РЕШЕНИЕ
№ 9727
Бургас, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Бургас - XV-ти тричленен състав, в съдебно заседание на девети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Председател: | ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА |
| Членове: | ДИАНА ГАНЕВА ЙОВКА БЪЧВАРОВА |
При секретар ДИМИТРИНА ДИМИТРОВА и с участието на прокурора СОНЯ ЙОВЧЕВА ПЕТРОВА като разгледа докладваното от съдия ЙОВКА БЪЧВАРОВА административно дело № 20257040701236 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба на А. В. И. срещу решение № 477/05.03.2025г., постановено по гражданско дело № 4151/2024г. на РС Бургас, с което съдът е отхвърлил жалбата й срещу Заповед № РД-09-20/29.05.2024г. на Областен управител на Областна администрация Бургас, с която са одобрени плана на новообразуваните имоти (ПНИ) в М 1:1000 и регистър към него на земеделските земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актовете по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за местността „Ново селище“, [населено място], землище на [населено място], община Созопол, област Бургас, в частта й, в която в ПНИ не е отразен поземлен имот (ПИ) с идентификатор № 63015.504.76 и жалбоподателката не е вписана в регистъра като негов собственик. Разпределена е отговорността за разноските.
Решението се оспорва с твърдения за неправилно приложение на материалния закон и се иска отмяната му.
В срока по чл.213а, ал.4 от АПК ответникът Областен управител на Областна администрация Бургас чрез старши юрисконсулт Д. Я., заинтересованата страна Община Созопол, чрез адвокат Л. А., и заинтересованите страни Р. Н. Г., Г. С. Л., М. С. А., В. А. Д., С. А. А., В. Я. П., Г. Я. Т. и Я. С. Я., всички чрез адвокат С. Д., са подали отговори срещу касационната жалба.
Заинтересованата страна В. Г. М. не е подал отговор срещу касационната жалба.
В съдебно заседание касаторът А. В. И. не се явява и не изпраща представител.
Ответникът по касация Областен управител на Областна администрация Бургас се представлява по пълномощие от старши юрисконсулт Д. Я., която поддържа отговора срещу касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците Р. Г., Г. Л., М. А., В. Д., С. А., В. П., Г. Т. и Я. Я. поддържат чрез писмено становище, подадено от адвокат С. Д., отговора срещу касационната жалба и искат отхвърлянето й. Претендират присъждане на разноски по списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът В. М. не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание.
Ответникът О. С. поддържа чрез писмено становище, подадено от адвокат Л. А., отговора срещу касационната жалба и иска отхвърлянето й. Претендира присъждане на разноски по списък по чл.80 от ГПК.
Представителят на ОП Бургас пледира за потвърждаване на обжалваното решение.
Административен съд Бургас, ХV-ти тричленен състав, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:
Пред районния съд е била оспорена Заповед РД-09-20/29.05.2024г. на Областен управител на Областна администрация Бургас с искане за нейната отмяна поради незаконосъобразност, изразяваща се в това, че в одобрения със заповедта ПНИ не е отразен поземлен имот с площ 389 [жк], Община Созопол, за който е отреден [ПИ] и касаторът не е включен в регистъра към плана като собственик.
С оспорената заповед е одобрен на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ и протоколи на комисията по чл. 28б, ал. 2 ППЗСПЗЗ ПНИ и регистъра към него на земеделски земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за местност "Ново селище", [населено място], землище на [населено място], община Созопол, област Бургас.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата, като се е мотивирал, че окончателният проект за ПНИ е постъпил в Областната администрация на [населено място] с писмо с вх. № 08-00-183/29.02.2024 г. от Община Созопол. Приложеният към жалбата нотариален акт за продажба, на който касаторката основава правата си, е издаден на 07.05.2024 г., а констативният нотариален акт, с който нейната праводателка С. Х. е била призната за собственик на основание изтекла давност, е издаден на 21.03.2024 г. Следователно, към момента на издаване на нотариалните актове, на които се позовава касаторката, ПНИ вече е бил изготвен, поради което не била налице хипотезата по т. 2.5 от Заповедта, приета на основание чл.28, ал.11 от ППЗСПЗЗ, съгласно която по отношение на ПНИ се предвижда, че „границите на имот, за който има издаден нотариален акт за придобиване, съответно за възстановяване на собствеността, или влязла в сила заповед по § 62, ал. 3 ПЗР ПМС № 456 от 1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ за признаване правото да се придобие собственост от ползвател, както и когато с имота е извършено разпореждане (продажба, дарение, делба и др.) преди изработване на плана на новообразуваните имоти, се нанасят в плана без изменение на местоположението им“.
Според съдебнотехническата експертиза, [ПИ] с площ 389 кв.м., на който касаторката се легитимира като собственик, попада едновременно в новообразуван поземлен [имот номер], целия с площ 402 кв.м., записан в регистър на А. П. Ж. (наследник на когото са заинтересованите страни – физически лица), както и в новообразуван поземлен [имот номер], целия с площ 609 кв.м., записан на заинтересованата страна Община Созопол.
Прието е още, че касаторката не е представила своите възражения в хода на изработването на този план, съобразно предоставената по чл.28, ал.5 от ЗСПЗЗ възможност, като не е направила искания или възражения, които да бъдат разгледани от комисията по чл.28б, ал.2 от ЗСПЗЗ, за да може при преценка на основателността им да бъдат уважени с указания за преработване на плана в тази му част, поради което касаторката не може да се позовава на нотариалните актове за продажба и за придобиване по давност в протеклото съдебно производство. Колизията на права върху имота между касаторката и други лица обосновава наличие на материалноправен спор за собственост, който е предмет на разглеждане от гражданския съд по общия исков ред.
Съдът е направил и всеобхватна проверка за законосъобразност, съобразно чл.146 от АПК, и след като установил, че заповедта е издадена от лице с материална и териториална компетентност, спазени са изискванията за форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалният закон е приложен правило, е потвърдил обжалваната заповед.
Касационната инстанция, извършвайки служебна проверка, съобразно установените в АПК задължения, установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. При постановяване му не са допуснати нарушения на процесуални правила и съдът е попълнил делото с необходимия доказателствен материал. Решаващият състав е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените от страните доводи и възражения. На базата на събраните в производството по делото доказателства съдът е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, въз основа на които е стигнал до краен правен извод за основателност на жалбата. Делото е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност.
Фактическата обстановка е правилно и вярно установена и не се налага установяване на нови факти. Същевременно не се поддържа и не се установява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което не се налага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. Постановеното решение е правилно, а касационната жалба с оплакванията, така както са формулирани в нея, е неоснователна. Тъй като съдът изцяло възприема мотивите в обжалваното решение, препраща към тях по реда на чл.221, ал.2, изр.2 от АПК и ги приема за свои.
Основният поддържан от касаторката довод е за правната интерпретация на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28 от ППЗСПЗЗ и дали тя, като собственик на [ПИ], попада сред лицата, правата на които следва да се отразят в ПНИ. Отговорът на този въпрос е отрицателен и районният съд е изложил убедителни, прецизни и правноаргументирни съображения, които настоящата инстанция споделя изцяло. ПНИ се изработва за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Последователно в практиката на ВАС (напр. решение № 12967 от 02.12.2015 г., постановено по административно дело № 2498/2013 г., ІV отд., и други) се приема, че в плана се нанасят имотите на три категории лица: 1) ползватели, на които по един от предвидените от законодателя начини правото на ползване се е трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на собственост чрез заплащане цената на земята; 2) бивши собственици на имотите или техните наследници, с признато или възстановено от колективния орган по поземлената собственост право на собственост върху земеделска земя, попадаща в територия (терен, зона, район) по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и 3) настоящи собственици, които се легитимират като такива с надлежен документ за собственост - било като преобретатели от първите две категории, било на самостоятелно основание като собственици на имоти, които никога не са били внасяни или включвани в ТКЗС, ДЗС и други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, тоест тези, които никога не са изгубвали своята собственост. Целта на ПНИ е да индивидуализира имотите по смисъла на чл.4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като въз основа на тази индивидуализация следва да се извърши и последващото им възстановяване – със заповед на кмета.
Жалбоподателката претендира да е придобила на договорно основание право на собственост върху [ПИ], попадащ едновременно в имоти №№ 313 и 314 по ПНИ. Праводателят на жалбоподателката е придобил правото на основание придобивна давност, в който случай имотът не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, следователно дължима е преценката дали легитимиращият документ е такъв, че титулярът му да се впише в третата група лица. И по този въпрос последователно се приема в практиката на ВАС (напр. решение № 12967 от 02.12.2015 г., постановено по административно дело № 2498/2013 г., IV отд., решение № 12967 от 02.12.2015 г., постановено по административно дело № 2498/2013 г., ІV отд., решение № 15428 от 23.11.2011 г., постановено по административно дело № 13316/2010 г., IV отд. и други), че при колизия между правата на посочените три категории лица, всяко от които претендира на собствено основание право на собственост върху един и същи имот, при възражение за местонахождение и граници, при искане за преразпределение на собствеността, оборване на документи за собственост, възражения за давност и т. н., възникналият спор е за материално право и се разрешава по общия исков ред в гражданско производство, а не в административно производство по оспорване на административния акт. Разпоредбата на §4к, ал.8 от ПЗР на ЗСПЗЗ предвижда няколко хипотези, при наличието на които влязъл в сила ПНИ може да бъде изменян впоследствие, вкл. и при спор за материално право, който се разрешава по съдебен ред. Съдебният ред е този, предвиден в ГПК и спорът е подсъден на общ съд. Избраният от жалбоподателката процесуален ред, по който да реализира правото си на защита не е съответен на твърдяното в жалбата засегнато материално право.
В обобщение, касационната жалба е неоснователна, поради което обжалваното решение следва да се остави в сила.
По разноските :
Касаторката следва да бъде осъдена да заплати на ответниците разноски, както следва :
1/ на Областна администрация Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 лева;
2/на Община Созопол 360.00 лева, представляващи платено на адвокат А. адвокатско възнаграждение;
3/по 75.00 лева на всеки от ответниците Р. Н. Г., Г. С. Л., М. С. А., В. А. Д., С. А. А., В. Я. П., Г. Я. Т. и Я. С. Я.. Според представения договор за правна помощ на адвокат Д. е заплатено в брой 600.00 лева адвокатско възнаграждение. Тъй като не е посочено кой каква сума е заплатил, съдът приема, че всеки е заплатил по равно.
Ръководен от гореизложените съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд Бургас, ХV-ти тричленен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 477/05.03.2025г., постановено по гражданско дело № 4151/2024г. на Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА А. В. И., [ЕГН], [населено място], община Созопол, блокове № 22, ап.3, да заплати на Областна администрация Бургас сумата от 200.00 (двеста) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение направени пред касационната инстанция.
ОСЪЖДА А. В. И., с посочени данни, да заплати на О. С. сумата от 360.00 (триста и шестдесет) лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
ОСЪЖДА А. В. И., с посочени данни, да заплати на всеки от ответниците Р. Н. Г., [ЕГН], [населено място], [улица], Г. С. Л., [ЕГН], [населено място], [улица], М. С. А., [ЕГН], [населено място], [улица], В. А. Д., [ЕГН], [населено място], [улица], С. А. А., [ЕГН], [населено място], [улица], В. Я. П., [ЕГН], [населено място], [улица], Г. Я. Т., [ЕГН], [населено място], [улица], и Я. С. Я., [ЕГН], [населено място], [улица], по 75.00 (седемдесет и пет) лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
| Председател: | |
| Членове: |