РЕШЕНИЕ
№ 16245
гр. **, 29.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 202**10168801 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от Е. Е. Г. срещу
**** Т. Т., в която се твърди, че на 14.09.2024 г. ответникът отправил срещу ищцата
обидни изрази („Ей, копеленце!“, „Само едно жалко копеленце като теб, което не
знае кой е баща й, може да чупи цветята.“) и заплаха ( „Ей сега идвам да ти счупя
ръчичките!“). Ишцата поддържа, че тя и ответникът по делото били съседи в
находящия се в гр. ***, като имали влошени междусъседски отношения. На
14.09.2024 г. Е. Г., придружена от майки си, отишла в 07 РПУ - **, за да подаде
сигнал срещу **** Т. поради проявена от него вербална агресия. При връщането у
дома , в момента, когато ищцата слизала от автомобила си заедно със своята
майка, ответникът започнал да вика от балкона на жилището си „Ей, копеленце!“,
като след отправен въпрос от ищцата дали репликата се отнасяла за нея, той
потвърдил и казал: „Само едно жалко копеленце като теб, което не знае кой е
баща й, може да чупи цветята.“. Без да влизат в спор с ответника, двете жени се
прибрали в домовете си –различни апартаменти в същия блок. Тъй като им
предстояло пътуване, се разбрали да опаковат багажи си и да се изчакат пред
блока. Заключвайки входната врата на апартамента си, след като опаковала своя
багаж, Е. Г. се срещнала със съпругата на **** Т., която се качила на стълбищната
площадка пред апартамента на ищцата, и започнала да крещи да спре де чупи
цветята пред входа, като заявила, че разполагала със снимка на счупените цветя.
Ищцата казала, че е подала сигнал до 07 РПУ, откъдето я посъветвали в случай на
саморазправа да подаде сигнал на телефон 112. Междувременно на площадката се
1
качил ответникът, който казал на ищцата: „Ей сега идвам да ти счупя
ръчичките!“. Ищцата оставила багажа си на площадката, обадила се на телефон
112, на който подала сигнал за заплаха с нанасяне на телесна повреда и обида, и се
прибрала в жилището си.
В исковата молба се поддържа, че използваните от ответника спрямо Е. Г. в
присъствието на неограничен кръг свидетели изрази „Ей, копеленце!“ и „Само
едно жалко копеленце като теб, което не знае кой е баща й, може да чупи
цветята.“, засегнали честта и достойнството , поради обидния си и унизителен
смисъл. Сочи се, че те уязвили ищцата в по-висока степен, поради
обстоятелството, че тя била отраснала без баща. Страната твърди още, че живеела в
постоянен страх за телесната си неприкосновеност, поради отправената от
ответника заплаха „Ей сега идвам да ти счупя ръчичките!“ . Отправено е искане
**** Т. Т. да бъде осъден да заплати на Е. Е. Г. сумата от 6000,00 лева /след
допуснато в последното открито съдебно заседание изменение на иска чрез
увеличаване на претендирания размер/, представляваща част от дължимо
обезщетение в общ размер от 15000,00 лева за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в причинени стрес, емоционални болки и страдания в резултат на
отправените от ответника обиди и заплахи, ведно със законната лихва върху
присъдената сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника **** Т. Т.
за отговор, като такъв е подаден в законово установения едномесечен срок.
Ответникът оспорва в цялост предявения иск, като поддържа, че не било
осъществено нито едно от описаните в исковата молба действия, за които се
твърдяло, че били извършени от него. Сочи, че на процесната дата на гости в дома
му били синът му, съпругата на последния и тяхното дете, което било сложено да
спи, поради което било немислимо ответникът да крещял от балкона на
апартамента си. С отговора не се оспорват твърденията на ищцата за влошени
междусъседски отношения между страните, но се твърди, че от страна на
ответника те не се изразявали в осъществявана вербална агресия към семейството
на ищцата. Отправено е искане за отхвърляне на предявения иск и за присъждане
на сторените по делото разноски.
Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на производството:
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото производство, е
редовна, подадена от надлежно легитимирана страна и при наличието на правен
интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса. Следователно
исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото
на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата
допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството
е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.
2
По основателността на иска:
Предмет на делото е частичен осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1
ЗЗД за осъждане на ответника **** Т. Т. да заплати на ищеца Е. Е. Г. сумата от
6000,00 лева /след допуснато в последното открито съдебно заседание изменение
на иска чрез увеличаване на претендирания размер/, представляваща част
обезщетение в общ размер от 15000,00 лева за неимуществени вреди, изразяващи
се в причинени стрес, емоционални болки и страдания в резултат на отправени от
ответника обиди и заплахи на 14.09.2024 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 18.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
За основателността на така предявения иск ищцата следва да докаже
следните материалноправни предпоставки: осъществяването на процесните
противоправни деяния; наличието на твърдените неимуществени вреди;
причиняването на твърдените неимуществени вреди от ответника; причинно-
следствената връзка между претърпените от ищеца вреди и противоправните
деяния, осъществени от ответника.
От фактическа страна:
Фактическите твърдения на ищцата са, че на 14.09.2024 г. около 9:00 ч. - 9:30
ч. ответникът е извършил действия, изразяващи се в отправени обидни и
заплашителни думи в присъствието на трети за производството лица (майката на
ищцата), вследствие на които ищцата е претърпяла емоционални болки и
страдания.
Не е налице спор в производството, че страните живеят в една сграда в режим
на етажна собственост, находяща се в гр. **, ж.к. „**“, бл. **, като ищцата живее в
ап. ** на седми етаж от сградата, а ответникът – в ап. 40, находящ се на шести етаж
от сградата.
За доказване на правнорелевантните обстоятелства по делото са събирани
гласни доказателства.
От разпита на свидетеля на ищцовата страна **** се установява, че
свидетелката живее в една жилищна кооперация със страните по делото, майка е
на ищцата и непосредствен очевидец на случилото се. Заявява, че знае, че ищцата
има проблем с ответника и отношенията им са се обтегнали в момента, в който тя е
закупила апартамент от сградата на седми етаж. Пояснява, че ответникът и
семейството му имат цветя, разположени в целия вход, като за всички счупени
листенца набеждавали ищцата и нейните майстори, които извършвали ремонт на
апартамента . Свидетелства, че на процесната дата 14.09.2024 г. забелязала, че
таблото, нахолящо се на във входа на сградата, било надраскано с черен маркер с
надпис: „Що за хора унищожиха цветята“. Сочи, че като председател на
домсъвета помолила ответника да почисти таблото, в отговор на което той нарекъл
нея и дъщеря „мърли“ и им казал „Разкарайте се от тук“, поради което са
посетили 7-мо РПУ, за да подадат сигнал. Разказва, че връщайки се от РПУ и
спирайки на паркинга пред сградата, Т. се обърнал на висок тон към ищцата с
думите: „Ей, копеле!“„Да, ти си едно мръсно копеле. Копеле е човек, който не
познава баща си.“, „Ще ти счупя ръчичките аз на тебе!“. Разкарва, че ищцата е
подала сигнал за заплаха на тел. 112, като в 11:00 ч. или 11:10 ч. - 11:15 ч. е
пристигнал полицейски патрул, в резултат на телефонното обаждане. Поддържа,
че след случилото се ищцата не е молга да спи месеци наред и изпитвала страх от
среща с ответника.
3
От показанията на свидетеля **, също на ищцовата страна, се установява, че
познава ищцата, тъй като работят заедно и са колеги. Потвърждава, че знае за
кофликтните отношения между страните. Разказва, че на 14.09.2024 г. двете са
имали служебен ангажимент, на които ищцата не е присъствала, защото е имало
инцидент във входа на сградата, в която живее, а именно скандал, при който са
бутнали майка и била притеснена и разстроена. Сочи, че ищцата изпитвала
притеснения при всяко обзавеждане на апартамента и при всяко пренасяне на
мебели да не се чупят цветя във входа, защото следвало скандал и обвинения,
лепене на бележки и други неприятни ситуации. Твърди, че ищцата се
притеснявала при всяко прибиране в вкъщи и снимала с телефона си.
От разпита на свидетеля **, на ответната страна, се установява, че познава
ответника **** Т. от 10 - 12 години. Поддържа, че знае за конфликта между
страните от ответника, но не е бил свидетел на такъв, като разяснява, че на
14.09.2024 г. само е чул спор на ответника с жени пред входната врата на дома му.
Свидетелства, че знае, че ответникът е бил домоуправител на сградата, трябвало да
се прави ремонт на същата, отказал пари на ищцата, от където са се породили
спорове, какти и че на същата дата е видял полицейски патрул в сградата.
От показанията на свидетеля ***, на ответната страна, се установява, че
познава ответника, тъй като са семейни приятели. Потвърждава, че на 14.09.2024 г.
е чул спор на ответника с жени в дома му. Заявява, че е разбрал от ответника, че
той е бил домоуправител на сградата, трябвало да се прави ремонт на същата,
отказал в пари на ищцата, от където са се породили спорове, а сега са се скарали за
цветя, които съпругата му е сложила в коридора и били счупени. Свидетелства, че
на същата дата е видял полицейски патрул в сградата. Сочи, че ответникът е бил
афектиран, тъй като по негов разказ патрулът бил при него.
Установява се, че по отношение на ответника е образувана прокурорска
преписка № 51597/2024 г. по описа на СРП по повод постъпила преписка от 07 РУ-
СДВР, която е била инициирана след подадени сигнали от Е. Е. Г. и ****, като с
постановление от 25.10.2024 г. на прокурор от СРС е постановен отказ да се
образува досъдебно производство по материалите, съдържащи се в преписки вх.
338200-19134/2024 г., 338200-19136/2024 г. и 3382р-37944/2024 г. по описа на 05
РУ- СДВР, пр. пр. № 515/2024 г. по описа на СРП.
Установява се, че по отношение на ответника е образувана прокурорска
преписка № 1912/2024 г. по описа на ВОП-гр. ** по повод постъпила преписка от
РС „Военна полиция“ - гр. **, която е била инициирана след подадени сигнали от
****, като с постановление от 11.12.2024 г. на полковник от ВОП-гр. ** е
постановен отказ да се образува досъдебно производство по материалите,
съдържащи се в преписка № СФ-30-247/14.10.2024 г. по описа на РС „Военна
полиция“ - гр. **, пр.пр. № 1912/24 г. по описа на ВОП-гр. **.
Приети са като доказателства по делото писма с вх. № 208119/13.06.2025 г. и
№ 224225/25.06.2025 г. от Дирекция „Национална система 112“ към МВР, с
приложени към тях веществени доказателства – 2 броя дискове, приобщени по
реда на чл. 204 ГПК. Установява се от приетата и неоспорена от страните по
делото справка от Дирекция „Национална система 112” към МВР, че на
националния телефон за спешни случаи са постъпили обаждания на 14.09.2024 г. в
10:22 часа от телефон ** от лице, преставило се като г-жа **, относно инцидент в
гр. **, ж.к. „**“, бл. **.
4
Съгласно приетото по делото заключение на вещото лице по допуснатата
психологическа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено, се установява, че при ищцата не са налице данни за патология като
биологичен терен, като вродени или придобити органични увреди, които да
представляват основание за повдигане на хипотеза за отклонения в развитието и в
интелектуалното съзряване. Вещото лице поддържа, че в резултат на процесния
инцидент от 14.09.2025 г. ищцата е преживяла стресова реакция и душевно
разстройство непосредствено след обидните думи и отправените закани от
ответника. Същата се е променила след преживяното стресогенно събитие, поради
спецификата на посттравматичните симптоми, като последица в социалното
функциониране и нарушение в поведенческия стил на живот – повишена
тревожност, чувство за невъзможност за справяне, проблем в планирането,
безпокойство, ниска самооценка, отказване от жизнени цели, но не е налице
заболяване, което да се нуждае от пълно възстановяване. Съобразно заключението,
ищцата към момента на инцидента е получила стресова реакция, което състояние е
преминало в посттравматичен стрес, като стресът оказва неблагоприятно
въздействие върху телесните функции, с оглед на което следва да се приеме, че
преживяното от нея е оказало негативно влияние върху общото физическо
състояние. Всичко това има несъмнено травматичен характер, с трайни последици
за общуването, семейните и взаимоотношения, бъдещо професионално и социално
представяне до степен на изразен психичен дискомфорт, без да може да се твърди
за клинична изявеност на оплакванията. При ищцата са констатирани негативни
емоционални преживявания, като са довели до негативни прояви от психосоциален
характер, а именно тя се е затворила в себе си, не е могла да спи пълноценно,
получила е психосоматични увреждания /главоболие, безсъние, вариаци в
кръвното налягане,вегетативни симптоми, тревожност и страх/, което състояние е
нарушило социалното и семейно функциониране и е довело до посттравматично
разстройство. Според експертното становище при ищцата се маркира тревожност
и страх във високите граници на нормата без клинична изявеност. В проведено
открито съдебно заседание на 15.07.2025 г. вещото лице е пояснило, че в хода на
проведеното с ищцата експертно интервю при нея са констатирани симптоми на
безпокойство и високо ниво на тревожност.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Съдът намира, че е сезиран с осъдителен иск с правна квалификация чл. 45
ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, ведно с лихвата от
датата на подаване на исковата молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. Съставът на отговорността за
непозволеното увреждане е такава за лични противоправни и виновни действия
или бездействия, осъществени от конкретно физическо лице. За да бъде уважен
искът по чл. 45 ЗЗД, в тежест на ищцата е да докаже, че е претърпяла твърдените
неимуществени вреди в претендирания размер, настъпили в причинна връзка с
виновното и противоправно поведение на ответника. В тежест на ответника и при
доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.
Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното,
поради което оборването на презумпцията за вина е в тежест на ответника при
условията на пълно обратно доказване.
5
Съдът приема, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства са
установени всички елементи от фактическия състав, регламентиран в нормата на
чл. 45 ЗЗД за възникване на деликтната отговорност на ответника.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на
доказателствата към исковата молба, отговора на исковата молба, признатите
факти и изявления на страните, както и чрез доказателствата, събрани чрез разпита
на свидетелите, които са взаимно допълващи се, а тяхното противоречие се
коригира чрез правилата на формалната логика. Показанията на свидетелите са
последователни, логични и напълно съвпадащи с фактите, които подлежат на
доказване по исковата претенция.
Показанията на свидетелите са непротиворечиви относно приетите за
установени по делото факти за наличие на влошени отношения между страните.
Не се констатира противоречие с изнесените от свидетелите данни относно
преживените от ищцата негативни емоционални състояния.
Свидетелите **** и ** установяват факти и обстоятелства досежно
състоянието на ищцата за процесния период. От техните депозирани гласни
доказателствени средства се установява трайна тревожност у ищцата, страх от
пребиваване и предвижване в процесната жилищна сграда с цел избягване на
неприятните емоционални преживявания от среща и конфликт с ответника. И
двамата свидетели потвърждават, че ищцата се е чувствала заплашена за
физическата си неприкосновеност и притеснена. Свидетелите на ищцовата страна
установяват факти и обстоятелства досежно емоционалното състояние на ищцата
след случилото се, като свидетелят **** е и очевидец на конфликта между
страните, тъй като е възприел пряко фактите и обстоятелствата.
Свидетелите ** и *** установяват факти досежно обстоятелствата, че между
страните по делото е имало и конфликти, за което са уведомявани органите на
МВР. Същите разказват, че на процесната дата са чули скандал между ответника и
жени, като по този начин установяват факти и обстоятелства досежно датата,
мястото, времето на деянието и неговия механизъм. Те не са очевидци на скандала
между страните и пресъздават съобщеното им от ответника относно повода за
словесния конфликт, без да имат преки и непосредствени впечателния за
разменените реплики.
Следователно съвкупно от приетите пред съда писмени и гласни
доказателствени средства, кредитирани в обсъдените части, се установяват факти
и обстоятелства, пряко относими към случилото се в период на процесните
събития. Гласните доказателствени средства са еднопосочни и непротиворечиви, с
оглед на което и съдът ги поставя в основата на доказателствените си изводи
относно приетите за доказани факти по делото, като именно въз основа на същите
се установява, че на 14.09.2024 г. е възникнал конфликт между страните.
Отправянето на процесните обидни и заплашителни изрази се установява от
показанията на **, която е била пряк очевидец и непосредствено е възприела
употребяването на тези изрази от ответника и отправянето им към ищцата. При
цененето показанията на свидетеля ** съдът съобрази обстоятелството, че същата
е майка на ищцата, поради което съпостави същите по реда на чл. 172 ГПК с
останалия доказателствен материал по делото, в частност – с показанията на
свидетелите *** и наличните данни за изходящо от ищцата обаждане до телефон
112 на процесната дата във времеви отрязък, съответстващ на информацията за
6
времето на възникване на словесен конфликт между двете семейства /ищцата и
нейната майка, ответника и неговата съпруга/. С изключение на данните от
свидетеля **, в хода на производството не са събрани показания от други лица,
възприели непосредствено разменените между страните реплики. Поради това и
съобразявайки в цялост доказателствения материал по делото, съдът намира за
доказано, че ответникът действително е отправил към ищцата процесните обидни
и заплашителни изрази.
Противоправният характер на така извършеното деяние се извежда от
разпоредбата на чл. 39, ал. 1 КРБ, в която е прокламирано правото на гражданите
да изразяват мнение и да го разпространяват чрез слово – писмено или устно. Това
право не е абсолютно, а ограничено до пределите, очертани в чл. 39, ал. 2 КРБ, а
именно че това право не може да се използва за накърняване правата и доброто
име на другиго. Това ограничение кореспондира на конституционно признатите и
защитени права на гражданите за неприкосновеност на личния и семеен живот,
чест, достойнство и добро име /чл. 32 от Конституцията/. В Решение № 7/1996 г. на
Конституционния съд е прието, че допустимо ограничение на тези права е налице в
случаи, когато с последните се засяга друго, конкуриращо право и това е на лично
достойнство, чест и добро име, които също са конституционно защитени. В случая
обръщението „копеле“ безспорно има обиден и унизителен характер, като пряга
засяга честта и достойнството на лицето, спрямо което е насочено. Изразът „Ще
ти счупя ръчичките!“ представлява заплаха за пряко засягане физическия
интегритет съответното лице чрез конкретно формулирани действия, като по този
начин е от естество да породи основателен страх от действителното извършване на
описаното деяние. Предвид изложеното, съдът намира, че употребата на
процесните изрази е противоправно деяния, изпълващо състава на чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Установяват се и твърдените факти и обстоятелства досежно настъпилите
вреди за ищцата през процесния период - дискомфорт, притеснение и негативни
емоционални преживявания за нея. Същите се потвърждават от приетото по
делото заключение на вещото лице по допуснатата психологическа експертиза.
Проведеното психологическо интервю с ищцата безспорно установява, че Е. Е. Г.
изпитала интензивни негативни емоции непосредствено след възникналия
междусъседски конфликт. Посочените чувства представляват негативни
емоционални и психически преживявания, които са вреда за ищцата и подлежат на
обезщетяване, тъй като се намират в пряка причинноследствена връзка с
неправомерното поведение на ответника.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че са налице всички елементи от
фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и е налице основание за ангажиране
отговорността на ответника за неговото виновно противоправно поведение,
обосноваващо задължението за обезвреда на ищцата за претърпените от нея
неимуществени вреди. Предявеният иск е установен по своето основание.
Касателно размера на исковата претенция за заплащане на обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. В тази връзка следва са бъдат съобразени разясненията,
дадени в ППВС № 4/1968 г. относно понятието “справедливост” по смисъла на чл.
7
52 от ЗЗД, според които същото не е абстрактно понятие. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на това заместващо
обезщетение. При определяне размера на обезщетението за неимуществените
вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят.
На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна
връзка с увреждането. Техният размер се определя според вида, характера и
тежестта на увреждането, както и интензитета на претърпените болки и страдания,
като размерът на обезщетението трябва да е съобразен с обществения критерий за
справедливост. Справедливостта, като критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към
стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл
справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД се извежда от преценката на всички
конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и
степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителност и степен на интензитет. При определяне размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди се преценяват вида и тежестта на
причинените телесни и психични увреждания, продължителността и интензитета
на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства,
стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането е трайно -
медицинската прогноза за неговото развитие - решение № 202 от 24.06.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 6375/2014 г., IV г. о., ГК. При определяне размера на дължимото
обезщетение следва да се съобрази и икономическата конюнктура в страната към
момента на увреждането, обосноваваща обществено-оправданата мярка за
справедливост.
Обезщетението не следва да бъде източник на неоснователно обогатяване за
пострадалия, като при претенция за вреди над обичайните, последният следва да ги
докаже, за да се оправдае и присъждането на обезщетение над обичайния размер. В
конкретиката на случая, съобразявайки посочените по-горе критерии при
определяне размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди,
както и установените по делото конкретни обстоятелства, а именно:
продължителността на периода, през който са търпени неимуществени вреди от
ищцата, интензитета на изживените от същия емоционални страдания, възрастта
, предизвиканите негативни емоции – психически и емоционален дискомфорт,
силен стрес, страх, притеснение, безпокойство, които чувства са били засилени от
факта, че ответникът е бил непредсказуем в действията си, което е породило у
ищцата чувство на несигурност и притеснение да пребивава в дома си. От друга
страна следва да се съобрази, че съгласно показанията на свидетелите ** и ***, на
същата дата, на която е извършено процесното деяние, между страните и техните
семейства е имало и други конфлектни ситуации, предхождащи и следващи
отправянето на обидните и заплашителни изрази /словесен конфликт относно
залепена бележка във входа; физическо съприкосновение между майката на
ищцата и сина на ответника/, които ищцата също е възприела като травмиращи,
видно от споделеното пред свидетеля *** и пред вещото лице при извършването на
интервюто за изготвяне на експертизата. Следователно и тези събития са
допринесли за общото влошаване на психическото състояние на ищцата и са
рефлектирали върху изживяваните от нея емоционални тревоги, като това
обстоятелство следва да бъде отчетено при определяне на дължимото се на ищцата
обезщетение за отправените срещу нея процесни изрази. Въз основа на изложеното
8
съдът приема, че сумата от 4500,00 лева би обезщетила ищцата за претърпените от
нея неимуществени вреди.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният частичен иск е
основателен до сумата от 4500,00 лева, ведно със законната лихва от 18.11.2024 г.
/датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното изплащане, като
за разликата до пълния претендиран размер от 6000,00 лева, част от общо дължимо
обезщетение в размер на 15000,00 лева, искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски имат и двете страни. В полза на
ищцата и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно с уважената част от исковата
претенция, се дължат разноски за държавна такса, депозит за вещо лице и
заплатено адвокатско възнаграждение в общ размер от 1087,50 лева. В полза на
ответнитника и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от
иска, се дължат разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
250,00 лева.
По изложените съображения, Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т*Т. Т. с ЕГН **********, адрес: гр. **, ж. к. ** **, да заплати
на Е. Е. Г. с ЕГН **********, адрес: гр. ***, вх. ** **, на основание чл. 45, ал. 1
ЗЗД сумата 4500,00 лева, представляваща част от обезщетение в общ размер от
15000,00 лева за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени на ищцата
стрес, емоционални болки и страдания в резултат на отправените от ответника на
14.09.2024 г. обиди и заплахи чрез изразите „Ей, копеленце!“, „Само едно жалко
копеленце като теб, което не знае кой е баща й, може да чупи цветята.“ и „Ей
сега идвам да ти счупя ръчичките!“, ведно със законната лихва върху
присъдената главница, считано от 18.11.2024 г. до окончателното изплащане,
както и сумата от 1087,50 лева , на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща
сторени в хода на първоинстанционното производство разноски, съразмерно с
уважената част от иска, като ОТХВЪРЛЯ така предявения частичен иск с
правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважената част от 4500,00
лева до пълния предявен размер от 6000,00 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА Е. Е. Г. с ЕГН **********, адрес: гр. ***, *, **, да заплати на
**** Т. Т. с ЕГН **********, адрес: гр. **, ж. к. „**“, бл. **, вх.*, **, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 250,00 лева, представляваща сторени в хода на
първоинстанционното производство разноски, съразмерно с отхвърлената част от
иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
9
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10