О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№260435 ,
29.09.2020 г. гр.Бургас
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав в закритото заседание на двадесет и девети
септември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Вяра Камбурова
Членове: Галя Белева
мл. съдия Александър Муртев
като разгледа
докладваното от младши съдия Муртев в. гр.
д. № 1256 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.248 от ГПК.
Образувано
е по молба депозирана от С.К. – пълномощник на въззиваемия, с искане за изменение
на постановеното по делото Решение № V – 146/20.07.2020г., в частта
за разноските.
В
молбата се сочи, че с решението по цитираното дело БОС е приел за основателно
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Изразява се
съгласие с възприетото от съда, че действително след влизане в
сила на Решение № 5419 от 08.05.2020г. на ВАС по адм. д. № 14383/2019г., считано от 15.05.2020г., разпоредбата на чл.7, ал.1,
т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатски
възнаграждения, уреждаща минималния размер на адвокатското възнаграждение при
защита по трудови дела, каквото е и настоящото производство е изменена. Моли да
бъде обаче взето предвид, че уговореното и заплатено възнаграждение е за сумата
от 270 лева с ДДС (250 лева без ДДС), а не 390 лева както била изписано в мотивите на
решението. В допълнение сочи, че към присъдените 227,18 лева също така не бил
начислен съответния ДДС. С оглед изложеното се сочи, че изплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение не е прекомерно като се претендира присъждане на
платения адвокатския хонорар в неговата цялост.
Ответникът
по молбата – въззивника ГД “Гранична полиция” при МВР не подава отговор в законоустановения срок по
чл.248, ал.2 от ГПК.
Бургаският окръжен съд, след преценка
на данните по делото и направените доводи, намира следното:
Производството
по в. гр. дело № 1256/2020г. по описа на БОС е
образувано по въззивна жалба подадена от
ГД “Гранична полиция”, чрез юрисконсулт
Красимира Иванова, с която е обжалвано Решение № 810 от 04.03.2020г.,
постановено по гр. д. № 8182/2019г. по описа на
Районен съд – Бургас.
С Решение
№ V-146/20.07.2020г., влязло в сила на същата дата, ОС
- Бургас е потвърдил решението на първата инстанция като законосъобразно и
правилно.
Поради
необжалваемостта на постановеното по делото решение, съдът приема, че искането
по чл.248, ал.1 от ГПК, обективирано в молбата от 21.07.2020г., е направено в едномесечния
срок от неговото постановяване, поради което същото се явява процесуално
допустимо.
Разгледана по същество молбата е
основателна.
Разпоредбата
на чл. 78, ал. 3 ГПК предвижда правото на
ответника на разноски и съразмерно с отхвърлената част от иска, без да
установява обаче краен срок, до изтичането на който искането за присъждане на
разноски следва да бъде отправено до съда. Доколкото процесуалният закон не
установява краен срок по отношение на искането за присъждане на разноски,
според съдебната практика на ВКС приложение следва да намери общото правило, че
страните са длъжни да изчерпят всички свои процесуални искания до приключване
на устните състезания пред съответната инстанция. В настоящия случай, този срок
е спазен, тъй като въззиваемият е представил както договор за правна помощ,
така и списък за направените разноски преди провеждане на заседанието пред
въззивната инстанция, в което делото е обявено за решаване. С представянето на
договора, който служи за документ, удостоверяващ плащане, въззиваемият е
доказал извършването на разноските. От съдържанието на приложения по делото
договор за правна помощ се установява, че уговореното възнаграждение е в размер
на 225 лв. без ДДС (270 лв. с ДДС), а не в размер на 390 лв. както е посочил съдът в
мотивите си.
С
определение № 782/ 12.12.2014г. по ч. т. д. № 3545/2014г. е постановена по реда
на чл.274,
ал.3 ГПК задължителна практика на ВКС по приложението на пар.2а на
Наредба №1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съгласно която, когато адвокатът е регистриран по ЗДДС и страната му е
заплатила сумата за дължимия ДДС, тази сума се счита неразделна част от
дължимото адвокатско възнаграждение и следва да се съобрази при присъждане на
разноските, като ДДС се начислява върху възнагражденията по Наредба №1/2004г.
Съгласно
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждение № 1/2004г. – изм. ДВ. бр.45 от 15 Май 2020г.,
в редакцията й действаща към датата на сключване на договора за правна помощ от
02.07.2020г., минималното такова би било в размер на 227,18 лв. без ДДС.
Гореизложеното
обуславя извода, че уговорения адвокатски хонорар в размер на 225, 00 лв. без
ДДС не се явява прекомерен, същият е изплатен от въззиваемия по повод
подадената срещу него въззивна жалба и следва да му бъде присъден.
Следователно
молбата на въззиваемия се явява основателна, което налага изменение на
решението в частта за разноските, по силата на което в негова полза следва да
бъде присъдена сумата от 270, 00 лв. с
ДДС.
По
изложеното съображения и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ Решение № V-146/20.07.2020г. по в. гр. д. № 1256/2020г. описа на ОС – Бургас, в частта, в която Главна дирекция “Гранична полиция” на Министерство на
вътрешните работи, с адрес: град София, бул. “Княгиня Мария Луиза” 46
е осъдена да заплати на Ж.А.Б., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 227, 18
лева, представляваща направените съдебно-деловодни разноски пред въззивната
инстанция, като УВЕЛИЧАВА размера им
от 227, 18 лв. на 270,00 лв. с ДДС.
Определението
може да бъде обжалвано с частна жалба пред Бургаски апелативен съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните, на които да се връчи препис
от него.
Председател:
Членове: 1.
2.