Р Е Ш Е Н И Е
№260057/3.6.2021г.
гр.Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, III състав, в публично съдебно заседание,
проведено на 11.05.2021г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЮЛИЯН НИКОЛОВ
при участието на секретаря Ивелина Маркова, като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 72 по описа за 2020год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е делбено във фаза по извършване на делбата,
допусната с Решение №260033/27.10.2020г. на следния недвижим имот, находящ се в
гр.Д.,ул.“П.“ №*, вх.* с идентификатор 20482.501.1316.4.10, представляващ
апартамент №10, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, със
застроена площ от 99.37 кв. м., при граници на жилището на същият етаж ап.11,
стълбище , улица, улица , заедно с прилежащото му избено помещение №10 с
полезна площ 12.39 км.м ,съседи : на същия етаж стълбище, улица , абонатно,
коридор плюс 2.0946, идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху парцел 11 в кв.15 при квоти по ½ ид.част за ищцата и за
ответника.
В становището си по съществото на спора по време на устните прения страните
чрез процесуалните си представители заявяват становище за извършване на
делбата, като процесуалния представител на ищцата моли имота да бъде изнесен на
публична продан, предвид неподеляемостта му, а процесуалния представител на
ответника моли имота да бъде възложен на неговият доверител.
Съдът намира , че разглеждане искането по чл.349, ал. 2 ГПК на ответника не
следва да бъде оставено без уважение , тъй като , тъй като същото е направено
след приключване на първото заседание по делото след влизане в сила на решението по допускане
на делбата, а именно по време на съдебните прения, поради което се явява
преклудирано съгласно чл. 349, ал.4 ГПК.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Съсобствеността във втора фаза на делбеното производство се прекратява по
един от посочените способи: посредством теглене на жребие, чрез разпределение
на имотите по реда на чл.353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл.349, ал.1 и 2 ГПК, или чрез изнасяне на
имота на публична продан. Основен критерий за
избора на способ е дали броя на реалните дялове
съответствува на броя на
съделителите и доколко стойността на реалните
дялове съответствува на стойността на дяловете на съделителите.
Видно от заключенията на допуснатата по делото СТЕ процесния делбен имот е
неподеляем. Относно пазарната стойност на същия съдът приема експертната оценка
на вещото лице инж.Р.И.П. като съгласно същото оценката на имота е в размер на 38
200 лева.
Предвид заключението на СТЕ, изготвено и прието по делото относно поделяемостта
на недвижимия имот,предмет на делбата, както и становището на в.л изразено в
с.з съдът приема, че процесната недвижимост е реално неподеляема, съобразно
изискванията на действащите нормативи. Основният способ, предвиден в чл. 348 ГПК, за ликвидиране на съсобствеността в делбеното производство, когато се
касае до неподеляем имот, който не може да бъде поставен в един от дяловете, е
изнасянето му на публична продан. С оглед на изложеното, съдът намира, че
делбата на процесния имот следва да бъде реално извършена чрез изнасянето му на
публична продан съгласно чл. 348 от ГПК, като получената сума следва да бъде
разпределена между съделителите съобразно техните квоти по решението за
допускане на делбата.
ПО ПРЕТЕНЦИЯТА ПО СМЕТКИ, ПРЕДЯВЕНА ОТ ИЩЦАТА
К.Ж.Р. С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 346 ГПК ВР. ЧЛ.31, АЛ.2 ЗС:
Съгласно чл.31, ал.2 ЗС когато съсобствената вещ се ползва лично от някой
от съсобствениците, то той дължи обезщетение на останалите за ползата, от която
са били лишени от деня на писменото поискване. В тежест на ищеца е да докаже,
че съсобствената вещ се е ползвала единствено от ответницата, че е бил лишен от
възможността да ползва вещта и е поискал писмено обезщетение за това. Липсата
на която и да е от тези предпоставки обуславя неоснователността на иска.
Съдът намира, че от събраните по делото гласни доказателства безспорно се
установи, че ищцата не е била възпрепятствана да ползва общата недвижимост. Нещо
повече , свидетелите заявиха, че имота се ползва от ответника от
няколко години ,но в две от стаите и едно от сервизните помещения са
заети от лични вещи на ищцата и на практика ответника не може да ги ползва. Ищецът не ангажира никакви доказателства за това да
е отправял писмено поискване по смисъла на чл. 31, ал.2 ЗС. Съгласно трайната
практика на ВКС - така Решение № 121/7.04.2014 г. по гр.д. №
3220/2013 г., ВКС, ІV г.о. , за да възникне задължението за заплащане на
обезщетение от страна на съсобственика, който чрез лично ползване лишава
другите съсобственици от възможността да ползват и те общата вещ, законът
изисква само едно условие - писмено поискване. Писменото поискване по чл. 31,
ал. 2 ЗС е равнозначно на поканата по чл. 81, ал. 2 ЗЗД и едва след
получаването му съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи
заплащането на обезщетение.
Предвид ангажираните по делото доказателства съда намира, че
предявената от К.Ж.Р. претенция по сметки с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС се
явява неоснователна поради липсата на отправена писмена покана за дължимо
обещетение за пропуснати ползи от ползването на собствената и идеална част от
процесния съсобствен недвижими имот за периода преди датата на първо
с.з. след допускане на делбата и не следва да бъде
уважена, още повече , че видно от свидетелските показания по делото ответника
не може да ползва почти ½ от имота , поради обстоятелството , че там се
съхраняват лични вещи на ищцата.
ПО ПРЕТЕНЦИИТЕ ЗА
ИЗВЪРШЕНИ ПОДОБРЕНИЯ НА ДЕЛБЕНИЯ ИМОТ
Ответникът И.Й.И. в срока по чл. 346 ГПК е направил искане за заплащане от страна на ищцата
стойността на извършени в съсобствения имот ремонти и
подобрения в размер на 400 лева за шпаталоване и
боядисване.Ангажирал е и показанията на двама свидетели.Съдът намира
направеното искане за неоснователно и недоказано.На първо място липсват
доказателства ответникът да е уведомил писмено ищцата за намерението си да
извършва ремонт.Също така липсва и подробно описание на извършените ремонтни
дейности като вид и като стойност , което пък е попречило на съда да назначи
СТЕ.
ПО ПРЕТЕНЦИИТЕ ЗА ЗАПЛАЩАНЕ
ОТ ИЩЦАТА НА ПОЛОВИНАТА ОТ ДАНЪК СГРАДИ И ТАКСА СМЕТ ЗА ДАНЪЧНИТЕ ПЕРИОДИ 2016,
2017,2018, 2019г.
С отговора на исковата молба ответника моли съда да осъди ищцата К.Ж.Р. да
заплати сумата от 91.11 лева представляваща дължими от нея данък сгради и такса
смет.Съдът намира направеното искане за основателно.Недвижимият имот , предмет
на настоящото делбено производство е в режим на съсобственост между двамата
бивши съпрузи.Т.е всеки един от тях дължи съобразно своя дял от имота и
съответните местни данъци и такси.В случая по делото са представени
доказателства –квитанции издадени от общ.Девня , че ответника лично е заплатил
делът на бившата си съпруга от дължимите данък сгради и такса смет за периода
от 2016 до 2019г , а именно сумата от 91 .11 лева, която и ищцата следва да
заплати на ответника.
Съгласно т. 9 от ППВС № 7/73г. и чл. 355 от ГПК разноските по делбените
дела се определят съобразно стойността на дяловете при завършване на
производството по делбата. При липса на оспорване на правата на съделителите,
както и на способа за извършване на делбата, всеки съделител понася сам
направените разноски за процесуално представителство на адвокат. Доколкото
видно от представените и приложени по делото вносни бележки сумата от 180 лева
за възнаграждение на съдебния експерт за назначената СТЕ е била внесена от двамата съделители , разноски не се дължат.Съделителя
И.Й.И. съгласно чл.355, изр. първо от ГПК
следва да заплати на съделителя К.Ж.Р. на сумата от 90
лева – половината от сумата 180 лева заплатена от последната като възнаграждение
на вещо лице за изготвяне на СОЕ.
На основание чл.355 ГПК, вр. чл.8 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, страните заплащат държавна такса съобразно
стойността на дяловете си в размер на 4 % от стойността на дела си. Затова
съделителите следва да заплатят в полза на РС Девня следните суми : И.Й.И.,ЕГН
********** и К.Ж.Р. , ЕГН ********** по 764.00 лева.
Воден от горното съдът
РЕШИ
ПОСТАНОВЯВА ДА БЪДЕ ИЗНЕСЕН НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот, находящ
се в гр.Д.,ул.“П.“ №*, вх.* с идентификатор 20482.501.1316.4.10, представляващ
апартамент №*, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, със
застроена площ от 99.37 кв. м., при граници на жилището на същият етаж ап.11,
стълбище , улица, улица , заедно с прилежащото му избено помещение №10 с
полезна площ 12.39 км.м ,съседи : на същия етаж стълбище, улица , абонатно,
коридор плюс 2.0946, идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху парцел 11 в кв.15 при квоти по ½ ид.част за ищцата и за
ответника при начална цена, определена от съдебния изпълнител, като получената
при продажбата сума се разпредели между съделителите съобразно техните квоти, а
именно : 1/2 идеални части И.Й.И.,ЕГН ********** и ½ идеални
части за К.Ж.Р. , ЕГН **********.
ОСЪЖДА И.Й.И. , ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Девненския районен съд, държавна такса в размер на 764.00 лева
/седемстотин шестдесет и четири лева/, представляваща 4 % върху стойността на
дела му от делбения имот.
ОСЪЖДА К.Ж.Р. , ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Девненския районен съд, държавна такса в размер на 764.00
лева /седемстотин шестдесет и четири лева/, представляваща 4 % върху стойността
на дела и от делбения имот.
ОСЪЖДА И.Й.И. , ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на К.Ж.Р. , ЕГН **********,
сумата от 90 лева / деветдесет лева / , представляващи платена от последната
сума за ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ на
вещо лице
ОСЪЖДА К.Ж.Р. , ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на И.Й.И. , ЕГН **********
сумата от 91.11лева/ деветдесет и един лева и единадесет стотинки/
представляваща дължими от нея данък сгради и такса смет за 2016г., 2017г.,
2018г. и 2019г.заплатени от И.Й.И..
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и
обявено, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК.
На осн. чл.115, ал.2 от ЗС, ДАВА НА страните, 6-месечен срок, считано от
влизане на настоящото решение в сила, за отбелязването/вписването му в Службата
по вписванията при Районен съд Девня. След изтичането на този срок вписването
на исковата молба губи действието си.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му
РАЙОНЕН СЪДИЯ:........................