Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 361
гр. Силистра, 08 ноември 2019 г.
Силистренски районен съд, гражданска
колегия, в открито заседание на тридесети септември през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЖАНЕТ БОРОВА
при
секретаря Галина Йовчева разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 115 /
2019 г. на съда и се произнесе,
като взе предвид следното :
Ищецът
"БУЛПОЙНТ 2015” ЕООД. моли съда да признае за установено, че ответникът му
дължи следните суми:
186.68 лева, представляваща неплатена цена
на предоставени телекомуникационни услуги по фактури, издадени в периода 08.
07. 2010 г. – 08. 02. 2011 г. въз основа на договор, сключен между „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД и М.Ш.М..;
135.02 лева – обезщетение за забава,
дължимо за периода 27. 07. 2010 г. – 16. 01. 2017 г.
Претендира и
разноските си, извършени както в заповедното, така и в исковото производство.
Ответникът М.Ш.М.
с ЕГН **********,*** е подал писмен отговор, с който изцяло оспорва предявения
иск, като твърди, че дори и да е налице задължение, то същото е погасено по
давност. Оспорва изцяло твърденията на ищеца, изложени в исковата молба досежно
наличието на облигационни правоотношения между нея и БТК ЕАД.
Съдът, след
преценка на доводите и становищата на страните и проверка на представените по
делото доказателства, намира за установено следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с. чл. 79 от ЗЗД, обективно
съединен с иск по чл. 86 от ЗЗД.
Настоящото
производство е следствие на възражение по чл. 415 от ГПК от ответника срещу
издадена срещу него заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр.
д. № 96 / 2017 г. по описа на СРС. С издадената заповед за изпълнение № 238 /
24. 01. 2017 г. ответникът е задължен да заплати на ищеца следните суми: сумата
от 186.68 лева, представляваща
неплатена цена на предоставени телекомуникационни услуги по фактури, издадени в
периода 08. 07. 2010 г. – 08. 02. 2011 г. въз основа на договор, сключен между
„Българска телекомуникационна компания” ЕАД и М.Ш.М.., 135.02 лева – обезщетение за забава, дължимо за периода 27. 07.
2010 г. – 16. 01. 2017 г. и сумата от 325.00
/ седемдесет и пет / лв. - разноски по делото.
Няма спор
между страните, а и от представените от
ответника писмени доказателства – 5 бр.
фактури се установява, че ответникът не е погасил задълженията си към
ищеца. Въпреки това, преди всичко останало следва да бъде разгледано
правопогасяващото възражение за погасяване на задълженията му по давност. Възражението
на ответника относно погасяването на претенцията на ищеца по давност е
основателно - чл. 422, ал. 1 ГПК предвижда, че искът за съществуване на
вземането се смята за предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК
– т. е. изтичането на 3-годишната давност в случая ще се преценява към момента
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано
производството по ч. гр. д. 96 / 2017 г.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 96 / 2017 г. е, че заявлението е
депозирано в съда на 20. 01. 2017 г., а последното задължение датира от 08. 02.
2011 г. и следователно е погасено по давност, тъй като 3-годишния давностен
срок е изтекъл на 07. 02. 2014 г.
Предвид
изложеното, съдът счита, че исковите претенции следва да бъдат отхвърлени
поради погасяването им по давност.
На основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноските в настоящото
производство в размер на 300.00 лв. за настоящото производство, както и
разноските, направени в заповедното производство в размер на 342.10 лева, които
се изразяват в разноски по развитото във връзка със заповедното производство по
в.т.д. № 123 / 2018 г. по описа на СОС.
По силата на
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 / / 09. 07. 2004 г. за МРАВ
възнаграждението на процесуалния представител в размер на 300.00 лева е в
минимално определение такъв, поради което и възражението на ищеца за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно.
Мотивиран от
гореизложеното, СРС
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни предявените искове от "БУЛПОЙНТ 2015” ЕООД за признаване за установено, че М.Ш.М.
с ЕГН **********,*** му дължи сумата от 186.68 лева, представляваща неплатена цена на предоставени
телекомуникационни услуги по фактури, издадени в периода 08. 07. 2010 г. – 08.
02. 2011 г. въз основа на договор, сключен между „Българска телекомуникационна
компания” ЕАД и М.Ш.М., заедно със законната лихва, считано от 20. 01. 2017 г.
до изплащане на вземането, както и сумата от 135.02 лева – обезщетение за забава, дължимо за периода 27. 07.
2010 г. – 16. 01. 2017 г. поради погасяване
по давност на задълженията.
ОСЪЖДА "БУЛПОЙНТ 2015” ЕООД да заплати на М.Ш.М. с ЕГН **********,***, сумата
от 300 /триста/ лева,
представляваща разноски по исковото производство по гр. дело № 115 / 2019 г. по
описа на СРС, както и сумата от 342.10 / триста четиридесет и два лв. и 10 ст.
/ лева – разноски по в.т.д. № 123 / 2018 г. по описа на СОС, извършени във
връзка с ч.гр.д. № 96 / 2017 г. по описа на СРС.
Решението
подлежи на обжалване пред Силистренския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: