Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 274
15.07.2019г.
град Стара Загора
В
И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският
административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети
юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА Т.ОВА
при секретар Николина
Николова и с
участието
на прокурор като разгледа
докладваното
от съдия Р. Т.ОВА административно дело № 273 по описа за 2019г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.27,
ал.2 от Закона за правната помощ /ЗПП/.
Образувано
е по
жалба на П.К.Г. ***, против Решение № 17-207-1211/ 11.03.2019г., издадено от
Председателя на Националното бюро за правна помощ, с което е прекратена
предоставената правна помощ на П.Г..
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения
административен акт, по съображения за постановяването му при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила; при неспазване на императивните
изисквания за съдържание на акта; в противоречие и при неправилно приложение на
материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят
поддържа, че постановеното прекратяване на предоставената му правна помощ, е необосновано от фактическа и правна страна. Твърди, че в нарушение
процесуалните правила и изисквания, решението е издадено без да са изяснени
всички факти и обстоятелства от значение за случая. Оспорва наличието на посочените в
обжалваното решение материалноправни основания за възприетото административно
решение за прекратяване на правната помощ, вкл. по съображения, че разпоредбите
на чл.24, т.1 и т.2 от Закона за правната помощ, на които се основава
издаването на акта, са относими при преценката за основателност, обоснованост и
допустимост на искането за предоставяне на правна помощ, а не регламентират
основания за прекратяване на вече предоставена правна помощ. Направено е искане
обжалваното Решение № 17-207-1211/ 11.03.2019г. на Председателя на Националното
бюро за правна помощ да бъде отменено, като незаконосъобразно.
Ответникът
по жалбата - Председател на Националното бюро за правна помощ – гр. София, чрез
пълномощника си по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде
отхвърлена. Поддържа, че оспореният административен акт е правилен и
законосъобразен. С подробно изложени съображения обосновава, че доколкото
съдебното производство, за образуването и процесуалното представителство по
което е била предоставена правна помощ, е приключило с влязъл в сила съдебен
акт за неговото прекратяване, продължаването на предоставянето на правна помощ за
извършване на исканите от жалбоподателя правни действия във връзка с това
прекратено производство, не би било оправдано от гл.т на ползата, която ще
донесе на лицето.
Въз основа на съвкупната преценка на
представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
Жалбоподателят в настоящото производство - П.К.Г., с подадена
до Председателя на Адвокатски съвет – Стара Загора молба от 26.06.2017г. за
избор на адвокат по чл. 25, ал.5 от ЗПП, е направил искане във връзка с
предоставена му правна помощ под формата на консултации в Регионалния център за
консултации и предвид наличието на основания за подготовка на документи за
завеждането на дело, да бъде определен адв. А. М., вписан в НРПП, който да му
бъде назначен от Националното бюро за правна помощ за подготовка на
документите, процесуално представителство и защита по делото. С молба –
декларация вх. № 17-207-1211/ 12.07.2017г. до Националното бюро за правна
помощ, П.Г. е поискал предоставянето на правна помощ за изготвяне на жалба и
тъжба. С Решение № 100 от 17.07.2017г. на Председателя на Националното бюро за
правна помощ /НБПП/, на основание чл.25, ал.2 и чл.21, т.2 и т.3 във вр. с чл.
22, ал.3 от ЗПП, на П.К.Г. е предоставена правна помощ за изготвяне на жалба и
тъжба и процесуално представителство по заведено дело, като за осъществяването
на предоставената правна помощ е назначен адв. А. М. от АК – Стара Загора,
вписан под № 6259 в регистъра на НБПП. С молба вх. № 12-207-1211/ 13.12.2017г.
до Председателя на НБПП, П.Г. е направил искане да бъде назначен друг адвокат,
поради невъзможност да се свържи с адв. А. М.. С Решение № 17-207-1211/
17.01.2018г. на Председателя на НБПП, на основание чл.26, ал.5 във вр. с чл.25,
ал.2 и ал.3 от ЗПП, адв. А. М. е заменен с адв. С.Т., вписана под № 6040 в НРПП,
за предоставяне на правна помощ на П.К.Г. за изготвяне на жалба и тъжба и
процесуално представителство по делото. С Уведомление до НБПП адв. С.Т. е
заявила, че след запознаване с представените от П.Г. данни и информация за
изготвяне на жалбата, е установила, че претенциите и оплакванията на лицето са
свързани с шофьор, който е служител на „ЛОРИВ” ООД, чийто пълномощник е адв. С.Т.,
с оглед на което и поради наличието на конфликт на интереси, е направено искане
да бъде заменена с друг адвокат. С Решение № 17-207-1211/ 23.03.2018г. на
Председателя на НБПП, на основание чл.26, ал.5 във вр. с чл.25, ал.2 и ал.3 от ЗПП, адв. С.Т. е заменена с адв. С. Д., вписана под № 6041 в НРПП, за
предоставяне на правна помощ на П.К.Г. за изготвяне на жалба и тъжба и
процесуално представителство по заведено дело. По молба на П.Г. и поради заявен
отказ на адв. С. Д., с Решение № 17-207-1211/ 21.06.2018г. на Председателя на
НБПП, на основание чл.26, ал.5 във вр. с чл.25, ал.2 и ал.3 от ЗПП, адв. С. Д.
е заменен с адв. С.К.. С последваща молба П.Г. е направил искане адв. С.К. да
бъде заменен с адв. Г.Г.. С писмо изх. № 17-207-1211/ 19.12.2018г. на
Председателя на НБПП, от Председателя на Адвокатски съвет – Стара Загора е
изискано представянето на писмени обяснения от назначаваните за осъществяване
на предоставената правна помощ адвокати, относно наличието на правни основания
по предоставянето на правна помощ за изготвянето на жалба и тъжба и
необходимостта от последващи действия, след което да се прецени необходимостта
от определянето на пети по ред адвокат на П.Г., като за решението бъде
уведомено НБПП. Изискани и съотв. представени са обяснения от адв. А. М., адв. С.К.
и адв. С.Т.. С подадено до НБПП заявление от адв. Г.Г. от АК – Стара Загора,
същият е отказал да бъде назначен като повереник на П.Г. по повод неговото
искане до НБПП за определянето на адвокат, по съображения, че по-нататъшното
водене на делото не е в интерес на Г.. От страна на Адвокатски съвет – Стара
Загора е изготвено и изпратено уведомление до Председателя на НБПП, в което хронологически е проследено предоставянето на правна помощ на П.К.Г.
за изготвяне на тъжба и жалба и процесуално представителство по заведеното дело
и определянето на адвокати, вписани в НРПП за осъществяване на предоставената
правна помощ. В уведомлението са описани извършените фактически и правни
действия по образуването по тъжба на П.Г. и движението на НЧХД № 93/ 2018г. по
описа на РС – Гълъбово, като е посочено, производството по делото е прекратено
с влязло в сила определение, потвърдено с Решение от 22.10.2018г. по ВЧНД №
1184/ 2018г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, който съдебен акт е
окончателен и не подлежи на преразглеждане.
С
оспореното в настоящото съдебно производство Решение № 17-207-1211/ 11.03.2019г.,
издадено от Председателя на Националното бюро за правна помощ, е прекратена предоставената правна помощ на П.К.Г.. Обжалваният
административен акт е постановен на основание чл.24, т.1 и т.2 от Закона за
правната помощ, като от фактическа страна е обоснован с обстоятелството, че производството
по ЧНД № 93/ 2018г. по описа на Районен съд – Гълъбово, във връзка с
образуването и процесуалното представителство по което е предоставена правна
помощ на П.Г., е приключило с влязло в сила определение за прекратяване на
съдебното производство по делото, с
което се преграждат възможностите на П.Г. да води частни наказателни дела срещу
Д.Р. Д., като за лицето липсва правен интерес да води граждански дела, тъй като
при завеждането на такива ще бъдат увредени интересите на заявителя, като
същият може да бъде осъден да заплати разноски по делата.
По
делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в
качеството на свидетел на адв. З. Й. – Председател на Регионалния център за
консултиране към Адвокатска колегия – Стара Загора. Свидетелката описва
хронологията на извършените консултации на П.К.Г., предоставената от НБПП
правна помощ на лицето за изготвянето на тъжба, завеждането на дело и
процесуално представителство по делото и назначаваните за осъществяване на
правната помощ адвокати от АК – Стара Загора и техните становища във връзка със
случая. Сочи, че след окончателното приключване на делото пред Районен съд –
Гълъбово, П.Г. е продължил да търси правни консултации, които са във връзка с
казуса – предмет на приключилото дело, като становищата на последно
консултиралите го адвокати било за липса на правен интерес и изтекли
преклузивни срокове, поради което завеждането на нови дела би било в ущърб на
лицето. По отношение на заявените претенции на П.Г. за завеждане на искови
производства същият писмено е уведомен, че следва да се направи ново искане за
предоставяне на правна помощ до НБПП.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването,
като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения преклузивен
срок и против индивидуален административен акт по см. на чл.21, ал.1 от АПК,
подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност по реда на АПК, е
процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Обжалваното Решение № 17-207-1211/ 11.03.2019г.
за прекратяване на предоставена правна помощ, е издадено от материално
компетентния орган по чл.27, ал.2 от ЗПП - Председателя на Националното бюро за
правна помощ, в качеството му на орган, постановил Решение № 100 от
17.07.2017г., с което на основание
чл.25, ал.2 и чл.21, т.2 и т.3 във вр. с чл. 22, ал.3 от ЗПП, на П.К.Г. е
предоставена правна помощ за изготвяне на жалба и тъжба и процесуално
представителство по заведено дело.
Оспореното
решение е постановено в писмена форма, при посочване на възприетите от административния
орган като релевантни факти и обстоятелства за обосноваване наличието на
материалноправно основание за прекратяване на предоставената на П.Г. правна
помощ. Изпълнени са изискванията на чл.
59, ал.2, т.4 от АПК за мотивиране на административния акт от фактическа и
правна страна. Дали и доколко материалноправните основания по чл. 24, т.1 и т.2
от ЗПП за постановяване на отказ за предоставяне на правна помощ, представляват
релевантни такива и за прекратяване на предоставена правна помощ, е въпрос на
материална, а не на формална /процесуална/ законосъобразност на оспореното
решение.
Съдът не констатира допуснати
нарушения на административно-производствените правила при постановяването на
обжалвания административен акт, като същият е издаден след като са изяснени
всички релевантни факти и обстоятелства от значение за случая.
Решение № 17-207-1211/ 11.03.2019г. на
Председателя на НБПП за прекратяване на предоставената на П.Г. правна помощ, е
постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния закон, като
съображенията за това са следните:
Съдебният
контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхваща преценката
налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти
/изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в нормата,
възприета като правно основание за неговото издаване, съответно - следват ли се
разпоредените с акта правни последици.
Съгласно
разпоредбата на чл.23, ал.2 от ЗПП, системата за правна помощ освен случаите на
задължителна по силата на закона адвокатска защита за осъществяване на
процесуално представителство, обхваща и тези, когато обвиняемият, подсъдимият
или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага
със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на
правосъдието изискват това. В чл.23, ал.3 и ал.4, изр. второ от ЗПП е предвидено,
че по граждански и административни дела, респ. за частния обвинител,
гражданския ищец, гражданския ответник и частния тъжител, правна помощ се
предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства от
съответните компетентни органи съдът, съответно председателят на НБПП, прецени,
че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, като решаващият
орган формира преценката си като вземе предвид доходите на лицето или неговото семейство;
имущественото му състояние, удостоверено с декларация; трудовата заетост;
здравословното състояние и възраст, както и други констатирани обстоятелства. Нормативно
определените видове права помощ са: консултация с оглед постигане на
споразумение преди започване на съдопроизводството или за завеждане на дело /чл.21,
т.1 от ЗПП/; подготовка на документи за завеждане на дело /чл.21, т.2 от ЗПП/; процесуално представителство
/чл.21, т.3 от ЗПП/ и представителство при задържане по чл.72, ал.1 от ЗМВР, по
чл.16а от Закона за митниците и по чл.124б, ал.1 от Закона за Държавна агенция
„Национална сигурност”. В чл. 24 от ЗПП е регламентирано, че правна помощ по
чл. 21, т. 1, 2 и 3 не се предоставя, когато предоставянето на правна помощ не
е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето,
кандидатстващо за правна помощ /чл.24, т.1 от ЗПП/; когато претенцията е
очевидно неоснователна, необоснована или недопустима /чл.24, т.2 от ЗПП/ и в
случаите на търговски дела и данъчни дела по ДОПК, освен ако страната,
кандидатстваща за правна помощ, е физическо лице и отговаря на условията за
предоставяне на правна помощ /чл.24, т.3 от ЗПП/. Съгласно разпоредбата на
чл.27, ал.1 от ЗПП лицето, на което е предоставена правна помощ, е длъжно да
уведоми незабавно органа по чл.25, ал.1 или ал. 2 за промени в обстоятелствата,
на които се основава предоставянето на помощта, като органът, взел решението за
предоставяне на правна помощ, може да я прекрати от момента на настъпване на
промяната /чл.27, ал.2 от ЗПП/.
Въз основа на посочената по-горе нормативна регламентация
следва извода, че предоставянето на правна помощ /извън случаите на
задължителна по силата на закона
адвокатска защита за осъществяване на процесуално представителство/, е
обусловено от кумулативното наличие на две предпоставки – липса на средства за
заплащане на адвокатско възнаграждение и интересите на правосъдието да налагат
предоставянето на правна помощ. Интересите на правосъдието, като законово установено
условие за предоставяне на правна помощ в хипотезата на чл.23, ал.2 и ал.4,
изр. второ от ЗПП, имат за съдържание и цел както премахването на финансовите
пречки пред лицата за достъпа им до съд, така и за осигуряване на възможност за
адекватна защита на правата им, съответно за надлежно упражняване на
процесуалните възможности, с оглед недопускане на неравенство между страните. Преценката
за наличието на това условие включва и преценка дали предоставянето на правна помощ
е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето,
кандидатстващо за правна помощ и дали претенцията на лицето не е очевидно
неоснователна, необоснована или недопустима – съществуването на нормативно
установени правоизключващи обстоятелства по см. на чл.24, т.1 и т.2 от ЗПП, на
практика изключват налагащ предоставянето на правна помощ интерес на
правосъдието. По аргумент от разпоредбите на чл. 27, ал.1 и ал.2 от ЗПП,
обуславящите предоставянето на правна помощ обстоятелства, следва да са налице не
само към момента на постановяване на акта за предоставяне на правна помощ –
наличието на обстоятелствата, на които се основава предоставянето на помощта, е
релевантно не само за възникването, но и за съществуването на правото на правна
помощ, предоставяна по реда и на основание ЗПП. Следователно отпадането, след
постановяването на акт за предоставяне на правна помощ, на някое от предвидените
в чл.23, ал.2 от ЗПП материалноправни условия за предоставянето на помощта,
представлява основание за прекратяване предоставянето на правна помощ, от
момента на настъпване промяна на обстоятелствата, послужили като основание за
нейното предоставяне.
В случая от събраните по делото писмени
и гласни доказателства се установява, че след като жалбоподателят в настоящото
производство - П.К.Г., е бил консултиран в Регионалния център за консултации към
Адвокатски съвет – Стара Загора относно наличието на основания за подготовка на
документи за завеждането на дело, въз основа на подадена до Председателя на
Адвокатски съвет – Стара Загора молба за избор на адвокат по чл. 25, ал.5 от ЗПП и молба – декларация до Националното бюро за правна помощ за предоставяне
на правна помощ, с Решение № 100 от 17.07.2017г. на Председателя на НБПП, на
основание чл.25, ал.2 и чл.21, т.2 и т.3 във вр. с чл. 22, ал.3 от ЗПП, на П.К.Г.
е предоставена правна помощ за изготвяне на жалба и тъжба и процесуално
представителство по заведено дело. За осъществяване на предоставената правна
помощ първоначално е бил определен и назначен адв. А. М., заменен с последващи
решения на Председателя на НБПП с други адвокати от АК – Стара Загора, вписани
в регистъра на НБПП. От представените по делото доказателства се установява
също така, че производството по ЧНД № 93/ 2018г. по описа на Районен
съд – Гълъбово, във връзка с образуването и процесуалното представителство по
което е предоставена правна помощ на П.Г., е прекратено с влязло в сила
определение, потвърдено с Решение от 22.10.2018г. по ВЧНД № 1184/ 2018г. по
описа на Окръжен съд – Стара Загора, който съдебен акт е окончателен и не
подлежи на преразглеждане.
С приключването с влязъл в сила съдебен акт на
производството, за образуването и процесуалното представителство по което е
предоставена с Решение № 100 от 17.07.2017г. на Председателя на НБПП правна
помощ на П.Г., на практика предметът на предоставената правна помощ по чл.21,
т.2 и т.3 от ЗПП, е изчерпан. След като обемът и обхватът на предоставената на
лицето правна помощ, са включвали подготовка на документи за завеждане на дело /изготвяне
на тъжба и жалба/ и процесуално представителство по така заведеното дело,
очевидно с приключването на образуваното по тъжба на П.Г. ЧНД № 93/ 2018г. по описа на Районен съд – Гълъбово с влязъл в сила
съдебен акт, неподлежащ на инстанционен съдебен контрол и на преразглеждане по
съдебен ред, предоставената правна помощ се явява осъществена и липсва каквото
и да е било фактическо и правно основание да бъде продължавано предоставянето
на правна помощ със същия предмет и обхват -
изготвяне на жалба и тъжба и процесуално представителство по заведено
дело. В този смисъл с влизането в сила на окончателния съдебен акт, с който
приключва производството, във връзка с което е предоставена правната помощ,
предоставянето на правната помощ се прекратява поради липса на други правни действия, които следва и които могат да бъдат извършени в
рамките на това производство т.е интересите на правосъдието не изискват продължаване
предоставянето на помощта.
Този извод не се променя
от заявените от П.Г. претенции за продължаване на процесуалните действия за
образуване и провеждане на наказателно преследване от частен характер по отношение
на лицето Д.Р. Д. /какъвто е бил предметът и на прекратеното с влязъл в сила
съдебен акт ЧНД № 93/ 2018г. по описа на Районен съд – Гълъбово/. Както беше
посочено, по аргумент от разпоредбите на чл. 27, ал.1 и ал.2 от ЗПП, наличието
на обстоятелствата, на които се основава предоставянето на помощта, е
релевантно не само за възникването, но и за съществуването на правото на правна
помощ, предоставяна по реда и на основание ЗПП. При промяна на обуславящите
предоставената правна помощ обстоятелства, имаща за последица отпадането на
необходимостта от ползването респ. от предоставянето на безплатна правна помощ, се следва
нейното прекратяване от органа, взел решението за предоставянето на правна
помощ. При прекратяването на правната помощ поради промяна на обстоятелствата, следва
да се извърши преценка кои са обстоятелствата, регламентирани като условие за
предоставяне на правна помощ и тези, въз основа на които е постановено
предоставянето на помощта и дали обстоятелствата, наложили предоставянето на
правна помощ, са престанали да съществуват и съответно е отпаднала нуждата от
правна помощ. В случая несъмнено, както към момента на предоставянето на
правната помощ, така и към издаването на обжалваното решение, не е налице
промяна на обуславящото предоставянето на помощта обстоятелство от гл.т на
липсата на средства за заплащане на адвокатско възнаграждение от П.Г.. Но след
влизането в сила на окончателния съдебен акт, с който приключва производството
във връзка с образуването и процесуалното представителство по което е
предоставена правната помощ, претенцията
на жалбоподателя за по-нататъшни процесуални действия касаещи прекратеното
производство се явява очевидно
необоснована и недопустима и предоставянето на правна помощ не е оправдано от
гледна точка на ползата, която тя би донесла за лицето. Тези обстоятелства не
само представляват правоизключващи такива по см. на чл. 24, т.1 и т.2 от ЗПП за
предоставянето на правна помощ, но обуславят и извод за отпадане на втората
кумулативно изискуема предпоставка - интересите на правосъдието да налагат
предоставянето на правна помощ. По аргумент от чл.27, ал.2 във вр. с чл.24, т.1
и т.2 от ЗПП, това е основание за прекратяване предоставянето на правната
помощ. Противно на твърденията на жалбоподателя, доколкото обстоятелствата по
чл.24, т.1 и т.2 от ЗПП са регламентирани като правоизключващи предоставянето
на правна помощ, същите представляват не само основание да бъде отказано
предоставянето на правна помощ, но след тяхното настъпване и констатиране - и
за прекратяване на предоставена правна помощ. В този смисъл ако и към момента
на издаване на Решение № 100 от 17.07.2017г. на Председателя на НБПП, с което на
основание чл.25, ал.2 и чл.21, т.2 и т.3 във вр. с чл. 22, ал.3 от ЗПП, на П.К.Г.
е предоставена правна помощ за изготвяне на жалба и тъжба и за процесуално
представителство по заведеното дело, да не са били налице обстоятелствата по
чл.24, т.1 и т.2 от ЗПП, то приключването на заведеното дело по подадената от П.Г.
тъжба с влязъл в сила съдебен акт, неподлежащ на съдебно обжалване и на
преразглеждане по съдебен ред, релевира съществуването на законово предвидените
обстоятелства, изключващи предоставянето на правна помощ, като основание за
нейното прекратяване.
Предвид така
установените по делото факти съдът намира, че Председателят на Националното
бюро за правна помощ обосновано е приел, че проявлението на обстоятелствата по
чл.24, т.1 и т.2 от ЗПП съставлява основание за прекратяване на предоставената
на П.К.Г. правна помощ. В този смисъл оспореният административен акт се явява
постановен в съответствие и при правилно приложение на материалния закон.
Обжалваното решение за прекратяване на
предоставена правна помощ не противоречи и на целта на ЗПП - да гарантира равен
достъп на лицата до правосъдие чрез осигуряване и предоставяне на ефективна
правна помощ. Съдържанието на тази законова регламентирана цел се свързва с
предоставяне на финансирана от държавата и осъществявана от адвокати правна
помощ с оглед премахването на финансовите пречки пред лицата за достъпа им до
съд и за осигуряване на възможност за защита на техните права и интереси, поради
което и предвид разпоредбата на чл.24, т.1 и т.2 от ЗПП не се явява несъответно
на целта на закона прекратяването на предоставена правна помощ, когато нейното
предоставяне не оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на
лицето и когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или
недопустима, както е в случая.
За пълнота на изложението и във връзка със заявеното от
жалбоподателя в съдебно заседание искане за ползване на правна помощ за водене
на други производства /вкл. и по друг процесуален ред и срещу други лица/,
следва да се отбележи, че предоставянето на правна помощ по чл.21, т.2 и т.3 от ЗПП /за подготовка на документи за завеждане на дело и за процесуално
представителство по заведеното дело/, е винаги във връзка с конкретен правен
спор и с конкретно дело /производство/. В този смисъл претенциите на лицето за
водене на други дела не са основание за продължаване предоставянето на правна
помощ по Решение № 100 от 17.07.2017г. на Председателя на НБПП, но няма пречка П.Г.
да подаде ново искане с прилагане на съответните документи, по което
Председателят на НБПП да се произнесе след преценка на обстоятелствата по
чл.23, ал.2 и ал.3 и чл.24 от ЗПП.
С оглед на изложеното съдът приема, че обжалваното решение, като издадено от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановено в съответствие с материалноправните разпоредби, на които се основава, при спазване на административно-производствените правила и съобразяване с целта на закона, е правилно и законосъобразно. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.К.Г.
***, против Решение № 17-207-1211 от 11.03.2019г., издадено от Председателя на
Националното бюро за правна помощ, с което е прекратена предоставената на П.К.Г.
правна помощ, като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.