МОТИВИ към присъдата по НЧХД №
534/2017г. на Районен съд Провадия, ІV състав.
Против
подсъдимия Б.Н.А. *** е подадена тъжба от Д.С.М. *** и срещу същия е било
образувано производство от частен характер за извършено престъпление по чл.216
ал.4 вр. ал.1 от НК.
В
съдебно заседание частният тъжител чрез адв. Г.К. ***
поддържа тъжбата си.
На
осн. чл.84 и сл. НПК предявява граждански иск против
подсъдимия за сумата от 450 лева, представляващи нанесените му имуществени
вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва от деня на увреждането
до окончателно изплащане на сумата.
Гражданският
иск е приет от съда за съвместно разглеждане в наказателния процес и частния
тъжител е конституиран и като граждански ищец.
Пред
съда подсъдимия А. дава обяснения като заявява, че няма нищо общо с твърдяното
от тъжителя престъпление и не е негов автор. Твърди, че по време на извършване
на престъплението е бил на друго място, а именно различно от мястото на
извършване на престъплението.
В
пледоарията си по съществото на делото процесуалният представител на ч.т.- адв.К. счита, че
посредством показанията на свидетелите - С. Т. и Р. К., както и на полицейските
служители Т.С. и М.М. се доказва авторството на
деянието от страна на подсъдимия. Твърди, че ценени в съвкупност тези
доказателства водят до извод за осъществен състав на престъпление по чл.216
ал.4 вр. ал.1 от НК от страна на подсъдимия.
Моли
съда да се произнесе с осъдителна присъда, като уважи и предявеният граждански
иск.
В
пледоарията си по съществото на делото защитника на подсъдимия- адв. Д.И. *** счита, че авторството на деянието не е било
доказано. Излага, че по делото няма преки доказателства, които да доказват, че подзащитния й е извършил твърдяното от тъжителя
престъпление. Излага, че показанията на свидетелите С. Т. и Р. К.- родители на
тъжителя следва да не се кредитират като обективни и безпристрастни, както и че
същите преразказват казаното им от тъжителя, а именно, че е видял подсъдимия да
извършва престъплението, за което е предаден на съд. Излага също, че
показанията на двамата полицейски служители Т.С. и М.М.
по никакъв начин не доказват авторството на престъплението от страна на
подсъдимия, като техните показания са също твърдения изложени им от частния
тъжител.
Моли
съда да се произнесе с оправдателен диспозитив и да
отхвърли предявеният граждански иск.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На
08.04.2017г. частния тъжител М. се намирал в домът си в с.П., община Дългопол,
област Варна, ул.,,***, като пред двора на къщата му бил паркиран собственият
му лек автомобил марка ,,***. Около 23.00 часа
той чул да лаят кучета и излязъл на терасата на къщата си. Видял
клекнало до автомобила му лице и на висок глас го попитал какво прави там, при
което лицето бързо се отдалечило от мястото където било, качило се в лек автомобил
и потеглили в неизвестна посока. Тъжителят излязъл на улицата и отишъл до автомобила
си, където установил, че три от гумите на автомобила му, а именно двете предни
и задна дясна са срязани. Обадил се на телефон 112 и съобщил за станалото. Малко
по- късно на место пристигнали полицейските служители Т.С. и К.К., на които тъжителя казал, че лицето което е срязало
гумите му е Б.А. ***. Полицейските служители предприели издирването на
последния, като отишли до домът му в с.П., където от съпругата му разбрали, че А. бил отишъл до
питейно заведение в с.П., а именно ,,Тек конак,,.
Тогава полицаите отишли там, където и намерили подсъдимия, задържали го и
отвели в У Дългопол на РУ Провадия.
След
като полицаите заминали от домът му частния тъжител казал на своите родители,
свидетелите С. Т. и Р. К., че бил видял подсъдимия до автомобила си вън на
улицата и че след като му е извикал последния е избягал от мястото на
престъплението.
Същата
вечер, на 08.04.2017г. свидетеля С. М.- зет на подсъдимия имал повод и бил
поканил свои приятели в питейно заведение в с.П., ,,Тек
конак,, където се черпели. Около 22.00 часа той решил заедно със свой приятел
да отиде до центъра на селото за да купи нещо сладко за десерт. Качили се в
автомобила му марка ,,Мерцедес,, и потеглили, като след няколко метра разбрали
по друсането, че автомобила има проблем и спрели. Слезли от него и установили,
че двете десни гуми на автомобила са срязани и са спаднали до джантите. Тогава
св.М. се обадил на тел. 112 и съобщил за станалото. По твърдения на св.М. на два пъти преди този
случай в гр.Варна отново гумите на негови автомобили били срязвани, за което е
уведомявал по надлежния ред органите на реда. Излага съмнения, че е
възможно едно и също лице да е
извършител на тези прояви. Твърди също, че преди време частния тъжител е
работел в неговото търговско дружество, като в един момент след като го е
освободил от работа, отношенията помежду им се обтегнали, както и че това са
започнали инцидентите с автомобилите му, а именно рязането на гумите им.
По
твърдения на подсъдимия, подкрепени от показанията на свидетелите А. Н. и З.А.
на 08.04.2017г. вечерта подсъдимия е бил в домът си в с.П., като е гледал
телевизия. Същата вечер около 22.30 часа по телефона се е обадил св.М. и е
говорил със съпругата си- св. А. Н., като й е казал, че някой е срязал гумите
на автомобила му. Тогава последната е отишла до заведението ,,Тек конак,, със собствения си автомобил, постояла известно
време, след което се върнала в домът си. Тогава казала на баща си- подсъдимия по делото за станалото. Последния
веднага отишъл със собственото си МПС-,,Лада нива,, в
горепосоченото питейно заведение за да види какво точно е станало и ако трябва
да помогне на зет си. Малко след като са отишъл в заведението ,,Тек конак,, на место пристигнали служители на полицията и
задържали подсъдимия по повод на това, че частния тъжител М. твърдял, че
подсъдимия е срязал гумите на автомобила му.
В
хода на съдебното следствие, като доказателства са представени и приети:
постановление за отказ да се образува нак.
производство от 23.11.2017г. по пр. №554/2017г. по описа на РП Провадия,
постановление от 03.06.2013г. на РП Варна по ДП №1061/2013г. по описа на първо
РУП Варна, постановление от 09.09.2013г. на РП Варна
по ДП №1703/2013г. по описа на първо РУП Варна, писма на фирма Примекс /л.65,
л.95 и л.133/, заключение на съдебно оценителна експертиза и допълнение към него, актуална справка за съдимост по
отношение на подсъдимия.
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото доказателства: обясненията на подсъдимия А., показанията на
свидетелите С. Т.- баща на тъжителя, Р. К.- майка на тъжителя, А. Н.- дъщеря на
подсъдимия, С. М.- зет на подсъдимия, З.А.- съпруга на подсъдимия, Х. Х., Т.С. и М.М., постановления на прокуратурата, както и от заключението на вещото лице С.Д. и
от допълненията и уточненията направени от нея в съдебно заседание.
С
оглед на така установеното съдът прие от правна страна, че подсъдимият не е
осъществил състав на престъпление от
частен характер- по чл.216 ал.4 вр. ал.1 от НК, а именно
на 08.04.2017г. около 23.00 часа
в с.П., община Дългопол, обл.Варненска да е унищожил
противозаконно чужди движими вещи- три
броя летни автомобилни гуми марка ,,Континентал,“ 15 цола, на обща стойност 308.91 лева,
собственост на Д.С.М. и деянието да представлява маловажен случай, като го оправда по възведеното от частния
тъжител обвинение.
Предвид
постановяването на оправдателна присъда съдът отхвърли и предявения от частния
тъжител спрямо подсъдимия граждански иск за заплащане на сумата в размер на
450лева.
За
да се произнесе с оправдателен диспозитив, съдът взе
предвид, че въз основа на установената фактическа обстановка по делото не се
установява и доказва по безспорен и категоричен начин, че автор на процесното престъпление, а именно унищожаване противозаконно на три броя летни автомобилни
гуми марка ,,Континентал,, собственост на частния
тъжител М. да е именно подсъдимия Б.А..
Визираните
в частната тъжба обвинения видно от събраният доказателствен
материал се базират единствено и само на твърденията на частния тъжител М..
Свидетелите
водени от частния тъжител, а именно неговите родители - С. Т. и Р. К.
преразказват това, което им е казал частния тъжител, а именно, че е видял
подсъдимия до своя автомобил вечерта на 08.04.2017г.
Тези обаче техни показания съдът намира за
недостатъчни, че да доведат до категоричен извод, а именно че подсъдимия е
осъществил деянието, за което е предаден на съд. И двамата свидетели сочат, че
не са видели подсъдимия да извършва
престъплението, а това им е било казано от техния син, а именно тъжителя
по делото.
Освен
твърденията на частния тъжител изложени в тъжбата и свидетелските показания на С. Т. и Р. К. в хода на проведеното съдебно следствие не се
събраха никакви други преки или съвкупност от косвени доказателства, чрез които
да се установи и докаже по несъмнен и категоричен начин, че именно подсъдимия е
лицето извършило престъплението по чл.216 ал. 4 вр. с
ал.1 от НК.
Изложеното
от адв.К., а именно че показанията и на свидетелите- полицейските
служители М. и Т.С. подкрепят обвинението не се споделя от съда.
Тези
двама свидетели също преразказват твърдяното от частния тъжител, като в същото
време и твърдят, че още от самото начало подсъдимия е твърдял, че не е
извършител на престъплението, за което го обвиняват.
В
тази насока са и обясненията на подсъдимия дадени по прокурорската преписка,
поддържани и в съдебно заседание при съдебното следствие, а именно, че не е
автор на престъплението и няма нищо общо със станалото пред дома на частния
тъжител вечерта на 08.04.2017г.
За
прецизност настоящия съдебен състав намира за нужно да отбележи, че не дава
вяра на показанията на доведения от частния тъжител свидетел- Х. Х., който
твърди, че е приятел на последния и че на 01.04.2017г. заедно са купили нови
гуми от фирма „Примекс“ в гр.Шумен, които частния
тъжител е поставил на автомобила си ,,Сеат Толедо,,.
Тези негови показания напълно се опровергават от приложеното по делото писмо на
фирма ,,Примекс,, /л.133 от делото/ от което е видно,
че за периода 01.03.2017г до 08.04.2017г. частния тъжител не е купувал гуми от
гуми център ,,Примекс,,
гр.Шумен. В тази връзка съдът приема, че явно показанията на свидетеля Христов
имат за цел донякъде косвено да докажат обвинението спрямо подсъдимия, но в
същото време ценени с останалите доказателства и в частност писмото изпратено
от фирма ,,Пирмекс,,
останаха изолирани и съответно некредитирани от съда.
Съдът
намира, че е недопустимо осъдителна присъда да почива единствено на твърдения
на частния тъжител и предвид липсата на каквито и да било други преки или
съвкупност от косвени доказателства за вината на подсъдимия намери възведеното
с частната тъжба обвинение за недоказано.
Визираната от процесуалният представител на
частния тъжител пр. преписка №554/2017г. по описа на РП Провадия, по която има
постановено постановление за отказ да се
образува наказателно производство от 23.11.2017г. не съдържа никакви
доказателства относно авторството на деянието от страна на подсъдимия.
Съдът
намира, че най- вероятния мотив за твърдението на частния тъжител за извършено
от подсъдимия престъпление по чл.216 ал.4 вр. ал.1 от
НК спрямо негово имущество са влошените отношения между частния тъжител и св.М.-
зет на подсъдимия, като тези отношения са прераснали и във влошени отношения
между частния тъжител и подсъдимия- потвърждаващо се и от скандала възникнал
между двамата в магазин в с.П. няколко дни преди 08.04.2017г.
С
оглед изложеното и след анализ на събраният доказателствен
материал съдът намира, че не е доказано по безспорен и категоричен начин, че
подсъдимият е автор на деянието, за което е било възведено обвинението с
частната тъжба, поради което се произнесе с оправдателен диспозитив.
Като
взе предвид, че подсъдимият не е осъществил визираното в частната тъжба деяние
съдът остави предявеният граждански иск без уважение.
Водим
от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :