Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
9 За да се произнесе, съобрази: С Решение № /28.05.2012г., постановено по гр.д. № /2011г. Горнооряховският Районен съд е отхвърлил предявения от "С. Т." ЕАД гр. С., с ЕИК , против "Ю." Е. гр.Г.О., ЕИК , иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК за установяване съществуването на паричното му вземане за сумата 3463.42лв. (три хиляди четиристотин шестдесет и три лева и четиридесет и две стотинки) - главница за предоставени на длъжника, но незаплатени от него услуги по фактури, както следва: 1. Фактура ,N' */19.01.2011г. на стойност 600.00 /шестстотин/ лева с ДДС: - Наем рекламна площ септември 2010г. на стойност 250.00 лева без ДДС; - Наем рекламна площ октомври 2010г. на стойност 250.00 лева без ДДС; 2. Фактура / 19.01.2011г. на стойност 1 643.58лв. /хиляда шестстотин четиридесет и три лева и петдесет и осем стотинки/лева с ДДС: - Обезщетение по договор на стойност 664.13лв. без ДДС; - Глоба за промоция, кол. 4 на стойност 666.67лв. без ДДС; - Неустойка за неизпълнена заявка на стойност 38.85лв. без ДДС; 3. Фактура N */19.01.2011г. на стойност 500.00лв. /петстотин лева с ДДС/ - Входна такса на стойност 416.67лв. без д,цС; 4. Фактура N*/ 08.02.2011г. на стойност 300.00лв. /триста лева/ с - Наем рекламна площ януари 2011г. на стойност 250.00 лева без ДДС. 5.Фактура N*/20.01.2011г. на стойност 419.84лв. /четиристотин и деветнадесет лева и осемдесет и четири стотинки/, с ДДС: Годишен бонус 2010г. на стойност 349.87 лв. без ддс, ведно със законната лихва върху главницата от 3463,42лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда 28.02.2011г. до окончателното изплащане на вземането, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН. Със същото решение е Оставена без разглеждане претенцията на "С. Т." ЕАД гр.С. за установяване съществуването на процесуално - правното му вземане за съдебни разноски по заповедното производство по Чгр.д.N/2011г. по описа на ГОРС, като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА. Със същото решение е осъден "С. Т." ЕАД .С., с ЕИК , да заплати на "Ю." Е. гр.Г.О., с ЕИК, сума в размер на 4205,12 лв. /четири хиляди двеста и пет лева и дванадесет стотинки/, представляваща неизплатена продажна цена на доставена стока по фактури N N */03.09.2010r.;*/06.1 0.2010г.; */О6.11.2010г.; ********* /22.11.2010г. и */08.12.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на насрещния иск - 06.07.2011г. до окончателното изплащане , както и сума в размер на 270 лв. /двеста и седемдесет лева/, представляваща част от платени входни такси за съвместна дейност, съгласно III Т.6 от Търговското споразумение от 05.03.2010г. за съвместна дейност, за периода от разваляне на споразумението 23.01.2011г. до изтичането му на 05.03.2011г., като получена на отпаднало основание, с която неоснователно се е обогатило, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на насрещната ИМ 06.07.2011г. до окончателното изплащане. Присъдени са разноски по делото. Против това решение е постъпила въззивна жалба от "С. Т." ЕАД гр. С.. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразнос‗ на постановения съдебен акт. Сочи се, че искът за заплащане на наем за предоставен билборд следвало да се уважи, понеже през месеците септември и октомври 2010г. страните били валидно обвързани от сключеното между тях споразумение. Неправилно били кредитирани показанията на свидетели по делото, като съдът не съобразил, че уведомленията по договора между страните е следвало да се отправят в писмена форма. По отношение иска за обезщетение въззивникът сочи, че договорът между него и въззиваемия не е развален, като развива подробни съображения в тази насока. По отношение иска за заплащане на входна такса, според въззивника сумата за тази такса се дължи, понеже според заключението на СИЕ тя била осчетоводена при "С. Т." ЕАД гр. С., където било видно за кой обект се отнася. Искът за сумата от 419,84 лв. също бил отхвърлен неправилно, понеже от тълкуването на договора можело да се заключи, че след като страните не са посочили определена граница на оборота бонусът се дължал върху реализирания оборот, независимо от неговия размер. По насрещните предявени искове въззивникът твърди, че те са уважени не правилно. Съгласно споразумението предаването на стоката ставало с разписка, каквато не била представена по делото. По отношение претенцията за връщане на сума от 270лв., с която ответникът по насрещния иск се е неоснователно обогатил , се сочи, че споразумението между страните не е развалено. . Неправилно било оставено без уважение възражението за неизпълнение на насрещно задължение от страна на въззивника Претендира се отмяна на първоинстанционното решение, уважаване на първоначално предявените искове и отхвърляне на насрещните такива. Претендират се разноски. Въззиваемият "Ю." Е. гр.