Решение по адм. дело №1763/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от И. Г. Б., с постоянен адрес в гр. Варна, подадена чрез адв. К. Б., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM-1926151 от 19.07.2025 г. на мл. автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, с която на оспорващия е наложена принудителна административна мярка (ПАМ), на основание чл. 171, т. 2а, б. “б“ ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство – лек автомобил Рено Клио с рег. № [рег. номер], на собственик, които управлява моторно превозно средство и е употребил наркотични вещества или техни аналози, за срок от 180 дни.

С жалбата се настоява, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, като издадена при липса на компетентност, при неспазване на установената форма, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Разяснява се, че по повод настъпило ПТП с участието на оспорващия му е извършена проверка за алкохол, като апаратът е отчел 0 промила, но при извършване на проверка за наличие на наркотични вещества апаратът отчита наличие на Амфетамини, след което оспорващият е бил отведен като пострадал в ПТП с линейка в МБАЛ „Св. А.“ и доброволно дава кръв за изследване. Пояснява се, че на мястото на ПТП пристигнал разследващ орган на МВР и автомобилът на оспорващия е иззет по образувано Досъдебно производство (ДП) № 5255/2025 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна за деяние по чл. 343б, ал. 3 НК, като оспорващият е задържан в сградата на Трето РУ – Варна и освободен на 20.07.2025 г., около 14:00 часа. На 21.07.2025 г., след консултация с адвокат, оспорващият заявява, че е посетил ВМА-МБАЛ-Варна и отново е дал кръв за изследване, като резултатът от същото е отрицателен за употреба на наркотични вещества или други упойващи вещества. Според оспорващия ЗППАМ е издадена при неизясняване на фактите и обстоятелствата по случая и неизчакване на резултатите от кръвна проба, които са решаващи. Позовавайки се на чл. 174, ал. 4 ЗДвП и на чл. 23, ал. 1 и чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози, оспорващият изтъква, че при наличие на данни за назначено лабораторно изследване, то резултатите от него следва да бъдат съобразени, т.к. в противен случай се нарушава правото на защита на лицето, спрямо което се налага ПАМ. На следващо място се изтъква, че наложената ПАМ е несъразмерна на преследваната от закона цел, доколкото оспорващият е съдействал на контролните органи, проявил е добросъвестност, като е дал проба за изследване, а и засягането е в по-голяма степен от необходимото за целта на преустановяване на нарушението – за дълъг период от 180 дни е лишаването от правото оспорващият да ползва вещта си по предназначение, освен това липсва нормативно регламентиран срок за извършване на изследването. Излагат се доводи за нарушение на принципа за съразмерност, предвид невъзможност за определяне срок на мярката с оглед личността на водача и предвид бавния механизъм за съдебно-медицинската експертиза. С позоваване на целта на ПАМ по чл. 22 ЗАНН, както и на чл. 13, ал. 1, б. „в“ и чл. 29а ЗАНН и на процесната мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП, оспорващият сочи, че може да се наложи извод за налагане на наказание по административен ред, което се изтърпява преди изясняване наличието на нарушение и на вината на нарушителя, а последното е в противоречие с нормите на чл. 31, ал. 3 и ал. 4 и чл. 16, във вр. с чл. 48, ал. 1, чл. 51, ал. 1 и чл. 52, ал. 1 от Конституцията на РБ (презумпцията за невиновност, недопустимостта на ограничение на правата на обвиняемия, надхвърлящо необходимото за осъществяване на правосъдието, правото на труд, на обществено и здравно осигуряване и социално подпомагане). Искането е да се отмени обжалваният акт, като се претендира и присъждане на разноски. В хода на устните състезания процесуалният представител на оспорващия поддържа исканията, направени с жалбата. Излагат се доводи за неприложимост на ПАМ при образувано наказателно производство, което важи както за настоящото съдебно производство, така и за производството по адм. д. № 1762/2025 г., по което се оспорва и наложената втора ПАМ на същото лице.

Ответникът – младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, чрез главен юрисконсулт Г. Г. в съдебно заседание настоява, че жалбата е неоснователна и излага доводи за правилност и законосъобразност на оспорения акт. Изтъква се, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на заповедта – отчетена положителна проба на Дръг тест, и докато се разреши въпросът за отговорността в образувано досъдебно производство, следва свидетелството да стои при органа, като в случая резултатът от кръвната проба е отрицателен и въпросът с отговорността е решен, поради което е и върнато свидетелството. Искането е да се потвърди оспорената заповед.

Съобразявайки посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, Административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима. Същата е подадена от лице, с правен интерес от оспорването - адресат на акта, а и е насочена срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт. Жалбата е подадена на 28.07.2025 г. (предвид входящия й номер в ОД на МВР Варна от тази дата), т.е. в законоустановения 14-дневен срок, съгласно чл. 149, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 ЗДвП, считано от съобщаването на акта на 19.07.2025 г., предвид отбелязаното от оспорващия на самата заповед.

Във връзка с ПТП с пострадали лица, от оспорващия в качеството му на участник в ПТП, на 19.07.2025 г., е извършена проверка, при която е установено, че оспорващият управлява МПС след употреба на наркотични вещества - амфетамини.

Употреба на наркотични вещества от оспорващия е констатирана чрез техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ с фабричен № ARJM-00534, с проба пореден номер 97. Според Протокол № *********-10000 от 26.03.2025 г. за сервизна проверка, приложен на л. 31 от адм. преписка, техническото средство е годно, с валидност 11 месеца.

За констатираното нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA бл. № 4070117 на 19.07.2025 г. В АУАН е посочено, че на водача е издаден Талон за медицинско изследване № 282424. Оспорващият подписва АУАН без да впише възражения.

Предвид съставения АУАН и на основание чл. 22 ЗАНН, с оспорената ЗППАМ № GPAM-1926151/19.07.2025 г., издадена от мл. автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Варна, административният орган налага на оспорващия ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б” ЗДвП – временно прекратяване на регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС и е употребил наркотични вещества или техните аналози, за срок от 180 дни. Като мотиви в заповедта е посочено констатираното с АУАН нарушение.

В издадения на оспорващия Талон за медицинско изследване с № 282424 не е отбелязано кога е връчен. Предвид Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози, такава проба е взета от оспорващия в МБАЛ „Св. А.“ – Варна на 19.07.2025 г., в 22:17 часа.

С Мотивирана резолюция № 25-0819-М000284/21.07.2025 г. на Началник група към ОД на МВР – Варна, на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 ЗАНН и предвид образуваното ДП № 5255/2025 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс, административнонаказателното производство срещу оспорващия по съставения АУАН Серия GA № 4070117 от 19.07.2025, е прекратено.

Оспорващият е собственик на управляваното от него на 19.07.2025 г. МПС – Справка за собственост от Автоматизираната информационна система „КАТ“ за лек автомобил с рег. № [рег. номер].

На 21.07.2025 г. спрямо оспорващия, на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, е постановена и ЗППАМ № 25—0819-000798 от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна – временно отнемане на СУМПС зо решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

На 21.07.2025 г. оспорващият се подлага на токсикохимични изследвания във ВМА- МБАЛ- Варна, а именно: скрининг анализ на кръв с полинаркотичен тест, с резултат „не се отрива“.

На 20.11.2025 г. по делото е представена Съдебно-химическа експертиза № Е-458/26.10.2025 г., със заключение, че в предоставената за изследване кръвна проба, взета на 19.07.2025 г., в 22:17 ч. от оспорващия, не се открива наличие на наркотични вещества или техни метаболити (в т.ч. и Амфетамин), което се установява чрез имунохимичен скрининг и се доказва посредством газ-хроматографски анализ.

Така установяващото се от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

Оспорената заповед е постановена в пределите на материалната (предметната) компетентност на мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна по време на изпълнение на дежурството му по график. ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б” ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица, по аргумент от чл. 172, ал. 1 ЗДвП. Съгласно т. 2.3. от приетата по делото като доказателство Заповед № 365з-8226 от 30.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР – Варна (л. 24 от адм. преписка), издадена връзка с т. 1 от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, назначените по график служители на длъжност „младши автоконтрольор“ в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна са оправомощени да прилагат ПАМ по чл. 171, т. 2а ЗДвП.

Спазена е законоустановената писмена форма за издаване на административния акт. Актът съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. В заповедта е посочено правното основание за издаване на акта - чл. 22 ЗАНН и чл. 171, т. 2а, б. „б” ЗДвП. Като фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта, са посочени съставеният АУАН, фактическата обстановка във връзка с констатираното нарушение, както и нарушената правна норма. Словесното описание на нарушението ясно и в достатъчна степен индивидуализира деянието – управление от оспорващия на пътно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Предвид наличието на посочените фактически и правни основания за издаването на заповедта, става ясно въз основа на кои юридически факти органът упражнява публично си субективно право да издаде оспорената заповед.

Не е налице допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, което да обосновава отмяната на оспорения акт.

Спецификата на мерките по чл. 171 ЗДвП изключва задължението по чл. 26, ал. 1 АПК на органа за предварително уведомяване на заинтересованите лица за започване на административното производство. Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 ЗДвП препраща към АПК единствено по отношение обжалване на заповедта за прилагане на ПАМ. В случая оспорената заповед е издадена, след като със съставения АУАН е установено извършеното административно нарушение. Следва да се приеме, че административният орган, преди издаване на заповедта за прилагане на ПАМ, е изпълнил задължението си за изясняване фактите и обстоятелствата от значение за случая – както е регламентирано в чл. 35 АПК, в принципа за законност – чл. 4, ал. 2 АПК, и в принципа за служебното начало в административния процес – чл. 9, ал. 2 АПК. Липсата на резултати от медицинското изследване към момента на издаване на оспорената заповед не представлява нарушение на процесуалните правила.

 

По отношение преценката за приложението на материалноправните норми съдът съобрази следното:

За осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо собственик, който управлява моторно превозно средство, след като е употребил наркотични вещества или техни аналози, законодателят предвижда да се прилагат ПАМ „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца до една година”, по арг. от чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП. Мярката, наложена в тази хипотеза е превантивна – да не се допусне създаването на опасност за движението по пътищата при управление на процесното МПС, което МПС е констатирано, че е управлявано от собственика-водач, за който е установено по надлежния ред при проверка на случаен принцип с техническо средство или чрез извършване на медицинско или химическо изследване, че е употребил наркотични вещества или техни аналози.

В случая административният орган е приложил на 19.07.2025 г. процесната ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП спрямо оспорващия за констатирано нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП – управление на МПС след употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Необходимата материалноправна предпоставка за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП, е установяването на управление на МПС от собственик-водач след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Писмените доказателства, приложени към административната преписка (Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества от 19.07.2025 г., Докладна записка от 19.07.2025 г., Резултатът от Тест № 97/19.07.2025 г., 21:16 ч., както и АУАН) по категоричен начин установяват, че са налице материалноправните предпоставки за налагане на процесната предвидена от законодателя ПАМ. Чрез тест, извършен с техническо средство, преминало периодична проверка, е установена употребата от оспорващия на Амфетамини. В конкретния случай административният орган не само е разполагал с правото, но и е бил задължен да наложи процесната ПАМ, предвид обстоятелството, че нормата на чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП е императивна. Тоест органът е действал в условията на обвързана компетентност, тъй като в случая няма право на преценка дали да наложи предвидената от закона ПАМ, или не.

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 4 ЗДвП редът, по който се установява употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с Наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. Според Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози, установяваното на употребата на наркотични вещества или техните аналози става както чрез използване съответно на технически средства, тестове, така и с медицински, химически или химико-токсикологични изследвания. Законодателят обаче в ЗДвП по отношение на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП не посочва като определящи установените стойности от медицинското и химико-токсикологичното изследване. Конкретно разписаното от законодателя в посочената норма не сочи на извод, че следва да се игнорира и пренебрегва напълно положителният резултат от проведения полеви тест, установяващ употребата на наркотични вещества.

Определящи ще са стойностите от медицинското изследване, но едва когато те бъдат налице. Според разпоредбата на чл. 3а от Наредба №1 от 19.07.2017 г. за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози, установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето не приема показанията на техническото средство или теста. От приобщения по делото АУАН се установява, че оспорващият няма възражения срещу резултатите от полевия тест. Ето защо, само фактът на даване на проба за медицинско и химико-токсикологичен анализ, не влече извод, че не са налице предпоставките за налагане на процесната ПАМ.

Представените резултати от доброволно проведено изследване за употреба на наркотици в избрана от оспорващия лаборатория, макар и във ВМА-МБАЛ - Варна, не са годно доказателство, тъй като не е събрано и извършено изследването по разписания в Наредба № 1/19.07.2017 г. надлежен ред. Наредбата регламентира изрично в кои лечебни заведения и по какъв метод следва да се извърши изследването и само такива резултати съдът следва да съобразява като релевантни.

Нормата на чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1/19.07.2017 г. предвижда случаите, в които употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, а именно само в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. Така разписаното обаче в Наредбата не обуславя извод, че при липса на резултати от медицинското изследване, е недопустимо да се прилага ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП. Както се посочи, до излизане резултатите от медицинското изследване релевантно е установеното с процесния по делото тест, а резултатът от медицинското изследване безспорно е определящ, след като вече е наличен.

Оспорената заповед е съответна и на целта на ЗДвП и на нормата на чл. 171 – да се осигури безопасността на движението по пътищата, непосредствено да се елиминират потенциалните възможности за възникване на пътнотранспортни произшествия, като се ограничи евентуално противоправно поведение и се обезпечат положителни действия на субекта на правоотношението. В случая определеният минимален, предвиден в закона срок на прекратяване регистрацията на лекия автомобил – 180 дни, т.е. 6 месеца, се явява съразмерен с високата обществена опасност на конкретното деяние и преследваната от законодателя легитимна цел.

Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. За да направи проверка за материалната законосъобразност на един индивидуален административен акт, съгласно чл. 146, т. 3 АПК, съдът трябва да установи кои са твърдeните в акта факти и обстоятелства, настъпили ли са и съответни ли са на предвидените в хипотезата на сочената от органа правна норма. С оглед на това проверката е винаги a posteriori. От гореизложеното се установява, че към момента на издаване на оспорената заповед, същата се явява в съответствие с материалния закон.

Разпоредбата обаче на чл. 142, ал. 2 АПК въвежда задължение за съда, към момента на приключване на устните състезания, да преценява и установява и новите факти, които са от значение за делото.

Нови факти от значение за делото могат да бъдат само тези, които са настъпили след издаването на акта и които с обратна сила променят правното значение на фактите, въз основа на които органът е взел решението си, или отменят съществуването на тези факти.

В конкретната хипотеза установеният факт - отрицателен резултат за наличие на наркотични вещества при изследването на биологичните проби, взети от оспорващия на 19.07.2025 г. по Талон за изследване № 282424 за химико-токсикологичен анализ от МБАЛ – Варна към ВМА – София, следва да се съобрази съгласно нормата на чл. 142, ал. 2 АПК.

Предвид така установения нов факт, към настоящия момент следва да се приеме, че не са налице предпоставките за прилагане на процесната ПАМ - не се установява в случая оспорващият да е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества, което обуславя отмяната на обжалваната заповед като постановена в противоречие с материалноправните норми и е достътъчно основание за този извод.

С оглед изложеното е безпредметна преценката на съда за основателността на останалите доводи на оспорващия за незаконосъобразност на обжалваната ПАМ. Доводите за несъответствие на процесната ПАМ, предвидена в ЗДвП с конституционните разпоредби, посочени от оспорващия би следвало да бъдат обсъждани в случай, че не са налице други основания за отмяна на оспорената ПАМ.

По разноските:

На основание чл. 143, ал. 1 АПК, искането на оспорващия за присъждане на направените разноски следва да се уважи, като ОД на МВР Варна се осъди за заплати на оспорващия сумата в размер на 1010 лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат и платена държавна такса. Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар е направено не от ответника по делото, а от Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна. От друга страна същото е напълно декларативно и обосновано – „с оглед фактическата и правна сложност на делото“, без да се сочи каква е именно фактическата и правна сложност на спора.

На основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1926151 от 19.07.2025 г. на мл. автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна.

ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР Варна да заплати на И. Г. Б., с [ЕГН], сумата в размер на 1010 лева, представляваща заплатените адвокатско възнаграждение и държавна такса.

Решението не подлежи на обжалване.