РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№
1103
гр. Пловдив, 15 юни 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІІІ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на седемнадесети
януари през две хиляди и двадесет и втората година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ПАСКОВ
с участието на
секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, и прокурора ДАНИЕЛА СТОЯНОВА, като
разгледа докладваното от съдия ПАСКОВ адм. д. № 1950 за 2021 г. по описа на Административен
съд – Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба от С.М.М., ЕГН **********, чрез пълномощника му адв.
В.С. против Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" (ГДИН) - София, за присъждане на
обезщетение в общ размер на 25 000 лв., за понесени от ищеца неимуществени
вреди от бездействията на администрацията в затвора гр. Пловдив за периода
31.01.2019г. до 16.07.2021г./датата на завеждае на исовата молба/.
В исковата молба е посочено, че ищецът е държан в пренаселени
килии, в които нетната площ е под 3 кв. м., без постоянен достъп по санитарен
възел и постоянно течаща топла и студена вода. Твърди се, че в килиите има
гризачи и дървеници, поради което не може да се спи от тях.
Претендира присъждане на разноски по делото в размер
на 10 лв. за внесена по делото ДТ.,
В съдебно заседание. процесуалният представител на
ищецът адв. С. моли за уважаване на исковата претенция.
Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията", чрез процесуалния си представител юриск. Ч., оспорва
предявената искова претенция и моли за отхвърлянето й като недоказана и
неоснователна. В отговора на исковата молба претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Прокурор от ОП – Пловдив, изразява становище за
неоснователност на иска.
Искът е процесуално допустим, а разгледан по същество
е частично основателен.
По делото е прието Становище на ИСДВР в което е
отразено следното:
Ищецът С.М.М. е постъпил в затвора на 21.05.2019 г. и към датата на
подаване на исковата молба се намира в Затвора Пловдив.
За периода от 21.05.2019 г. до 16.07.2021 г. в справката е направена
извадка от Тетрадка за проверка на броя на л. св.
За периода от 03.05.2019г.-23.05.2019г. ищецът е пребивавал в приемно
отделение ОП2. През периода 23.05.2019г- 02.06.2021г. той е пребивавал в Пост №
2 стая 82.
През периода 02.06.202г.-16.07.2021г. помещението в което е пребивавал
ищеца е Пост № 3, стая 30.
Размерите на помещение
Пост № 2, стая №82 е 56,09кв.м. без площта на санитарния възел, площта на санитарния възел е 2,71 кв.м. размерът на
прозорците на помещението е 0.65x1,15 и 1.20x1,20, а размерът на прозорците на санитарния възел е 0,40x1,17.
Размерите на помещение Пост № 3, стая 30. е 16.86, кв.м. площта на санитарния
възел е 1,04 кв. м. , размерът на прозореца в помещението е 1,20x1,20 а този в санитарния възел е 1,20x1,20.
В справката е отразен капацитетът и населеността на помещенията.
В справката е посочено, че всяко спално помещение е обзаведено стандартно с
легло и шкаф за всеки един от настанените л.св., като размерите на леглата са 90x180 см. а а шкафовете 45x50 см. Във всяко
помещение има течаща вода и санитарен възел и л. св. имат неограничен достъп до
тях. Затворът гр. Пловдив се отоплява с централно парно. Спалните помещения са
добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация. Проветряването
на помещението се извършва от лишените от свобода, настанени в стаята. Никога
не е имало проблем стаята да бъде проветрена.
С постъпването си в затвора на всеки лишен от свобода се осигурява
комплект спално бельо и завивки. При желание от страна на лишения от свобода
домакинът осигурява, колко комплекта са му необходими. Лишените от свобода имат
право да получават и от своите близки спално бельо и одеяла, т.е. да използват
лични такива в ротация със служебни.
До момента ищецът не е подавал молби, касаещи подобряване на
битовите условия в спалните помещения. Всички работещи лишени от свобода имат
осигурена възможност всеки работен ден да използват баня след приключване на
работния ден.
По делото е приета
справка от В. Т.- мл.експерт в която е
отразено, че във всяка стая в Затвора гр.Пловдив има достъп до денонощно течаща
вода. Случаи, в които няма такъв е единствено при отстраняване на ВиК повреди.
Времето за достъп до топла вода е посочено в утвърден от Началника на Затвора
гр.Пловдив, график за разпределение на времето на л.св.
Видно
от становище на от П. И. Х. - н-к сектор ФЛКР е, че в затвора гр. Пловдив в
помещенията,които е обитавал ищеца е извършвана дезинсекция на хлебарки,
дървеници и гризачи. Дезинсекцията се извършва от фирма „ДДД 1“ ООД гр. София
,с която има сключен договор с ГДИН за всички поделения на територията на
страната.
По
делото бе разпитан свидетеля И.И., който заяви следното:
Той познава ищеца и е
бил в една килия с него дълги години. Свидетелят потвърди, че в килията няма
топла вода, но има дървеници и хлебарки.
В килията са
пребивавали 15 човека. Сега извършения ремонт са паднали гипсови парчета и се е
образувал много прах. В килията е имало по някоя табуретка и по някоя масичка. Санитарният възел е в общата стая, където се пере. През 2019 - 2020 г. свидетелят и
ищецът са били заедно в килия 82. Свидетелят потвърди, че е било пръскано
против дървеници, но без резултат.
При така изяснената фактическа обстановка, съобразно събраните в хода
на съдебното производство доказателства, съдът намира следното от правна
страна:
Разпоредбата на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС въвежда специална отговорност на
държавата за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3 от същия закон. А чл. 3, ал.1 от ЗИНЗ въвежда забрана осъдените и
задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко
или унизително отношение. Съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба за нарушение
на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Според чл. 205 от АПК, искът за
обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от
чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Съгласно 12 от ЗИНЗС прякото ръководство и контролът върху дейността на местата
за лишаване от свобода се осъществяват от Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията", която е юридическо лице към министъра на правосъдието, като
затворите и областните служби "Изпълнение на наказанията", в които по
силата на чл. 16, ал. 1 от закона са включени и арестите, са териториални
служби на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Следователно
отговорността на ответника произтича пряко от закона и административния
характер на дейността по ръководство и контрол върху местата за лишаване от
свобода, която включва организация, ръководство и наблюдение на реда и
условията в тези места. Като административен орган със статут на юридическо
лице, който следи дейността по изпълнение на наказанията да бъде изпълнявана в
съответствие с нормативно установените изисквания, той носи отговорност за
вредите от незаконните действия и бездействия на включените в състава му административни
звена и длъжностни лица при извършване на дейността по чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС.
Следва да се отбележи, че основателността на иска за вреди по чл. 284,
ал.1 от ЗИНЗС предполага наличието на три кумулативно изискуеми предпоставки:
1) акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на
наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона; 2) настъпила неимуществена
вреда в правната сфера на ищеца като същата се предполага до доказване на
противното и 3) пряка и непосредствена
причинна връзка между незаконния акт, незаконосъобразното действие и/или
бездействие и настъпилата вреда.
На първо място по отношение на периода за които се претендират
неимуществени вреди за престоя му на
територията на затвора Пловдив, а именно от 31.01.2019г. до датата на входиране на исковата молба ,
видно от горецитираните справки ищецът е постъпил в затвора на 21.05.2019г.
т.е искът следва да бъде разгледан по
същество само за периода в който се установи, че лицето е пребивавало на
територията на затвора Пловдив.
Съдебната практика на Европейския съд по правата на човека във връзка с
дела, заведени от български граждани срещу Република България, относно заявени
нарушения на чл.3 от ЕКПЧ, произтичащи от условията
в местата за лишаване от свобода и задържането под стража, е установила общи
принципи и стандарти за преценката дали в конкретни случаи е налице нарушение
на прокламираното в чл.3 от ЕКПЧ основно право.
Съдебната практика на Европейския съд по правата на човека във връзка с
дела, заведени от български граждани срещу Република България, относно заявени
нарушения на чл.3 от ЕКПЧ произтичащи от условията в местата за лишаване от
свобода и задържането под стража, е установила общи принципи и стандарти за
преценката дали в конкретни случаи е налице нарушение на прокламираното в чл.3
от ЕКПЧ основно право.
Критериите от значение за
преценката дали условията за изтърпяване на един ограничителен режим могат да
достигнат до третиране в нарушение на чл. 3 от ЕКПЧОС. В решението на ЕСПЧ по
делото "Н. и други срещу България" е посочено, че вече постановените
решения се отнасят до нарушения на чл. 3 от ЕКПЧОС, касаещи повтарящи се
въпроси за липсата на достатъчно пространство, достъп до естествена светлина и
въздух, ниска хигиена, липса на дискретност и нарушаване на личното достойнство
при използване на тоалетната. ЕСПЧ е приел, че нарушенията не са вследствие от
изолирани случаи, а произтичат от повсеместен проблем, в резултат на лошото
функциониране на българската пенитенциарна система и недостатъчните гаранции
срещу нечовешко и унизително отношение.
В контекста на тази съдебна практика, по см. на чл. 3 от ЕКПЧОС,
"безчовечно или унижаващо отношение" предполага страдание или
унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с
дадена форма на легитимно третиране или наказание. Съгласно мотивите на
посочените решения на ЕСПЧ, мерките за лишаване от свобода могат често да
съдържат такъв елемент, като държавата трябва да осигури на лишеното от свобода
лице условия, които са съвместими с уважението към човешкото достойнство, така
че начинът и методът на изпълнение на мярката не го подлагат на стрес и
трудности с интензивност, която надминава неизбежното ниво на страданието,
свързано със задържането и че като се имат предвид практическите нужди на
лишаването от свобода, здравето и доброто му състояние са адекватно осигурени.
В случая се претендират неимуществени вреди вследствие от поставянето
на ищеца в неблагоприятни условия в затвора гр. Пловдив за посочените по-горе
периоди.
Предметът на делото е очертан в исковата молба, според която се търси
обезщетяване за твърдени от ищеца претърпени неимуществени вреди, които са
последица от: липса на достатъчно жилищна площ, неосигуряване на необходимото
му лечение, лекарства и съобразена със заболяването му храна.
Съгласно чл.43, ал.4 от ЗИНЗС, минималната
жилищна площ за един лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4 кв. м.,
както е и според стандартите, възприети от Съвета на Европа и от Съда по
правата на човека. Съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от
свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за
осъществяване на поправително въздействие, като в ал. 5 е посочено количеството
дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване,
достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на
спалните помещения да се определят с правилника за прилагане на закона. В чл.20,
ал.2 от ППЗИНЗС е регламентирано, че в спалните помещения се осигурява пряк
достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, като
количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и
проветряване се определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти
за обществени сгради. А според чл. 20, ал.3 от ППЗИНЗС на лишените от свобода
се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода като в
заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се
осъществява в спалните помещения.
Размерите на спалните помещения в които е пребивавал ищеца през
процесния период са посочени по-горе в настоящето решение.
С оглед доказателствената тежест в процеса, съдът констатира, че
ответникът не е представил доказателства за осигуряване на приемливи условия на
ищеца за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора - Пловдив от
17.04.2017г.- 01.11.2017г., който период попада в посочения в петитума на
исковата молба.
Отговорността на държавата за причинените вреди по чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно
длъжностно лице. Обективният характер означава още, че държавата отговаря за
вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната
дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове, действия или
бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях.
Предвид представеното от ответната страна становище /л.16-18/, съдът намира
за доказано, че ищецът е пребивавал в помещения, които не отговарят на
минималната жилищна площ за един лишен от свобода през следните периоди: от 03.05.2019г. до 10.05.2019г.; от 13.05.2019г.
до 17.05.2019г.; от 20.05.2019г. до 23.05.2019г.; 05.11.2019г. до 14.11.2019г.;
от 19.11.2019г. до 03.12.2019г; от 27.12.2019г. до 30.12.2019г.; от
03.01.2020г. до 21.01.2020г.;от 04.02.2020г. до 11.03.2020г.;от 13.03.2020г.
до 27.03.2020г.;от 03.04.2020г. до
26.06.2020г.от 23.10.2020г. до 02.11.2020г. от 06.11.2020г. до 08.01.2021г.; от
12.01.2021г до 02.02.2021г.; от 16.03.2021г. до 26.03.2021г. от 23.04.2021г до
14.05.2021г.
За тези периоди съгласно практиката на Съда по правата на човека е
налице самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил
подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл. 3
от ЕКЗПЧОС.
По делото обаче не се установиха данни да има гризачи и дървеници, в
каквато насока са твърденията на ищеца и разпитаните по делото свидетели. От
страна на затворническата администрация са представени конкретни данни за
извършвани периодично дезинфекция, дезинсекция и дератизация, които се
установи, че касаят целия исков период. Отделно от това, от страна на ищеца не
се твърди, а и липсват ангажирани доказателства да е подавал оплаквания за
хигиената в помещенията в Затвора – Пловдив, в т. ч. и за наличието на инсекти
и гризачи.
Видно от събраните
писмени доказателства по делото, няма нарушение на чл. 20, ал.3 от ППЗИНЗС, тъй
като в спалните помещения е осигурен достъп до санитарен възел и течаща студена
вода.
По отношение на топлата вода пък, по делото се установи, че времето за
достъп до такава е посочено в утвърден от началника на затвора гр. Пловдив
график, за разпределение на времето на лишените от свобода. В този смисъл
оплакванията на ищецът относно липсата на топла и студена вода и санитарен
възел са неоснователни и недоказани.
Предвид всичко изложено съдът намира, че е налице незаконосъобразно
бездействие от страна на служителите на ответника ГД "Изпълнение на
наказанията" само по отношение на конкретно установените факти по делото:
относно пренаселеността на помещенията в затвора гр. Пловдив, които водят до
извода, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с
разпоредбата на чл. 3 ЕКЗПЧОС.
Следва да се съобрази и
разпоредбата на чл. 284, ал.5 от ЗИНЗС, според която в случаите по ал. 1
(държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения на чл. 3), настъпването на неимуществени вреди се предполага до
доказване на противното.
Конкретният размер на
следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди, следва да бъде
определен при съблюдаване изискванията на чл. 52 от ЗЗД (по препращане от § 1
от ЗР на ЗОДОВ), съгласно която размерът на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди се определя по справедливост. Съгласно чл. 284, ал.2 от ЗИНЗС в случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие
върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, продължителността, както и други
обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора. Понятието
"справедливост" е морално - етична категория и включва съотношението
между деянието и възмездието. Справедливостта е морално-етична категория и
включва съотношението между деянието и възмездието. Следва да се има в предвид,
че вредите, които следва да се обезщетят на ищеца имат компенсаторен характер.
Размера на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени
вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и
времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите
нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в
страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство
за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта, като
законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди,
изисква размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде
определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства,
касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е
отразила на увреденото лице.
Настоящия съдебен
състав се съобразява с постановените три осъдителни решения срещу България на
Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) от 4 юни 2020 г., по делата Ч. и К.,
Й. и Д. и и други, образувани по
единадесет жалби на лишени от свобода, относно размерът на присъдените
обезщетения за претърпените вреди на национално ниво.
В случая, от съда се отчитат обстоятелствата, съставляващи проявления
на незаконосъобразната административна дейност и периода на исковата претенция
- времето, през което ищецът е пребивавал в затвора гр. Пловдив в пренаселени
помещения, което е 674 дни. Съобразно това и при прилагането на чл. 284, ал.2
от ЗИНЗС, съдът счита, че справедливото обезщетение, което следва да се присъди
на ищеца, за неимуществените вреди настъпили за периодите от от 03.05.2019г. до 10.05.2019г.; от 13.05.2019г.
до 17.05.2019г.; от 20.05.2019г. до 23.05.2019г.; 05.11.2019г. до 14.11.2019г.;
от 19.11.2019г. до 03.12.2019г; от 27.12.2019г. до 30.12.2019г.; от 03.01.2020г.
до 21.01.2020г.;от 04.02.2020г. до 11.03.2020г.;от 13.03.2020г. до 27.03.2020г.;от 03.04.2020г. до
26.06.2020г.от 23.10.2020г. до 02.11.2020г. от 06.11.2020г. до 08.01.2021г.; от
12.01.2021г до 02.02.2021г.; от 16.03.2021г. до 26.03.2021г. от 23.04.2021г до
14.05.2021г. или общо 330 дни вкл. в затвора Пловдив което възлиза на 1320
лева,
За останалата част - за разликата над 1320 лева до пълния предявен
размер от 25 000 лева исковата претенция, като неоснователна, следва да се
отхвърли.
Юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника, съразмерно на
отхвърлената част на иска, не следва да се присъжда предвид разпоредбите начл.
286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС които се явяват специални по отношение на чл. 78,
ал.3 от ГПК и чл. 143 от АПК, и които не предвиждат присъждането на такова,
извън случаите на пълно отхвърляне на исковата претенция. Ето защо, въпреки
само частичната основателност на исковата претенция, искането на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение не може да бъде уважено, тъй като
законът не предвижда такава възможност.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"
- София да заплати на С.М.М., ЕГН ********** сумата в размер на 1320 /хиляда
триста и двадесет/ лева представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди по време на престоя му в Затвора – Пловдив за периодите от 03.05.2019г. до 10.05.2019г.; от 13.05.2019г.
до 17.05.2019г.; от 20.05.2019г. до 23.05.2019г.; 05.11.2019г. до 14.11.2019г.;
от 19.11.2019г. до 03.12.2019г; от 27.12.2019г. до 30.12.2019г.; от
03.01.2020г. до 21.01.2020г.;от 04.02.2020г. до 11.03.2020г.;от 13.03.2020г.
до 27.03.2020г.;от 03.04.2020г. до
26.06.2020г.от 23.10.2020г. до 02.11.2020г. от 06.11.2020г. до 08.01.2021г.; от
12.01.2021г до 02.02.2021г.; от 16.03.2021г. до 26.03.2021г. от 23.04.2021г до
14.05.2021г.
ОСЪЖДА
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София да заплати на С.М.М., ЕГН **********, сумата
в размер на 10 /десет/ лева представляваща внесена по делото ДТ.
ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата част за разликата до пълния му предявен размер от 25 000 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, направено от процесуален представител на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" – София за присъждане на разноски.
Решението подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесетиа
от АПК в 14 – дневен срок от съобщението пред тричленен състав на Пловдивски
административен съд, съгласно чл. 285, ал.1, пр.2 от ЗИНЗС.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: