ДОПЪЛНИТЕЛНО Р Е Ш
Е Н И Е № 457
гр.Пловдив, 09.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ВЪЗЗИВНО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на девети април
две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
като разгледа
докладваното от съдия Василев в.гр.д. № 2846/2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.250 от ГПК.
Постъпила
е молба вх. № 8504/15.03.2019г. от жалбоподателката Г.Т.М., чрез пълномощника
си адв.Х.Р. от ПАК за допълване на решение №135/01.02.2019г. по настоящото дело
като съдът се произнесе и по искането за присъждане на лихвата за забава по
чл.86 от ЗЗД от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане
на сумите, на присъдените обезщетения по КТ.
В
срок е постъпил отговор на насрещната страна Общинско предприятие «Организация
и контрол на транспорта» ****, чрез Д.П. главен юрисконсулт, с който молбата се
намира за недопустима и неоснователна.
Молбата е допустима, защото е
подадена в едномесечен срок от връчване на съдебното решение по това дело.
По същетво искането е частично основателно.
РС Пловдив е уважил изцяло иска
по чл.225, ал. 2 от КТ за периода от 15.03.2018г. до 25.03.2018г. в размер на
33,95 лева,
но не се е произнесъл по искането за обезщетение за забава по чл.86 от ЗЗД,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумите и в тази част решението е потвърдено от настоящия съд.
РС Пловдив е уважил частично иска
по чл.225 ал.1 от КТ за сумата от 87,41 лева, за исковия период
12.03.-14.03.2018г. но не се е произнесъл по искането за обезщетение за забава
по чл.86 от ЗЗД, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумите и в тази част решението е потвърдено от
настоящия съд.
В останалата част искът по чл.225
ал.1 от КТ е отхвърлен, а в тази част решението е отменено и настоящият съд е
присъдил още 3 204,84 лева обезщетение за исковия период 26.03.-12.09.2018г.
РС Пловдив е отхвърлил иска по иска по
чл.224 от КТ за заплащане
на обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 267,14 лева за
2017 и 2018 година, като вместо това го е уважил за 267,14 лева, като обезщетение по чл.224 от КТ за неползван платен годишен
отпуск за 2017 година и 2018 година.
За изцяло уважения и потвърден от
ОС Пловдив иск по 225, ал. 2 от КТ за периода от 15.03.2018г. до 25.03.2018г.
в размер на 33,95 лева и за частично уважения иск по чл.225
ал.1 от КТ за сумата от 87,41 лева, за исковия период 12.03.-14.03.2018г.
въззивният съд не може да се произнесе по искането за допълване на решението в
частта относно непроизнасяне за обезщетението за забава по чл.86 от ЗЗД,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумите, защото по този иск няма произнасяне от първата инстанция и няма годен
предмет на обжалване. Доколкото обаче има такова искане във въззивната жалба
същото може да се схване като искане по чл.250 от ГПК отправено до РС Пловдив
да си допълни решението в тази му част относно уважените по-горе от него
искове. В тази част искането за допълване е неоснователно, а делото следва да
се върне на РС Пловдив, за да се произнесе по него.
Основателно е искането по чл.250
от ГПК относно изцяло уваженият иск по чл.224 от ГПК и частично уважения иск по
чл.225 ал.1 от ГПК, за още 3 204,84 лева обезщетение за исковия период
26.03.-12.09.2018г. Доколкото исковете по чл.86 от ЗЗД са акцесорни и зависят от съдбата на главните искове с
отхвърлянето на главните искове и без да се отхвърлят изричино акцесорните
искове се подразбира волята на съда същите да не се уважат при отхвърлен главен
иск. Ето защо в тази част на искането по чл.250 от ГПК въззивният съд може да
се произнесе.
С исковата си молба жалбоподателката
Г.Т.М. е претендирала обезщетенията по чл.225 ал.1 от КТ, 225 ал.2 от КТ и
чл.224 от КТ, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на сумите. В молбата си за изменение на размера на
горните искове исоквете /л.269 от делото/ също има искане за присъждане на
обезщетение за забава по чл.86 от ЗЗД, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Това че съдът се е
произнесъл с определение по чл.214 от ГПК само относно главниците на исковете
по чл.225 ал.1 от КТ и чл.224 от КТ, а не и относно исковете по чл.86 от ЗЗД не
означава, че по тези искове е налице отказ или оттегляне на исковата претенция,
защото за това няма изрично волеизявление от ищцата, съответно акта на съда. С
въззивната жалба рашението се е обжалвало и в частта му, в която исковете са
отхвърлени или не са уважени и в частта относно претендираната лихва за забава
по чл.86 от ЗЗД от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумите /л.19 и л.23 от въззивното
дело/.
ПОС е пропуснал да се произнесе
по обжалваното решение в осъдителната му част за исковете по чл.224 от КТ и за
уважената част от иска по чл.225 ал.1 от КТ. Ето защо уважените горни искове искове
за обезщетения на жалбоподателката Г.Т.М. следва да се присъдят ведно с
предявените акцесорни искове по тях за присъждане на обезщетение за забава по
чл.86 от ЗЗД от датата на подаване на
исковата молба – 14.05.2018г. до окончателното изплащане на сумите.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ДОПЪЛВА решение №135/01.02.2019г. по в.гр.д. №2846/2018г., по описа на ОС Пловдив, Х гр.с. като:
ОСЪЖДА Общинско
предприятие „Организация и контрол на транспорта“ с ЕИК **** със седалище
и адрес на управление: гр. **** да
заплати на Г.Т.М., с ЕГН: **********
обезщетението по член 225, ал. 1 от КТ в размер на 3 204,84 лева, ведно със
законната лихва върху него от
датата на подаване на исковата молба – 14.05.2018г. до окончателното изплащане
на сумата, както и обезщетението по чл.224 от КТ в размер на 267,14
лева за неползван платен годишен отпуск за 2017 година и 2018 година, ведно със законната лихва върху него от датата на подаване на исковата молба –
14.05.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на Г.Т.М., за допълване на решението
в частта относно присъждането на претендираната лихва за забава по чл.86 от ЗЗД от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумите за исковете за обезщетение по по член 225 ал. 1 от КТ за периода
12.03.2018г. до 14.03.2018г. в размер на 87,41 лева, както и за иска обезщетение
по член 225 ал. 2 от КТ за периода от 15.03.2018г. до 25.03.2018г. в размер на
33,95 лева.
ВРЪЩА делото на РС Пловдив за разглеждане на
молбата на Г.М. по чл.250 от ГПК за допълване на решението в частта относно
присъждането на претендираната лихва за забава по чл.86 от ЗЗД от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумите за исковете за обезщетение по по член 225, ал. 1 от КТ за периода
12.03.2018г. до 14.03.2018г. в размер на 87,41 лева, както и за иска обезщетение
по член 225, ал. 2 от КТ за периода от 15.03.2018г. до 25.03.2018г. в размер на
33,95 лева.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в едномесечен срок, считано от връчване на съобщенията на страните пред ВКС на РБ, с изключение на решението, в частта относно иска по чл.224 от КТ, в която част решението е
окончателно.
След
влизане в сила на решението за допълване на РС Пловдив, делото да се
изпрати на ОС Пловдив за администриране на касационната жалба по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.