи нейния и да не му свирне,
да направи нещо на Н. и да не го види повече" и "ще ги заколи и
двамата".
Участващият в
съдебното производство прокурор от ВОП поддържа изцяло обвиненията, повдигнати
на двамата подсъдими, като в пледоарията си по същество прави искане за
налагане на наказания на същите при превес на отегчаващите вината обстоятелства,
с приложение на чл. 24 НК.
По делото няма
приет за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск и
няма конституирани граждански ищци или частни обвинители.
Двамата подсъдими Б.О.
и О.Л. признават изцяло фактите, изложени в обстоятелст-вената
част на обвинителния акт, признават се за виновни по повдигнатите им обвинения
и заявяват желание за разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ - съкратено
съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т.2 НПК. Изразеното от тях становище
и искане да не се събират доказателства за признатите факти се поддържа и от
служебните им защитници - адв. Д.Д. и адв. Р.Я..
Преценявайки
събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, съдебни
експертизи, подкрепящи направеното от подсъдимите самопризнание, съобразно
разпоредбата на чл. 373, ал.2, вр. с чл. 372, ал.4 НПК, съдебният състав приема за установена следната фактическа обстановка:
Двамата подсъдими Б.Т.
и О.Т. *** и са дългогодишни познати, като и двамата са многократно осъждани.
Пострадалите
свидетели Н.Б. и Г.П. били приятели и често пребивавали заедно в къща в гр. К.
на ул."Ф. Т." №*, която била собственост на бащата на първия - св. В.Б.,***.
На 07.10.2011год.
двамата пострадали Б. и П. отново решили да пренощуват в къщата, тъй като на
другата сутрин Н. Б. имал тренировка по футбол. Малко след полунощ - около
00,30 часа св. Г. П. чула шум пред външната врата, от който се притеснила и
уведомила за чутото св. Н. Б., който по това време се намирал в банята.
Последният решил да провери какво е предизвикало шума и отворил външната врата.
Пострадалия видял силует на клекнал човек в двора - до храст и в този момент усетил как някой
опира нож в шията му като му казал да не издава нито звук и да си наведе
главата надолу, защото в противен случай щял да го промуши с ножа. Пострадалият
бил изблъскан от двамата подсъдими, като единият от тях - подс.
О.Т. му закривал очите, а подсъдимият Б.Т. размахвал носения от него нож. По
този начин тримата влезли в стаята, в която се намирала другата пострадала -
св. Г. П.. Подсъдимият Б.Т. насочил ножа към нея, като го допрял до корема й,
след което я принудил да му предаде мобилен телефон марка "LG 133" със Сим карта, както и намиращият се на врата й златен ланец с
кръст, който бил собственост на св. Н.Б..
Двамата подсъдими
си разменяли ножа, заплашвайки непрекъснато пострадалите свидетели, като
накарали св. П. да се облече и да облече и св. Б., след което ги принудили да
излязат вън от къщата и да тръгнат в посока сметището на гр. Криводол.
Независимо от шума, който двамата пострадали се опитвали да вдигат, за да
привлекат вниманието на някой от съседите, поради късния час никой не забелязал
напускането им на къщата заедно с подсъдимите.
По пътя подсъдимите
накарали двамата свидетели да се движат пред тях, през цялото време блъскайки в
гърба и подритвайки в краката св. Б., като го принудили да свали от ушите си
два броя обици - едната от бял метал с формата на буквата "н", а
другата също от бял метал, с кръгла форма
с изобразено черно делфинче. По този начин,
след като се отдалечили на достатъчно разстояние от града, подсъдимите накарали
пострадалите да седнат на земята, наблюдавали ги от около 5-6 метра и
разговаряли.
Подсъдимият О.Т.
извикал пострадалата св. Г.П. да се отдалечи заедно с него, под предлог да
разговарят и след като се отдалечили на около 15-20 крачки от другия пострадал
- св. Н. Б. и подс. Б.О., спрял зад един храст и й
казал да му направи "свирка". Тъй като свидетелката отказала,
подсъдимият О. Т. я заплашил, че ще каже на другия подсъдим "да направи
нещо на приятеля й Н., така, че да не го види повече", както и, че би
могъл да ги "заколи и двамата". След отправената заплаха подсъдимият
О. Т. осъществил полов акт с пострадалата П., след което отишъл при пострадалия
Н. Б., а другият подсъдим - Б.О. отишъл при пострадалата П.. По същият начин и
този подсъдим заплашил П., че ако не осъществи с нея полов акт ще причинят нещо
лошо на приятеля й. След като подс. Б. Т.
принудително осъществил с пострадалата св. Г.П. полов акт, двамата подсъдими
обяснили на пострадалите, че ще ги пуснат да си вървят, но при условие да не
сигнализират органите на полицията за случилото се с тях, тъй като в противен
случай ще ги накажат, като "направят св. П. проститутка", а другият
свидетел "няма да бъде намерен жив".
Двамата подсъдими
задържали отнетата от св. П. СИМ карта, но й върнали телефонния апарат "LG133", след което ги
освободили да си вървят. Двамата пострадали свидетели - Б. и П. били силно
изплашени от случилото се с тях, поради което не посмели да се приберат в
къщата, а решили да отидат при близък роднина на св. Б., който работел в
баничарница, в близост до жп гарата, в който район се
намирал и полицейския участък. Подсъдимите обаче заподозряли,
че отиват в ПУ гр. Криводол, поради което ги застигнали и отново ги отвлекли,
принуждавайки ги да променят посоката си на движение, като започнали да нанасят
удари върху пострадалия Б.. Преминавайки през железен мост, подсъдимите
хвърлили свидетеля в реката, а след излизането му оттам продължили да му
нанасят удари с ръце и крака.
След като двамата пострадали обещали, че нямат да
отидат в ПУ и ще се приберат в къщата, подсъдимите О. Т. и Б. Т. ги освободили,
като им казали, че ще наблюдават през цялото време къщата дали светят лампите. Б.
и П. се прибрали в къщата, но не посмяли да заспят до
сутринта, като П. споделила пред приятели си за сексуалното насилие спрямо нея,
извършено от двамата подсъдими.
На сутринта двамата
отишли на стадиона, където св. Б. участвал във футболен мач, като от неудобство
не споделил пред съотборниците си за извършените спрямо него и приятелката му
насилствени действия. След приключване на мача, треньорът на отбора в с. Баурене ги закарал първоначално при св. З. Б. - леля на
пострадалия Б., а впоследствие и в дома му, при неговия баща, където двамата с П.
споделили за случилото им се през нощта. Веднага след това двамата пострадали и
бащата на Б. - св. В.Б. ***, където
потърсили помощ и разказали за преживяното през нощта.
В резултат на
извършените ОИМ, на 14.10.2011год. двамата подсъдими били задържани. Отнетите
от тях вещи на пострадалите били намерени и върнати, като златният ланец с
кръст, отнет от пострадалата П. бил намерен в подсъдимия Б.Т., а обиците на
пострадалия Н. Б. били доброволно предадени от приятелката на подсъдимия О.Т. -
св. К. Л.. Доброволно предаден на разследващите полицаи от св. Т. П. е и ножът
/с червена дръжка/, с който двамата подсъдими заплашвали пострадалите по време
на извършваните спрямо тях престъпления.
Възприетата от
съдебния състав и изложена по-горе фактическа обстановка кореспондира изцяло с
фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и се подкрепя
както от самопризнанията на двамата подсъдими Б.Т. и О.Т., така и от събраните
на досъдебното производство гласни и писмени доказателства: изцяло показанията
на двамата пострадали свидетели както пред разследващия орган, така и по реда
на чл. 223 НПК /ДП л. 16-19 и л.48-54 за св. П. и л.20-22 и л.56-60 за св. Н. Б./;
показанията на св. В. Б., К. П., З. Б., И.Б., Б. Т., К. К., Т. П., К. Л., които
са безпротиворечиви; Протоколите за оглед на
местопроизшествие с изготвените към тях фотоалбуми, протоколите за разпознаване
на двамата подсъдими с приложените към тях снимки и фотоалбуми /л.62-71, л.72-81, л.82-90 и
л.91-100 дп/, протоколите за обиск на двамата
подсъдими по ЗМВР /л.105 и 106 дп/, протокол за
претърсване и изземване и определение за неговото одобрение /л.109-110 и 117 дп/, протоколите за доброволно предаване /л.119 и л.129/,
справките за съдимост и характеристичните данни за двамата подсъдими;заключенията
по специализираните експертизи - СМЕ, СПЕ, СОЕ и ДНК. Всички тези доказателства
изцяло подкрепят самопризнанията на двамата подсъдими относно начина на извършване
на всяко едно от инкриминираните деяния, съответно изложената в обстоятелствената
част на обвинителния акт фактическа обстановка.
Отнемането на
движимите вещи от пострадалите, чрез използване на заплахи или насилие от
двамата подсъдими се установява както от техните самопризнания на изложените в
обстоятелствената част на ОА факти и обстоятелства, така и от показанията на
двамата пострадали свидетели - П. и Б. на св. К. Л. - приятелка на подс. О.Т. и
протокола за доброволно предаване на двете обици, от протокола за обиск на подс.Б.Т. у когото са намерени част от инкриминираните вещи
- златния синджир с кръстче. Стойността на отнетите вещи от двамата пострадали
е установена със заключението на вещото лице по СОЕ: златния синджир от бяло и
жълто злато с кръст с общо тегло 20грама възлиза на сумата 990лв., СИМ картата
е на стойност 10лв., а двете обици, отнети от пострадалия Б. възлизат на
стойност 6,30лв. - съответно 2,80лв. и 3,50лв.
Отвличането на
пострадалите в неговата продължена форма и упражненото по отношение на Б.
физическо насилие се установява от една страна от признатите от двамата
подсъдими факти и обстоятелства, описани в ОА, а от друга от показанията на
двамата пострадали свидетели Г.П. и Н.Б., от заключението на вещото лице по СМЕ
и описаните в това заключение увреждания на пострадалия Б., представляващи лека
телесна повреда с разстройство на здравето без опасност за живота /описаните в
СМЕ кръвонасядания по клепачите и гръдния кош
навеждат на този извод/.
Подкрепени с
достатъчно доказателства са и извършените от двамата подсъдими престъпления против половата неприкосновеност
на пострадалата П. - от една страна са техните самопризнания - признатите факти
и обстоятелства относно това престъпление, изложени в обстоятелствената част на
ОА, а от друга са категоричните показания на пострадалата св. П., подкрепени с
показанията на другия св. Б., както и заключението на ДНК експертизата, която
установява по категоричен начин наличие на биологичен материал от подс. Б.Т. по иззетата обтривка
от влагалището на пострадалата. Обстоятелството, че такъв материал не е открит
от другия подсъдим - О.Т. се дължи на това, че той пръв е осъществил полов акт
с пострадалата, а след него подсъдимият Б. Т., което потвърждава показанията на
св. П. относно поредността на насилствените полови
актове спрямо нея.
Със заключенията на
вещите лица по СППЕ се установяват последствията за двамата пострадали
свидетели от извършените спрямо тях насилствени действия. Извършените деяния
спрямо Н.Б. и Г.П. са довели до тяхното психично разстройство-Остра стресова
реакция, възбудили са основателен страх у тях /л. 147 и 148 и л.150-152, т.ІІ дп/.
Въз основа на
възприетата и изложена по-горе фактическа обстановка могат да се направят
следните правни изводи: През нощта на 8.10.2011год. - около 0,30часа, в дома на
св. В. Б.,***, двамата подсъдими Б.О.Т. и О.Л.Т., в съучастие - като съизвършители са отнели от владението на Г.К.П. - на 17год.
движими вещи както следва: 1бр. златен ланец, с кралска плетка от бяло и жълто
злато с кръст на него - около 20 грама на стойност 990лв. и 1бр. СИМ карта - на
стойност 10лв., с намерение противозаконно да ги присвоят, като са употребили
заплашване с нож спрямо П. и по отношение на трето лице - Н. Б., като
подсъдимият Б.Т. е извършил деянието при условията на опасен рецидив, с което
от обективна и субективна страна са осъществили престъпния състав на грабежа -
за подс. Б.О. по чл. 199, ал.1, т.4, вр. 198, ал.1, вр. с чл. 20,
ал.2, вр. с чл. 29, ал.1, б."а" и
"б" НК, а за подсъдимият О.Т. по чл. 198, ал.1, вр.
с чл. 20, ал.2 НК. От обективна страна двамата са извършили съставното
престъпление грабеж отнемайки чуждите движими вещи, посочени по-горе без
съгласието на техния притежател - св. Г.П. и употребявайки заплаха спрямо нея,
чрез притискане на нож в корема й и по отношение на нейния приятел - св. Н. Б.,
чрез притискане на нож към врата му. Двамата са действали в съучастие, като съизвършители, като всеки от тях е участвал както в
отнемането, така и в отправените заплахи. Подсъдимият Б.Т. е осъществил
престъплението при квалифициращото обстоятелство - опасен рецидив в двете му
форми: по б."а" на чл. 29, ал.1 НК - след като е бил осъждан с влязла
в сила присъда по: нохд № 122/05год., нохд № 303/05г., нохд №434/06г., нохд № 153/05г., нохд № 169/06, нохд № 1486/06г. и нохд №
1332/07год. по които му е определено едно общо наказание от една година
лишаване от свобода по ЧНД № 287/08год. на ВрОС, изпълнението на което не е
отложено по реда на чл. 66 НК; по б."б" на чл. 29, ал.1 НК - след
като е бил осъждан два пъти на наказание лишаване от свобода - освен с горните
присъди и по нох дело № 10/08год. на РС гр. Враца на
наказания лишаване от свобода и поне едно от тези наказания е изтърпяно
ефективно. Освен това, от данните по делото - справките за съдимост на този
подсъдим и писмо на ГДИН /л.177, т.ІІ дп/ е видно, че от изтърпяване на наказанията по тези
присъди да извършване на престъпленията по настоящето дело не е изтекъл
установения в чл. 30, ал.1 НК 5-годишен срок.
От субективна
страна двамата подсъдими са извършили престъплението против собствеността -
грабеж умишлено - при пряк умисъл, като и двамата са съзнавали обществено
опасния характер на деянието, предвиждали са настъпването на противоправните последици и са искали настъпването им.
Субективната страна на извършеното от подсъдимите престъпление се извежда от
техните действия, деклариращи желание за противоправно
облагодетелстване чрез използване на принуда - заплахи спрямо пострадалото
лице.
По делото не беше
установено по несъмнен начин, че двамата подсъдими са отнели от пострадалата Г.П.
мобилния апарат марка "LG 133" с намерение противозаконно да го присвоят, тъй
като преди да освободят двамата пострадали, подсъдимите са върнали телефона на
св. П., обстоятелство, което е отразено и в обвинителния акт - в
обстоятелствената му част. Липсата на този елемент от състава на грабежа прави престъплението
несъставомерно за тази вещ. Безспорно е, че тя е била
отнета от пострадалата П., но целта на това отнемане е да не се обади по
телефона. Факта, че вещта впоследствие /след приключване на другите
принудителни действия спрямо пострадалите и освобождаването им да си ходят/ е
била върната на св. П., говори за липса на намерение за присвояването й, поради
което съдът прие, че за тази вещ не е реализиран състава на престъплението
грабеж.
Непосредствено след
това деяние - на същата дата около 01,00часа, на земен път над гробището на гр.
Криводол, двамата подсъдими, отново в съучастие като съизвършители
са отнели от владението на Н.В.Б. - 17год. 1бр. обица от бял метал във формата
на буквата "н" и 1 бр. обица от бял метал с кръгла форма с изобразен
делфин на обща стойност 6,30лв., като за отнемането са употребили сила,
изразяваща се в нанасяне на удари с ръце по гърба на Б. и деянието е извършено
от подс. Б.Т. при условията на опасен рецидив, с
което от обективна и субективна страна са осъществили престъпния състав както
следва: подсъдимият Б.Т. - по чл. 199, ал.1, т.4, вр.
с чл. 198, ал.1, вр. с чл. 20, ал.2 и вр. с чл. 29, ал.1, б."а" и "б" НК, а
подсъдимият О.Т. - по чл. 198, ал.1, вр. с чл. 20,
ал.2 НК. От обективна страна съставното престъпление грабеж е осъществено от
двамата подсъдими от една страна с отнемането на чуждите движими вещи /двете
обици на св. Б./ без съгласие на притежателят им, а от друга, с употребата на
принуда, изразяваща се в насилие чрез нанесените удари върху гърба на
пострадалия. Налице е и квалифициращото за подсъдимия Б.Т. обстоятелство -
извършеният от него грабеж е при условията на опасен рецидив в двете му форми
на чл. 29, ал.1, б."а" и "б" от НК. Присъдите, които
обосновават за подс. Б. Т. това квалифициращо
обстоятелство бяха подробно описани и обсъдени по-горе - при първото
престъпление грабеж и изложените съображения изцяло важат и за това деяние,
поради което не се налага преповтарянето им.
От субективна
страна и това престъпление е извършено от двамата подсъдими умишлено - с пряк
умисъл и при общност на умисъла, като същите са съзнавали общественоопасния
характер на деянието, предвиждали са настъпването на противоправните
последици и са желаели тяхното настъпване. Същите са разбирали, че отнемат
чужди вещи, без съгласието на техния собственик, употребявайки за това насилие
- удари по гърба на пострадалия, като с действията си са целяли
да се облагодетелстват неправомерно.
На следващо място,
на същата дата в гр. Криводол, за времето от 0.30часа до 04.00 часа, при
условията на продължавано престъпление двамата подсъдими са отвлекли от дома им
на ул."Ф. Т." № * две лица - ненавършили
пълнолетие- Г.П. и Н.Б., като са ги заставили да ги съпроводят до местност в
землището на гр. Криводол и от път в близост до ПУ гр. Криводол до железен мост
в близост до рали пистата на същия град, като за целта са били въоръжени с нож,
а подсъдимият Б.Т. е извършил деянието и при условията на опасен рецидив, с
което от обективна и субективна страна са осъществели престъпния състав на отвличането
както следва: подс. Б.Т. - по чл. 142, ал.3, т.1,
пр.2, вр. с ал.2, т.1, т.2 пр.1, т.3 пр.2, т.5 пр.1, вр. с ал.1, вр. с чл. 26, ал.1, вр. с чл. 29, ал.1, б."а" и "б" НК, а
подсъдимият О.Т. - по чл. 142, ал.2, т.1, т.2 пр.1, т.3 пр.2 и т.5 пр.1, вр. с ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 НК.
Налице е продължавана престъпна дейност, като двамата подсъдими през
непродължителен период от време са извършили две деяния: първото обхваща
периода от 0.30часа до 1,30часа, когато двамата подсъдими са отвлекли двамата
пострадали от дома им и са ги заставили да ги съпроводят до местност в
землището на гр. Криводол, след което са ги освободили; второто деяние обхваща
периода от около 02.00часа до около 04.00часа, когато двамата подсъдими са
настигнали пострадалите на пътя в близост до ПУ гр. Криводол и отново със сила
са ги заставили да ги съпроводят до железен мост в близост до рали пистата на
града, като силата се изразява в нанесен побой на пострадалия Б. и хвърлянето
му от моста в реката. Всяко едно от тези две деяние самостоятелно осъществява
престъпния състав на отвличането по чл. 142 НК, като двете заедно съставляват
една продължавана престъпна дейност по смисъла на чл. 26, ал.1 НК. Факта на
отвличането на пострадалите както от дома, в който са се намирали, така и
впоследствие от пътя до ПУ гр. Криводол е установен по един несъмнен начин и не
се оспорва и от самите подсъдими. По несъмнен начин са установени и квалифициращите
това престъпление обстоятелства: по т.1 на чл. 142, ал.2 НК - двамата подсъдими
са били въоръжени с нож, който е приобщен към доказателствения материал като
веществено доказателство /1бр. нож с червена дръжка/, с който двамата
пострадали са били заплашени в дома на св. Б. и заставени да съпроводят
подсъдимите до място, където те кажат; по т.2, пр.1 на същия текст -деянието е
извършено от две лица - от двамата подсъдими обстоятелство, също установено по
безспорен начин; по т.3 пр.2- деянието е извършено спрямо непълнолетни лица - и
двамата пострадали към момента на отвличането са били на по 17 год. в подкрепа
на което са приложените актове за раждане на тези свидетели /л. 174, 175 т.ІІ дп/; по т.5, пр.1 - деянието е извършено спрямо две лица -
двамата пострадали П. и Б.. За подсъдимият Б.Т. е налице и другото
квалифициращо обстоятелство - това по чл. 142, ал.3, т.1 пр.2 НК - деянието е
извършено от него при условията на опасен рецидив в двете му форми. За това
престъпление също са относими съображенията, изложени за първото престъпление
относно обосноваване на опасния рецидив по чл. 29, ал.1, б."а" и
"б" НК.
От субективна
страна и това престъпление е извършено от двамата подсъдими умишлено, с пряк
умисъл, като същите са съзнавали общественоопасния
характер на деянието, предвиждали са и са желаели настъпването на противоправния резултат. Основанието за този извод са
действията на двамата подсъдими, които по насилствен начин - със заплахи и
насилие са принудили двамата пострадали да ги придружат до избраните от тях
места, съзнавайки, че те нямат желание да тръгнат с тях както при първото, така
и при второто отвличане.
Последното
престъпление, извършено от двамата подсъдими е това против половата
неприкосновеност - изнасилването на св. Г.П.. По същото време на 8.10.2011год.,
в землището на гр. Криводол подсъдимия О.Т. се е съвъкупил с ненавършилата 18 години Г.П., като я е принудил към това
със заплаха, изразяваща се в отправените към нея думи да не се прави на
интересна, тъй като неговия приятел държи нейния и да не му свирне да му
направи нещо и повече да не го види, както и, че ще ги заколи и двамата, с
което от обективна и субективна страна е осъществил престъпния състав на чл.
152, ал.2, т.1, вр. с ал.1, т.2 НК. От обективна
страна това двуактно престъпление е осъществено с факта на половото съвъкупление с пострадалата, за което е използвана принуда,
изразяваща се в заплаха за живота и здравето както на приятеля й, така и за
нейния живот. Безспорно е от данните по делото, обсъдени и по-горе, че
пострадалата е била на 17год., поради което подсъдимият О.Т. е извършил
престъплението при квалифициращото обстоятелство на чл. 152, ал.2, т.1 НК -
деянието е извършено спрямо ненавършило 18 години
лице.
От субективна
страна това престъпление е извършено от подсъдимия О.Т. умишлено с пряк умисъл,
като същият е съзнавал обществено опасния характер на деянието - това, че
принудително засяга половата неприкосновеност на пострадалата П., разбирал е и
е желаел настъпването на противоправните последици от
това деяние. Умисъла на подсъдимия за осъществяване на това деяние се извежда
от неговите действия - отправените от него заплахи към пострадала, че ако не се
съгласи да осъществи с него полов акт, другият подсъдим ще причини нещо лошо на
приятелят й.
По същото време и
място, непосредствено след описаното по-горе престъпно деяние на подсъдимият О.Т.
и другият подсъдим - Б.Т. се е съвъкупил с ненавършилата
18 години Г.К.П. - на 17год., като я е принудил към това със заплашване и е
извършил деянието при условията на опасен рецидив с което от обективна и
субективна страна е осъществил престъпния състав на чл. 152, ал.3, т.5, вр. с ал.2, т.1, вр. с ал.1, т.2
пр.2, вр. с чл. 29, ал.1, б."а" и
"б" НК. Двуактното престъпление изнасилване е извършено от подсъдимия
Б.Т., чрез осъществения от него полов акт с пострадалата св. П., която макар и
да не е била съгласна на този акт, е била принудена посредством отправената
заплаха за живота или здравето на нейния приятел - св. Н. Б. с думите "не
се прави на интересна да не свирна и оня да направи нещо на твоя приятел".
Безспорно е, че към момента на извършване както на това деяние, така и на
обсъдените по-горе такива пострадалата св. Г.П. е била на 17год. /видно от приложеният акт за
раждане/, т.е. същата не е била навършила 18год., което обосновава
квалифициращото обстоятелство по чл. 152, ал.2, т.1 НК. За този подсъдим
деянието отново е извършено при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал.1,
б."а" и "б" НК, подробно мотивирано в правните съображения
за първото деяние /грабежа/, което изцяло е относимо
и към настоящето деяние и от своя страна обосновава квалифициращото
обстоятелство и на чл. 152, ал.3, т.5 НК.
От субективна
страна и този подсъдим е извършил престъплението при форма на вината - пряк
умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е и е желаел настъпването на противоправните
последици. Подсъдимият Б.Т., както и другият подсъдим е съзнавал, че
осъществява половия акт с пострадалата П. чрез използване на принуда, разбирал
е, че по този начин нарушава половата й неприкосновеност и въпреки това е
желаел настъпването на този противоправен резултат.
При горните
съображения, съдът с присъдата си призна подсъдимият Б.Т. за виновен в
извършени престъпления както следва: грабеж по чл. 199, ал.1, т.4, вр. с чл. 198, ал.1, вр. с чл.
20, ал.2, вр. с чл.29, ал.1, б."а" и
"б" НК с пострадал Г.К.П.; грабеж по чл. 199, ал.1, т.4, вр. с чл. 198, ал.1, вр. с чл.
20, ал.2, вр. с чл. 29, ал.1, б."а" и
"б" НК с пострадал Н.В.Б.; отвличане по чл. 142, ал.3, т.1 пр.2, вр. с ал.2, т.1, т.2 пр.1, т.3 пр.2, т.5 пр.1, вр. с ал.1, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл. 29, ал.1, б."а" и "б" НК и
изнасилване по чл. 152, ал.3, т.5, вр. с ал.2, т.1, вр. с ал.1, т.2 пр.2, вр. с чл.
29, ал.1, б."а" и "б" НК по които текстове му наложи
наказания.
Подсъдимият О.Т.
беше признат за виновен с присъдата в извършени престъпления както следва:
грабеж по чл. 198, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 НК с
пострадала Г.П.; грабеж по чл. 198, ал.1, вр. с чл.
20, ал.2 НК с пострадал Н.Б.; отвличане по чл. 142, ал.2, т.1, т.2 пр.1, т.3
пр.2, т.5 пр.1, вр. с ал.1, вр.
чл. 26, ал.1 НК и изнасилване по чл. 152, ал.2, т.1, вр.
с ал.1, т.2 пр.2 НК.
С присъдата си
съдът призна двамата подсъдими Б. и О. Т. за невиновни
в това, да са извършили грабеж на мобилен телефон марка "LG133" на стойност 112лв. от
пострадалата Г.П., поради което и на
основание чл. 304 НПК ги оправда по това обвинение.
При индивидуализация
на наказанията на всеки един от двамата подсъдими, за всяко едно от извършените
престъпления, съдът взе предвид на първо място императивната разпоредба на
чл.373, ал.2 НПК относима към проведеното съкратено
съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т.2 НПК, съобразно която приложи
разпоредбата на чл. 58а НК за всяко едно от деянията в съответната й хипотеза.
Определяйки размера
на наказанието на подсъдимия Б.О.Т.
за престъплението по чл. 199, ал.1, т.4, вр. с чл.
198, ал.1, вр. с чл. 20, ал.2, вр.
с чл. 29, ал.1, б."а" и "б" НК, съдът отчете от една страна
отегчаващите вината обстоятелства, а именно - обремененото съдебно минало,
лошите характеристични данни, изключително високата степен на обществена
опасност и начина на извършване на престъплението - грабежа е извършен спрямо
непълнолетно лице, чрез проникване в дома, в който е пребивавало това лице през
нощта и с използване на нож /за което няма предявено обвинение/. От приложената
справка за съдимост /л.256-266, т.ІІ дп/ е видно, че
освен осъжданията по нохд
1332/07год. и групирането на други шест присъди по чнд
287/08год., които квалифицират извършеното от него престъпление при условията
на опасен рецидив, същият е осъждан още девет пъти за тежки умишлени
престъпления, като в по-голяма част наказанията по тези присъди са били
лишаване от свобода с ефективно изтърпяване. От друга страна, като смекчаващи
вината обстоятелства съдът отчете младата възраст на подсъдимия Б.Т. и неговото
критично отношение и съжаление към това деяние, изразено в последната му дума. Имайки
впредвид всичко това, съдът определи наказанието на
този подсъдим за това престъпление при условията на чл. 54 НК - при превес на
отегчаващите вината обстоятелства на 12години лишаване от свобода. Прилагайки
разпоредбата на чл. 58а, ал.1 НК /предвиденото в материалния закон наказание за
това престъпление е лишаване от свобода и конфискация/, съдът намали така
определеното наказание с 1/3 -реално с четири години, при което постанови
подсъдимият да изтърпи наказание за това престъпление от 8 /осем/ години
лишаване от свобода.
Съдът не наложи
кумулативно предвиденото в разпоредбата на чл. 199, ал.1 НК наказание
конфискация, тъй като подсъдимият Б.Т. не притежава никакво имущество-движимо
или недвижимо, върху което би могло да се наложи това наказание.
При определяне размера на наказанието,
което съдът наложи на подсъдимият Б.Т. за второто престъплентие
по чл. 199, ал.1, т.4, вр. с чл. 198, ал.1, вр. с чл. 20, ал.2, вр. с чл. 29,
ал.1, б."а" и "б" НК с пострадал Н.Б., съдът отчете като
отегчаващи вината обстоятелства многобройните осъждания на този подсъдим /
извън тези квалифициращи престъплението му като опасен рецидив/, лошите
характеристични данни, факта, че грабежа е извършен спрямо непълнолетно лице, а
от друга смекчаващите вината обстоятелства - неговата млада възраст, критичното
му отношение и съжаление за извършеното от него, незначителната стойност на
отнетите вещи, при което определи наказанието му при условията на чл. 54 НК -
при превес на смекчаващите вината обстоятелства - на 8 /осем/ години лишаване
от свобода. Редуцирайки и това наказание при условията на чл. 58а, ал.1 НК
-намалявайки го с 1/3 - представляваща
реално 2 /две/ години и 8 /осем/ месеца, подсъдимият Б.Т. следва да
изтърпи наказание за това престъпление от 5 /пет/ години и 4 /четири/ месеца.
При същите
съображения, изложени по-горе - липсата на имущество у подс.
Б. Т., съдът не му наложи второто предвидено в материалния закон наказание -
конфискация.
За престъплението
по чл. 142, ал.3, т.1 пр.2, вр. с ал.2, т.1, т.2
пр.1, т.3 пр.2 и т.5 пр.1, вр. с ал.1, вр. с чл. 26, ал.1, вр. с чл. 29,
ал.1, б."а" и "б" НК законът предвижда две алтернативни по
вид санкции - лишаване от свобода от 10 до 20 години или доживотен затвор.
Имайки предвид, че подсъдимият е един млад човек, на който следва да бъде дадена
възможност да се поправи съдът прие, че наказанието доживотен затвор по никакъв
начин не би спомогнало за това. Най-подходящото наказание за него е лишаването
от свобода в параметрите, предвидени от материалния закон, за който извод от
значение е и критичното отношение на подсъдимия към извършените от него
престъпления. Съпоставяйки обаче изключително обремененото му съдебно минало с
ефективно изтърпяни присъди /и тук не се вземат впредвид тези квалифициращи престъплението му като опасен
рецидив в двете хипотези/, лошите му характеристични данни, начина на
извършване на самото престъпление -през нощта от дома на пострадалия Б. и
нанесените телесни увреждания на същия в
резултат на побоя и хвърлянето му от моста /които не са квалифицирани в
самостоятелно престъпление/, факта, че престъплението е извършено при условията
на продължавана престъпна дейност, макар и само от две деяния, но в един
изключително кратък период, изключително високата обществена опасност както на
деянието, така и на дееца, срещу неговото самопризнание, критично отношение и
млада възраст /които бяха отчетени както за приложение на чл. 58а НК, така и за
определяне на алтернативното по вид наказание, съдът прие, че за това
престъпление на подсъдимия Б.Т. следва да бъде наложено максималното предвидено
в разпоредбата на чл. 142, ал.3 НК наказание лишаване от свобода от
20/двадесет/ години - при условията на чл. 54 НК - с изключителен превес на
отегчаващите вината обстоятелства. Редуцирайки това наказание по реда на чл.
58а, ал.3, вр. с ал.1 НК с 1/3 - съдът намали
наказанието с 6/шест/ години и 8/осем/ месеца / 80 месеца/, при което постанови
подсъдимия Б.Т. да изтърпи наказание за квалифицираното отвличане лишаване от
свобода в размер на 13 /тринадесет/
години и 4 /четири/ месеца /240-80=160месеца/. И по отношение на това
престъпление, съобразно разпоредбата на чл. 45, ал.1 НК, съдът не наложи комулативното наказание - конфискация.
За последното -
четвърто престъпление по чл. 152, ал.3, т.5, вр.
ал.2, т.1, вр. с ал.1, т.2 пр.2, вр.
с чл. 29, ал.1, б."а" и "б" НК съдът отново взе предвид
многобройните осъждания на подс. Б.Т. /без тези, квалифициращи деянието му като
опасен рецидив/, изключително лошите характеристични данни, последиците за
пострадалата, изпаднала в психично разстройство - Остра стресова реакция,
представляващи отегчаващи вината обстоятелства, а от друга страна критичното
отношение на подсъдимия и неговата млада възраст - смекчаващи вината
обстоятелства, поради което определи наказанието му при условията на чл. 54 НК - при лек превес на
отегчаващите вината обстоятелства на 10/десет/ години лишаване от свобода.
Прилагайки разпоредбата на чл. 58а, ал.1 НК и за това наказание, съдът намали
същото с 1/3 - представляваща 3/три/ години и 4/четири/ месеца /или 40месеца/,
при което постанови подсъдимият Б.Т. да изтърпи наказание лишаване от свобода
от 6/шест/ години и 8/осем/ месеца.
Всяко едно от тези
четири престъпления, подсъдимият Б.Т. е извършил в реална съвкупност, поради
което и на основание чл. 23, ал.1 НК, съдът му определи едно общо наказание -
най-тежкото от 13 /тринадесет/ години и 4/четири/ месеца лишаване от свобода,
което същият да изтърпи при първоначален режим "Строг" в затвор,
съгласно чл. 61, т.2 ЗИНЗС.
Съдебният състав,
след като съобрази упоритата престъпна дейност, осъществявана от подсъдимия Б.Т.,
обуславяща неговата висока обществена опасност, високата обществена опасност на
извършените от него деяния, предмет на настоящето дело, с които се засяга
собствеността на пострадалите, свободното формиране на волята им, половата
неприкосновеност на пострадалата П., бруталността, с която са извършени всяко
едно от тези деяния, включваща и нанесения побой над пострадалия Н. Б. с
хвърлянето му от моста в реката, приема, че така определеното общо наказание на
подсъдимия Б.Т. от 13 години и 4 месеца не е достатъчно, за да осъществи целите
на чл. 36 НК. За да може определеното наказание да поправи и превъзпита
осъдения, както и да му въздейства предупредително и да му се отнеме
възможността да извърши други такива престъпления, съдът прие, че определеното
общо наказание следва да бъде завишено по реда на чл. 24 НК с още 1-една година
и 8-осем месеца, при което подсъдимият Б.Т. да изтърпи наказание лишаване от
свобода от 15-петнадесет години. В този смисъл съдът с присъдата си увеличи
определеното общо наказание от 13години и 4 месеца с още 1 година и 8 месеца,
при което постанови подсъдимият Б.О.Т. да изтърпи наказание от 15-петнадесет години лишаване от
свобода, при първоначален режим "Строг" - в затвор съгласно чл. 61,
т.2 ЗИНЗС.
Определяйки размера
на наказанието, което съдът наложи на другият подсъдим О.Л.Т. за извършеното от него престъпление по чл. 198, ал.1, вр. с чл. 20, ал.2 НК с пострадал Г.П., съдът взе предвид
от една страна отегчаващите вината обстоятелства - обремененото му съдебно
минало включващо шест осъдителни присъди, от които четири преди извършване на
деянията по настоящето дело - без ефективно изтърпяване на наложените наказания
лишаване от свобода, лошите характеристични данни, начина на извършване на
престъплението - чрез проникване в чуждо жилище през нощта и с използване на
нож /за които няма обвинение/, жертвата на престъплението е непълнолетно лице,
както и изключително високата обществена опасност на деянието, а от друга -
смекчаващите вината обстоятелства - младата възраст на дееца, неговото критично
отношение и съжаление, поради което определи наказанието му при условията на
чл. 54 НК - с превес на отегчаващите вината обстоятелства на 8-осем години
лишаване от свобода. Прилагайки разпоредбата на чл. 58а, ал.1 НК, с оглед
проведеното съкратено съдебно следствие и разпоредбата на чл. 373, ал.2 НПК,
съдът намали така определеното наказание с 1/3 - представляваща 2-две години и
8-осем месеца /или 32 месеца/, при което същият следва да изтърпи наказание от
5-пет години и 4-четири месеца лишаване от свобода /96м.-32м.=64месеца/.
При определяне
размера на наказанието за второто престъпление по чл. 198, ал.1, вр. с чл. 20, ал.2 НК - грабежа с пострадал Н. Б., съдът
взе предвид както обремененото съдебно минало и лоши характеристични данни, начина
на извършване на престъплението, така и самопризнанието /още на дп/ и критично отношение към извършеното, възрастта на
подсъдимия, семейният му и социален статус, както и изключително ниската
стойност на отнетото от пострадалия, при което определи наказанието му при
условията на чл. 54 - с лек превес на смекчаващите
вината обстоятелства на 6-шест години лишаване от свобода. Редуцирайки същото
по реда на чл. 58а, ал.1 НК с 1/3 - съдът намали така определеното наказание с
две години, при което постанови подсъдимият О.Т. да изтърпи наказание за това
престъпление от 4-четири години лишаване от свобода.
Определяйки размера
на наказанието, което подсъдимият О.Т. следва да изтърпи за извършеното от него
престъпление по чл. 142, ал.2, т.1, т.2 пр.1, т.3 пр.2 и т.5 пр.1, вр. с ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 НК, съдът взе предвид от една страна обремененото му съдебно минало,
изключително лошите характеристични данни, начина на извършване на самото
престъпление -през нощта от дома на пострадалия Б. и нанесените телесни
увреждания на същия в резултат на побоя
и хвърлянето му от моста /които не са квалифицирани в самостоятелно
престъпление/, факта, че деянието е извършено при условията на продължавана
престъпна дейност от две деяния в един изключително кратък период, изключително
високата обществена опасност както на деянието, така и на дееца, а от друга неговото
самопризнание, критично отношение и млада възраст, при което определи
наказанието му при условията на чл. 54 НК - с превес на отегчаващите вината
обстоятелства близо до максимума - на 14-четиринадесет години лишаване от
свобода. Прилагайки разпоредбата на чл. 58а, ал.1 НК, с оглед протеклото ССС и разпоредбата на чл. 373, ал.2 НПК,
съдът намали така определеното наказание с 1/3 - представляваща реално 4-четири
години и 8-осем месеца /или 56 месеца/, при което постанови подсъдимият О.Т. да
изтърпи наказание за това престъпление от 9-девет години и 4-четири месеца.
При определяне
размера на наказанието, което съдът наложи на подсъдимия О.Т. за извършеното от
него престъпление по чл. 152, ал.2, т.1, вр. с ал.1,
т.2 НК съдът взе предвид предходните осъждания на този подсъдим, изключително
лошите му характеристични данни, последиците за пострадалата, изпаднала в
психично разстройство - Остра стресова реакция, обуславящи и високата
обществена опасност на деянието, представляващи отегчаващи вината
обстоятелства, а от друга страна критичното отношение на подсъдимия и неговата
млада възраст, които са смекчаващи вината обстоятелства, при което определи
наказанието му при условията на чл. 54 НК - при превес на отегчаващите вината
обстоятелства на 8-осем години лишаване от свобода. Намалявайки така
определеното наказание по реда на чл. 58а, ал.1 НК с 1/3, представляваща 2-две
години и 8-осем месеца /или 32 месеца/,
съдът постанови подсъдимият О.Т. да изтърпи наказание от 5-пет години и
4-четири месеца.
Всяко едно от тези
четири престъпления, подсъдимият О.Т. е извършил в реална съвкупност, поради
което и на основание чл. 23, ал.1 НК, съдът му определи едно общо наказание -
най-тежкото от 9-девет години и 4-четири месеца лишаване от свобода, което
същият да изтърпи при първоначален режим "Строг" в затвор, съгласно
чл. 61, т.2 ЗИНЗС.
Съдебният състав,
след като съобрази упоритата престъпна дейност, осъществявана от подсъдимия О.Т.,
обуславяща неговата висока обществена опасност, високата обществена опасност на
извършените от него деяния, предмет на настоящето дело, с които се засяга
собствеността на пострадалите, свободното формиране на волята им, половата
неприкосновеност на пострадалата П., бруталността, с която са извършени всяко
едно от тези деяния, включваща и нанесения побой над пострадалия Н. Б. с
хвърлянето му от моста в реката, приема, че така определеното общо наказание на
подсъдимия О.Т. от 9 години и 4 месеца не е достатъчно, за да осъществи целите
на чл. 36 НК. За да може определеното наказание да поправи и превъзпита
осъдения, както и да му въздейства предупредително и да му се отнеме
възможността да извърши други такива престъпления, съдът прие, че определеното
общо наказание на подс. О. Т. следва да бъде завишено
по реда на чл. 24 НК с още 1-една година и 8-осем месеца лишаване от свобода,
при което подсъдимият О.Т. да изтърпи наказание лишаване от свобода от
11-единадесет години. В този смисъл съдът с присъдата си увеличи определеното
общо наказание от 9години и 4 месеца с още 1 година и 8 месеца, при което
постанови подсъдимият О.Л.Т. да
изтърпи наказание от 11-единадесет
години лишаване от свобода, при първоначален режим "Строг" - в
затвор съгласно чл. 61, т.2 ЗИНЗС.
На основание чл.
189, ал.3 НПК съдът възложи в тежест на двамата подсъдими Б. и О. Т.направените
деловодни разноски, като ги осъди поравно да заплатят сумата 970,24лв. - всеки
от тях по 485,12лв.
На основание чл.
53, ал.1, б."а" НК съдът с присъдата си отне в полза на държавата
вещественото доказателство, използвано при извършване на престъпленията - 1бр.
нож с червена дръжка и 1бр. нож с черна дръжка. Останалите веществени
доказателства, представляващи дрехи на двамата подсъдими, съдът с присъдата си
върна на техните собственици както следва: на Б.О.Т. 1 чифт маратонки, черни на
цвят, с кафяви ленти, № 45; 1 чифт мъжки черни чорапи и мъжко черно кожено яке,
с черен хастар, на яката с бял етикет с надпис "4"; на О.Л.Т. 1 бр. шушляково яке тъмнозелено на цвят, с надпис на лицевата
част над джоба "1992-NBO", 1 бр. мобилен апарат черен на цвят марка
"Самсунг Е-1110" ведно със СИМ карта; 1 бр.
кутия с цигари без бандерол, с надпис "JAK-MAN", тъмно синя, съдържаща 6 бр. цигари; 1 бр. флакон с
надпис "Amerikanstyle NATO-super paralizant"
със звезда на флакона от 40 мл и 1 чифт мъжки кожени
обувки /тъмни/ № 42.
При горните
съображения съдът постанови съдебният си акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН: