№ 232
гр. Велико Търново , 26.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XI СЪСТАВ в публично
заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ПЕНКО ЦАНКОВ
при участието на секретаря ЦВЕТАНКА Й. ЗИНЕВА
като разгледа докладваното от ПЕНКО ЦАНКОВ Административно
наказателно дело № 20214110200423 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от М. Р. В., с ЕГН **********, с адрес в с. ***** *******
против Наказателно постановление № 21-0319- 000127 от 01.03.2021г., издадено от
началник на РУ - П. Тръмбеш, в ОД на МВР- В. Търново. Навеждат се оплаквания за
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, обосноваващи, според
жалбоподателя, неговата отмяна. Излагат се съображения, според които въззивникът не е
извършил процесното нарушение. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде
отменено.
В съдебното заседание, жалбоподателят, чрез упълномощения си защитник заема
становище, с което поддържа подадената жалба и направеното в нея искане.
Въззиваемата страна, редовно призована - не се представлява и не заема становище.
Съдът, след събраните по делото доказателства приема за установено следното:
Наказателно постановление № 21-0319- 000127 от 01.03.2021г., е издадено от
началник на РУ - П. Тръмбеш, в ОД на МВР- В. Търново, на основание чл. 36, ал. 2 от
ЗАНН, предвид влязло в законна сила постановление за отказ за образуване на наказателно
производство от 16.02.2021г. по пр. пр. вх. № 1023/2021г. по описа на ВТРП.
1
Посочената прокурорска преписка е била образувана за това, че 27.12.2020г., на ПП
III- 407, при осъществена проверка от органи на РУ- П. Тръмбеш, било констатирано,че М.
Р. В., управлявал л. а "Део" модел "Ланос" с ДК № ******, който бил с прекратена
регистрация от 23.12.2020г. по чл. 143, ал. 15 от ЗДВП, с което водачът бил извършил
престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК. С описаното постановление, на основание
чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК, наказателното производство е било
прекратено, като материалите по него са били изпратени за реализиране на административна
отговорност.
В хода на досъдебното производство било установено, че л. а "Део" модел "Ланос" с
ДК № ****** е собственост на ц пп Посочените данни се установяват и от приложената като
доказателство по делото справка (л. 29). Прието било, че на 23.10.20г. Паймаков, продал л. а
на б б й който не изпълнил задължението си да регистрира превозното средство в сектор
"Пътна полиция". При това, било прието, че Б Й, продал превозното средство на И Б като
осъществена сделка не била оформена по надлежния ред - с писмен договор за покупко -
продажба, с нот. заверка на подписите на страните. От своя страна, Б осъществил "бартер",
размяна на същото превозно средство, с М. Р. В., като, отново не били изготвени
необходимите за това писмени договори.
Наказателно постановление Наказателно постановление № 21-0319- 000127 от
01.03.2021г., издадено от началник на РУ - П. Тръмбеш, в ОД на МВР- В. Търново., по реда
на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, въз основа на описаното постановление за прекратяване на
наказателно производство, от 16.02.2021г., по пр. пр. вх. № 1023/2021г. по описа на ВТРП.
При описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението било прието,
че жалбоподателят, на 27.12.2020г., на ПП III- 407, при км. 61, в посока на гр. П. Тръмбеш е
управлявал л. а "Део" модел "Ланос" с ДК № ******, който бил с прекратена регистрация от
23.12.2020г. по чл. 143, ал. 15 от ЗДВП, при което МПС не е било регистрирано по
надлежния ред. Осъщественото деяние било квалифицирано като административно
нарушение на разпоредбите на чл. 140, ал. 1 от ЗДВП.
За извършеното нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и на
чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя, е наложено наказание – глоба в размер на
200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца. При това и на основание
Наредба Iз -2539 на МВР е постановено отнемане на 10 контролни точки. Същото е било
връчено на нарушителя на 16.05.2020г. и е обжалвано в законоустановения срок пред ВТРС.
По делото са приобщени като доказателства материалите съдържащи се в пр. пр. вх.
№ 845/2010г. по описа на ВТРП, както и заверен препис от описаното постановление за
отказа за образуване на наказателно производство, от 30.03.2020г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът приема, че
депозираната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения
2
срок, съгласно чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, а разгледана по същество – основателна.
При извършената служебна проверка относно законосъобразността на издадените
АУАН и НП съдът не констатира наличие на нарушения на процесуалните правила, с оглед
на което приема, че същите са законосъобразни от формална страна.
Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, визира, че по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Не е спорно между страните по делото, че управляваният от жалбоподателя лек
автомобил л. а "Део" модел "Ланос" е моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от
ДР на ЗДвП, както и че същият, на 15.12.2019г., в 15,49ч., на ПП I- 5, при км. 100+735, в
посока на гр. Русе, е управляван от жалбоподателя. Безспорно доказано по делото от
събраните по делото доказателства – справка от масива АИС – КАТ, че на 24.12.2020г. в
18,31 часа служебно е прекратена регистрацията на автомобила на основние чл. 143, ал. 15
от ЗДвП, тъй като същото не е пререгистрирано.
Настоящият състав приема, че липсва виновно поведение от страна на нарушителя
доколкото жалбоподателят не е знаел, че автомобилът е бил с прекратена регистрация към
момента на неговото управление на 27.12.2020г.. Автомобилът не е негова собственост
доколкото не е осъществена, по предвидения в закона ред сделка по покупката на
превозното средство. Той е разполагал с необходимите документи на автомобила свързани с
неговото управление. В чл. 143, ал. 15 ЗДвП е регламентирано, че служебното прекратяване
на регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си
в двумесечен срок да пререгистрира автомобила. От представената по делото справка за
собствеността на автомобила се установява, че към 24.12.2020г., към момента на
прекратяване на регистрацията, автомобилът е собственост на ц пп а като бъдещ собственик
е посочено лицето Боян Радославов Йорданов.
По делото не бяха ангажирани каквито и да било доказателства, жалбоподателят да е
управлявал на 27.12.2020г. процесния лек автомобил със знанието, че управлява МПС, което
е с прекратена регистрация, т. е не е регистрирано по надлежния ред, поради което не се
доказва по делото и субективната страна на нарушението.
Обстоятелството, че управляваният от жалбоподателя автомобил фигурира в
масивите на контролните органи като автомобил със служебно прекратена регистрация, не
представлява факт, обосноваващ сам по себе си извод, че деянието съдържа всички
обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл. 6 от
ЗАНН и осъществява както от обективна, така и от субективна страна състав на
административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Това е така, доколкото по аргумент от чл. 7, ал. 1 от ЗАНН административното
3
нарушение е деяние, което следва да е извършено виновно – умишлено или непредпазливо,
а в случая няма данни жалбоподателят да е знаел, да е могъл да знае или да е длъжен да знае,
че автомобилът, който е управлявал, е със служебно прекратена регистрация.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че въззивникът е
осъществил от обективна, но не и от субективна страна вмененото му административно
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, поради което неправилно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност по същия текст.
С оглед посочените от съда съображения, наказателното постановление, следва да
бъде отменено.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в тежест на
административнонаказващия орган, следва да бъдат възложени направените от
жалбоподателя разноски за заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото
адвокат, с оглед представените доказателства, че същите са действително сторени от
страната по делото.
Съдът приема, за неоснователно направеното искане от въззиваемата страна за
прекомерност на претендираното от въззивника адвокатско възнаграждение. респективно -
неговото намаляване. Претендираното такова в размер от 300 лв., се явява договорено и
платено съобразно определеният в чл. 8, ал. 1, т . 1 от Наредба № 1 за минималните размери
на адвокатските възнаграждения и съответства с фактическата и права сложност на делото.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0319-000127 от 01.03.2021г., издадено от
началник на РУ - П. Тръмбеш, в ОД на МВР- В. Търново, с което на М. Р. В., с ЕГН
**********, с адрес в с. ***** *******, ет. 3 за извършено нарушение на разпоредбите на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание на основание чл. 175,ал. 3,
предл. първо от ЗДвП – "Глоба" в размер на 200 лв. и " Лишаване от право да управлява
МПС" за срок от 6 месеца, а на основание Наредба № Iз – 2539 на МВР са отнети 10 точки.
ОСЪЖДА ОД на МВР – В. Търново, да заплати на М. Р. В., с ЕГН **********, с
адрес в с. ***** *******, сумата в размер на 300 лева, представляваща направени по делото
разноски за възнаграждение на упълномощен адвокат.
Решението на съда, подлежи на обжалване пред Административен съд - гр.
В.Търново, по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14-
дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.
4
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5