№ 318
гр. Ловеч, 17.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВАН И.
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
в присъствието на прокурора Р. Ив. П.
като разгледа докладваното от ИВАН И. Частно наказателно дело №
20254300200246 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 437 и сл. от НПК.
Постъпила е молба от М. М. К., с която моли да бъде условно
предсрочно освободен. Излага, че е изтърпял повече от 2/3 от наложеното му
наказание, с прилежно поведение е, спазва реда и дисциплината и работи. По
отношение на извършеното от него деяние за което търпи наказание лишаване
от свобода, заявява, че счита за нещастен случай, както и че пострадалият му е
отнел тиркарнет на стойност шестдесет и пет хиляди лева и не е имал
намерение да го убива, тъй като никой не си убива длъжниците.
Упълномощеният от началника на Затвора Ловеч ИРД Д. С. счита, че
молбата на К. следва да бъде оставена без уважение по изложените доводи в
становището представено от Началника на Затвора-Ловеч. Позовава се на
изпратената справка от ОД на МВР – Велико Търново.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч прокурор Р. П. счита, че
не са налице доказателства за поправянето и превъзпитанието на лишения от
свобода, поради което моли молбата му да бъде оставена без уважение.
Служебно назначеният защитник на лишения от свобода адв. К. С. от
ВТАК излага, че молбата на К. за условно предсрочно освобождаване е
1
основателна и следва да бъде уважена. Прави възражение, че образуваното
досъдебно производство според него не е основание за недопускане на УПО,
като сочи и че подзащитният му е награждаван многократно и рискът от
рецидив е снижен. Акцентира също така и на влошеното здравословно
състояние на подзащитния си на база на представените медицински
документи, като развива подробни съображения в тази насока.
Лишеният от свобода М. М. К. се явява лично в съдебно заседание и
моли да бъде условно предсрочно освободен.
Настоящата инстанция като съобрази постъпилата молба, становището
на страните заявени пред нас и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
В момента лишеният от свобода изтърпява наказание „лишаване от
свобода“ наложено с Присъда № 74/14.07.2006 г. по НОХД № 415/2006 г. по
описа на Окръжен съд – Велико Търново, в размер на 26 години и 6 месеца
„лишаване от свобода“, от което наказание към днешна дата е изтърпял
фактически 19 години, 6 месеца и 21 дни, от работа 1 година, 11 месеца и 13
дни или ВСИЧКО 21 години, 6 месеца и 4 дни и има ОСТАТЪК от 4 години,
11 месеца и 24 дни.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът, като съобрази постъпилата молба от лишения от свобода,
становището на началника на Затвора – Ловеч и доказателствата по делото
счита, че молбата на М. М. К. е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Установено е по делото, че към датата на съдебното заседание лишения
от свобода е изтърпял фактически повече от 2/3 от наложеното наказание
„лишаване от свобода“. Направеният анализ на всички доказателства за
цялостното поведение на К. обосновават извод, че не са налице
предпоставките визирани в чл. 70, ал. 1 от НК за допускане на условно
предсрочно освобождаване на същия, тъй като не е налице втората
предпоставка необходима за уважаване молбата му.
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал.1 от НК лицето следва да е дало
доказателство за своето поправяне. Законът е дал ясна дефиниция за
2
доказателства за поправяне в нормата на чл. 439а от НПК, а именно това са
всички обстоятелства, които сочат добро поведение, участие в трудови,
образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности,
социализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.
Доказателствата за поправянето се установяват в оценките на осъдения по чл.
155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата
по чл. 156 от същия закон, както и всички други източници на информация за
поведението на осъдения по време на изтърпяването на наказанието. Това
налага изследване на цялостното поведение на осъденото лице по време на
престоя му в затвора.
От приложеното към делото становище от началника на Затвора-Ловеч е
видно, че последната оценка на риска от рецидив от 2025 г. е в границата на
ниския диапазон - 36 точки, оценката на риска от вреди в рамките на МЛС
клони към средно ниво, а в обществото над средна, предвид характера на
извършеното от него престъпление.
За времето на изтърпяното до 2017 година наказание оценката на риска
от рецидив е била в ниския диапазон. От изготвен доклад през 2017 година
прави впечатление драстичното завишаване на риска от рецидив с цифрово
изражение - 51 т. /като в предишен атестационен период оценката е била 33
точки.
В изготвения доклад през 2018 година преоценката на риска от рецидив
е установява снижаване с 1 точка - от 51 т. на 50 т., като е посочено, че леката
промяна засяга зоната на „отношение към правонарушението“.
През 2019 г. оценката на риска от рецидив отново е занижена и от 50 т. е
47 т., като положителна промяна е констатирана в „отношение към
правонарушението“ и „взаимоотношенията в общността, в която се намира.
Преоценката, извършена през 2020 г. показва снижаване със 7 пункта -
от 47 т. на 40 т., като проблемни зони, които търпят промяна са:
- отношение към правонарушението и умения за мислене - К. все по-
добре разбира мотивите за криминалното си поведение, както увеличава
мотивацията за водене на правносъобразен начин на живот.
Отбелязано е, че са подобрени способностите за разпознаване и
решаване на проблемите, проявявал е разбиране за вижданията на другите.
3
Оценката през 2021 г. не е претърпяла промяна и е останала 40 точки.
През 2022 г. оценката на риска от рецидив остава 40 т., като не се споменават
нито положителни, нито отрицателни промени по дефицитните зони.
Преоценката на риска от рецидив, извършена през 2023 г. е претърпяла
положителна промяна - от 40 т. на 36 т. Констатираните промени са в сферата
на междуличностните проблеми - през последния атестационен период не е
имало нито една конфликтна ситуация. Съжителството му в определени
период и в спалното помещение с представители на ромския или турския
етнос, към които изпитва известна антипатия, е протичало без проблеми.
Атестацията на оценката на риска от рецидив през 2024 г. запазва
стойността от 36 т. Рискът от сериозни вреди за целия период от изтърпяване
на наказанието остава непроменен - за обществото - среден към висок, по
отношение на самия него – среден, към служители – нисък, поведението му е
съобразено с изискванията, по отношения на режима – има опасения във
връзка с бягство, отклонение.
Според становището, сниженият риск от рецидив за времето на
изтърпяване на наказанието показва, че К. е приел корекционните цели и
задачи и е постигнал положителна промяна в профила на нуждите, използвал
е рационално ресурсите си и е постигнал очакваните резултати, но рискът от
вреди до момента остава с първоначалните си показатели, преценен на среден
към висок, предвид тежестта на извършеното правонарушение. Лишеният от
свобода е включван в специализирана групова програма „Умения за мислене“,
„Овладяване на социални умения и активно поведение на трудовия пазар“ и в
образователна програма „Долекарска помощ“. К. е участвал е в организирани
спортни турнири, включвал се е в културно-масови мероприятия. Работил е по
ремонта на спалните помещения в затворническото общежитие. По негово
желание на 18.03.2021 г. е разпределен във втора група на Затвора Ловеч към
строителна бригада като „електроженист“. Бил е ангажиран с ежедневни
трудови дейности, свързани с ремонт и поддръжка от всякакво естество в
затвора. От 06.03.2024 г. е устроен на работа като „Строител" по доброволния
труд - чл. 80 от ЗИНЗС.
С поведението си по време на изтърпяване на наказанието лишеният от
свобода е дал доказателства за положителна промяна и завишеният риск от
рецидив - 51 т. е редуциран и в настоящия момент е 36 точки, но въпреки
4
показаното добро поведение, ниският риск от рецидив, участието в
специализирани групови програми и мероприятия в затвора, трудовата
дейност, според началника на Затвора сериозни опасения буди
Постановлението за образуване на досъдебно производство на Районна
прокуратура - Велико Търново от 06.12.2023 г. за престъпление по чл. 144, ал.
3, вр. aл. 1 от НК за отправени заплахи от К. към съпругата на жертвата на
престъплението, за което търпи наказание лишаване от свобода.
В заключение, мотивираното становище на началника на затвора е, че
въпреки че са налице достатъчно доказателства за поправяне на осн. чл. 439 а,
ал. 1 от НПК, и на основание чл. 70 от НК, евентуалното предсрочно
освобождаване може да доведе до сериозни и непредвидими последици,
поради което изразява отрицателно становище М. М. К. да бъде условно
предсрочно освободен.
В подкрепа на становището на началника на затвора е и становището на
главен инспектор Х. П. – началник сектор ЗО „Атлант“ гр. Троян, който
посочва, че К. демонстрира поведение, съответстващо на реда и режима,
стреми се поведенческата му линия да е последователна и съобразно
поставените цели, въпреки, че не винаги успява. Трудно се съобразява с
външно наложени изисквания, понякога е склонен да ги пренебрегва,
демонстрира самочувствие и самоувереност по отношение на статуса и
възможностите си. Остава впечатление за склонност към самоизтъкване и
недостатъчна самокритичност. Умее да аргументира и защитава интересите
си. Отчитат се интензивни защитни механизми относно причините довели го в
МЛС. Посочва се, че са налице формалните изисквания за условно предсрочно
освобождаване по отношение на К., но също е факт, че срещу него има
Постановление за образуване на досъдебно производство на РП - В. Търново
за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, за отправени заплахи към
съпругата на жертвата на престъплението, за което търпи настоящето
наказание. С оглед изложеното счита, че следва да се проследи развитието на
досъдебното производство и в зависимост от изхода, да се предприемат
действия по промяна на правния статус на лишения от свобода М. М. К..
По делото е изготвен и социален доклад на инспектор „СДВР“ М. М.а,
която посочва, че лишеният от свобода К. е осъждан е четири пъти за периода
1981 - 1995 г. - реабилитиран по право. При постъпването си в затвора е
5
постановен „усилено строг“ режим. От 01.06.2009 г. е поставен на „строг“
режим, във връзка с влизане в законна сила на ЗИНЗС. На 20.11.2015 година
режимът му е променен от „строг“ на „общ“. Видно от доклада, за времето на
престоя си К. е награждаван 12 пъти. Към момента се счита за ненаказан.
Излага се, че лишеният от свобода се ориентира в по-сложни ситуации и
разполага с достатъчно широк комуникативно-поведенчески репертоар,
проявява гъвкавост и комбинативност. Стреми се да използва обстоятелства и
ситуации в своя полза. В този смисъл основният подход, с който опитва да
облекчи престоя си в затвора, е да печели благоразположение, да създава
положително оценяван образ за себе си.
Следва да бъде посочено, че в социалния доклад ИСДВР М. М.а /л. 15 от
ЧНД/ е посочено, че относно нагласите на осъдения същият признава
извършеното, но счита , че жертвата си го е заслужила, като становището на
ИСДВР в тази връзка се потвърждава, а и от заявеното от страна на осъдения
М. К. в хода на съдебните прения, при дадената му процесуална възможност
да изрази право на защита, като същият сочи, че се касае за станал нещастен
случай, което е превърнато в не знам какво, т.е. и към настоящия момент
осъденият не е осъзнал изключително високата степен на обществена
опасност на извършеното от него деяние. Също така следва да бъде посочено,
че и към настоящия момент ИСДВР М.а сочи, че за целия период от
изтърпяване на наказанието рискът о т сериозни вреди за обществото е среден
към висок /л. 16 от ЧНД/. Безспорно, както се сочи и в становището на
началника на затвора и в социалния доклад, а и в становището на гл.
инспектор Х. П. – началник ЗО „Атлант“, осъденият К. е награждаван
многократно с оглед на което и настоящата инстанция приема, че е настъпил
поправителен ефект от изтърпяната част от наказанието, но същият не е пълен
обем.
Безспорно също така, приетото като писмено доказателство писмо с рег.
№ ЗМ-1236/2023 г. от 23.05.2025 г. не дава информация дали осъденият К. е
привлечен в качеството на обвиняем по него, но съдържа информация за
отправена закана с убийство към С. Г. Г., която е съпруга на убития К. И. В..
Нещо повече, посочено е, че посочената закана е станала достояние на С. Г.
като й е предадено от страна на Г. П. С.. Г. П. С. е разпитан в качеството на
свидетел в настоящото производство и е потвърдил, че се познава с осъдения
К., но не е дал показания, че е съобщавал да такива закани на Светла Г.а
6
Гаджова, т.е. настоящата инстанция приема, че процесното писмо не следва да
се отчита като негативен факт за осъдения К..
Съдът приема, че не са налице доказателства за трайни положителни
промени в поведението на осъдения. Съгласно установената съдебна практика
- ПВС № 7/85 изм. с ПВС № 8/87 констатацията, че осъденият е показал
примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно
положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред и
дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието, с
оглед промяната на личността и поведението на осъденото лице, както и
липсата на рискове, което е в защита на обществения интерес. Съдът приема,
че е необходимо да продължи поправителното въздействие в Затвора Ловеч по
отношение на К., тъй като не са налице трайни доказателства за промяна в
неговото поведение в пълен обем, които да сочат, че същия се е превъзпитал и
поправил, не са постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК с
изтърпяната част от наложеното наказание, поради което не е налице втората
кумулативна дадена предпоставка, посочена в чл. 70, ал. 1 от НК.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че следва да бъде оставена без
уважение молбата на лишения от свобода М. М. К. за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от 4 (четири) години и 11
(единадесет) месеца и 24 (двадесет и четири ) дни от наложеното му наказание
с Присъда № 74/14.07.2006 г. по НОХД № 415/2006 г. по описа на Окръжен
съд – Велико Търново, в размер на 26 години и 6 месеца „лишаване от
свобода“, като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 440, ал.1 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения М. М. К., роден на
**.**..**** г. в гр. П., с постоянен адрес и настоящ адрес ***, български
гражданин, с ******* образование, ********, осъждан, ЕГН **********, за
условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на ОСТАТЪКА от 4
(четири) години и 11 (единадесет) месеца и 24 (двадесет и четири ) дни от
наложеното му наказание с Присъда № 74/14.07.2006 г. по НОХД № 415/2006
г. по описа на Окръжен съд-Велико Търново, в размер на 26 години и 6 месеца
„лишаване от свобода“, като неоснователна.
7
Определението подлежи на обжалване от осъдения и от Началника на
Затвора - Ловеч, и на протест от прокурора в 7-дневен срок от днес пред
Апелативен съд - гр. Велико Търново, по реда на Глава XXII.
Определението се изпълнява незабавно след изтичане срока за
обжалване, освен ако е подаден протест, което не е в интерес на осъдения.
Препис от определението да се изпрати на лишения от свобода, на
Ловешка окръжна прокуратура и Затвора - гр. Ловеч.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
8