№ 142
гр. София, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20241000500947 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 15.01.2024г., постановено по гр.д. № 10 771/2023г. на Софийски
градски съд 1-11 състав, е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на
Ж. Й. П. сумата от 18 000лв, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди на осн. чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ по повод повдигнато срещу ищеца
обвинение, в извършването на което е признат за невиновен с присъда от 23.10.2019г.
по НОХД №17270 по описа за 2014г. на СРС, НО, 98 състав, потвърдена с решение
№552 от 14.08.2020г. по ВНОХД № 288/2020г. на Софийски градски съд, НО, 1
въззивен състав, ведно със законната лихва от 14.08.2020год. до окончателното
изпащане, като искът е отхвърлен над присъдения до претендирания размер от
100 000лв, като неоснователен.
Решението е обжалвано от Прокуратура на РБ чрез прокурор при СГП в
осъдителната му част с оплаквания за неправилност, поради нарушение на
материалния закон. Конкретните доводи в подкрепа на оплакванията, се отнасят първо
към липсата на материална легитимация на прокуратурата, тъй като към момента на
повдигане на обвинението са били налице всички предпоставки за наказателно
преследване, и че не са налице доказателства ищецът реално да е търпял вреди в
причинна връзка с наказателното производство. На следващо място в условията на
евентуалност се поддържат оплаквания против размера на обезщетението, тъй като
независимо от тежестта на повдигнатото обвинение спрямо ищеца никога не била
изпълнявана мярка за неотклонение, нито друга рестриктивна мярка за процесуална
принуда. Твърди се още, че неимуществените вреди по обем и интензитет са в ниска
степен, което следвало да изключи или намали значително отговорността на
прокуратурата. Поради изложеното се иска отмяна на обжалваното решение в
1
осъдителната му част и вместо това постановяване на ново по същество, с което се
отхвърли иска, или евентуално се намали обезщетението по размер.
В срок е постъпил писмен отговор на жалбата на прокуратурата от насрещната
по нея страна с подробно изложени възражения против оплакванията и искане за
потвърждаване на решението в обжалваната му осъдителна част.
Против решението в отхвърлителните му части е постъпила въззивна жалба от
ищеца Ж. Й. П. с оплаквания за нарушение на материалния закон /чл.52 ЗЗД/.
Конкретните доводи се изразяват в липсата на обективна преценка на доказателствата
по делото – свидетелски показания и психологична експертиза, установяващи
негативните промени в резултат на незаконното обвинение. Твърди се, че не са
съобразени неблагоприятните последици за ищеца като загуба на социален и
приятелски кръг вследствие заклеймяването му със статут на обвиняемо лице,
злепоставяне на доброто му име в обществото и авторитета му пред семейство и
колеги, разпадане на семейството заради липсата на адекватно родителско присъствие
във важен за децата му период /тинейджърска възраст/. На следващо място
неоснователно първоинстанционният съд отрекъл наличието на причинна връзка
между обвинението и последвалата раздяла на ищеца със съпругата му и
дискредитирал депозираните показания по този въпрос, въпреки че свидетелите имали
лични и преки впечатления. Изтъква се също и че необсъден от първата инстанция
останал факта, че ищецът в резултат на обвинението е лишен от възможността да се
развива в желаната от него професионална сфера, принуден е да напусне позиция в
МО и да заеме по-ниско платена длъжност, както и да смени професионалната си
ориентация на 45годишна възраст. Твърди се още, че неправилно първата инстанция не
е съобразила при определяне обема на вредите влошеното здраве на ищеца- развитата
хипертония и дерматологично заболяване, появили се в резултат на силен стрес и
напрежение, която връзка се установява от свидетелските показания. Изтъква се, че е
подценено и влошеното психично състояние на ищеца, въпреки категоричните изводи
на психологическата експертиза, че именно в отговор на травматичното събитие
ищецът е развил продължителна адаптационна реакция с прояви на напрежение, гняв,
безсъние, чувство на обида и безпомощност. И на края се твърди, че първата
инстанция не е оценила правилно тежестта на повдигнатото обвинение и значителната
продължителност на наказателното производство, които са допълнителни утежняващи
обстоятелства. Поради изложеното се иска отмяна на обжалваното решение в
осъдителната му част и вместо това постановяване на ново по същество, с което се
уважи иска в пълния предявен размер.
В срок не е постъпил отговор на жалбата на ищеца от насрещната по нея страна.
Софийският апелативен съд, след като съобрази доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Решението е валидно и допустимо в обжалваните му части /чл.269, изр.първо
ГПК/.
Производството пред първата инстанция е образувано по иск с правно
основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, с цена 100 000лв. В исковата молба ищецът е
изтъкнал като правопораждащи факти привличането си по ДП № 15259/08 г. на 01
РУ-СДВР, пр.пр. № 40276/07 г., по описа на СРП като обвиняем за извършване на
престъпление по чл. 201, вр.чл.26 от НК, по което е образувано наказателно
производство, приключило след почти дванадесет години с оправдателна присъда.
2
Изтъква още, че се е явявал в продължение на години в общо 24 съдебни заседания, и
че образуваното наказателно производство е оказало негативно влияние както върху
физическото, така и върху психичното му здраве, бил депресиран, развил хипертония,
дерматологично заболяване, което се отличава и появява с произход-силен стрес и
нервно напрежение. Твърди се, че производството предизвикало множество скандали
и напрежение с членове на семейството му, което довело до раздяла със съпругата му
и попречило на професионалното му развитие, ограничило контактите му и влошило
качеството му на живот.
Ответникът Прокуратурата на Република България в срок е заела становище за
неоснователност на иска, като твърди че са били налице всички предпоставки за
образуване на наказателното производство, което се е забавило по вина на трето лице,
конституирано като граждански ищец, и че не са доказани вреди в резултат на
наказателното преследване, евентуално са в много по-занижен обем.
Първоинстанционният съд е приел, че е налице хипотеза на чл.2, ал.1, т.3
предл. второ ЗОДОВ и прокуратурата е материално легитимирана да отговаря за
вреди. Този извод почива на съображенията, че са установени всички елементи от
посочения фактически състав- повдигнато обвинение за престъпление от общ
характер, по които е постановена оправдателна присъда, и вреди в причинна връзка с
незаконната репресия.
От представените пред първата инстанция писмени доказателства се очертават
за безспорни фактите във връзка с повдигането на обвинение и привличането на ищеца
като обвиняем за престъпление по чл.201 от НК, вр.чл.26, ал.1 от НК с постановление
от 10.10.2011год., с което спрямо него е взета мярка за неотклонение „парична
гаранция“ в размер на 500лв. Видно от приложения в копие обвинителен акт от
09.01.2012год. по досъдебно производство № 5594/2010., по описа на СДВР и пр.пр. №
40276/07г. по описа на СРП /л. 67/ срещу ищеца е повдигнато обвинението за това, че
в периода от 20.11.2006год. до 15.12.2006год. от каса на дружеството „Тих труд“ ЕООД
при условията на продължавано престъпление като длъжностно лице прокурист,
присвоил чужди пари - общо от 8556,40лв., собственост на „Тих труд“ ЕООД, връчени
в това му качество, с което осъществил състава на престъпление по чл.201, вр.чл.26,
ал.1 от НК.
По образуваното НОХД №397 по описа за 2012г. на СРС, НО, 98 състав, първо
о.с.з. е проведено на 08.05.2012г., после 6 о.с.з, след което на 10.07.2014г. делото е
върнато на СРП, поради допуснати съществени процесуални нарушения в
обвинителния акт. След изготвянето на нов обвинителен акт на 09.09.2014г. е
образувано НОХД №17270 по описа за 2014г. на СРС, НО, 98 състав. и насрочено за
разглеждане в о.с.з. на 17.03.2015г., по което са проведени 10 открити съдебни
заседания, на които ищецът е присъствал лично. С присъда от 23.10.2019г. по НОХД
№17270 по описа за 2014г. на СРС, НО, 98 състав /л. 11/, ищецът е признат за
невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление, която
присъда е влязла в сила на 14.08.2020год., след като е потвърдена с решение от
14.08.2020г. по ВНОХД № 288/2020г. на Софийски градски съд, НО, 1 въззивен състав
/л. 18/.
Пред първата инстанция е изслушана психологическа експертиза, от която се
установява, че воденото наказателно производство е оказало негативно емоционално
въздействие върху ищеца, има характер на психотравма, нарушила психологическото
му благополучие за продължителен период от време, чиито последици не са отзвучали
напълно и към настоящия момент. Констатирана е адаптационна реакция в отговор на
3
травматичното събитие, която е с проява на напрежение, гняв, безсъние, чувство на
обида и на безпомощност, засилващи се особено при наближаване на съдебните
заседания. От проведеното тестово изследване се установява връзка на негативните
психологически последици с наказателното производство. СПЕ сочи на умерена
житейската активност и социално включване, измерено е леко повишено невротично
ниво, изразяващо се в повишена чувствителност за стимулите на средата, склонност
към безпокойство и тревожност, несигурност, колебания в настроението, чувство за
вина, самотност, умора, слабост и апатия, повишена раздразнителност, непоносимост
към критика и външни ограничения на свободата на собствените му действия. В
съдебно заседание вещото лице е уточнил, че към датата на изследването е останала
повишена склонност към безпокойство, тревожност и несигурност, но с много малка
интензивност.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите Е. Б. и
Р. Ч., от които се установява наказателното производство да се е отразило негативно на
ищеца, чувствал се напрегнат, променил се. В показанията си св.Б. го определя като
позитивен и жизнерадостен човек преди обвинението, който коренно се променил след
това. Продължи да контактува с него докато траел процеса и впечатленията му са, че
видимо не изглеждал добре –бил нервен, избивали му петна по лицето, със
семейството си имал проблеми, с децата и съпругата, разделил се с жена си. Пред него
станал конфликт със съпругата му по телефон. Когато имало заседания ставал
изнервен, после с дни не бил в адекватно състояние. Сходни факти се съдържат и в
показанията на св.Ч., според когото семейството му се е разбило заради обвинението,
самият той се състарил. Промяната в поведението му заради наказателното дело
довела до отдръпване на децата и съпругата му от него, защото той постоянно мислел
за него. Започнал работа в Министерство на отбраната, но бил принуден да напусне,
тъй като не го снабдили с допуск за класифицирана информация.
Въз основа на тези идентично установени с първата инстанция факти, следват
същите правни изводи за наличие на всички материални предпоставки от
фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ /предходна чл. 2, ал. 1, т. 2 - до измен.
ДВ бр. 98/12 г./, даващи основание да се ангажира отговорността на държавата чрез
прокуратурата като процесуален субституент, тъй като е държавният орган повдигнал
и поддържал обвинения, по които е постановена оправдателна присъда. Неоснователни
в контекста на посоченото са оплакванията в жалбата на прокуратурата, че към
момента на привличането на ищеца са били налице основания за повдигане на
обвинение. Прокуратурата отговаря при реализиране отговорността по чл.2, ал.1, т.3
ЗОДОВ, като продължителният период на наказателното преследване е обстоятелство,
утежняващо степента на увреждане при определяне размер за обезщетяване на всички
вреди, търпени от репресираното лице, включително за нарушение на чл.6, § 1 от
Конвенцията.
Неоснователни на следващо място са оплакванията в жалбата на прокуратурата,
че не са ангажирани убедителни доказателства за търпени неимуществени вреди от
повдигнатото обвинение. Константна по този въпрос е съдебната практика, че всяко
лице подложено на наказателна репресия търпи т.нар. обичайни вреди, изразяващи се
в психически страдания, стрес, притеснения, страх от осъждане от момента, които са
съвсем естествени и не следва да бъдат доказвани. Нормално е да се приеме, че по
време на наказателно производство лицето, срещу което е насочено, изпитва
неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно, накърняват се
моралните и нравствените ценности на личността, както и социалните отношения и
4
общуване. Касае се за вреди, които всеки индивид при подобни обстоятелства
неминуемо търпи. Тези вреди в случая са не само предполагаеми, но и категорично се
установяват от събраните по делото доказателства, от които се обосновава причинна
връзка между моралните страдания на засегнатото лице и незаконно повдигнатото
обвинение.
По отношение на следващият спорен въпрос във връзка с размера на
обезщетението и приложението на чл.52 ЗЗД: Първостепенният съд правилно е
очертал релевантните по този въпрос факти в съответствие с разясненията в ППВС
№4/1968г и постановената по реда на чл.290 ГПК задължителна практика на ВКС,
като обосновано е преценил степента, тежестта и интензитета на тези факти, довели до
сериозно накърняване на правната сфера на пострадалия.
Неоснователни на първо място се явяват оплакванията в жалбата на
прокуратурата за прекомерност на обезщетението предвид ниската степен на
увреждане. Съобразени и преценени са всички от значение обстоятелства относно
личността на потърпевшия – лице с чисто съдебно минало, срещу което е повдигнато
обвинение за тежко умишлено престъпление, както и неразумната продължителност на
наказателното производство /почти 12год./, което е обстоятелство, утежняващо
степента на увреждане при определяне размер за обезщетяване на всички вреди,
включително за нарушение на чл.6, § 1 от Конвенцията. Безспорно установен е
настъпилият емоционален и психологически срив, довел до промяна в поведението на
ищеца, който се променил и дистанцирал от социални контакти, затворил в себе си
именно заради чувството на злепоставяне от статута на обвиняемо лице. Категорично
от психологическата експертиза се установява травмиращото въздействие, което е
имало наказателното преследване върху личността на ищеца с изяви на гняв, чувство
на обида и безпомощност, апатия, повишена раздразнителност и липса на
концентрация особено при наближаване на съдебни заседания, които неминуемо са му
пречели да изпълнява обичайните си служебни задачи и са били източник на
напрежение в отношенията с деца и съпруга. Обсъдени са всички неблагоприятни за
ищеца последици, настъпили в резултат на преживените стресогенни фактори –
влошеното емоционално и психично състояние, повлияло неблагоприятно работната и
семейната му среда, обтегнати отношения със съпруга и деца. Наказателно
производство е приключило времево за почти 12години, което от една страна сочи
неразумна продължителност, а от друга, че този период на наказателно преследване е
засегнал съзидателен и активен в професията период за един човек /45- 55години/.
Безспорно този факт следва да се цени като утежняващ и обуславящ по–висок
интензитет на вредите. Напълно се споделят изводите на първата инстанция, че
продължителността на производството е в резултат упражняването на различни
процесуални права на привлечените лица, така и на действия и бездействия на
разследващите и правораздавателни органи, но тази продължителност по никакъв
начин не е предизвикана от поведението на ищеца. По делото няма представени
доказателства в някакъв етап на делото ищецът да е ставал причина за забавяне, респ.
отлагане на производството /напротив лично се е явявала на в преобладаващата част
от проведените множество съдебни заседания/.
Неоснователни на следващо място са оплакванията на ищеца са нарушение на
материалния закон /чл.52 ЗЗД/ при определяне размер на обезщетението. Безспорно
наказателното преследване е повлияло негативно върху личността му, което се
потвърждава от медицинската експертиза и разпитаните пред първата инстанция
свидетели, но не се установява влошаване на здравословното състояние и конкретно
5
хипертония и развитие на дерматологично заболяване в причинна връзка с
преживения стрес по повод на обвинението. Действително, данни за наличие на тези
заболявания и изявата им се съдържат в свидетелските показания, но подобен извод не
може да се направи само въз основа на откъслечна информация, която не е подкрепена
с медицинска документация и експертно становище на медицинско лице. На следващо
място недоказано остава твърдението, че причина за настъпилия разрив в семейните
отношения и раздялата със съпругата е повдигнатото обвинение. Вярно е, че и двамата
свидетели пресъздават факти, сочещи за напрежение в семейството, но личните им
възприятия и конкретно на св. Б. за скандал по телефон, не са достатъчно ясни, нито
конкретни, за да обосноват причинна връзка.
Основателен е довода в жалбата на ищеца, че необсъдени от първата инстанция
са останали фактите ищецът да е лишен от възможността да се развива в желаната от
него професионална сфера, да е принуден да напусне позиция в МО и заеме по-ниско
платена длъжност. Такива данни се съдържат в показанията на св.Ч., но от тях не става
ясно кога точно е започнал работа в МО и на каква длъжност, нито на какво основание
е прекратено трудовото му правоотношение - обстоятелства, които следваше да бъдат
безспорно доказани с писмени доказателства, за да се приеме, че е търпял подобна
вреда и тя е пряко следствие от воденото наказателно производство.
Всички тези обстоятелства водят до съвпадане в крайните изводи на двете
инстанции, че определеното обезщетение в размер на 18 000лв е съобразено с
критериите по прилагането на материалния закон /чл.52 ЗЗД/. Действително, както се
твърди в жалбата на прокуратурата, ищецът не е останала без работа вследствие на
обвинението, спрямо него е била взета мярка за неотклонение /парична гаранция/,
която не засяга сериозно правната сфера, и няма данни за влошено здраве в резултат
на наказателното преследване. Останалите утежняващи обстоятелства, обаче са
достатъчно и съществени, за да обосноват този размер за компенсация, който впрочем
е съобразен със сочените смекчаващи интензитета на вредите факти, заради които е
присъден по-нисък от претендирания размер.
Поради в съвпадане в изводите на двете инстанции решението в обжалваните
му отхвърлителна и осъдителна части ще подлежи на потвърждаване.
По въпроса за разноските:
При този изход на материалноправния спор няма основание да се ревизират
присъдените пред първата инстанция разноски, нито да се присъждат такива пред
въззивната инстанция с оглед неоснователността на жалбите.
С оглед на изложеното, САС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 15.01.2024г., постановено по гр.д. № 10 771/2023г.
на Софийски градски съд 1-11 състав в обжалваните му осъдителна и отхвърлителна
части.
Решението, подлежи на обжалване пред ВКС на РБ по правилата на чл. 280
ГПК в 1-месечен срок от връчване препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
6
ЧЛЕНОВЕ :
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7