Г.О. заема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Сочи, че правилно съдът е кредитирал показанията на свидетелите в насока непредоставяне на рекламна площ от страна на "С. Т." ЕАД гр. С. по договора за септември и октомври 2010г. Относно претенциите по насрещния иск въззиваемият сочи, че те са основателни и че е доказано доставянето на договорените по заявка стоки. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбите на Закона, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. В изпълнение на задълженията си по чл. 269 от ГПК въззивният съд извърши проверка на валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт, в резултат на която счита, че решението на ВТРС е валидно и допустимо в неговата цялост. По същество решението е правилно, по следните съображения : С исковата си молба "С. Т." ЕАД гр.С., чрезтвърде, че на 05.03.2010г. е сключил с "Ю." Е. гр.Г.О. Търговско споразумение за съвместна дейност, изменено с подписан на 01.06.201 0г. анекс към същото. Претендира от посоченото Търговско споразумение за съвместна дейност парични вземания срещу ответника, както следва: по фактура N * от 19.01.2011г. на стойност 600 лв. с ДДС, от която 250 лв. без ДДС наем рекламна площ м. 09.2010г. и 250 лв. без ДДС наем рекламна площ м.10.2010г.; по фактура ********* от 19.01.2011г. на стойност 1643,58 лв. с ДДС, от която 664,13 лв. без ДДС обезщетение по договора, претендирано съгласно раздел V Т.5 от Търговското споразумение за съвместна дейност за претърпени загуби и пропуснати ползи, формирано по следния начин: 196,96лв. - пропуснат приход, който ищецът е щял да получи под формата на месечен бонус / в размер на 7% от общия обем доставки предвиден в ЧЛ.1 на раздел III за М.0 1. и 02.2011г. / и 600 лв. - за претърпени вреди за уговорен наем за нает от "Ю."Е. билборд в супермаркет S_mart в С., ж.к. Овча купел 2, до бл. 30, срещу месечна цена от 300 лв. - наемът е за М.О1. и м.02.2011г., фактуриран предварително поради предсрочното прекратяване на Търговското споразумение; сумата 666,67 лв. без ДДС, глоба за промоция- сумата 38,85лв. без ДДС - неустойка за неизпълнена заявка ИЗХ.N10/14.01.2011г., като датата на получаване на заявената стока е 18.01.2011г. при обща стойност на заявката 310,80лв., като начислената неустойка е в размер на 15% от стойността й; парично вземане по фактура N*/19.01.2011r. на стойност 600 лв. с ДДС - входна такса на стойност 416,67лв. без МС; парично вземане по фактура N*/08.02.2011г. на стойност 300 лв. с ДДС - наем рекламна площ м.01.2011г. на стойност 250 лв. без ДДС; парично вземане по фактура N */20.01.2011г. на стойност 419,84 лв. с ДДС - годишен бонус 2010г. на стойност 349,87 лв. без ДДС. Твърди, че за претендираните парични вземания по негово заявление по чл. 41 О от ГПК против ответника - длъжник е образувано Ч.гр.дело N/2011r. по описа на ГОРС, по което против длъжника е издадена заповед N 560102.03.2011г. за изпълнение на парично задължение, против която длъжникът е възразил изцяло в срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК, което обуславя и правния интерес на ищеца от предявяване в рамките на срока по чл.415 ал.1 от ГПК на настоящия установителен иск с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК за установяване съществуването на оспореното му парично притезание. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да установи спрямо ответника съществуването на оспореното му парично притезание, съгласно издадената против длъжника заповед по чл.410 от ГПК по Чгр.д.N377/2011г. по описа на ГОРС. Претендира направените в исковото производство съдебни разноски, както и установяване съществуването и на процесуално - правното му вземане против ответника за разноските, направени по заповедното производство по Чгр.д.N377/2011г. по описа на ГОРС. Ответникът "Ю." Е. гр.Г.О. в законоустановения срок е депозирал отговор, като оспорва предявения положителен установителен иск за дължимост на сума в общ размер от 3 463,42лв. по процесните фактури и моли да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Навежда, че не е направена реклама за М.09. и М.10.2010г. - относно ищцовото вземане по фактура N*119.01.2011r. Сочи,че не дължи претендираното обезщетение по договор на стойност 664,13 лв. без ДДС, тъй като Търговското споразумение е прекратено поради виновно поведение на ищеца, който не му е издължил стойността на доставени стоки по фактурии не дължи обезщетение за действията си по разваляне на споразумението, които е предприел правомерно. Навежда, че не дължи глоба за промоция, тъй като според раздел ІІІт.2 от Търговското споразумение, се дължат 6 акции /промоции/ без да са посочени дати за тях, и в резултат на преждевременно разваляне на споразумението промоциите не са се състояли не по негова вина. Навежда, че не дължи неустойка за неизпълнена заявка, тъй като към датата на заявката ищецът по първоначалния иск не му е бил издължил предишни изискуеми свои задължения. Навежда, че не дължи входна такса на стойност 416,67лв. без ДДС, тъй като към датата на прекратяването на споразумението не е съществувал такъв обект. Оспорва извършването на услугата - реклама за януари 2011г. и навежда, че не дължи претендирания наем на стойност 250лв. без ДДС по фактура N* от 08.02.2011г. Навежда, че не дължи годишен бонус за 2010г. на стойност 349,87лв. без ДДС, поради прекратяване на Търговското споразумение по вина на ищеца. Алтернативно, дори ако се приеме, че дължи , вземането не е изискуемо, тъй като годината не е приключила. Депозирано е възражение за прихващане на ищцовото вземане в размер 3463,42лв. с негово насрещно вземане в общ размер от 4205,13 лв., неплатена продажна цена на доставени стоки по подробно описаните в писмения отговор фактури В срока за писмен отговор "Ю." Е. Г.О. по реда на чл. 211 от ГПК предявява против ищеца по първоначалната искова молба в условията на кумулативно съединяване насрещни искове - иск по чл. 327 ал. 1 от ТЗ за неизплатена продажна цена за доставени стоки в общ размер на 4205,13лв. по описаните по-горе фактури, за които е предявил евентуално възражение за прихващане, и насрещен иск с правно основание ЧЛ.55 ал. 1 предл.3 от ЗЗД за сумата от 270 лв., с която неоснователно се е обогатил ответникът по насрещния иск, представляваща частта от платени входни такси за съвместната дейност съгласно III.6 от Търговското споразумение, за периода от прекратяване на споразумението - 28.03.2011г. до изтичането му на 05.03.2011г., като ответникът по насрещния иск дължи връщането й на отпаднало основание. Ответникът по насрещната искова молба /ищец по първоначалната искова молба/ в срока по ЧЛ.131 ал. 1 от ГПК, депозира писмен отговор, с който оспорва предявените насрещни искове и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Относно насрещния иск по чл.327 ал.1 от ТЗ оспорва извършването на доставката на стоките, а от там и основанието за плащане по фактурите. Относно насрещния иск по чл. 55 ал. 1 предл. 3 от ЗЗД навежда, че доколкото подписаното между страните Търговско споразумение е с продължително и периодично изпълнение, развалянето му, съобразно чл. 88 от ЗЗД, няма обратно действие, което означава, че не са налице предпоставките на ЧЛ.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД, доколкото сумата от 270лв. е платена на основата на валидно правно основание, а именно - входна такса за доставка на стоки в обектите на ответника по насрещната ИМ. Евентуално се сочи, че ако съдът приеме насрещните искове за основателни, следва да уважи възражение по чл.90 от ЗЗД за неизпълнено насрещно задължение. Претендират се разноски от двете страни Фактическата обстановка по делото е изяснена обективно, всестранно и пълно от първоинстанционния съд. Обсъдени са всички доказателства, като са направени правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. Въззивният съд възприема изцяло установената от първата инстанция фактическа обстановка и по тези съображения намира, че не следва да я възпроизвежда в настоящото си решение. Въз основа на така изяснената фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил правилни изводи по отношение неоснователността на предявения установителен иск по чл. 415 ГПК и по отношение основателността на предявените с насрещната искова молба осъдителни искове. Тези мотиви са изчерпателни и настоящата инстанция ги възприема изцяло като свои, като на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях. По оплакванията в жалбата : На първо място настоящият състав намира, че споразумението за съвместна търговска дейност между страните е развалено по реда на чл. 87,ал. 1 от ЗЗД от "Ю." Е. гр.Г.О. . С представената по делото нотариална покана дружеството е уведомило своя съдоговарящ, че му дължи сумата от 4250,13лв. по подробно посочени фактури. Даден е подходящ срок за изпълнение на това задължение, като е отправено предупреждение, че след изтичането му договорът ще се счита за развален. Няма данни по делото задължението на "С. Т." ЕАД гр. С. да е изпълнено. В този смисъл е и заключението на СИЕ, което съдът възприема изцяло като компетентно и обосновано. Няма данни по делото "Ю." Е. гр.Г.О. да дължи на "С. Т." ЕАД гр. С. изпълнението на което и да е от поетите от първия задължения по процесния договор от 05.03.2010г. В този смисъл като изправна страна "Ю." Е. гр.Г.О. е имал пълното право да развали сключения договор, като редът за развалянето му е спазен. Възражението, касаещо нередовност на връчване на нотариалната покана за разваляне на договора, е неоснователно. Връчването е извършено в съответствие с изискванията на 592 от ГПК и чл. 570 , ал. 2 от ГПК. С оглед обстоятелството, че договорът между страните е развален, правните последици от това разваляне пряко рефлектират върху основателността на претенциите на двете страни. П По първоначалната искова молба : Дължимостта на сумите по всички, посочени от ищеца фактури, не е доказана. На първо място съдът правилно е кредитирал показанията на двамата разпитани по делото свидетели относно предоставянето на рекламна площ за месеците септември и октомври 2010г. Изпълнението на задълженията по един договор може да се доказва с всички доказателствени средства. Впрочем, в тежест на ищеца по първоначалния иск е било да докаже, че е предоставил рекламна площ на ответника за процесния период. На следващо място претенцията за обезщетение от развалянето на процесния договор също е неоснователна, понеже развалянето е станало по вина на самия ищец, а не по вина на ответника по първоначалния иск. Основание за дължимост на това обезщетение е именно вина на продавача по договора за развалянето му. Друг е въпросът как ищецът е доказал вида и размера на причинените му вреди. Претенцията за неустойка поради отказ за участие в промоции е неоснователна. Няма данни по делото какви промоции са били предложени на ответника по първоначалния иск, още по – малко са налице данни за отказ на последния да участва в тях. По иска за заплащане на входна такса от 500лв. правилно първоинстанционният съд е приел, че по делото няма данни за кой обект се отнася входната такса. Заключението на съдебно-икономическата експертиза не би могло да удостовери факти като откриване на обекта и наличието на доставки от страна на ответника по първоначалния иск към този обект. Претенцията за присъждане на годишен бонус върху оборота също е неоснователна, понеже клаузата, уреждаща заплащането на този бонус е абсолютно неясна. Не на последно място следва да се вземе предвид и обстоятелството, че процесните фактури, издадени от "С. Т." ЕАД гр. С. са осчетоводени само при него, а не и при "Ю." Е. гр.Г.О.. Сам по себе си този факт не обосновава категорично недължимост на сумите по фактурите, но съпоставен с останалите събрани по делото доказателства, той потвърждава именно този извод. По насрещната искова молба : Предявените искове с правно основание чл. 327 от ТЗ са основателни и доказани. По делото е установено по категоричен начин, че ищецът по насрещния иск е доставил стоките, предмет на процесните фактури. Това се установява от обстоятелството, че те са приети съгласно договора в централния офис на "С. Т." ЕАД гр. С. и са осчетоводени и в двете дружества. Обстоятелството, че разписка за доставката липсва не означава, че стоката не е доставена и приета. След като фактурите, издадени от доставчика са приети без възражение от купувача, то няма съмнение, че стоката, която е техен предмет, е получена. Ответникът по насрещния иск не доказа плащане по предявените фактури, поради което претенцията за сумата от 4205,13лв. се явява основателна и доказана. Доказана е и претенцията за връщане на сумата от 270лв, представляваща част от платена входна такса за доставяне на стоки в магазин на "С. Т." ЕАД гр. С.. Както вече се посочи, договорът между страните е развален преди изтичането на срока му на действие. Сумата, получена от "С. Т." ЕАД гр. С. в този смисъл се явява получена при отпаднало основание, поради което съдът счита, че са налице предпоставките на чл. 55,ал. 1 от ЗЗД и следва тя да бъде върната. Гореизложените фактически и правни констатации обосновават извода за правилност и законосъобразност на постановения първоинстанционен съдебен акт. Решението на първата инстанция не страда от пороците , посочени във въззивната жалба, поради което следва да се потвърди изцяло. При този изход на делото въззивникът следва да заплати на въззиваемия сумата от 560лв. раþноски по водене на делото пред въззивната инстанция. Водим от горното,Великотърновският Окръжен съд, Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № /28.05.2012г., постановено по гр.д. № /2011г. на Горнооряховския Районен съд. ОСЪЖДА "С. Т." ЕАД гр. С., с ЕИК да заплати на "Ю." Е. гр.Г.О., ЕИК сумата от 560лв./* петстотин и шестдесет лева / разноски по водене на делото пред въззивната инстанция. Решението не подлежи на жалба. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |