№ 31425
гр. София, 24.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20241110128224 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпила е молба от ищците ***********., чрез процесуалния им
представител **********, за изменение на постановеното по делото Решение №
********* в частта му за разноските, като:
Бъде разгледано релевираното от ищците възражение за прекомерност на
уговореното и платено адвокатско възнаграждение от страна на ответника, като
бъде намален до размера, предвиден в Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатките възнаграждения;
Да се разпредели общо платеното адвокатско възнаграждение между трите
предявени искове с пропорция – 360 лева за иска по чл. 109 ЗС и по 180 лева за
исковете по чл. 49 ЗЗД, като съобразно това бъдат преизчислени разноските по
всеки един от исковете, подлежащи на присъждане в тежест на насрещната
страна.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с
който изразява становище за неоснователност на искането.
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена от
процесуално легитимирана страна и в предвидения за това срок, поради което същата
се явява процесуално допустима, а по същество НЕОСНОВАТЕЛНА:
Съдът действително при постановяване на решението е пропуснал да разгледа
своевременно направено (в последното по делото съдебно заседание) възражение за
прекомерност на уговореното и платено от ответника адвокатско възнаграждение,
поради което дължи произнасяне в настоящото производство. Уговореното и
заплатено адвокатско възнаграждение от страна на ответника е в размер на 4000 лева,
което е уговорено общо за трите предявени иска – иск с правно основание чл. 109 ЗС,
иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, предявен от ищеца ********** за сумата от 3000
лв., предявен като частичен от 10000 лв. и иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, предявен
от ищеца ******* предявен като частичен от 10000 лв. Доколкото адвокатското
възнаграждение не е уговорено отделно следва да се приеме, че същото е в еднакъв
размер за всеки от предявените искове, а именно по 1333,33 лв. Същевременно за
преценката дали възнаграждението е прекомерно следва да се вземе предвид, че
1
същото е уговорено с ДДС, т.е. без ДДС възнаграждението е в размер на общо 3200
лв., което разделено на трите иска се явява в размер на по 1066,66 лв. Съдът намира, че
така уговореното възнаграждение за всеки един от исковете не е прекомерно, тъй като
по отношение на предявения иск с правно основание чл. 109 ЗС е в рамките на
минималния размер, според НМРАВ, а по отношение на исковете с правно основание
са далеч под минималните размери. В този смисъл съдът съобрази, че съгласно чл. 2,
ал. 7 от НМРАВ при предявени частични искове адвокатското възнаграждение се
дължи за пълния размер на предявения иск и се присъжда в първо заведеното
производство.
Същевременно съдът съобразява и Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на
СЕС, с което е дадено тълкуване в смисъл: 1) че чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка
с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба,
която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на
посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи
тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не
е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение; 2)
чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и
неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение
на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на
такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди,
че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към
разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на
ограничаващите конкуренцията споразумения и практики и 3) чл. 101, параграф 2
ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна
уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги. В този смисъл и абстрахирайки се от нормите на НМРАВ, за да
извърши преценка дали възнаграждението е прекомерно, то следва да се съобразят
обективни критерии, като фактическата и правна сложност на делото, броя на
проведени заседания, обема на събраните доказателства, в това число каква част от тях
са гласни доказателства и каква част експертизи, както и конкретно проявената
процесуална активност от адвоката. В случая исковете се отличат с фактическа и
правна сложност, събрани са не малко писмени и гласни доказателства, както и две
експертни заключения, проведени са три съдебни заседания с активно участие на
процесуалните представители, поради което съдът намира, че адвокатско
възнаграждение за всеки от исковете в размер на 1333,33 лв. или 4000 лв. общо с
включен ДДС (3200 без ДДС) не е прекомерно.
Ето защо възражението на ищците за прекомерност на адвокатското
възнаграждение следва да се отхвърли.
2
Не основателно се явява искането на ищците и в частта относно
разпределението на общо уговореното адвокатско възнаграждение в пропорция 1/3,
предвид броя на предявените искове. В хипотеза, в която страните не са уговорили
отделно размера на възнаграждението, а той се дължи за три отделни искове с
различен предмет, какъвто е и настоящия случай, следва да се приеме, че същото е
уговорено по равно за всеки един от исковете. Липсва основание да се приеме, че
възнаграждението по иска по чл. 109 ЗС е в по-голям размер, като доводите на
ищците, че този иск е главен не почива на характера на предявените искове. Искът по
чл. 109 ЗС и исковете по чл. 49 ЗЗД имат различен предмет и цел, независимо че в
случая действието, породило предявяването на иска е едно и също. Всеки от двата
иска може да бъде предявен отделно и всеки от тях защитава различен интерес –
първият брани упражняването на правото на собственост, а втория цели да репарира
вредите, причинени от едно неправомерно действие.
Поради изложеното и това искане на ищците се явява неоснователно.
Мотивиран така, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на ищците ***********., чрез процесуалния им
представител **********, за изменение на постановеното по делото Решение №
********* в частта му за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от връчване на съобщението пред Софийски градски съд.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3