Решение по КНАХД №2399/2025 на Административен съд - Пловдив

Касационно производство по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Т. К. от [населено място] срещу решение № 774 от 04.07.2025 г., постановено по АНД № 2394 по описа на Районен съд Пловдив за 2025 година, ХХVІ н.с., в частта с която е потвърдено наказателно постановление № 25-0441-000031 от 13.02.2025 г. на началник сектор в ОДМВР Пловдив, РУ 04 Пловдив, с което на С. Т. К., [ЕГН], от [населено място], [улица], ***, на основание чл.183, ал.2, т.3, пр.1 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл.6, т.1 ЗДвП, както и в частта на разноските.

Според касатора съдебното решение в обжалваната му част е неправилно поради неправилна преценка на доказателствата и противоречие със закона, поради което се иска отмяна на тази част от решението и пълна отмяна на наказателното постановление. Претендира разноски.

Ответникът не взема становище по основателността на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение, че първоинстанционното решение е правилно и следва да се потвърди.

Административен съд Пловдив, ХХІІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, и от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради следните съображения:

За да потвърди наказателното постановление в частта на наложената глоба за нарушение на чл.6, т.1 ЗДвП, районният съд въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства е приел за безспорно доказано, че жалбоподателят е извършил вмененото нарушение. Районният съд е приел, че съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление са съобразени с изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН, че в АУАН и наказателното постановление са конкретизирани времето и мястото на извършване на нарушенията, че е голословно и неподкрепено от доказателствата по делото възражението на жалбоподателя, че изложената фактическа обстановка не отговаря на действителността. Относно нарушението на чл.6, т.1 ЗДвП районният съд е приел, че в случая безспорно е доказано, че жалбоподателят не е спрял на знак Б2, а е продължил и неправилно се е включил в движението, поради което правилно са определени санкционната норма и размерът на глобата в предвидения в закона минимум.

Решението в обжалваната част е правилно. Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по делото доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.

Районният съд е събрал относимите доказателства, обсъдил е фактите поотделно и в тяхната съвкупност, както и възраженията на жалбоподателя. Изводите на районния съд са напълно обосновани, подкрепени от събраните доказателства и съответни на приложимите материалноправни норми. Обстоятелството, че районният съд не е възприел за обоснована и доказана защитната теза на жалбоподателя не е равнозначно на липса на преценка на доказателства и в този смисъл касационната инстанция намира за недоказано възражението на касатора за допуснато от страна на съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

В производството пред Районен съд Пловдив е проведено едно съдебно заседание, в което от процесуалния представител на жалбоподателя не са направени никакви доказателствени искания. От своя страна районният съд е изпълнил задължението си за служебно изясняване на фактите, събрал е гласни и писмени доказателства, относими към всички правнорелевантни факти, своите изводи е направил след обективно, всестранно и пълно обсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност. В обжалваното съдебно решение е обективирана извършената от съда дейност по оценка на доказателствата, като са посочени фактите, които са приети за установени, и доказателствата, въз основа на които те са установени.

Правилен е изводът на районния съд, че АУАН и НП отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН относно тяхното задължително съдържание. Възраженията на касатора са изцяло непотвърдени от събраните доказателства. Всички елементи от състава на вмененото административно нарушение са посочени ясно, конкретно и точно в АУАН и наказателното постановление. Съгласно чл.53, ал.2 ЗАНН наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Тези елементи от състава на процесното нарушение, както правилно е приел районния съд, са доказани по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, не е оборена материалната доказателствена сила на АУАН, с каквато той се ползва по силата на законовата презумпция на чл.189, ал.2 ЗАНН (редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното), следователно правилен е изводът на районния съд, че наказващият орган е издал законосъобразно наказателно постановление по отношение на нарушението на чл.6, т.1 ЗДвП.

С разпореждане от 17.09.2025 г. районният съд е допълнил обжалваното решение в частта за разноските, като се е присъдил разноски съобразно уважената част на жалбата. Т.е., неоснователно е твърдението на касатора, че не са му присъдени разноски за първоинстанционното производство, а доколкото липсва жалба срещу разпореждането, касационната инстанция не дължи произнасяне в частта за разноските в производството пред районния съд.

Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по чл.348, ал.1 НПК и съдебното решение в обжалваната му част следва да бъде ос­тавено в сила като допустимо, обосновано и правилно. С оглед изхода на делото на касатора не се дължат разноски. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 774 от 04.07.2025 г., постановено по АНД № 2394 по описа на Районен съд Пловдив за 2025 година, ХХVІ н.с., в обжалваната част.

Решението е окончателно.