МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД № 330/2018 ГОДИНА ПО ОПИСА НА
ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ:
Варненският окръжен прокурор е
повдигнал обвинение и е внесъл във Варненският окръжен съд обвинителен акт в
Окръжен съд Варна срещу лицето
Ю.А.С.,***, с
основно образование, разведена, не работи, неосъждана,, ЕГН **********
За ТОВА, ЧЕ :
За периода от 01.05.2015 г. до
01.05.2017 г. в гр. Варна, в условията на продължавано престъпление, в
качеството на физическо лице, избегнала плащане на данъчни задължения в големи
размери - общо 4 784.18 лв., като не подала в ТД на НАП - гр. Варна данъчна
декларация по чл.50 ал.1 от ЗДДФЛ за придобити доходи за периода 2014 - 2016
г., въпреки изискванията на чл.48 от ЗДДФЛ и с това избегнала плащане на
дължими данък в размер на 4 784.18 лв. престъпление - по чл.255 ал.1 т.1 вр.
чл.26 ал.1 от НК.
В съдебно заседание се явяват подс.Ю.С.
и упълномощен защитник адв.И.Д. от ШАК редовно упълномощена.В края на
проведеното разпоредително заседание
заявяват искане за плащане на дължимия данък и лихвите към него като подс. се
признава –за виновна и доброволното му
внасяне .
Съдът е дал възможност на подс. в
срок от две седмици да внесе данъка ,предмет
на обвинението ведно със законната лихва ,отказал е приемането на граждански
иск в полза на Държавата поради внасяне на данъка,и е преминал към процедурата
по глава 28 от НПК .
В посоченото производство в съдебно
заседание подс. Ю.С. изцяло признава обвинението и разказва ,че живее заедно
със синовете и снахите си в гр.Нови пазар след развод със съпруга си.Заявява
,че няма други свои доходи ,освен трудовото възнаграждение на синовете си и че
се грижи за дома.Моли за по -малък размер на наложената глоба.
Прокурорът намира обвинението за
безспорно доказано и моли с оглед на
процедурата по гл.28 от НПК да бъде наложено наказание глоба към средния размер
на предвиденото в закона по чл.78а от НК .
Защитата на подс. заема становище за
доказаност на обвинението , поради което и същото е преквалифицирано от
прокурора в по леко наказумо по чл.255 ал.4 вр. с ал.1 т.1 от НК с оглед
доброволното внасянето на сумата от
данъка предмет на обвинението ,ведно със законната лихва от страна на подс.Ю.С.
.Моли подс. да бъде освободена от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК ,като и бъде наложено административно наказание в размер на 1000лева
/минималния размер на предвиденото такова по чл.78а/ от НК.
В последната си дума подс. Ю.С.
моли за налагане на минимално наказание.
Съдът като взе предвид
материалите по делото и становищата на страните намери за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимата Ю.А.С. е местно физическо лице по смисъла на чл.4 от ЗДДФЛ като
за времето с постоянен
адрес на местоживеене ***. За периода 01.01.2014 г. - 2016 г. подс. С. не е била в трудови правоотношения
с други търговски дружества в Р. България. От събраните по делото гласни доказателства за
периода 2011 г - 2015 г. подсъдимата работела с бившия си съпруг св. А. К. Д. във
Федерална Република Германия, като често се прибирала в Р. България за по
няколко седмици.
Докато била в Германия подс. С. започнала
и в продължение на няколко години имала
интимни взаимоотношения с германския гражданин св. Абер Рамазан, който започнал
да я подпомага финансово като и изпращал пари в България чрез системата за
бързи преводи „WESTER UNION". Някои от преводите св. Рамазан
изпратил на подсъдимата чрез работници към неговата фирма, за
да не се разбере от семейството му, че той изпращал парите.
Получените пари подсъдимата
изразходвала за свои лични нужди и за нуждите
на семейството и. За периода 2015 - 2017 г. подс. С. не подала годишна данъчна
декларация и не декларирала дължимия данък съгласно чл.50 от ЗДДФЛ.
От изготвената по делото ССЕ за периода
2014 г - 2016 г подс.Ю. С. получила от св. Рамазан общо
сумата от 47 841.75 лв. и дължала съответно данък по чл.48 от ЗДДФЛ - 4 784.18 лв. за данъчен период 01.05.2015 г. до
01.05.2017 г. по години, както следва :
-
през
2014 г - получена сума 7 001.87 лв. - дължим данък - 700.19 лв.
-
през
2015 г - получена сума 25 623.52 лв. - дължим данък - 2 562.35
лв.
- през 2016 г - получена сума 15 216.36 лв. -
дължим данък - 1 5521.64
лв.
Съгласно
разпоредбата на чл.35 ал.1 от ЗДДФЛ е брутната сума от облагаемите доходи
придобита през съответната година.
В
конкретния случай дължимия данък от подс. С. се определя съобразно разпоредбата
на чл.35 ал.1 т.6 от ЗДДФЛ, тъй като получените от нея суми са доходи от други
източници, които не са посочени в ЗДДФЛ и не са обложени с окончателни данъци
по този закон или с окончателни данъци по ЗКПО.
Изложените
факти са установени по безспорен начин от доказателствата по делото
:обясненията на подс. и приобщените на основание чл. 283 от НПК прочетени протоколите от разпитите на свидетелите А. Р.
том 1, лист 162 – 163, дадени пред съдия; С. К.том 4, лист 34; А. К. Д.
том 4, лист 35; Я. Р. том 4 лист 36; ССчЕ на ВЛ- П. П.т.4 лист 39 и всички
писмени документи от банки, документи за плащания, приложени по системата
„Юестърн юнион“; удостоверения за постоянен и настоящ адрес ***, удостоверение
за лице за идентичност на имена, том 1, лист 174 – 178; в том 2 -
кореспонденция с дружествата, предлагащи услуги по превод на средства отговор
на „Кеш Експрес Сървиз“ и отговори на всички банки; в том 3 – приемо-
предавателни протоколи за преводи на оригинални документи, оригинални документи
получени по бордера от Ю. Д.от лист 1, до лист 34 на том 3 от ДП; том 4 –
протоколи от разпити на свидетели и заключения на експертизата и други
документи, съдържащи се към досъдебното производство и писмени доказателства по
делото.
Така събраните доказателства са еднопосочни и непротиворечиви с обясненията
на подс. Ю.С. ,кредитирани изцяло от съда ,наред с приложеното по делото и
прието в съдебно заседание платежно
нареждане за плащане към бюджета от 25.05.2018година ,представляващо доброволно
плащане на дължимия по обвинителния акт данък и законната лихва която
подсъдимата дължи на Държавата .
От
изложеното следва и извода ,че от обективна и субективна страна подс. Ю.А.С. е
осъществила състава на престъпление по
чл. 255 ал.4 вр. с ал.1 т.1 вр. чл.26 ал.1 от НК :като съдът я призна за
виновна – в това ,че за
периода от 01.05.2015 г. до 01.05.2017 г. в гр. Варна, в условията на
продължавано престъпление, в качеството на физическо лице, избегнала плащане на
данъчни задължения в големи размери - общо 4784.18 лв., като не подала в ТД на
НАП - Варна данъчна декларация по чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ за придобити доходи за
периода 2014 г. - 2016 г., в нарушение на
изискванията на чл. 48 от ЗДДФЛ и с това избегнала плащане на дължимия
данък в размер на 4784.18 лв., като до приключване на съдебното следствие в
първоинстанционния съд неплатеното данъчно задължение е внесено в бюджета,
заедно с лихвите .
Деянието е извършено с пряк умисъл,а
съгласно чл.93 т.14 от НК се касае за
данъци в големи размери ,тъй като същите
надхвърлят сумата от три хиляди лева .Отделно от това се касае и за
продължавано престъпление тъй като подс. е следвало да подава ежегодни
декларации за получаваните от нея суми от извънтрудови доходи , а като не е сторила това неколкократно, е довело
до натрупване на недекларирани доходи в посочените от обвинението размери.
Поради извършеното доброволно
плащане на задължението настоящия съд приложи разпоредбата на чл.255ал.4 от НК
и я призна за виновна в това престъпление ,като я оправда по първоначално
възведеното й обвинение с оглед доброволните и последващи действия по
изискуемото от закона плащане на данъчното задължение и лихвите по него.
За да определи наказанието съдът взе
предвид следното: Производството пред настоящата инстанция е приключено по реда
на глава 28 от НПК ,тъй като са били налице и всички материално правни
предпоставки на чл. 78а от НК. С
оглед изложеното и съдът прие ,че налице
са едновременно следните условия, визирани от законодателя като основания за
прилагане разпоредбата на чл. 78а от НК, а именно:
- за престъплението се предвижда наказание
лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, когато е
умишлено, или лишаване от свобода до пет години или друго по-леко наказание,
когато е непредпазливо;
- деецът не е осъждан за престъпление от общ
характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел;
причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени.
Извършеното
от подс.Ю.С. деяние по чл. 255, ал. 4 от НК е умишлено и за него е предвидено наказание лишаване от свобода до 2 години
и глоба до 500 лева.
Подсъдимата не е осъждана
и не е освобождавана от наказателна отговорност по чл.78 а, ал. 1 от НК,както
и че вредите причинени от престъплението са възстановени в бюджета на РБ ведно
със законната лихва , поради което и на основание чл.378 ал.4 т.1 НПК вр. чл.78а ал.1 от НК я ОСВОБОДИ от наказателна
отговорност като и наложи административно наказание ГЛОБА в размер на 1800 лв. /хиляда и осемстотин/ лева,
като я ОПРАВДА по първоначално възведеното обвинение по чл. 255, ал. 1,
т. 1 от НК.
За да определи така
наложеното наказание съдът отчете като смекчаващи отговорността горните обстоятелства ,както и критичното отношение
към извършеното и недоброто имущественото състояние на дееца, както и желанието
да доброволно възстановяване на данъка с лихвите ,въпреки че е безработна и и
не разполага със собствени доходи и прие
,че следва да наложи наказание над минималното и под средния размер наказание ,предвидено в разпоредбата на чл.78а
ал. 1 от НК ,като съответно на целите на генералната и специална превенция.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪДИ
подсъдимата Ю.А.С.
да заплати направените по делото разноски в размер на 158.70 лв. (сто петдесет и осем лева и седемдесет стотинки) в полза
на Държавата, по сметка на ОД на МВР – Варна.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК
: