Р Е Ш
Е Н И
Е
No
гр. Ботевград, 20.08.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V граждански състав в публично
заседание на двадесети юли през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ СТОЯНОВА
при участието на секретаря Християна Начева, като разгледа
докладваното от съдия Стоянова гражданско дело No 106 по описа на съда за 2015
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е делбено, първа фаза- по
допускане на делбата.
Ищците- В.Д.В. и И.Х.Л. молят да бъде допусната делба на
съсобствен недвижим имот - Дворно място от 934 кв.м., представляващо УПИ
III-649 в кв. 65 по плана на с. Новачене, общ. Ботевград, с уредени
регулационни сметки, при граници: улица, УПИ II-645, УПИ IV-649 и бивш двор на ТКЗС, при квоти както следва: 4/8 ид.ч. за В.В., 1/8
ид.ч. за И.Л., и 2/8 ид.ч. общо за ответниците Г.Д. и Х.Д.. Твърдят, че
съгласно Нот. акт за собственост на недвижим имот по наследство и давностно
владение No 154/1986 г. собственик на имота е бил В.К.Д., б. ж. на с. Новачене.
С решение по гр. д. Nо 449/1989 г. по описа на СОС за собственици на имота са
признати наследниците му Кула Д.Д., Г.Д.Д. и М. Д.Д.. Кула Д. изплатила на М. Д.
стойността на дела му, след което си извадила нотариален акт за собственост на
1/2 ид. ч. от имота, като през 1994 г. дарила собствената си 1/2 ид.ч. от имота
на дъщеря си – ищцата В.В.. Излагат, че през 1994 г. ищцата В.В. завела дело за
делба на процесния имот срещу ответниците Г.Д. и Х Д., като е образувано гр. д.
No 575/1994 г. на БРС, и с влязло в сила съдебно решение от 19.06.2009 г. е
постановено изнасянето на публична продан на имота. През 2013 г. ищцата В.В.
открила ново писмено доказателство – саморъчно завещание от 08.07.1986 г., с
което собственикът на имота В.К.Д. завещава имота на двете ищци по настоящото
дело. Предвид нищожността на съдебната делба, извършена без участието на един
съсобственик, какъвто се явява ищцата И.Л., и недопустимостта на самостоятелен
иск за прогласяване нищожността на съдебна делба, то ищците предявяват иск за
делба на имота. Молят да бъде допусната делба на имота между страните при
следните квоти – 4/8 ид. ч. общо за В.Д.В., 2/8 ид. ч. за И.Х.Л. и 2/8 ид. ч. общо
за ответниците Г.Д.Д. и Х.И.Д..
Ответниците Г.Д.Д. и Х.И.Д. в депозиран в срока по чл.
131 от ГПК писмен отговор оспорват иска като недопустим и неоснователен.
Твърдят, че процесният недвижим имот е вече поделен с влязло в сила съдебно
решение и то по инициатива на ищцата В.В.. Оспорват качеството на съсобственик
на ищцата И.Л.. Сочат, че в завещанието, на което ищците се позовават, е
отразено двустранно правоотношение, което е несъвместимо с безвъзмездния
характер на завещанието. Поддържат, че не се доказва и идентичност на имота,
описан в разписката, и процесния недвижим имот. Оспорват подписа на Дилков под
разписката с твърдение, че подписът не е положен от него. Предвид това твърдят,
че този документ не създава права в полза на ищцата Л. и не я легитимира като
собственик на имота. Претендират разноски.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
От заверено копие на Удостоверение за наследници изх. No
004/16.01.2015 г. от с. Новачене, общ. Ботевград се установява, че ищцата В.Д.В.
и ответникът Г.Д.Д. са сред наследниците по закон на М. Влъчков Монкин, б.ж. на
с. Новачене, починал на 05.12.1937 г. От удостоверението е видно, че след смъртта
си М. Монкин е оставил законни наследници трите си деца – син и две дъщери,
като единствен наследник по закон на сина е останал В.К.Д. (негов внук,
съответно правнук на М. Монкин и наследник на последния по права линия от трета
степен); едната дъщеря не е оставила свои наследници по закон по права линия, а
втората дъщеря след смъртта си е оставила за законни наследници трите си деца –
Кула Д.Д., ответникът Г.Д.Д. (съответно наследник на М. Монкин по права линия
от втора степен) и М. Д.Д.. След смъртта на Кула Д. същата на свой ред е
оставила законни наследници трите си деца, сред които ищцата В.Д.В. (явяваща се
наследник на М. Монкин от трета степен).
От заверено копие на Нотариален акт No 154, том I, дело
No 2769/1986 г. на районен съдия при РС-Ботевград се установява, че със същия
на 11.04.1986 г. В.К.Д. от с. Новачене, Софийски окръг, е признат за собственик
по наследство и давностно владение на следния недвижим имот: Имот пл. No 649 по плана на с. Новачене, с площ от 1930 кв.м., за който
имот са отредени: 1.Урегулиран парцел IV, с урегулирана площ от 922 кв.м., и 2. Парцел III, с урегулирана площ от 1004 кв.м. с построена в него
жилищна сграда, при съседи: улица, Вато Василев Вълчанов, Димитър Доков Д.,
блок на ТКЗС.
С Решение от 15.02.1990 г. по гр. д. No 449/1989 г. по
описа на РС- Ботевград, ищците по това дело Кула Д.Д., Г.Д.Д. и М. Д.Д. са
признати за собственици по наследство на недвижим имот, представляващ
урегулиран парцел III-649, кв. 65 по плана на с. Новачене, с площ от 1004 кв.м., заедно с
построената в него жилищна сграда. Със същото решение е обезсилен нот. акт No 154/1986 г. на БРС в частта
му, в която за собственик по наследство и давностно владение на посочения имот
е признат В.К.Д..
Видно от заверено копие на Протокол от 17.02.1992 г. по
гр. дело No 199/1992 г. по описа на
Софийски окръжен съд (находящо се на л. 27 от приложеното гр. д. No 376/2013 г. на СОС), в съдебно
заседание на посочената дата с определение на съда е одобрена постигнатата
между съделителите Кула Д.Д., Г.Д.Д. и М. Д.Д. спогодба за делба, по силата на
която в дял на Кула Д. е възложена 1/2 ид.ч. от терена на парцел III-649, кв. 65 по плана на с.
Новачене, ведно с цялата жилищна сграда в парцела, в дял на Г.Д. е възложена
1/2 ид.ч. от терена на парцел III-649, кв. 65 по плана на с. Новачене, а съделителят М. Д. се е съгласил да
получи за уравнение на дяла си от наследствения имот парична сума от съделителя
Кула Д.. С Декларация от 14.06.1993 г. М. Д.Д. е декларирал, че е получил от
Кула Д. и последната вноска за уравнение на дяловете за делба на съсобствения
недвижим имот в с. Новачене - за 1/3
ид.ч. от парцел III-649, кв. 65 по плана на с. Новачене. С Определение No 132/20.05.2013 г. по
гр. д. No 1609/2013 г. на ВКС е оставена без разглеждане молбата на В.Д.В. за
отмяна на определението на Софийски окръжен съд по протокол от 07.02.1992 г. и
производството по делото е прекратено.
Видно от Нотариален акт No 42, том I, дело No 118/1994 г. на БРС за дарение на недвижим имот, на 02.02.1994 г. между Кула Д.Д. и В. Д.В.
е сключен договор, по силата на който Кула Д. е дарила на дъщеря си В. В.
собствения си недвижим имот, а именно 1/2 ид.ч. от дворно място, находящо се в
с. Новачене, съставляващо парцел III за имот пл. No 649 в кв. 65 по плана на селото, с урегулирана площ на целия парцел 934
кв.м., заедно с построената в имота полумасивна жилищна
сграда, при съседи на имота: улица, Доко Д. Доков и И.Х. П.. Съгласно приложеното
с гр. д. No 376/2013 г. на СОС Удостоверение за идентичност на лице с различни имена, а
видно и от посочения ЕГН на лицето, то В.Д.В. и В. Д.В. са имена на едно и също
лице.
От заверено копие на Решение No 29/19.06.2009 г. по гр.
д. No 575/1994 г. на РС- Ботевград се установява, че със същото, в производство
за делба във фазата по извършването й, и след влязло в сила решение по
допускане на делбата, с което е допусната такава на недвижим имот,
представляващ дворно място с площ от 934 кв.м., съставляващо УПИ III-649, кв. 65 по плана на с.
Новачене, при граници: улица, УПИ II-645 и УПИ IV-649, между съделителите В. Д.В.,
Г.Д.Д. и Х.И.Д., и при части: 1/2 ид.ч. за В.В. и 1/2 ид.ч. в режим на СИО за Г.Д.
и Х.Д., съдът е постановил изнасяне на публична продан на посочения делбен
имот, като след извършването й на съделителите бъде изплатена равностойността
на дяловете им съгласно посочените делбени квоти. По делото не се спори между
страните, а същото се установява и от Решение No 371 от 27.10.2011 г. по гр. д. No 608/2011 г. по описа на ВКС (на л. 31 от приложеното гр.
д No 376/2013 г. на СОС), че
горното решение на БРС с No 29 от 19.06.2009 г. по гр. д. No 575/1994 г. по
извършване на делбата е влязло в сила, като с решението на ВКС е оставена без
уважение молбата на В. В. за отмяна на това влязло в сила решение на БРС, което
е оставено в сила с решение No 126 от 01.03.2010 г. на СОС. Видно и от приложеното гр. д. No 376/2013 г. по описа на
Софийски окръжен съд, същото е образувано по жалба от И.Х.Л. срещу действия на
ЧСИ по изп. дело No 20117940400019/11 г., свързани с провеждане на публична продан на
недвижимия имот, предмет на решението по делбата – УПИ III-649 в кв. 65 по плана на с. Новачене, с площ от 934
кв.м. С решение No 393/01.10.2013 г. по гр. д. No 376/2013 г. на СОС жалбата е оставена без уважение.
Видно от Определение No 1690/20.06.2014 г. по гр. д. No
115/2014 г. на БРС, със същото съдът е прекратил производството по делото,
образувано по предявен иск от И.Х.Л. и В.Д.В. срещу Г.Д.Д. и Х.И.Д. за
прогласяване нищожност на съдебната делба, извършена по гр. д. No 575/1994 г. по описа на БРС,
поради недопустимост на иска. С Определение No 303/15.08.2014 г. по гр. д. No
612/2014 г. на СОС определението на БРС е потвърдено, като с Определение No
1/05.01.2015 г. по гр. д. No 6766/2014 г. на ВКС не е допуснато касационно
обжалване на определението на въззивния съд.
По делото е представена документ, наименован “Разписка”, в коjто е посочено, че В.К.Д. от с. Новачене с подписа си
върху разписката удостоверява, че “…днес 08 юли 1986 г. …. получих в брой сумата от 2000 лв. от лицето В. Д.В.
…, с която завещавам парцел III с урегулирана площ 1004 кв.м. с построената в него жилищна сграда при
съседи на В. и Христо Вутови, Димитър Доков Д. блок на ТКЗС. … Сумата от 2000
лв. ме удовлетворява за издръжката и гледането ми до смъртта ми, като заявявам,
че след смъртта ми същият имот да бъде наследен от В. Д.В. и И.Х. П..”
Съгласно заверено копие на Удостоверение за идентичност
на лице с различни имена изх. No ГР0110-36/07.03.2013 г. от община Столична, И.Х.Л.
и И.Х. Петрова са имена на едно и също лице.
Относно така представения документ - Разписка от
08.07.1986 г., е открито производство по реда на чл. 193 от ГПК по оспорване
истинността му предвид направеното оспорване от страна на ответниците на авторството на подписа, положен в него от
името на В.К.Д.. В производството по оспорването е изслушана съдебно-графическа
експертиза и допълнителна такава (с предмет, идентичен с този на първоначалната
експертиза, но изготвена след представяне на допълнителен сравнителен материал)
на вещото лице Димитър Николов Д., неоспорени от страните и приети от съда като
компетентни и обективни. Съгласно посочените заключения, подписът в края на
процесната разписка не е положен от В.К.Д., б.ж. на с. Новачене, обл. Софийска.
Предвид така приетите
заключения на вещото лице, съдът приема за доказано проведеното оспорване на
автентичността на подписа, положен за лицето В.К.Д. в посочения документ - Разписка от 08.07.1986 г. Оспореният документ се явява неистински, като съгласно чл. 194, ал. 2, предл. 2 от ГПК следва да
бъде изключен от доказателствата по делото.
Представено е и писмо от кметство с. Новачене, в което е
посочено, че УПИ III-649, кв. 65 по плана на с. Новачене, е идентичен с имота по действащия
кадастрален и регулационен план на с. Новачене, одобрен със заповед No 24-57/1965 г. на ОНС София и
имотния регистър/разписен лист към него.
При така установената фактическа обстановка съдът намира
от правна страна следното:
За да бъде допусната делба на вещ или съвкупност от вещи
е необходимо на първо място да бъде установено наличие на съсобственост между
страните относно тези вещи. В случая по отношение на процесния имот е извършена
делба с влязло в сила съдебно решение по гр. д. No 575/1994 г. на БРС между съделителите В.В., Г.Д. и Х.Д.,
за която делба се твърди, че е нищожна поради неучастието в нея на съсобственика
И.Л. – ищец в настоящото производство. Последното обуславя и правния интерес от
настоящия иск за делба и допустимостта
му, въпреки наличието на влезли в сила решения за допускане и извършване на
делбата на процесния недвижим имот.
За придобиване правото на собственост от съделителя И.Л.
ищците се позовават на саморъчно завещание, наименовано “Разписка”, от едноличния собственик на имота
към момента на извършването му – В.К.Д. в полза на двете ищци, т.е. включително
в полза на И.Л.. Съдът намира за недоказано наличието на твърдяното придобивно
основание на правото на собственост на процесния имот от страна на ищците,
поради което и предявеният иск за делба се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
На първо място, от събраните по делото доказателства и
конкретно приетите и неоспорени заключения на съдебно-графическата експертиза и
допълнителна такава се установи, че процесната Разписка от 08.07.1986 г. от
Васил Дилков, която се твърди по същество да обективира завещателно
разпореждане на лицето в полза на ищците И.Л. и В.В., е неистински документ,
като подписът в края на документа не е положен от лицето В.К.Д.. Завещателно
разпореждане, което не е подписано от завещателя, е нищожно по силата на чл.
42, б. “б” във вр. чл. 25, ал. 1 от СК, следователно същото не би
могло да породи правни последици. Същевременно, на основание чл. 194, ал. 2 от ГПК съдът изключва неистинския документ, какъвто се явява процесната разписка, от
доказателствата по делото. Последното е достатъчно за отхвърляне на претенцията
като неоснователна, тъй като не се доказа ищецът Л. да е придобила право на
собственост на имота, съответно да е един от съсобствениците му, поради което и
извършената без нейно участие делба по гр. д. No 575/1994 г. между другите трима съделители в настоящото
производство не е нищожна. При това предявеният на това основание нов иск за
делба на имота е неоснователен.
На следващо място съдът приема, че и по своето съдържание,
т.е. по същество, посоченият документ – Разписка от 08.07.1986 г. от В.К.Д., не
съставлява завещателно разпореждане. С разписката Васил Дилков удостоверява
факта на получаването от негова страна на дадена му от В. В. сума от 2000 лв. в брой, както и, че тази
сума го удовлетворява за издръжката и гледането му до смъртта му, като лицето заявява,
че след смъртта му парцел III с урегулирана площ 1004 кв.м. с построената в него жилищна сграда при
съседи на В. и Христо Вутови, Димитър Доков Д. блок на ТКЗС, да бъде наследен
от В. Д.В. и И.Х. П.. Посоченият текст на документа, колкото и да е неясно
формулиран и да не позволява да се установи действителното правоотношение между
Васил Дилков и В.В., то същият категорично сочи на наличие на двустранно,
възмездно правоотношение помежду им във връзка или с последица разпореждането с
имота, което е несъвместимо с безвъзмездния характер на завещанието и вида му
на едностранна сделка.
На последно място, от описанието на имота в разписката от
08.07.1986 г. – “парцел III с урегулирана площ 1004 кв.м. с
построената в него жилищна сграда при съседи на В. и Христо Вутови, Димитър
Доков Д. блок на ТКЗС”, не може да се установи несъмнено и идентичност на този имот с имота,
предмет на делбата, съответно с имота, за който Васил Дилков се е снабдил с
нотариален акт за собственост No 154/1986 г., в който имотът е описан като
Парцел III – 649 по плана на с. Новачене,
с урегулирана площ от 1004 кв.м., при съседи: улица, Вато Василев Вълчанов,
Димитър Доков Д., блок на ТКЗС. В разписката не е посочено населеното място, в
което се намира имотът, като липсва идентичност и на описаните в двата
документа съседи на имота.
Наред с това следва да се посочи, че независимо от всички
горни констатации относно разписката от 08.07.1986 г., и дори да се приеме, че същата съставлява валидно
завещателно разпореждане с процесния имот, то тя не би могла да породи
вещнопрехвърлително действие в полза на ищците и на друго основание. Макар към
момента на съставяне на разписката на 08.07.1986 г. лицето Васил Дилков да се е
легитимирал за собственик на имота с нотариален акт за собственост No 154/1986
г., то с решение от 15.02.1990 г. по гр. д. No 449/1989 г. по описа на РС-
Ботевград този нотариален акт е обезсилен, а с решението за собственици на
имота са признати други лица - Кула Д.Д., Г.Д.Д. и М. Д.Д.. След като титулът за
собственост на прехвърлителя е обезсилен, а липсват други доказателства за
правото му на собственост на имота, то следва да се приеме, че същият не е
могъл да прехвърли право, което не е притежавал, тъй като наличието му не се
установява, и съответно същото не е могло да бъде придобито на това основание
от ищците.
По всички изложени съображения съдът намира за недоказано
придобиването на правото на собственост на процесния имот от ищцата И.Л. на
претендираното основание – саморъчно завещание, като процесната разписка от
08.07.1986 г. не я легитимира като съсобственик на имота. Поради това
твърденията на ищците за нищожност на извършената без нейно участие съдебна
делба на имота се явяват неоснователни, а от тук - неоснователен е и искът за
извършване на нова делба на имота с нейно участие, като същият следва да бъде
отхвърлен.
При този изход на делото по съществото на спора и с оглед направеното
искане от ответниците за присъждане на разноски по делото, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК ищците следва да бъдат осъдени да им заплатят направените такива в
размер на 800.00 за адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 9 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, и с оглед отхвърлянето
на иска за делба ищците следва да бъдат осъдени да заплатят държавната такса в
размер на 100.00 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от В.Д.В., с ЕГН ********** *** No 58 и И.Х.Л., с ЕГН ********** ***, р-н “Надежда”, ж.к. “Толстой”, бл. 50, вх. Д, ет. 4, ап. 81,
срещу Г.Д.Д., с ЕГН ********** и Х.И.Д., с ЕГН **********,***, иск за делба на следния недвижим имот: Дворно
място от 934 кв.м., представляващо УПИ III-649 в кв. 65 по плана на с.
Новачене, общ. Ботевград, с уредени регулационни сметки, при граници: улица,
УПИ II-645, УПИ IV-649 и бивш двор на ТКЗС, като
неоснователен.
ОСЪЖДА В.Д.В., с ЕГН ********** *** No 58 и И.Х.Л., с ЕГН ********** ***,
р-н “Надежда”, ж.к. “Толстой”, бл. 50, вх. Д, ет. 4, ап. 81,
на основание 78, ал. 3 от ГПК да заплатят на Г.Д.Д., с ЕГН ********** и Х.И.Д.,
с ЕГН **********,***, сумата от 800.00 лв. /осемстотин лева/ за направените
разноски по делото.
ОСЪЖДА В.Д.В., с ЕГН ********** *** No 58 и И.Х.Л., с ЕГН ********** ***,
р-н “Надежда”, ж.к. “Толстой”, бл. 50, вх. Д, ет. 4, ап. 81,
на основание чл. 9 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, да заплатят в полза на Районен съд-Ботевград сумата от
100.00 лв. /сто лева/ за държавна такса за производството, както и 5.00 лв.
/пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :