Решение по дело №23/2021 на Районен съд - Трън

Р Е Ш Е Н И Е

№ 19/08.07.2021г., град Трън

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Трънски  районен съд, втори състав в публично съдебно заседание на осемнадесети юни две  хиляди двадесет и първа година  състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР СИМЕОНОВ

 

При участието на секретар Ренета Милтенова като разгледа докладваното от съдията  НАХД № 23 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл. 59 и следващите от ЗАНН

            Образувано е по жалба на Б.Б.Б., с ЕГН: **********, с адрес: ***, , против Наказателно постановление № 20-1158-006287/11.01.2021г.  на Началника на сектор ПП при ОДМВР-Перник, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДвП, чл.183 ал.1 т.1 предл.1 и 2, чл.183 ал.1 т.1 предл.3 от ЗДвП на Б.Б.Б., с ЕГН: **********, му е наложено административно наказание „глоба” общо в размер на 120лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, за извършени административни нарушения на разпоредбите на чл.103 от ЗДвП, чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП.

            В жалбата си въззивника сочи, че издаденото наказателно постановление № 20-1158-006287/11.01.2021г.  на Началника на сектор ПП при ОДМВР-Перник, е незаконосъобразно, тъй като не е съгласен с фактическите констатации по наказателното постановление, и че са налице процесуални нарушения по издаване на наказателното постановление.

След като прецени обжалваното постановление, с оглед обстоятелствата посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, Трънски районен съд на основание чл. 14 и 18 от НПК прие за установено от фактическа страна следното:

На 02.12.2020г. свидетелите И.И.Р. и Д.П.Д. изпълнявали служебните си задължения като служители на РУ-Трън на територията на община Трън. След полунощ на същата дата получили сигнал за сбиване в ***, но при проверката на място сигнала не се потвърдил. Веднага след приключване на проверката в механата получили сигнал за лице управляващо автомобил от *** към механата, което е употребило алкохол. Тръгвайки към 01.00ч. от *** видели насрещно движещ се автомобил, който отговарял на описанието. Веднага обърнали посоката на движение на патрулния автомобил, пуснали светлинни сигнали, а св.Д. подал от прозореца на служебната кола стоп палка, с която недвусмислено подал сигнал автомобила да спре движението си.  През цялото време двамата свидетели възприемали действията на движещия се лек автомобил *** модел *** с рег.№ *** и водача, при опита си да го спрат за проверка. Въпреки това автомобила без да увеличава скоростта на движение продължил по пътя. Свидетелите последвали джипа с патрулния автомобил и го настигнали след ***, където  джипа спрял, а от него излязъл въззивника Б.Б.Б., който се запътил към входа на механата. Тогава св.Д. му извикал по име да спре и го попитал защо не се подчинява на подадения от тях сигнал „Стоп“, а водача отговорил, че не ги е видял. Впоследствие започнал да твърди, че не той е управлявал автомобила. При поискване от страна на свидетелите Р. и Д. не представил поисканите му за проверка СРМПС и СУМПС. Служителите на РУ-Трън се обадили на ОДЧ да изпрати колега с правомощия по КАТ, за да вземе отношение както по случая с неизпълнението на сигнала за спиране и непредставянето на документи като СРМПС и СУМПС, така и за да бъдат извършени своевременни действия за установяване истинността на сигнала за лице управляващо МПС след като е употребило алкохол над разрешеното от закона. Така след около 40 минути на място дошъл автомобил на КАТ при сектор ПП при ОДМВР-Перник и св.Н. Н. след като се запознал с обстановката по случая от колегите си и изслушал водача,  съставил АУАН №322720 от 02.12.2020г. серия GA, в което описал нарушенията на водача и обстоятелствата при които са констатирани, като водача отказал да подпише акта, което наложило това да се оформи със свидетели. В графата за възражение било описано, че има, но конкретни такива не са описани.  

         По наказателното постановление :

            Въз основа на така съставения акт  Началникът на сектор Пътна полиция при ОДМВР-Перник, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на вътрешните работи на Република България е издал наказателно постановление № 20-1158-006287/11.01.2021г.  на Началника на сектор ПП при ОДМВР-Перник., с което на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДвП, чл.183 ал.1 т.1 предл.1 и 2 , чл.183 ал.1 т.1 предл.3 от ЗДвП е наложил на Б.Б.Б., с ЕГН: ********** административно наказание „глоба” общо в размер на 120лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, за извършени административни нарушения на разпоредбите на чл.103 от ЗДвП, чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП.

