№ 301
гр. София, 12.05.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Жана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело №
20241001000893 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба от ищеца - „Крам инс“ ЕООД, ЕИК *********, чрез адв. П., с която
иска да бъде изменено постановеното по делото въззивно решение в частта за разноските.
Молителят/ищецът - „Крам инс“ ЕООД твърди, че по делото няма направено възражение от
ответника, че заплатеният адвокатски хонорар за въззивното производство е прекомерен. На
следващо място твърди, че заплатеният адвокатски хонорар превишавал само с 11,32 лева
минималният размер по Наредба 1 и не е прекомерен. Освен това, искането във въззивната
жалба касаело само минималния такъв по наредбата. Моли въззивния съд да измени
решението в частта за разноските и да му присъди още 2 275 лева или 2 263,68 лева.
Насрещната страна/ответникът – Държавата е подал в срок писмен отговор на молбата за
изменение на решението в частта за разноските, чрез д. експерт В.. Счита, че искането е
неоснователно, тъй като възражението било направено с въззивната жалба и правилно е
уважено от въззивния съд по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Моли въззивния съд да остави без
уважение искането на ищеца за изменение на въззивното решение в частта за разноските.
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е допустима, тъй като е подадена
от страна по делото и срещу подлежащ на изменение акт по чл. 248, ал. 1 от ГПК, в законния
едномесечен срок за обжалване на невлязло в сила въззивно решение, но разгледана по
същество е неоснователна.
Невярно е твърдението на молителя, че ответникът не е направил възражение по чл. 78, ал. 5
от ГПК. Такова възражение е направено още с въззивната жалба/л.9/, което е при условията
на евентуалност, поради което е своевременно.
Въззивният съд е изложил мотиви и съображения/стр. 6 от решението/, че адв.
възнаграждение в размер на 8 275 лева при цена на исковете в общ размер на 95 316,21 лева
1
и констатирана липса на фактическа и правна сложност е прекомерно.
Съгласно т. 1 и т. 3 от диспозитива на решение от 25.01.2024г. по дело С – 438/22 на СЕС,
което е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България, на
основание чл. 633 от ГПК, съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските
възнаграждения определен съобразно чл. 36 от ЗА и може да определи по-нисък размер от
посочения в наредбата.
При намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от минимално определения
размер съобразно чл. 36 от Закон за адвокатурата вр. с чл. 7, ал. 3 от отменената Наредба
№1/ 09.07.2004г. и няма ограничение да намали адвокатското възнаграждение и под
предвидения минимален размер от 8 263 лева. Според настоящия съдебен състав, делото не
представлява фактическа и правна сложност, тъй като се касае за безспорно установени
факти в първоинстанционното производство, във въззивното производство няма наведени
нови правни доводи и твърдения, не са събирани нови доказателствени средства и е
проведено само едно открито съдебно заседание.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от „Крам инс“ ЕООД, ЕИК ********* за изменение в
частта за разноските на решение № 106/24.02.2025г., постановено по в.т.д. №
20241001000853 по описа на САС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС, в едноседмичен срок от
връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2