О П
Р Е Д Е
Л Е
Н И Е
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри Въззивен граждански
състав
На 10 август 2020 година
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ
ИВАНОВ
ГАЛИНА
ВЪЛЧАНОВА
Като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов
възз. гр. дело № 409 по описа за 2020 година
За да се произнесе взе предвид:
В изпълнение на
задълженията си по чл.267 ГПК, Ямболският окръжен съд констатира следното:
Делото е
образувано по въззивна жалба подадена от Главна Дирекция "Пожарна безопасност и
защита на населението" към МВР гр.София, подадена от юр.к. Т. С., против
Решение №257/11.06.2020г. на Ямболски районен съд,
постановено по гр.д. №4543/2019г., с което ГД
"Пожарна безопасност и защита на населението" към МВР е осъдена да
заплати на А.Д.П. ***, ЕГН **********, сумата от 1642,34 лв. за извънреден труд през периода от 27.12.2016 г. до 27.12.2019 г. и мораторна лихва
върху нея в размер на 208,36 лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 27.12.2019
г. до
окончателното изплащане и направените по делото разноски в размер на 342,38 лв., като ГД "ПБЗН" е осъдена да заплати
д.т. в размер на 118,26 лева и 150 лева разноски за вещо лице по сметката на
ЯРС.
Съдът констатира, че
жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок, от легитимна
страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Същата е редовна от външна
страна.
Въззиваемата страна не е депозирала отговор на жалбата.
Страните по делото не
са направили доказателствени искания пред въззивната инстанция.
В случая не намира
приложение разпоредбата на чл.312, ал.1 т.1 ГПК, тъй като предмет на делото са
обективно съединени искове и на основание чл.310, ал.2 и ал.3 ГПК делото не
подлежи на разглеждане по Глава двадесет и пета от ГПК - Бързо производство.
ЯОС намира, че следва
да извърши доклад на жалбата, който да връчи на страните.
Делото обаче, не
следва да бъде насрочено в о.с.з., а производството по същото следва да бъде
спряно, на осн. чл. 633 вр.с чл.631 ал.1 изр.1 от ГПК, по следните съображения:
Служебно известното е
на настоящия състав на ЯОС обстоятелство, че пред Съда на Европейския съюз е
висящо дело С-262/ 2020 г., образувано по преюдициално запитване на основание
чл.267 от Договора за функциониране на ЕС, отправено от запитващата юрисдикция
– РС-Луковит на 15.06.2020 г. по гр.д.№606/2019г. по описа на същия съд, при
страни: ищец – В.Б., действащ чрез процесуален представител - адв.В. П. от АК-Плевен и ответник - ГД"ПБЗН"
към МВР-гр.София, с предмет идентичен на настоящия, в което са включени
следните въпроси, поставени в контекста и на настоящото производство:
1./ Ефективната
защита по чл. 12, б. ,,а" от Директива 2003/88/ЕО изисква ли
нормалната продължителност на нощния труд на полицаи и пожарникари да е
по-кратка от установената нормална продължителност на труда през деня?;
2./ Принципът на
равенство, залегнал в чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основите права на Европейския
съюз, изисква ли определената в националното право нормална продължителност на
нощния труд от 7 часа за работници в частния сектор, да се прилага и за
работници в публичния сектор,
включително за полицаи и пожарникари?;
3./ Ефективното
постигане на целта по §8 от Преамбюла на Директива 200З/88/ЕО - да се
ограничи продължителността на нощния труд, изисква ли националната правна
уредба изрично да посочи каква е нормалната продължителност на нощния труд,
включително на заетите в публичния сектор?.
Съгласно
практиката на ВКС, обективирана в Определение №138 от 21.03.2019 г. на ВКС по
ч.гр.д.№631/2019 г., IV г.о., ГК, разпоредбата на чл.628 от ГПК задължава всеки
български съд да отправи запитване до СЕС в случаите, когато тълкуването на
разпоредба от правото на ЕС, е от значение за правилното решаване на делото. С
отправяне на запитването съдът спира производството по делото /чл.631 ал.1
изр.1 от ГПК/, а след произнасянето на СЕС, то се възобновява /чл.631 ал.2 от ГПК/. Решението на СЕС по запитването обаче е задължително не само за съда,
който го е отправил, но също така за всички съдилища и учреждения в Република
България /чл.633 от ГПК/. Това означава, че когато е отправено преюдициално
запитване от национален съд на държавата – членка и пред друг съд на държавата
– членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за правилното разрешаване
на които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд
трябва да спре производството по делото пред себе си на основание чл.633 вр.с
чл.631 ал.1 изр.1 от ГПК. /в т. см.: Определение №444 от 11.10.2019 г. на ВКС
по ч.гр.д.№3621/2019 г., IV г.о., ГК и Определение №42/21.01.2020 по дело
№94/2020 на ВКС, ГК, III г.о./. Поради това след като СЕС вече е ангажиран с
произнасяне по релевантните и за двете дела въпроси, и след като вече е
сезиран, всеки следващ български съд следва да спре производството пред себе
си.
С оглед
изложеното, настоящият съдебен състав намира, че следва на осн. чл.633 вр.с
чл.631 ал.1 изр.1 от ГПК да спре производството по делото до произнасянето на
Съда на Европейския съд по преюдициалното запитване, отправено с Определение от
15.06.2020г. по гр.д.№606/2019г. на РС-Луковит, по което е образувано дело
С-262/2020г. на СЕС.
Водим от изложеното,
ЯОС
О П Р
Е Д
Е Л И :
Извърши доклад на жалбата както следва:
В жалбата се твърди, че
решението е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Твърди се, че в
нарушение на материалния закон районният съд е допуснал субсидиарно приложение
на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която е
неприложима към служебните правоотношения на държавните служители в МВР. Сочи,
че видът и условията за заплащане на възнагражденията, натуралните престации и
работното време на служителите в МВР са предмет на подробна уредба в специалния
закон - ЗМВР, като при проследяване на нормативната история на закона от 2006г.
се налага извода, че редът на полагане, отчитане и заплащане на нощен и
извънреден труд е изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ няма. Аналогична на
КТ била уредбата само по Наредба №8121з-407/11.08.2014г., но същата като
несъответна на ЗМВР, била поправена с наредбите от 2015г. и 2016г. Въззивникът
изтъква, че съгласно разпоредбата на чл.187, ал.1 ЗМВР, нормалната
продължителност на дневното работно време на държавните служители в ЗМВР е 8
часа, като положеният през нощта труд за всеки 24 часов период е също 8 часа,
съгласно чл.187, ал.3 ЗМВР и при делението на тези часове се получава
коефициент 1, а не 1,143 както е по реда на КТ, или за държавните служители от
МВР положеният нощен труд не се трансформира в дневен, а се заплаща по 0.25
лева на час, съгласно Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. на Министъра на МВР. В
подкрепа на тези свои доводи въззивникът сочи съдебна практика на районни и окръжни
съдилища в страната. Отделно от това навежда, че ищецът е претендирал заплащане
на извънреден труд, но дори и при прилагане на трудовите норми по КТ - НСОРЗ и
коефициента от 1.143, при превръщането на нощните часове при сумирано
изчисляване на работното време в дневни, се заплаща допълнително възнаграждение
за нощен труд, а не извънреден труд. Според въззивника, в нарушение на
процесуалния закон районният съд е приел и кредитирал съдебно-икономическата
експертиза по делото, чийто предмет се разминавал с исковата претенция и
експертизата не отчитала факта, че ищецът е полагал три категории нощен труд -
по график в рамките на месечната норма, по график над месечната норма и по
заповед при извънредни ситуации като пожарогасене, неотложни спасителни операции
и други.
Предвид изложеното и
по подробни съображения посочени в жалбата, моли за отмяна на обжалваното
решение и за постановяване на ново от окръжния съд, с което предявените искове
бъдат отхвърлени, като бъдат присъдени и разноските пред двете съдебни
инстанции по същество. В случай на потвърждаване на решението на първата
инстанция, се моли съдът да вземе предвид, че за периода 01.01.2018г. -
17.07.2018г. за работещите по КТ е била приложима нормата на чл.9г от Наредбата за работното време, почивките и
отпуските. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Съдът приканва страните към
спогодба.
СПИРА, на осн. чл.633
вр.с чл.631 ал.1 изр.1 от ГПК, производството по
настоящото възз.гр.д. №409/2020 г. по описа на
ОС-Ямбол, до произнасянето на Съда на Европейския съюз по преюдициалното
запитване, отправено с Определение от 15.06.2020г. по гр.д.№606/2019г. на
РС-Луковит, по което е образувано дело С-262/20г. на СЕС.
Делото да се докладва всеки месец за проверка относно приключването на
производството пред СЕС по посоченото преюдициално запитване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, в частта му с която се спира производството по
делото може да бъде обжалвано, с частна жалба пред Апелативен съд-Бургас, в
едноседмичен срок, считано от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.