№ 251
гр. П., 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Елена Пашова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело №
20241230101200 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от „Е.
М.“ ЕООД, седалище и адрес на управление гр. С., район В., ж.к. М. Д., ул. „Р.
П.- К.“ № *-*, ЕИК ***** с управител Р. М.- Т., действащо чрез пълномощник
адв. Н. К. АК- Ст. З. преупълномощена от „Ив.и Д. Адвокатско дружество“ с
адрес на призоваване гр. Ст. З. ул. „Ц. И. Ш.“ № **, ет.*, тел. : **********,
срещу Й. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Ц. Ив. Ш.“ **, ет.*.
Ищецът сочи, че на 05.02.2020 г. е сключен Договор за потребителски
паричен кредит № 4056138 между „У.К.Ф.“ ЕАД и Й. М. М. с ЕГН
**********, по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя
паричен кредит в размер на 5 100,00 / пет хиляди и сто/ лева.
Твърди, че кредитополучателят се задължил да погаси задължението си чрез
120 месечни анюитетни вноски, с краен срок за погасяване - 21.01.2030 г. След
усвояване на кредитната сума, кредитополучателят е заплатил част от
уговорените месечни погасителни вноски, след което е преустановил
плащанията си. Твърди, че непогасеното задължение по кредита е в размер на
4 237,56 /четири хиляди двеста тридесет и седем лева и петдесет и шест
стотинки/ лева, от които: 3 850, 39 лева непогасена главница, 292,76 лева
1
непогасена възнаградителна лихва и 94,41 лева лихва за забава. Поради
неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита /главница и
лихви/, кредитът е обявен от кредитодателя за предсрочно изискуем, на
основание чл. 12, ал.2 от договора. Длъжникът е уведомен с нарочно
уведомление за предсрочната изискуемост на задължението на 15.04.2024 г.
Сочи, че на 10.01.2020 г. е сключен Договор за потребителски паричен
кредит № 4025564 между „У.К.Ф.“ ЕАД и Й. М. М. с ЕГН **********, по
силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя паричен кредит
в размер на 10 100,00 /десет хиляди и сто/ лева. Кредитополучателят се
задължил да погаси задължението си чрез 120 месечни анюитетни вноски, с
краен срок за погасяване – 21.12.2029 г. След усвояване на кредита,
кредитополучателят е погасил част от месечните вноски, след което е
преустановил плащанията си. Твърди, че непогасеното задължението по
кредита е в размер на 8 258,37 /осем хиляди двеста петдесет и осем лева и
тридесет и седем стотинки/ лева, от които: 7 503,20 лева главница, 573,78 лева
възнаградителна лихва и 181, 39 лева лихва за забава. Поради неплащане на
две последователни погасителни вноски по кредита /главница и лихва/,
кредитът е станал предсрочно изискуем, на основание чл. 12 (2) от договора.
Длъжникът е уведомен с нарочно уведомление за предсрочната изискуемост
на задължението на 15.04.2024 г.
Ищецът сочи, че по двата договора /горепосочените/ длъжникът Й. М. М. с
ЕГН ********** дължи сумата в размер на 12 495.93 /дванадесет хиляди
четиристотин деветдесет и пет лева и деветдесет и три стотинки/ лева.
Сочи, че на 08.12.2023 г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) между „У.К.Ф.“ ЕАД, ЕИК ****** и „Е. М.“ ЕООД, ЕИК
*****, по силата на който задълженията на Й. М. М. с ЕГН **********,
произтичащи от Договор за потребителски паричен кредит № 4056138 от
05.02.2020 г. и Договор за потребителски паричен кредит № 4025564 от
10.01.2020 г., са изкупени от „Е. М.“ ЕООД. Твърди, че кредитополучателят е
уведомен за цедирането на дълга му по Договор за потребителски паричен
кредит № 4056138 от 05.02.2020 г. и Договор за потребителски паричен кредит
№ 4025564 от 10.01.2020 г. на 15.04.2024 г., на която дата е получил Писмо -
уведомление от упълномощен адвокат. Сочи, че със съобщаването на цесията,
на длъжника е предоставен срок за доброволно изпълнение.
2
С гореизложеното и поради липсата на доброволно изпълнение от страна на
кредитополучателя на задълженията по процесните договори за кредити
ищецът обосновава тезата за правния си интерес от предявяване на
претенциите.
Сочи се в молбата, че съгласно изрично пълномощно „Ив.и Д. Адвокатско
дружество“ е упълномощено от „У.К.Ф.“ АД да извършва уведомяване на
длъжниците от името му и за негова сметка.
В молбата е обективирана воля на ищеца, на основание чл. 235, ал.3 ГПК
длъжникът да се счита за надлежно уведомен за цесията с връчването на
Уведомление изходящо от цедента, приложено към исковата молба. В случай,
че съдът приеме, че не са налице последиците на предсрочна изискуемост
преди подаване на заявлението, заявява воля за настъпил краен падеж на
претендираните вземания до приключване на съдебното дирене, по аргумент
на чл. 235, ал.3 от ГПК.
Сочи се, че „Е.М. ЕООД е пристъпило към принудително събиране на
вземанията си по договора, чрез подаване на Заявление до РС П. за издаване
на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 21.05.2024 г., образувано е ч.
гр. дело № 786/2024 г. по описа на РС П.. Сочи, че към момента на депозиране
на исковата молба в съда не е осъществено погасяване на задълженията по
двата Договора за кредит. Не е известно на ищеца и основание, на което
задължението за погасяване на получените кредити да е отпаднало.
Сочи, че непогасените задължения по Договор за потребителски паричен
кредит № 4056138 от 05.02.2020 г. са както следва: 3 850,39 лева главница;
292,76 лева възнаградителна лихва; 94,41 лева лихва за забава. Сочи, че
непогасените задължения по Договор за потребителски паричен кредит №
4025564 от 10.01.2020 г. са както следва: 7 503,20 лева главница, 573,78 лева
договорна лихва; 181, 39 лева лихва забава.
В законоустановения срок ответникът чрез процесуален представител
депозира писмен отговор, с който заявява становище за недопустимост и
неоснователност на предявения иск. Ответникът оспорва всички твърдения, с
които са обосновани претенциите. Оспорва да е получил сумата, предмет на
процесните договори за заем. Прави възражение за нищожност на договорите
за паричен заем и за поръчителство, на основание чл. 143 ЗЗП. Счита, че
процесните договори за кредит не отговарят на изискванията на чл. 10, ал. 1
3
ЗПК. Нарушено е законовото изискване за минимален размер на шрифта, с
който следва да бъде отпечатан договора и преддоговорната информация, като
твърди, че в конкретния случай договорът е отпечатан с шрифт по-малък от
12, което е в нарушение на изискването по чл. 10, ал. 1 ЗПК и води до
недействителност на договора само на това основание.
Сочи, че договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма,
на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт
- не по-малък от 12. Изискването за размер е поставено като условие за
валидност на договора по смисъла на чл. 22 вр. чл. 10 ЗПК. Изискването на чл.
10, ал. 1 ЗПК за изготвяне на договора с еднакъв по вид, формат и размер не
по - малък от 12 шрифт се отнася до всички елементи на договора - както до
самия договор, така и до неговите приложения, неразделна част от същия,
вкл. Общи условия, погасителен план.
Счита, че договорите не отговарят на изискването по чл. 11, ал. 1, т.9 и т. 10
от ЗПК, поради което са недействителни. Твърди, че в договорите са налице
неравноправни клаузи. Твърди, че в договорите липсва разпоредба за
условията за прилагане на уговорения като плаващ лихвен процент, както и
базата, върху която се изчислява - върху целия размер на кредита, върху
остатъчната главница или върху главницата и застраховката и за какъв период
се отнася; в договора не са посочени условията /начините/ за прилагане на
лихвения процент по чл. 11, ал. 1. т. 9 ЗПК - в договорите не са посочени
взетите допускания, използвани при изчисляване на ГПР, като в тях са
посочени само абсолютните стойности на ГПР и на лихвения процент; липсва
методика на формиране на ГПР – кои компоненти са включени в него и как е
формиран. В договорите е посочен годишен процент на разходите /ГПР/, но
единствено като абсолютна процентна стойност. Липсва посочване на взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в
Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Сочи разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, като счита че съгласно нея, ГПР
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
4
кредит. В договорите липсва конкретизация относно начина, по който е
формиран посочения процент ГПР, което води и до неяснота относно
включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на
основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин - чл.
10, ал. 1 ЗПК. Счита, че посоченото е самостоятелно основание за нищожност
на договора за заем, по аргумент на чл. 22 от ЗПК.
Сочи, че неправилното посочване на ГПР в договорите задължително
трябва да се приравнява на липса на посочване на такъв със съответните
последици, които националното право предвижда, които могат да бъдат и
отпадане на правата на кредитора да поиска по договора нещо друго, освен
това, което потребителят е получил по него.
Твърди, че неправилното изключване от разходите по кредита на елементи,
които съгласно § 1,т. 1 ЗПК представляват такива, винаги и всякога води до
определяне на неправилен размер на ГПР, а оттам - и до нищожност на
договора съгласно чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
В случая, в договорите за кредит са предвидени като разход и заплащането
и на такса за разглеждане на кредита и на застрахователна премия, за която не
може да бъде извършена преценка дали е включена в посочения фиксиран
размер ГПР или води до скритото му нарастване. Заплащането на
застраховката е разсрочено в месечни погасителни вноски с действие за целия
период на кредита. Не е приложен договор за застраховка или застрахователна
полица в полза на трето ползващо се лице, в случая кредитодателя. Не са
налице данни, въз основа на които да се прецени дали и доколко сключването
на застраховката е предоставена на волята на кредитополучателя или е
поставено като условие за предоставяне на кредита. Не на последно място, не
е ясно дали със сумата по премията е бил кредитиран длъжникът, или същата
е била дължима в полза на застрахователя на друго основание, различно от
договора за кредит. В договора и ОУ към същия не се съдържат клаузи,
свързани със застраховането.
В договора липсва и основание за включване на застрахователната премия в
ГПР, липсва дефиниране на последния. Съгласно определение, съдържащо се
в чл. 3, б. ж от Директива 2008/48/ЕО, общите разходи по кредита за
потребителя включват лихвите, комисионите, таксите и всякакви други
разходи, известни на кредитора; разходите за допълнителни услуги, свързани с
5
договора за кредит, вкл. застрахователни премии ако в допълнение към това
сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на
кредита или получаването му при предлаганите условия. В този смисъл,
премията би следвало да се включва в ГПР, но данни за това не са налице в
документите към исковата молба.
Твърди, че ГПР се изчислява по специална формула, посочена в приложение
№ 1 към ЗПК. Спазването на това изчисление дава информация на
потребителя как са образувани размерът на ГПР и общо дължимата по
договора сума. Счита, че в обсъжданата величина /бидейки глобален израз на
всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин
да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко
свързани с кредитното правоотношение. По този начин на потребителя се
предоставя възможността да съобрази реалната цена на финансовата услуга,
както и да съобрази икономическите последици от сключване на договора и да
направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи, или
не. В тази връзка и относно необхоД.стта от въвеждане на изискванията за
съдържанието и размера на ГПР следва да се имат предвид Съображения 19 и
43 от Директива 2008/48/ЕС : За да се даде възможност на потребителите да
взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават
адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно
техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те
могат да вземат със себе си и да обмислят. С оглед осигуряване на възможно
най-пълна прозрачност и сравнимост на предложенията за сключване на
договор, тази информация следва да включва по- специално годишния
процент на разходите, приложим за кредита и определян по еднакъв начин
навсякъде в Общността.
Сочи, че съгласно договореностите ГПР е 10.18%, а възнаградителната
лихва - 7.90% - по единия договор, и ГПР 9.93% с възнаградителна лихва от
7.90% по другия договор. Счита, че от съдържанието на тези два договора не
може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв
начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между
размера на ГПР и лихвата, която е част от него. По този начин за потребителя
не е ясно колко точно е оскъпяването на кредита.
Счита, че посоченият в договора размер не отразява действителния размер
6
на ГПР, тъй като не включва всички разходи по кредита, а именно
предвидената в договора застрахователна премия, която също следва да бъде
включено в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Счита, че в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен
процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но
изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът
ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на
кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора
и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита,
невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК. Липсата на разбираема и недвусмислена информация в
договора относно ГПР създава възможност за кредитора да заблуди средния
потребител относно цената и икономическите последици от сключването на
договора. Същевременно посочването на по - нисък от действителния ГПР
представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и
следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по
смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна
означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати
потребителя, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива
93/1З/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост.
Що се отнася до таксата за разглеждане на кредит, счита, че тази уговорка е
нищожна, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 10а, ал. 4 ЗПК. Според
тази разпоредба, видът, размерът и действието, за което се събират такси
и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит. Съгласно чл. 6, ал. 7 от ОУ, кредиторът има право и
може да начислява и събира такса за разглеждане на документи при
кандидатстване на кредит, чиито размери са фиксирани според размера на
исканата сума, а конкретният размер се посочва в договора за кредит.
Посочената уговорка противоречи и на разпоредбата на чл. 10 а, ал. 4 ЗПК,
тъй като е неясна - не става ясно за какво точно действие (услуга) се дължи
въпросната такса, в какво се изразява тази оценка и каква полза носи това за
потребителя. По този начин счита, че се заобикалят изискванията на закона и
като такава клаузата е нищожна по аргумент на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Доколкото
оценката на риска предхожда сключването на договора, то тази дейност касае
7
усвояването на кредита, във връзка с което кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони, на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Оспорва и така наречената застрахователна премия (която съставлява част
от претендираната главница), тъй като не е налице валидно застрахователно
правоотношение, както и такива, обуславящи извод, че кредиторът е заплатил
тази премия.
Твърди, че договорите за кредит само формално са подписани от ответника,
тъй като на първо място е бил заплашен да сключи процесния договор, а на
следващо място е бил въведен в заблуждение при сключването, че кредитите,
макар и на негово име, ще бъдат погасявани от третото лице Ил. Др.. По този
начин ответника е действал против своите интереси. Твърди, че Й. М. никога
не е преговарял със служители на „Ун. К. Ф." ЕАД за парични заеми, не е
обсъждал каквито и да е било условия по договор за предоставяне на заем.
Ответникът не е бил запознат с условията по договора за кредит, тъй като те
са били договорени от трето лице - Ил.Г.Др.. Същото лице се е представило за
бивш служител в „Службите за сигурност". След напускане на тези служби
работил под прикритие и бил ползван за изпълнение на "мокри поръчки". Др.
споделял на всеослушание, че немалко на брой уши отрязал, както и, че така
„ги закопавал", че никой още не е бил открит. За краткото време, през което се
сдружили с Й. М., това лице е успяло да „го склони", къде въвеждайки го в
заблуждение, използвайки закани и заплахи, да изтегли не малко кредити на
негово име на обща стойност над 120 000 лева. Сумите М. предоставял на Др..
Др. обещавал да връща кредите, което правил до известен период от време.
Др. поискал от Й. М. да вземе нов заем от „Ун. К. Ф." ЕАД през месец януари,
2020 г. М. му завил, че при последния кредит му казали, че надали вече ще му
отпускат нов кредит, тъй като „кредитната му експозиция" доста нараснала и
нямал „свободни средства" с които да гарантирал плащанията. Тогава Др. му
казал, че или ще вземе нов заем или той /Др./, ще спре да плаща по другите
кредити и ще му вземат всичко. Др. недвусмислено му заявил, че ако той не
отиде и се подпише в офиса на „Ун. К. Ф." ЕАД в гр. П., не само, че ще спре
плащането на кредитите взети от Й. М., но и ще се огледа в огледалото без
някои от ушите си. В резултат на тези заплахи, тъй като ответникът е възприел
разговора именно като заплаха за живота и здравето си, изпитал силен страх и
несигурност за живота си. Тъй като е нямал избор, той се съгласил и отишъл
заедно до офиса в П.. Отправените заплахи са възбудили основателен страх у
8
ответника, като това е била единствената причина да подпишат договора за
паричен заем. В офиса го очаквали, договорът бил изготвен, предоставен му за
подпис, като разбрал, че със служителите е говорил Др., и същите-
служителите знаели, че той е въведен в заблуждение и е накаран насила да
сключи договора за 10 000 лева. Във връзка с този договор /както и с много
други негови на множество други лица/, е подадена жалба в РП- Бл., ТО П. и е
образувано досъдебно производство № 24/2023 г.
Същото се е повторило и месец по-късно, когато отново е „бил заставен" от
Др. да вземе нов кредит от същата кредитна институция в размер на 5 000
лева. Ответникът отново е възприел „повторната молба" именно като заплаха
за живота и здравето си, изпитал силен страх и несигурност за живота си. Тъй
като е нямал избор, той се съгласил и отишъл през февруари заедно с Др. до
офиса в П.. Отправените заплахи възбудили основателен страх у ответника,
като това е била единствената причина да подпише и вторият договор а
паричен заем в размер на 5 000 лева.
С гореизложеното обосновава теза, че сделките, обективирана в договорите
за потребителски паричен кредит са унищожаеми на първо място на
основание чл. 30 от ЗЗД - поради заплашване и на основание чл.29 ЗЗД,
поради измама. Твърди, че сделките са привидни поради симулация, която се
установява от скритото съглашение между ответника и третото лице Ил. Др.,
което съглашение се свежда до това той да сключи вместо него договорите за
паричен кредит с банката, а сумата да се получи от него, като той погасява
задължението. Подставеното лице по процесиите сделки е именно Др., който
известно време е погасявал вноските, тъй като бил истинският титуляр по
кредитите.
Във връзка с наведените твърдения по-горе, прави възражение за
унищожаемост на договорите за потребителски паричен кредит поради
заплашване, както и сключени при измама.
С гореизложеното обосновава искане за отхвърляне на предявените
претенции като неоснователни. Релевира възражение за нищожност на
договорите за потребителски паричен заем, в това число, но не само, клаузите
от договора, отнасящи се до определянето на възнаградителната лихва и
наказателната лихва за забава, като неравноправни, противоречащи на
добрите нрави и нарушаващи разпоредбите на Директива 93/1З/ЕИО. Прави
9
възражение за прекомерност на начислените лихви, както и че ГПР е
определен неправилно. Прави възражение за неспазване императивите на чл.
10, ал.1,чл. 11, ал. 1,т.7-12ит. 20 и ал. 2, чл. 12, ал. 1,т. 7-9, чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
чл. 146 от ЗЗП.
Ответникът претендира съдебни разноски, прави доказателствени искания.
В открито съдебно заседание за ищеца не се явява процесуален
представител. Депозира писмени молби -становища, обективираща воля за
поддържане на предявените искове и сторените с исковата молба
доказателствени искания.
Ответникът Й. М. М., редовно призован, не се явява, представлява се от адв.
П. Й., надлежно упълномощен, който поддържа твърденията, доводите и
възраженията, както и всички искания, сторени с отговора на исковата молба.
По същество на делото пледира за отхвърляне на претенциите като
недоказани и неоснователни, претендира съдебни разноски съгласно списък
по чл.80 ГПК. Пълномощникът на ответника представя писмени бележки.
Съдът след като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е предявен иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК вр.
чл. 9 и сл. от Закона за потребителксия кредит и чл.79, ал. 1 от ЗЗД, с предмет
- признаване за установено по отношение на ответника съществуването на
вземания на ищеца, за които последният се е снабдил със заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която длъжникът /ответникът е подал в
законоустановения срок възражение, с което оспорва съществуването на
вземанията. В производството в съответствие с правилата за разпределение на
доказателствената тежест ищеца следва да докаже учредено по негова
инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в
негова полза Заповед за изпълнение; спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от
ГПК; факта на съществуване на облигационни заемни отношения, въз основа
на сключен действителен Договор за потребителски кредит; факта на
получаване на сумата по заема от страна на ответника- заемател; качеството
си на кредитор спрямо ответника по силата на валидни договори за цесия, с
предмет вземането по процесните договори за заем, както и факта на
10
изпълнението на задължението по договорите за заем от страна на поръчителя
и встъпването му в правата на удовлетворения кредитор; изискуемост и
размерът на претенциите -главница и лихви; вкл. че носи доказателствена
тежест да установи, при заявените от ответника оспорвания, че процесния
договор съдържа изискуемите реквизити съгласно ЗПК; че на ответника са
били предоставени общите условия, тарифа и подписани от нея; че
процесните клаузи и договорът са валидни, както и всички свои възражения.
Съдът е указал на страните доказателствената тежест в производството с
определението по чл. 140 от ГПК.
От приложеното ч. гр. д. № 786/2024 г. по описа на РС- П. се установи, че
същото е образувано на 21.05.2024 г. въз основа на депозирано от ищеца
срещу ответника заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК срещу ответника, за сумите - представляващи дължими и неизпълнени
задължения по договори за потребителски кредит с № 4056138 от 05.02.2020
г. и № 4025564 от 10.01.2020 г. Установи се, че заявлението е уважено и е
издадена заповед за изпълнение № 490/21.05.2024 година за сумите : по
Договор № 4056138: главница в размер на 3 850,39 лева, договорна лихва в
размер на 292,76 лева за периода от 21.05.2023 г. до 15.04.2024 г., мораторна
лихва, начислена върху главницата по заема, за периода от 21.05.2023 г. до
21.05.2024 г., в размер на 94,41 лева; по Договор № 4025564 : главница в
размер на 7 503,20 лева, договорна лихва в размер на 573,78 лева за периода от
21.05.2023 г. до 15.04.2024 г., мораторна лихва, начислена върху главницата по
заема, за периода от 21.05.2023 г. до 21.05.2024 г. в размер на 181,39 лева. Със
заповедта длъжникът е осъден да заплати на заявителя съдебни разноски :
платена държавна такса в размер на 249,92 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 480 лева. След надлежно връчване на заповедта
на длъжника, същият е депозирал възражение /с вх. № 5144/12.06.2024
година/, с което е оспорил съществуването на вземанията. В тази връзка на
заявителя са дадени указания по чл. 415, ал. 1 от ГПК за предявяване на иск за
вземанията по заповедта, което същият е сторил в законоустановения срок /
02.08.2024 г./, като е подал исковата молба, въз основа на която е образувано
настоящото исково производство.
Не се спори по делото, а събраните писмени доказателства установиха, че
на 05.05.2020 г. между „Ун.К.Ф. “ ЕАД и Й. М. М., бил сключен Договор за
потребителски паричен кредит № 4056138 по силата на който дружеството се
11
е задължило да предаде на ищеца паричен заем в размер на 5 100 лв., а
последният се е задължил да върне кредитна сума чрез заплащане на 120
анюитетни вноски, при ГПР в размер на 10.18 %, ГПЛ 7,90%, с фиксирана
надбавка 7.83%. Страните договорили общо дължима от кредитополучателя
сума за връщане 7 855, 64 лева с общ размер на застрахователната премия 450
лева.
Не се спори по делото, а събраните писмени доказателства установиха, че
на 10.01.2020 г. между „У.К.Ф.“ ЕАД и Й. М. М. е сключен Договор за
потребителски паричен кредит № 4025564 по силата на който дружеството се
е задължило да предаде на ищеца паричен заем в размер на 10 100 лева, а
последният се задължил да върне кредитната сума чрез заплащане на 100
анюитетни вноски, при ГПР 9,93 %, ГЛП 7,90 %, с фиксирана надбавка 7.82
%. СТраните договорили общо дължима от кредитополучателя сума за
връщане в размер на 15 540,34 лева с общ размер на застрахователната
премия 889, 20 лева.
По делото не се спори, че ищецът е усвоил договорените заемни суми.
Съгласно приложения в кориците на делото Договор за цесия от 08.12.2023
г., „Ун.К.Ф. “ ЕАД е продал на дружеството-ищец вземанията си по
горепосочените договори за кредит. Съдът приема, че ответникът е уведомен
за цесията с връчването на препис от исковата молба, ведно с приложения,
сред които Договора за цесия и Писмо-уведомление за прехвърляне на
вземанията.
Съгласно приобщената към доказателствената съвкупност по делото
съдебно- счетоводна експертиза, която съдът изцяло кредитира с доверие като
компетентна, обективна, необорена от останалите доказателства по делото,
кредитополучателят по процесните договори за кредит е усвоил на основание
същите сделки сумите от 5 000 лева и 10 000 лева, представляващи кредитна
сума. Съгласно експертното заключение дължимата и непогасена от
кредитополучателя главница по Договор за потребителски кредит №
4056138/05.02.2020 г. /предсрочно изискуема от 15.04.2024 г./ е в размер на 3
850,39 лева, от която 256,29 лева просрочена главница и 3954,10 лева
непадежирала главница, дължима към датата на изготвяне на заключението.
Неиздължената сума за главница, дължима по Договора за потребителски
паричен кредит № 4025564/10.01.2020 г. /предсрочно изискуем от 15.04.2024
12
г./ е в размер на 7503,20 лева, от която 467,47 лева просрочена главница и
7053,73 лева непадежирала главница, дължима към датата на изготвяне на
заключението. Мораторната лихва за посочения в заявлението период, по
Договор за потребителски паричен кредит № 4056138/05.02.2020 г., е в размер
на 94,41 лева. Мораторната лихва за посочения в заявлението период, по
Договор за потребителски паричен кредит № 4025564/10.01.2020 г., е в размер
на 181,39 лева. Неплатената договорна лихва за периода посочен в
заявлението, по Договор за потребителски паричен кредит №
4056138/05.02.2020 г., е в размер на 292,76 лева. Неплатената договорна лихва,
за периода посочен в заявлението, по Договор за потребителски паричен
кредит № 4025564/10.01.2020 г., е в размер на 524,10 лева. Реалният размер на
ГПР по Договор № 4025564/10.01.2020 г. е 9,93 % и надвишава посочения в
Договора размер 7,90%, но не надвишава размера на действаща законна лихва
по просрочени задължения в лева. Реалният размер на ГПР по Договор №
4056138/05.02.2020 г. е в 10,18 % и надвишава посочения в Договора размер
7,90%. Същият надвишава размера на действащата законна лихва по
просрочени задължения в лева. Вещото лице сочи, че при положение, че
всички направени плащания по кредит № 4025564/10.01.2020 се приспаднат
от главницата, размерът й ще бъде 4 814,20 лева. По същия начин - по
договора за кредит № 4056138/05.02.2020 г., чистият размер на главницата ще
бъде 2544,80 лева.
Вещото лице сочи, че разрешената заемна сума по Договора за
потребителски паричен кредит № 4056138, сключен между страните на
05.02.2020 г., е в размер на 5100 лева, от които 100,00 лева такса за проучване
и разрешаване на кредита. Разрешената заемна сума по Договора за
потребителски паричен кредит № 4025564, сключен между страните на
10.01.2020 г., е в размер на 10 100.00 лева, от които 100,00 лева такса за
проучване и разрешаване на кредита. Внесената сума като погасителни вноски
по Договора за потребителски паричен кредит № 402556/10.01.2020 г. са в общ
размер на 5 285,80 лева, от които: 2596,80 лева главница, 2379,85 лева
договорна лихва, 303,81 лева застраховка и 5,24 лева просрочена лихва.
Внесената сума по погасителни вноски по Договора за потребителски паричен
кредит № 4056138/05.02.2020 г. са в общ размер на 2 555,20 лева, от които:
1249,61 лева главница, 1157,08 лева договорна лихва, 146,25 лева застраховка
и 2,26 лева просрочена лихва.
13
Няма спор по делото, че ответникът не е извършил плащания по процесните
договори за кредитна към цесионера „Е. М.“ ЕООД.
По делото е изготвена и съдебно- техническа експертиза, която съдът
изцяло кредитира с доверие като компетентна, обективна, необорена от
останалите доказателства по делото и неоспорена от страните. Съгласно
същата шифърът, с който са изписани процесните договори е с размер 12.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, прави следните
фактически и правни изводи:
Уважаването на исковете е обусловено от наличието на следните
предпоставки: факта на съществуване на облигационни заемни отношения,
въз основа на сключени действителни Договори за потребителски кредит;
факта на получаване на сумата по заема от страна на ответника- заемател;
качеството си на кредитор спрямо ответника- по силата на валидни договори
за цесия, с предмет вземането по процесния договор за заем, както и факта на
изпълнението на задължението по договора за заем от страна на поръчителя и
встъпването му в правата на удовлетворения кредитор; изискуемост и
размерът на претенциите -главница и лихви; вкл. че носи доказателствена
тежест да установи, при заявените от ответника оспорвания, че процесния
договор съдържа изискуемите реквизити съгласно ЗПК; че на ответника са
били предоставени общите условия, тарифа и подписани от нея; че
процесните клаузи и договорът са валидни, както и всички свои възражения.
За уважаването на подадените искове, следва да са налице освен
горепосочените обстоятелства, и следните такива, а именно:
На първо място за главницата следва да е налице валидно облигационно
правоотношение, създадено между цедента (кредитодателя) и ответницата
(кредитополучател) по силата на твърдения договор за кредит; кредитната
сума да реално предоставена и присвоена от ответника- кредитополучател; да
е налице настъпването на падеж; ищеца да е придобил вземането след
осъществена цесия, като в същото време е уведомил кредитополучателя за
това действие и на последно място задължението следва да не бъде погасено
до момента на предявяване на исковата претенция.
Относно договорната лихва, страните при сключване на договора, е важна
предпоставка да са уговорили такова задължение както и на възнаградителна
лихва. За нейното вземане следва да е постъпил падеж, същото да е
14
непогасено, а на последно място същата следва да бъде включена в предмета
на цесията.
На последно място, за мораторната лихва, изискването за нея е да
съществува главен дълг, на когото падежа е настъпил, което вземане не е
погасено което е във връзка с непогасяване на самото лихвено задължение.
Несъмнено е по делото, че заемодателят „Ун.К. Ф.“ има качеството на
кредитодател, а ответника- на кредитополучател, се доказва от приложените
към исковата молба документи, обективиращи самия кредитен договор.
Подписите на ответника върху него не са оспорени, поради което трябва да се
счита, че материализира негови изявления.
По настоящия казус се установи по безспорен начин, че процесните
договори категорично разкриват признаците на такъв за потребителски кредит
по чл.9 ЗПК. Ответникът е физическо лице, за което няма данни при
встъпването му в кредитното отношение да е действало при упражняването на
професионална или търговска дейност, а кредитодателят е търговско
дружество, част от чиято базова дейност е кредитиране, включително
предоставяне на потребителски кредити (заеми). Следователно, при
сключването на договора, кредитодателят е действал като „кредитор“, според
легалната дефиниция, дадена в чл. 9, ал.4 ЗПК, а ответникът е имал качеството
на „потребител“, съобразно легалното определение на чл.9, ал.3 от ЗПК.
Във връзка с горното съдът следва да обсъди заявените с писмения отговор
на исковата молба възражения за недействителност на процесните договори за
кредит. В тази връзка съдът съобрази:
Недействителността на правните сделки е родово понятие, което обединява
всички сделки, имащи недостатък, предвиден в закона, който им пречи да
произведат юридическото действие, искано от страните по тях. Нормативната
й уредба е с разпоредби от императивен порядък.
Съгласно чл.11, т.10 от ЗПК договорът за кредит съдържа ГПР и общата
дължима сума от потребителя. Съгласно чл. 22 от ЗПК ако не са спазени
изискванията на чл. 11, ал.1, т.7- т.12 договорът за потребителски кредит е
недействителен. В случая ГПР е посочен единствено като процентна стойност
в цифри. Поради липсата на яснота относно начина, по който е формиран
посочения ГПР, се препятства възможността на потребителя да прецени дали
да сключи договора за кредит при определените условия за връщане на заетата
15
сума и обуславя нарушение на основното изискване за сключване на договора
по ясен и разбираем за потребителя начин /чл. 10, ал. 1 от ЗПК/. Изводът не се
опровергава от обстоятелството, че макар и по-висок от посочения в договора
действителен ГПР, същият не надвишава императивно предвидения от закона
предел.
Относно релевираното възражение за нищожност поради противоречието
със закона.
Доколкото се касае за договор за потребителски кредит, то на първо място
следва да се разгледат твърденията за противоречие с разпоредбите на ЗПК.
Настоящият състав приема, че възможността на кредитора да въвежда такси
извън стойността на договорения размер на заема е регламентирана в чл.10 от
ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се
изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и
управлението на кредита. Съдът счита, че в случая не е налице допълнителна
услуга по смисъла на чл.10а от ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които са
извън основната престация на заемодателя, съдържаща се в заема и неговото
администриране. Таксите за услуга разглеждане са свързани с оскъпяване на
кредита и обременяване на разходите по същия, които се възлагат в тежест на
потребителя следователно противоречат на чл. 10а, ал.2 ЗПК, който забранява
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита.
По делото безспорно се установи, че на основание и двата договора
кредиторът е начислил като задължение за връщане от страна на
кредитополучателя сума, представляваща такса разглеждане на отпуснатите
кредити. В тази връзка следва да се има предвид, че такса за разглеждане,
дължима отделно от главницата и възнаградителната лихва по договора за
кредит, представлява възнаграждение за извършена от кредитора конкретна
дейност или услуга и е част от общия разход по кредита за потребителя,
дефиниран легално § 1, т.1 ДР ЗПК, поради което подлежи на включване в
ГПР. В случая ГПР не включва разходите за допълнителни такси, начислени от
страна на кредитора. Невключването на таксата за разглеждане в ГПР
представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1
ЗЗД и като краен резултат не позволява на кредитополучателя да прецени
16
реалните икономически последици от сключването на договора, което
означава, че клаузата относно нейната дължимост е неравноправна и по
смисъла на чл. 143, ал.2, т.19 ЗЗП.
В допълнение следва да се посочи, че след като таксата за разглеждане не е
включена като разход по кредита в обявения в текста на договора ГПР, то
следва, че в договора не се съдържа реалния размер на процента на разходите.
Ето защо съдът намира, че процесните договори за кредит нарушават
императивното изискване на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК вр.чл.22 ЗПК.
Наред с изложеното съдът съобрази:
Съгласно легалната дефиниция, разписана в чл.26 от ЗЗД, нищожни са
договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и
договорите, които накърняват добрите нрави, включително и върху неоткрити
наследства.
С оглед търговската дейност на ответното дружество, разглеждането на
искане за отпускане на кредит представлява типична за кредитодателя
дейност, която същият дължи и извършва по всяко искане за отпускане на
кредит. Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от едни и
същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични
вноски през целия период на тяхното предоставяне. Сключеният между
страните договор има правната характеристика на договор за потребителски
кредит по смисъла на цитираната разпоредба, поради което действителността
на неговите клаузи следва да се съобрази с изискванията на специалния закон-
ЗПК и общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД. За
нищожността на договора съдът следи служебно, ако същата произтича пряко
от сделката или от събраните по делото доказателства- ТР № 1/2020 г. на
ОСГТК на ВКС.
Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл.
11, ал.1, т.7 -12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни
17
изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК- изначална
недействително на договора за потребителски заем, тъй като същите са
изискуеми при самото му сключване.
Разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, гласи че договорът за
потребителски кредит задължително следва да съдържа информация за ГПР
по кредита и общата сума, която следва да бъде изплатена от потребителя,
вземайки предвид и допусканията, използвани при изчисляване на ГПР както
е определено в Приложение № 1. Той, т.е. ГПР, според разпоредбата на чл.19,
ал.1 от ЗПК представлява общите разходи по кредита за потребителя. Общият
разход по кредита съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК включва всички разходи по
кредита, включително лихви, комисионни, такси и възнаграждения за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит и по- специално застрахователни
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, без
включването на нотариални такси.
Приетият закон за потребителски кредит основан и транспониран от
Директивата 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 г., които засяга договорите за потребителските кредити, установява
принципа за информираност на потребителя, на който следва да бъде
осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за
кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и
кратък начин. В този смисъл, чл. 19 от Директивата гласи, че за да бъде дадена
възможност на потребителите да взимат решения при пълно знание за
фактите, следва същите да бъдат наясно и да получава адекватна информация
относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения,
преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе
си и да обмислят. В този смисъл посочването на размера на ГПР в договора за
потребителски кредит не е самоцелно, а е необхоД., защото дава на
потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му
позволява да прецени икономическите последици от сключване на договора. В
случая в договора за потребителски кредит е посочена единствено абсолютна
18
стойност на ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по
кредита, кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия.
Посочено е, че ГПР е в размер на 52 %. Видно от представените писмени
доказателства, не може да се направи извод кои точно разходи се заплащат и
по какъв начин се е формирал годишния процент на разходите. От това, се
стига до извода, че потребителят се намира, без същия да иска, в една
ситуация в която не знае какви са разходите които следва да заплати относно
отпуснатата кредитна сума, и по какъв начин следва да погаси вземането си,
тъй като неяснотата която кредитора е въвел, му причинява заблуда относно
облигационните им отношения.
Следва да се отбележи, че договорът за потребителския кредит,
представлява двустранна сделка с възмезден характер, тъй като в този договор
следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на
разходите /ГПР/ по кредита- арг. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, включващ общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като ГПР
на предоставения кредит, въз основа на чл. 19, ал.1 от ЗПК.
Съдът намира, че установеното в договорите задължение за заплащане на
такса за разглеждане представлява допълнително възнаграждение за
кредитора и следва да се включи при определяне на ГПР. С невключването на
посоченото задължение върху размера на годишния процент на разходите,
кредитополучателя има неяснота по отношение на разходите, които подлежат
на начисляване на конкретния договор. В случая е предвидено, че таксата за
разглеждане по договора се кумулира към погасителните вноски, като по този
начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната функция, което
води до скрито оскъпяване на кредита.
В обобщение на гореизложеното се налага извод, че въз основа на
невключването на конкретния размер на разходите, който представлява
неразделна част от договора, е налице релевираното от ищеца нарушение на
чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК. Поради това, следва да се приеме, че е налице
нарушение на ЗПК по отношение на съществен елемент на договора, което
води до недействителност не само на тази клауза, но и до недействителност на
целия договор, въз основа на чл. 22 от ЗПК. Съгласно констатната съдебна
практика, която се базира на Решение от 15.03.2012 г. по дело С-453/10 на
СЕС, непосочването на реален годишен процент на разходите, представлява
19
„заблуждаваща“ търговска практика на основание чл. 6, параграф 1 от
Директива 2005/29 ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005
г.
Относно възраженията на ответника касаещи сумите по застрахователна
премия: По делото не се събраха доказателства за сключването на застраховка,
нито се събраха доказателства относно това включена ли е такава в
уговорения между страните ГПР. В тази връзка отново следва да се посочи, че
при сключването на договори за кредит, ГПР трябва да е изчислен по такъв
начин, по който да не оставя съмнения в кредитополучателя/потребителя, че
не е ясно в какво се състои неговото плащане, в това число от кои компоненти
се състои всяка погасителна вноска. В разглеждания контекст,
кредитополучателят е винаги по- слабата страна и поради тази причина не
следва да бъде ощетен от кредитора, който е длъжен да му предоставя в пълна
яснота данните по който е сключен всеки един договор. Ето защо съдът счита,
че в случая по отношение на застрахователните премии е приложима
разпоредбата на чл.22 ЗПК, доколкото е нарушено императивното правило на
чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК.
Предвид на изложеното съдът приема, че процесните договори за кредит са
недействителни на основание чл. 22, вр. с чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК и чл. 10а от ЗПК, поради което и по аргумент на чл. 23 от ЗПК
потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, без лихва или
други разходи по кредита.
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита и не
дължи лихва или други разходи по него. Тази разпоредба е императивна и
урежда последиците от сключен недействителен договор за потребителски
кредит, като следва да бъде съобразена и приложена от Съда, независимо, че
кредиторът не се е позовал на нея в заявлението. Действително по този въпрос
е съществувало колебание в практиката на съдилищата, което е преодоляно с
постановени решения на ВКС - вж. решение № 50174/26, 10, 2022 г. на ВКС по
гр. д. № 3855/2021 г., IV г. о. по правния въпрос, по който касационното
обжалване е допуснато: допустимо ли е предявен по реда на чл. 422 от ГПК
иск да бъде уважен на основание чл. 23 от ЗПК до размера на чистата
стойност на кредитите, при положение, че съдът е достигнал до извод за
20
недействителност на договора по смисъла на чл. 22 от ЗПК, е даден
положителен отговор. Аргументите са, че при недействителност на договора,
съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ако
тази недействителност се установи в производството по чл. 422 от ГПК, Съдът
следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален
закон по отношение на ЗЗД. Това следва от характеристиката на договора и
задължението за периодичност за връщането на сумата.
С оглед на горното съдът намира, че не е налице необхоД.ст да обсъжда
останалите доводи и възражения на ответника за нищожност и унищожаемост
на процесните договори за кредит, както и да бъдат обсъждани писмените
доказателства, относими към тези доводи.
Разрешението, че при установена в хода на исковото производство по чл.
422 от ГПК недействителност на договор за потребителски кредит, съгласно
чл. 23 от ЗПК, предявеният иск следва да бъде уважен с установяване на
дължимата чиста стойност на кредита, без да е необхоД. вземането за чистата
стойност да бъде предявено от кредитора с иск по чл. 55 от ЗЗД, е споделено и
в решение № 60186/28, 11, 2022 г. на ВКС по т. д. № 1023/2020 г., I т. о., както
и в решение № 50259/12, 01, 2023 г. на ВКС по гр. д. № 3620/2021 г., III г. о. В
настоящата хипотеза невърнатата чиста стойност от кредита с №
4025564/10.01.2020 г., е в размер на 7 403,20 лева, като разлика между реално
усвоената му величина - 10 000 лева, и извършените доброволни плащания - в
размер на 2596,80 лева, чиито параметри са установени чрез заключението на
счетоводната експертиза. В същия смисъл, невърнатата чиста стойност от
кредита с № 4056138/05.02.2020 г., е в размер на 3750,39 лева, като разлика
между реално усвоената му величина - 5 100 лева, и извършените доброволни
плащания, които са в размер на 1249,61 лева, чиито параметри са установени
чрез заключението на счетоводната експертиза.
Отнасянето на доброволните плащания към погасяването на главницата не
представлява компенсация, по чл. 103 ЗЗД във вр. с чл.298, ал.4 ГПК, която да
се извършва служебно от съда, а е прихващане на изпълнението по чл.76, ал.2
ЗЗД. Логическата конструкция на така даденото разрешение е ясна и се опира
на обстоятелството, че сумите които длъжникът по един договор е платил в
21
полза на кредитора, се отнасят за погасяване само на валидните задължения по
него (вж. Решение № 151/15.05.2019 г. по в.гр.д. № 197/19 г. на ОС- гр. Враца).
Върху дължимата сума не трябва да бъде присъдена поисканата законна
лихва от деня на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до погасяването й.
Регламентът на чл. 23 ЗПК има за цел да транспортира в националното
българско законодателство изискванията на чл. 23 от Директива 2008/48/ЕО,
според които държавите- членки на ЕС установяват система от санкции за
нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно тази директива, и
вземат всички необходими мерки за гарантирано прилагане на теза санкции, а
самите санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи-
съображение 47 от преамбюла на цитираната директива). Ако кредиторът по
процесния договор беше изпълнил изискването за посочване на компонентите
и на начина на формиране на годишния процент на разходите, то по
договорите би се дължала уговорената възнаградителна лихва. Ако при
приложението на чл. 23 ЗПК върху неиздължената чиста стойност на кредита
се присъди и поисканата законна лихва за забава, чието начисляване ще е до
окончателното изплащане на вземането, санкцията наложена поради
неизпълнение на изискванията на ЗПК при сключване на кредитния договор,
няма да има реално възпиращ ефект, за да мотивира занапред спазването на
Директива 2008/48/ЕО и на законна лихва върху чистата стойност на кредита
допълнително ще влоши постигнатото високо ниво на защита на правата на
потребителите- съображение 9 от преамбюла на обсъжданата директива.
Поради изложеното съдът намира за доказани и основателни
установителните претенции за главници до размера на невърнатата им
стойност, в останалата част -до претендирания размер главници, както и
претенциите за възнаградителна лихва и мораторно обезщетение като
недоказани и неоснователни следва да се оставят без уважение.
По разноските:
Предвид изхода на настоящия спор право на съдебни разноски, въз основа
на разпоредбата на чл.78, ал.1 и 3 ГПК, имат и двете страни.
С оглед задължителното тълкуване на закона, дадено в т. 12 от
Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълкувателно дело №
4/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл. 415, ал.
1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в
22
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. В тази връзка ответникът следва да заплати на ищеца разноски
съразмерно на уважената част от исковете, а именно сумите:
- 830,02 лева разноски в исковото производство. Тук съдът съобрази както
данните за сторени от ищеца разноски по делото в размер на 449,92 лева, така
и дължимото на процесуалния му представител юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда в размер на 480 лева.
- 651, 51 лева разноски в заповедното производство.
При условията на чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника
сумата от 155,76 лева, съразмерно на отхвърлената част от предявените
искове. Тук съдът съобрази данните за сторени от ответника разноски по
делото в размер на 450 лева възнаграждение на вещо лице и 1 000 лева
заплатено адвокатско възнаграждение.
Не е основателно оплакването на ищеца по чл. 78, ал.5 ГПК за
прекомерност на разходите, сторени от ответника за адвокатското
възнаграждение. Паричната им величина не е непропорционална спрямо
материалния интерес от делото - 12 495,93 лева, неговите особености от
фактическо и правно естество и осъществените от адвоката процесуални
действия (изготвяне на подробен отговор на исковата молба, участие в три
открити заседания, в които са приети писмени доказателства, изслушани са
изключенията на две експертизи, както и депозиране на подробна писмена
защита). Следва да се посочи, че съгласно принципните постановки, приети в
Решението от 25.01.2024 г. по дело С- 438/22 г. на СЕС, преценката на
съдилищата на държавите - членки от ЕС при решаване на проблема дали
разноските за адвокатски хонорар са прекомерни трябва да се концентрира
именно върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното дело,
неговия предмет, извършените процесуални действия в хода на
производството, събраните доказателства, броя на проведените съдебни
заседания, като също така не трябва да се пропуска, че все пак става въпрос за
строго квалифициран труд, полаган от лице с юридическа правоспособност,
което носи и завишена отговорност за своята дейност. Пренасянето на тези
критерии в полето на сегашното показва, че сумата, платена от ответната
страна за адвокатско възнаграждение, не може да се приеме за прекомерна.
23
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземания на „Е. М.“
ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление гр. С., район В., ж.к. М.
Д., ул. „Р. П.- К.“ № *-*, управител Р. М.- Т., за сумата от 3 750,39 /три хиляди
седемстотин и петдесет лева и тридесет и девет стотинки/ лева,
представляваща невърната главница по Договор за паричен заем №
4056138/05.02.2020 година, сключен между Й. М. М. /като кредитополучател/,
ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „Ц. Ив. Ш.“ **, ет.*.и „У.К.Ф.“ ЕАД /като
кредитодател/, както и сумата от 7 403,20 /седем хиляди четиристотин и три
лева и двадесет стотинки/ лева, представляваща невърната главница по
Договор за паричен заем № 4025564/10.01.2020 година, сключен между Й. М.
М. /като кредитополучател/, ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Ц. Ив. Ш.“
**, ет.*.и „У.К.Ф.“ ЕАД /като кредитодател/, които вземания са прехвърлени
от кредитодателя като цедент в полза на „Е. М.“ ЕООД- като цесионер,
съгласно „Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 08.12.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д. № 786/2024 г. по описа на Районен съд град П., като
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ установителните искове с предмет -
вземанията, представляващи главница по същите договори за кредит за
разликата над уважената част до претендираната, както и за вземанията,
представляващи : договорна лихва в размер на 292,76 лева за периода от
21.05.2023 година до 15.04.20204 година, мораторна лихва за забава в размер
на 94,41 лева за период на забава от 21.05.2023 година до датата на подаване
на заявлението - 21.05.2024 година, договорна лихва в размер на 573,78 лева за
периода от 21.05.2023 година до 15.04.2024 година, лихва за забава в размер на
181,39 лева за периода от 21.05.2023 година до датата на подаване на
заявлението -21.05.2024 година, както и законната лихва за забава върху
главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното им
изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 786/2024 г. по описа на Районен съд град П..
ОСЪЖДА Й. М. М., ЕГН **********, адрес в гр. П., ул. „И.Ш.“ бл./№ **, да
заплати на „Е. М.“ ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление гр. С.,
24
район В., ж.к. М. Д., ул. „Р. П.- К.“ № *-*, с управител Р. М.- Т., съдебни
разноски съразмерно на уважената част от исковете, а именно:
- 830,02 /осемстотин и тридесет лева и две стотинки/ лева разноски в
исковото производство;
- 651, 51 /шестстотин петдесет и един лева и петдесет и една стотинки/ лева
разноски в заповедното производство / ч.гр.д. № 786/2024 г. по описа на
Районен съд град П./.
ОСЪЖДА "Е.М.“ ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление гр.
С., район В., ж.к. М. Д., ул. „Р. П.- К.“ № *-*, с управител Р. М.- Т., да заплати
на Й. М. М.., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул. „Ив.Ш.“ бл.№ **, съдебни
разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете, а именно сумата от
155,76 /сто петдесет и пет лева и седемдесет и шест стотинки/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-гр.Бл. в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
25