№ 370
гр. София, 23.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ в публично заседание
на двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20211100506890 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №6890/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „Агенция за
инвестиции и консултации“ АД ЕИК **** гр.София срещу решение №20018927 от
21.01.2021 г постановено по гр.д.№3803/20 г на СРС , 160 състав , с което въззивникът е
осъден да заплати на основание чл.266 ал.1 ЗЗД на „В. Р“ ЕООД гр.София ЕИК **** сумата
от 834,95 лева възнаграждения за поддръжка и управление на общи части на офис №6 в
гр.София ул.**** за периода м.10.2019 г – м.12.2019 г , ведно със законната лихва от
24.01.2020 г до окончателното й заплащане .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като липсват мотиви
по всичките му доводи . Не е вярно разпределението по пера разходи . Приложение №1 не е
подписано от въззивника , в договора не е посочен размер на възнаграждението и няма
препращане към решение на ОС на ЕС . Незаконосъобразно се изисква плащане на 5,33 % от
сумите , а не 5,19 % от сумите . Въззивникът не е получил фактури за вноските , а такива са
издавани на друго лице . Предизвестието за прекратяване на договора не е признание за
наличие на договорни отношения , а въззивникът е възразил за злоупотреба с право от
ищеца . Договорът за поддръжка противоречи на чл.19 ал.8 ЗУЕС .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Не е
налице противоречие с чл.19 ал.8 ЗУЕС , защото процесният договор не е за възлагане на
1
правомощия на управител , а договор за поддръжка . Ирелевантни са издавани фактури на
трето лице , а и плащането не е предпоставено от издаване на фактура . За процесния период
договорът е бил в сила , както и е бил изпълняван качествено и добросъвестно за
продължително време и без подпис върху приложение №1 от страните .
Възззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 01.02.2021 г
и е обжалвано в срок на 15.02.2021 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за
установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като в случая такива основания не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи иска СРС е приел , че ищецът е осъществявал управление и поддържане на
общите части на сграда в гр.София ул.**** за периода м.10.2019 г – м.12.2019 г , а
ответникът е собственик на офис №6 . Поради автоматично продължаване съгласно чл.2
договорът между страните от 10.03.2008 г е бил в сила и за процесния период . Аргумент ,
че договорът е бил в сила е прекратяването му едва с предизвестие връчено със съобщение
от 26.11.2019 г на ЧСИ Р.М. . Договорът от 10.03.2008 г не противоречи на чл.19 ал.8 ЗУЕС ,
защото не е такъв за възлагане правомощия на управител , а е с предмет поддържане на
общите части ; както и чл.19 ал.8 ЗУЕС не е бил действащо право към 10.03.2008 г . Според
протокол на ОС на ЕК от 08.02.2008 г е установено възнаграждение на ищеца-изпълнител в
размер на общо 6 минимални работни заплати месечно , а според приложение №1 към
договора ответникът следва да заплаща 5,33 % от разходите .
Решението на СРС е правилно , като мотивите му се споделят и от настоящия съд .
Договорът от 10.03.2008 г не противоречи на чл.19 ал.8 ЗУЕС , защото не е такъв за
възлагане правомощия на управител , а е за поддържане на общите части .Действително
приложение №1 няма данни да е подписано от ответника , но процесният договор е между
търговски дружества . Съгласно чл.298 ал.1 т.2 ТЗ цената на услугата – възнаграждението по
договора за изработка е било известно на ответника и не е оспорено от него т.е.
възнаграждението го обвързва , както и за продължителен период от време договорът е бил
изпълняван . При уговорено по този ред – при общи условия – възнаграждение е
недопустимо въззивникът / и то след много години / инцидентно да оспорва начина на
формирането му , още повече и при наличие на влязло в сила решение на ОС на Етажната
2
собственост .Без значение е издаването на фактури от ищеца на ответника , като няма данни
последният да е изискал такива и да му е отказано , нито падежът на възнагражденията да е
уговорен в зависимост от издаването на фактура .
Ирелевантно дали са издавани фактури на трето лице , като по делото няма доказателства за
заместване в дълг на въззивника , още по-малко за плащания от това трето лице за
процесния имот .
Налага се изводът , че въззивната жалба е неоснователна и решението на СРС трябва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20018927 от 21.01.2021 г постановено по гр.д.№3803/20 г на
СРС , 160 състав .
ОСЪЖДА „Агенция за инвестиции и консултации“ АД ЕИК **** гр.София да заплати на
„В. Р“ ЕООД гр.София ЕИК **** сумата от 300 лева разноски пред СГС /адвокатско
възнаграждение/ .
Решението не подлежи на обжалване пред ВКС поради материален интерес под 5000 лева
по всеки от обективно съединените искове /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3