№ 381
гр. София, 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20241110132530 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Т С” ЕАД срещу Е. Д. Д. за признаване
за установено, че дължи следните суми: сумата 3410,77 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. в
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. „......, апартамент на партерен етаж,
аб.№ 20703, ведно със законна лихва за период от 21.02.2024г. до изплащане на вземането,
сумата 394,93 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022г. до
13.02.2024г., сумата 59,52 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законна лихва за период от
21.02.2024г. до изплащане на вземането, сумата 11,22 лева, представляваща мораторна лихва
върху цената на услугата за дялово разпределение за период от 16.07.2021г. до 13.02.2024г.,
за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 05.03.2024г. по ч.гр.д. № 10306/2024г. по описа на СРС, 25 състав.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди за
процесния период и имот в качеството му на собственик на процесния имот. Твърди, че
съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия. Излага, че ответникът не бил упражнил правата си по
чл.150, ал.3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила ОУ. Поддържа, че за процесния период в
сила са били ОУ, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, в сила от 10.07.2016г., съгласно
които ответникът бил задължен да заплаща сумите по фактурите в 45-дневен срок, като
лихва се начислявала само върху вземанията по общи фактури. Сочи, че в сградата се
извършвала услугата дялово разпределение съгласно чл. 139 ЗЕ. Твърди, че ответникът е
1
използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, както и
дялово разпределение и не бил погасил задълженията си. Искането към съда е да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който се оспорват предявените искове. Твърди, че не притежава пасивна материалноправна
легитимация да отговаря по предявените искове. Оспорва да е битов клиент на топлинна
енергия. Счита, че не е изпаднал в забава с издаването на фактура за целия отчетен период,
както и по месечни фактури за потребеното количество топлинна енергия за процесния
период, тъй като не било ясно на кои дати били възникнали конкретни месечни или общи
задължения и на кои дати те са станали изискуеми. Сочи, че изравнителното и месечното
фактуриране били извършени преждевременно, без да била предоставена възможност на
клиента да възрази срещу начисленото в изравнителната му сметка. Поддържа, че дори да се
приеме, че фирмата за дялово разпределение била извършила услагата, липсвали
доказателства за това какъв е редът и начинът на заплащане на услугата. Оспорва да е
изпаднал в забава и да дължи мораторни лихви. Оспорва сградата да е била присъединена
законосъобразно към абонатна станция и топлопреносната мрежа, както и че е налице
предпоставката за това присъединяване. Оспорва абонатната станция да отговаря на всички
законоустановени технически изисквания за изправността й. Оспорва за абонатната станция
да са налице проектни, архитектурни и други технически документи, издадени съобразно
разпоредбите на ЗУТ, в това число да е въведена в експлоатация. Оспорва, че сградата на ЕС
е била топлоснабдена. Оспорва измервателният уред, монтиран на абонатната станция, да
отговаря на всички законоустановени технически изисквания, както и да е бил в
измервателна изправност, че същият е бил проверяван и че са били поставяни холограмни
стикери за годност на съответните места. Оспорва в сградата на етажната собственост да се е
извършвало измерване на топлинна енергия. Оспорва количеството на топлинна енергия.
Оспорва в процесния имот да съществуват монтирани индивидуални
разпределители[1]топломери и водомери. Оспорва в процесния имот да е било извършвано
отчитане на измерена топлинна енергия. Оспорва отчетните данни /изравнителни сметки/ от
показанията, измерени от индивидуалните разпределите. Оспорва обстоятелството, че
претендираните суми са били изчислени, а впоследствие и фактурирани по действащи цени
на топлинна енергия през процесния период. Оспорва обстоятелството, че част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е била изчислена въз
основа на реален отопляем обем на посочения в исковата молба имот. Оспорва
представените от ищеца писмени документи, както и редовността на водене на счетоводни
книги от ищцовото дружество. Релевира възражение за изтекла давност. Искането към съда е
да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца- „...“ ООД /с предишно наименование „Б“
ООД/, не е взел становище по основателността на предявените искове.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
2
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния
имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на ответника в забава и
размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед
на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови
нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово
уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от
лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да
бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия,
каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
В конкретния случай е приет препис от Нотариален акт № 70, том ХХVII, дело №
4169/1964г. на нотариус Х О, Първи нотариус при Софийски народен съд, от който се
установява, че Х Д С и Г П С са признати за собственици на апартамент, състоящ се от две
стаи, хол, кухня, антре, баня-клозет, находящ се на партерния етаж на сградата, граничещ от
юг- с ул. ...., на север- стълбище, на изток- апартамента на Л Б и на запад- двор, както и едно
избено помещение под № 4 с площ 6 кв.м, заедно с 11,6 % идеални части от общите части на
сградата и мястото.
От приетото удостоверение за наследници с изх. № 453 от 18.12.2014г., издадено от
Столична община, район Триадица се установява, че Х Д С е починал на 15.02.1978г. и е
оставил за свои наследници следните лица: Г П С /съпруга/; М Х Б /дъщеря/, починала на
28.11.1998г. и оставила за свой наследник сина си- Х И Б; Б Х С /дъщеря/, починала на
19.07.2007г. и оставила за свой наследник сина си- Е. Д. Д..
От приетото удостоверение за наследници с изх. № 454 от 18.12.2014г., издадено от
Столична община, район Триадица се установява, че Г П С е починала на 04.10.1994г. и е
оставила за свои наследници следните лица: М Х Б /дъщеря/, починала на 28.11.1998г.,
оставила за свой наследник- Х И Б /син/; Б Х С /дъщеря/, починала на 19.07.2007г. и
оставила за свой наследник сина си- Е. Д. Д..
3
От приетото удостоверение за наследници с изх. № РСЛ22-ВК08-1894 от 05.12.2022г.,
издадено от Столична община, район Слатина, се установява, че О Г Д е починал на
02.04.2021г. и е оставил за свой наследник дъщеря си- М О Д.
От приетото удостоверение за наследници с изх. № 1393 от 24.11.2015г., издадено от
Столична община, район Младост се установява, че Х И Б е починал на 15.11.2015г. и е
оставил за свои наследници: Е. Д. Д. /син на Б Х С/ и О Г Д /син на СС Б/.
От приетото удостоверение за наследници с изх. № 002755 от 22.10.2010г., издадено
от Столична община, район Триадица се установява, че Б Х С е починала на 19.07.2007г. и е
оставила за свой наследник Е. Д. Д..
От приетия препис от Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
издръжка и гледане № 192, том XIVII, дело № 19558/94г. на нотариус Е.я Д, Първи нотариус
при Софийски народен съд се установява, че на 02.09.1994г. Г П С е прехвърлила на дъщеря
си Б Х С срещу задължение за издръжка и гледане собствената си 1/2 идеална част от
апартамент, находящ се в гр. София, ул. „......, находящ се на партертия етаж на сградата,
състоящ се от две стаи, хол, кухня, антре, баня-клозет при съседи: юг- ул. ...., север-
стълбище, изток- апартамент на Л Б и на запад- двор, както и 1/2 идеална част от избено
помещение под № 4 с площ от 6 кв.м., заедно с 1/2 от 11,6 % идеални части от общите части
на сградата и мястото, които се помещават в жилищната сграда на кооперация
„Взаимосъгласие“, находяща се в гр. София, ул. ........ с пространство 385 кв.м. по нотариален
акт, а по скица 392 кв.м., а по новата скица 385 кв.м., представляващо парцел шести от имот
№ 295, квартал 382, а по новата скица квартал 382 по плана на гр. София, местност Буната.
Формулярите за отчет от 18.05.2022г. и от 16.05.2023г., изготвени от „...“ ООД /с
предишно наименование „Б“ ООД/ с титуляр Е. Д. Д. са подписани от клиент- л. 76 от
делото.
По делото не се твърди и не се установява да е било налице разпореждане с
процесния имот за процесния период.
При така събрания доказателствен материал съдът приема, че безспорно се
установява по делото, че ответникът е придобил процесния имот по силата на наследствено
правоприемство. Видно от приетите по делото доказателства Х Д С и Г П С са придобили
процесния недвижим имот въз основа на Нотариален акт № 70, том ХХVII, дело №
4169/1964г. на нотариус Х О, Първи нотариус при Софийски народен съд. От своя страна
Геновева Спирова е дарила притежаваната от нея 1/2 идеална част на дъщеря си Б Х С с
Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане № 192, том
XIVII, дело № 19558/94г. на нотариус Е.я Д, Първи нотариус при Софийски народен съд.
След смъртта на Б С през 2007г., притежаваната от нея 1/2 идеална част е придобита от
наследника й по закон- Е. Д. Д.. Останалата 1/2 идеална част е придобита от ответника по
наследство от Х Д С, починал на 15.02.1978г. и от Х И Б, починал на 15.11.2015г. От
приетото удостоверение за наследници на Х Б се установява, че освен Е. Д. е оставил за
наследник и О Г Д /син на СС Б/, починал на 02.04.2021г. При извършена справка в
4
системата на СРС съдът е установил, че О Г Д е вписал отказ от наследството на Х И Б, за
което е постановено Решение № 121525 от 17.05.2017г. по гр. дело № 30501/2017г. по описа
на СРС, 139-ти състав. Правната последица от вписания от О Г Д отказ от наследството на Х
И Б се изразява в отпадане качеството на О Г Д на наследник. Така вписаният отказ има
действие от откриване на наследството, поради което няма период от време, през който
отказалият се от наследство да е притежавал качеството наследник. Предвид което О Д не е
бил наследник на Х Б и не е придобил собственост върху процесния имот. На основание чл.
53 ЗН частта на отреклия се или на оня, който е изгубил правото да приеме наследството,
уголемява дяловете на останалите наследници, в случая единственият друг наследник е
ответникът. Предвид което Е. Д. е станал собственик на целия процесен недвижим имот
преди процесния период, респ. е бил в договорни отношения с ищцовото дружество за
продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на
страните съгласно ЗЕ и ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Т С“ ЕАД.
С оглед на което ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по предявените
искове за заплащане на топлинна енергия в качеството му на собственик на процесния имот,
респ. страна по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди. В този смисъл е и
постановеното между същите страни Решение от 02.03.2020г., постановено по в.гр. дело №
2767/2019г. по описа на СГС, II-В въззивен състав. В допълнение следва да бъде посочено,
че всички фактури и отчети са издадени именно на името на Е. Д., който е подписал
неоспорените формуляри за отчет от 18.05.2022г. и от 16.05.2023г., върху които изрично е
посочено име на клиента- Е. Д. /л. 76 от делото/.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от
събраната по делото доказателствена съвкупност, в частност от документите, представени от
третото лице-помагач, както и от приетата съдебно-техническа експертиза, която съдът
кредитира на основание чл. 202 ГПК като пълно и компетентно изготвена.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се установява,
че при топлофициране на процесната сграда е съставен Акт за разпределение на кубатурата
на имотите като отопляемият обем на ап. 1 е изчислен на 188 куб. м., вкл. и припадащата се
част от стълбището. В списъка за броя на живущите по апартаменти в сградата на процесния
адрес под № 1 било посочено Г П С, ет. 1, ап. 1, обем на жилището 188,46 куб.м. Експертът е
посочил, че отоплението на стълбището в процесната сграда не било изключено и на
живущите се начислявали суми за отопление на общите части. Вещото лице е посочило, че с
молба- декларация /12.08.2002г./ Б Х С била заявила желание да й бъде открита партида за
топлофицирания имот на адрес: Триадица, ул. ........, ет.1, ап. 1. От заключението се
установява, че исковият период съвпада напълно с двата отчетни периода м.05.2021г.- м.
04.2022г. и м.05.2022г.- м. 04.2023г., за които фирмата за дялово разпределение била
изготвила две изравнителни сметки за потребената топлинна енергия в процесния
апартамент. За отопление на имота била разпределяната топлинна енергия по отчет на 3
броя ИРРО, за една щранг- лира и сградна инсталация; за БГВ била разпределяна топлинна
5
енергия по отчет на един узаконен водомер за топла вода. Вещото лице е посочило, че от
обитателя на процесния апартамент не били представени възражения /рекламации до
фирмата за дялово разпределенение / за разпределяната топлинна енергия и последвалите
изравнителни сметки за имота с аб. № 20703. Топломерът, монтиран в абонатната станция
на процесния адрес, бил преминал метрологични проверки през две години, относими към
исковия период. От ежемесечните му отчети били приспадани технологичните разходи на
абонатната станция. От заключението се установява, че за исковия период сумите за
потребена топлинна енергия са на обща стойност 3419,89 лева /3362,11 лева, прогнозно
начислени суми + 57,78 лева, резултат от изравнения/.
От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява,
че няма данни за извършени от абоната плащания на суми за топлинна енергия, касаещи
процесната сума. Експертът е уточнил, че прогнозно изчислените суми за процесния период
и имот са на стойност 3362,04 лева с ДДС, като за процесния период били изготвени
изравнителни сметки, осчетоводени в м. 07.2022г., м.09.2022г. и м. 07.2023г. От
заключението се установява, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане в
размер на 147,97 лева. С изравнителните сметки за възстановяване, съобразно месеците на
осчетоводяване, не са погасявани задължения извън процесния период. От заключението се
установява, че цената на доставена топлинна енергия за процесния период е в размер на
3410,77 лева /3362,04 лева, прогнозно фактурирани суми + 147,95 лева, изравнителни
сметки – 99,22 лева, кредитно известие/.
Относно стойността на доставената топлинна енергия съдът намира, че вещите лица
са дали почти идентични стойности, като следва да бъде кредитирано заключението по
ССчЕ, което е взело предвид резултатът от издаденото кредитно известие. Предвид което
приема, че за процесния период ищецът е доставил топлинна енергия на стойност 3410,77
лева. По делото не се твърди и не се установява сумата да е била погасена чрез плащане.
На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на
фирма за дялово разпределение и договор между ищеца и избраната фирма за дялово
разпределение, се установява че услуга дялово разпределение е била предоставяна през
процесния период от „...“ ООД. В чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия на ищеца е
уредено задължение на потребителите да заплащат стойността на тази услуга на
топлопреносното предприятие. Видно от представените общи условия, същите са
публикувани. От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за
процесния период стойността на услугата дялово разпределение е в общ размер на 59,52
лева, какъвто е и претендираният от ищеца общ размер.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. От експертното заключение по приетата съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено се установява, че лихвата
за забава върху главницата за цена на топлинна енергия е в размер на 394,93 лева.
Според чл. 32, ал. 3 ОУ от общите условия на ищеца от 2016г., след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца,
6
продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки, а съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на
задължението в определения срок. Следователно при действието на общите условия от
2016г., задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж и
вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния
срок за плащане, без да е необходима покана. Следователно ответникът е изпаднал в забава
за плащане на главницата по двете общи фактури, поради което дължи мораторна лихва за
процесния период. Поради което е основателна и претенцията за мораторна лихва.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
“дялово разпределение” се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата „дялово разпределение“ и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание, липсват и доказателства за отправена до ответника покана за плащане на
главницата за дялово разпределение. Ето защо предявеният иск за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до 13.02.2024г. следва да бъде
отхвърлен изцяло.
На последно място, по отношение на своевременно релевираното възражение за
изтекла погасителна давност съдът намира следното.
При действието на общите условия от 27.06.2016г., давността започва да тече от
падежа на вземанията - в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Както е установено с Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС,
вземанията за цена на доставена топлинна енергия имат периодичен характер и се погасяват
с изтичането на тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
При прилагане на тези правила се установява, че към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК /21.02.2024г./ не са налице погасени по давност вземания,
доколкото най-ранното вземане за м.05.2021г. е станало изискуемо на 14.07.2021г. с изтичане
на 45-дневния срок, считано от 01.06.2021г. и тригодишната давност за него изтича на
14.07.2024г. /т.е. след подаване на заявлението/.
Поради гореизложеното предявеният иск за цена на доставена топлинна енергия е
основателен изцяло за сумата от 3410,77 лева за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г.
Основателен е изцяло и искът за мораторна лихва за сумата от 394,93 лева за периода от
15.09.2022г. до 13.02.2024г.
7
По отношение на погасителната давност върху вземането за цена на услугата дялово
разпределение, съдът намира следното. Както беше посочено по-горе, в общите условия на
ищцовото дружество не е уреден падеж на това задължение, поради което давността за
месечните вземания започва да тече от тяхното възникване. Най-старото процесно вземане
за м.05.2021г. е възникнало на 01.06.2021г. и давността за него е следвало да изтече на
01.06.2024г. след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Т.е. предявеният иск за цена на
услуга дялово разпределение е основателен изцяло и следва да бъде уважен за сумата от
59,52 лева за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г.
Следва да бъде отхвърлен предявеният иск за мораторна лихва върху цената на
услугата за дялово разпределение в размер от 11,22 лева за периода от 16.07.2021г. до
13.02.2024г.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни.
В заповедното производство заявителят /сега ищец/ е сторил разноски за държавна
такса в размер от 77,53 лева и претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 50
лева, тоест общо 127,53 лева. С оглед уважената част от исковете на ищеца следва да се
присъдят разноски в заповедното производство в размер от 127,16 лева. В исковото
производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 111,28 лева, депозит
за експертиза в размер от 600 лева и претендира юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определи на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП на сумата от 100 лева,
тоест общо 811,28 лева. С оглед уважената част от исковете на ищеца следва да се присъдят
разноски в исковото производство размер от 808,93 лева.
В исковото производство Е. Д. е бил представляван безплатно от адв. Т. П. съгласно
представения договор за правна защита и съдействие. Както е уточнено в Решение от
25.01.2024г. на СЕС по С-438/2022г. съдът не е обвързан от минималните размери на
възнагражденията, определени в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения с оглед нейното противоречие с чл. 101, пар. 1 от ДФЕС. При
това положение при определяне на възнаграждението съдът взе предвид следните критерии:
1/ фактическата и правна сложност на делото /в случая такава липсва/; 2/ обема на
извършената от представителя защита /подаване на отговор на исковата молба и явяване в
открито съдебно заседание/; 3/ защитаваният материален интерес по исковете /3876,44 лева/.
При тези критерии съдът намира, че на адв. П. следва да се присъди възнаграждение в
размер на 1,99 лева съобразно отхвърлената част от исковете.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Е. Д. Д., ЕГН
8
**********, с адрес: гр. София, ул. „......, апартамент на партерен етаж, дължи на „Т С“ ЕАД,
с ЕИК: ......., с адрес на управление: гр. София, ул. ........, следните суми: сумата 3410,77 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2021г. до 30.04.2023г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. „......,
ап. 1 на партерен етаж, аб.№ 20703, ведно със законна лихва за период от 21.02.2024г. до
изплащане на вземането, сумата 394,93 лева, представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2022г. до 13.02.2024г., сумата 59,52 лева, представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законна лихва за
период от 21.02.2024г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.03.2024г. по ч.гр.д. № 10306/2024г.
по описа на СРС, 25 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата от 11,22 лева,
представляваща мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за
период от 16.07.2021г. до 13.02.2024г.
ОСЪЖДА Е. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „......, апартамент на
партерен етаж, да заплати на „Т С“ ЕАД, с ЕИК: ......., с адрес на управление: гр. София, ул.
........, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 127,16 лева, представляваща разноски в
заповедното производство съразмерно уважената част от исковете и сумата от 808,93 лева,
представляваща разноски в исковото производство съразмерно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Т С“ ЕАД, с ЕИК: ......., с адрес на управление: гр. София, ул. ........, да
заплати на адв. Т. С. П. от САК с адрес на упражняване на дейността: гр. София, бул. .... на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 1,99 лева, представляваща възнаграждение за
осъществено безплатно представителство на Е. Д. Д. в исковото производство съразмерно
отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице- помагач „...“ ООД на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9