В описанието на нарушението в наказателното постановление е посочено, че „на 02.12.2020 в 01.00 часа в община Трън на път общински № PER2156 като водач на лек автомобил ***  с рег.№ *** при обстоятелства: По път PER2156 общ.Трън, с посока на движение от с.Л. към гр.Трън, управлява собственият си лек автомобил ***  с рег.№ ***, като на около 50м. преди хижа-*** при подаден ясен и свевременен сигнал заспиране със стоп палка по образец „МВР“ през прозореца на патрулен полицейски автомобил, който автомобил е и с включен светлинен сигнал, не се подчинява и не спира на указаното от контролния орган място, а продължава движението си правейки опит да осуети извършването на проверката. Застигнат пред хижа-***, където спира, като при извършената проверка се установи, че не носи СУМПС и СРМПС. Също така управлява след употреба на алкохол с концентрация 1,35 на хиляда, като за това му е съставен друг АУАН. Настоящият АУАН е съставен по данни на свидетелите-очевидци. Е извършил:1. Не спира плавно на посоченото място, или в най – дясната част на платното за движение при подаден сигнал за спиране  от контролен орган, с което виновно е нарушил чл.103 от ЗДвП; 2. Не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория , с което виновно е нарушил чл.100 ал.1 т.1  от ЗДвП; 3. Не носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява, с което виновно е нарушил чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП.“

Горната фактическа обстановка се установява от  показанията на разпитаните  по делото свидетели Н. В.Н., И.И.Р. и Д.П.Д., както и от приложените писмени доказателства. Няма индиция за заинтересованост  от  страна на свидетелите Н. В.Н., И.И.Р. и Д.П.Д., които поддържат изцяло и в пълен обем констатациите, изложени в акта за установяване на административно нарушение.

При постановяване на решението си съдът се запозна и с всички, приложени по административно наказателната преписка    писмени документи и тези, събрани в хода на съдебното следствие.

            Въз основа на АУАН серия GA, №322720 /02.12.2020г.,  началника на сектор ПП при ОДМВР-Перник издал процесното НП с  № 20-1158-006287/11.01.2021г.  на Началника на сектор ПП при ОДМВР-Перник, против Б.Б.Б., с ЕГН: **********, с адрес: ***, според  констативно-съобразителната част на същото, като в последната наказващият орган е възприел, съответно и възпроизвел изцяло фактическите обстоятелства съдържащи се  АУАН, както и дадената правна квалификация с позоваването на нарушените законови разпоредби- чл.103от ЗДвП, чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП, поради което и  на основание основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДвП, чл.183 ал.1 т.1 предл.1 и 2 , чл.183 ал.1 т.1 предл.3 от ЗДвП наложил административно наказание „глоба” общо в размер на 120лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

             От правна страна:

            Съдът, на основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

             Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение по чл. 59, ал.2 от ЗАНН. Поради това жалбата е процесуално допустима.

         Разгледана по същество  тя се явява неоснователна по следните причини:

         Материалната компетентност на Началника на РУ-гр.Трън, като АНО да издава НП за нарушения по ЗДвП не се оспорва. Изложената фактическа обстановка, приета за безспорно установена от съда и съвпадаща с изложената в АУАН, се доказва от събраните гласни доказателства - показания на св.Н., Р. и Д., както и от писмените такива – находящи се в приетата административно-наказателна преписка. Съдебният състав даде вяра и кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, които дават сведения, почиващи на формирани непосредствено, лични възприятия, липсват противоречия между тях и другите доказателствени източници. Същите са пряко относими към фактическото деяние и откриването на нарушението, поради което и при липсата на индиции за предубедеността на свидетеля, не се намериха основания те да не бъдат кредитирани като обективно верни.

Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно -наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество относно извършването на административно нарушение). Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не съответствува на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в съответствие с нормата на чл. 63 ЗАНН).

            На основание събраните и приложени по делото доказателства съдът обоснова своето заключение за липса на нарушение на процесуалните правила и материалния закон, както при съставянето на АУАН, така и при издаването на НП.  Обжалваното НП е за констатирани две административни нарушения: 1. По чл.103 от ЗДвП, което регламентира спирането на МПС плавно на посоченото от контролния орган място или в най-дясната част на платното при подаден сигнал за спиране; 2. Водача не носи на СУМПС от съответната категория и контролен талон към него - нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП; и 3. Водача не носи СРМПС, което управлява- нарушение по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП. В жалбата си, а и в писмено изложение въззивникът навежда доводи за незаконосъобразност на трите нарушения. Съдът намира, че и по констатиране и наказване на двете нарушения не са налице процесуални нарушения от категорията съществените, които да обосноват отмяната на атакуваното НП. Напротив- установени са  по несъмнен и безспорен начин, по отношение на тях има редовно издаден АУАН, както и последващо НП при спазване на процесуалния и материалния закон. 

            Съдът намира, че по същество обвинението за нарушение по чл. 103 от ЗДвП се доказа по безспорен начин по делото. Разпоредбата на  чл. 170, ал.3, изр.2 от ЗДвП дава възможност подаването на сигнал за спиране на автомобил да става чрез: подаване своевременно ясен сигнал със стоп-палка. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина. Униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. В  тази насока неоснователно се явява възражението на въззивника, че не той е управлявал въпросното МПС, тъй като видно от свидетелските показания на Р. и Д. двамата ясно са видели водача в автомобила и го сочат като въззивника. Служителите на полицията не са нарушили реда за спиране на ППС, тъй като закона изключва подаване на стоп-палка при необходимост от прозореца на патрулния автомобил стига този знак, а и светлинните сигнали да са възприети от водача. Предвид обстоятелството, че се касае за патрулен автомобил с включени сигнални светлини както и фарове, защото е в тъмната част на денонощието и на въпросния път не е имало никой друг, пътя е с две платна и движещия автомобил на жалбоподателя се е намирал в непосредствена близост до полицейската патрулна кола, нелогично е твърдението, че водача не е възприел своевременно полицейското разпореждане със стоп-палка.

            В случая се събраха доказателства, че св.Д. е подал своевременно ясен и недвусмислен сигнал със стоп-палка на водача-въззивник да спре автомобила си и това е било възприето от последния, но той е продължил движението си.  

            Що се касае за другите две констатирани нарушения по чл.100 ал.1 т.1 и т.2 от ЗДвП съдът намира същите за безпорно доказани видно от свидетелските показания на тримата свидетели и не следва да се спира и обстоятелствено по отношение на мотивите относно основателността на жалбата.

            При определяне на вида и размера на административните наказания за трите нарушения административнонаказващия орган се е съобразил с разпоредбата на чл. 27, ал.1 от ЗАНН и като е отчел тежестта им правилно е наложил на жалбоподателя Б. административни наказания глоба в размер общо на 120лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.

            Съществено нарушение е такова, което пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя и възможността на същия да го реализира в пълен обем, тъй като го поставя в невъзможност да разбере кое е мястото, където в обективната действителност са се осъществили фактите и обстоятелствата, срещу които ще се защитава, нито нормите които е нарушил и възможностите, които законът му предоставя за защита.  В случая процесното НП и предхождащият го АУАН са издадени от орган, който е компетентен да осъществява контролни и санкционни функции по ЗАП и подзаконовите НА, регламентиращи този вид транспортна дейност. При тези данни от правна страна съдът намира, че жалбоподателя Б.Б.Б. е осъществил състава на административните нарушения по чл. 103 и чл.100 ал.1 т.1 и т.2 от ЗДвПАнотирана съдебна практика, за които му е съставен АУАН и наложени административни наказания с процесното НП.

            Горните съображения, както и подбудите за извършване на деянието не са от такъв характер, че да обосноват наличието на малозначителност по чл.28 от ЗАНН. Тези  обстоятелства не определят ниската обществена опасност на деянието, както и че такава е и обществената опасност на субекта на отговорността.

            По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

            С оглед на изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът

 

                                             Р  Е  Ш  И

 

            ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1158-006287/11.01.2021г.  на Началника на сектор ПП при ОДМВР-Перник, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДвП, чл.183 ал.1 т.1 предл.1 и 2, чл.183 ал.1 т.1 предл.3 от ЗДвП на Б.Б.Б., с ЕГН: **********, с адрес: *** му е наложено административно наказание „глоба” общо в размер на 120лв., и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, за извършени административни нарушения на разпоредбите на чл.103 от ЗДвП, чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП.

 

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на АПК.

 

 

                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ :