РЕШЕНИЕ
№ 1676
гр. Бургас, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело
№ 20212120102010 по описа за 2021 година
Производството е образувано по реда на чл. 422 ГПК по исковата молба на
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, квартал „Победа”, улица „Генерал Владимир Вазов” №3, сграда
„Метални панели и конструкции” представляван от Г.Й.Т., срещу в П. Я. Б., ЕГН
**********, адрес в .........................., с която се иска да бъде прието за установено
съществуването на вземането на ищеца в размер на сумата от 623,00 лв. (шестстотин
двадесет и три лв.), представляваща неплатени задължения за ползвани ВиК услуги за
доставена, отведена и пречистена вода, за обект находящ се в ......................., през периода
25.04.2018 г. до 22.03.2019г., с отчетен период от 05.10.2011 г. – 28.02.2019 г., както и
сумата от 131,56 лв. (сто тридесет и един лв. и петдесет и шест ст.) – мораторна лихва за
периода 26.05.2018 г. - 18.09.2020 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от
23.09.2019 г. до изплащане на задължението, като за посоченото вземане е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 5812/2020 г. по описа на
Бургаски районен съд.
Ищецът посочва, че между страните съществува валидно облигационно
правоотношение, по силата на което ответникът е потребител на ВиК услуги с абонатен №
.............., като собственик на обект на потребление на адрес ........................ Издадените две
фактури за доставена, отведена и пречистена вода в процесния отчетен период са останали
незаплатени на падежа, а именно в 30 дневен срок от датата на издаването. Консумираното
количество вода е отчетено по електронен път, като са взети предвид показанията на
монтираните измервателни средства. При липса на осигурен достъп е съставен съответен
протокол. Твърди се, че отчетния период на процесните фактури е от 05.10.2011 г. до
28.02.2019 г. Главницата се претендира ведно с лихва за забава в общ размер на 131,56 лева
от момента на падежа до датата на предявяване на исковата претенция. Ангажирани са
1
доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е депозиран писмен отговор от
назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответника, с който исковете
се оспорват като неоснователни и недоказани. Оспорва законосъобразността на отчитането,
като се излага твърдения, че количеството потребена вода не е доказано, поради което и
ответникът не дължи заплащане на фактурираните суми.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове е с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 288 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
По делото е изискано и приложено ч.гр.д. 5812/2020г. по описа на Бургаски районен
съд, по което е издадена заповед № 260112 от 24.09.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК за процесните суми. В указания срок съгласно чл. 415, т. 2 ГПК
заявителят е предявил иск за установяване на вземането си, който съдът приема за допустим.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на §1, т.2 от ДР на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, потребители са всички юридически или
физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят
В и К услуги. Според чл.3, ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, кръгът от
лицата, които са потребители на ВиК са на първо място собствениците на водоснабдените
обекти. Според представените действащи общи условия за предоставяне на ВиК услуги,
потребители са „юридически или физически лица – собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги”. Отношенията по ползване на
услугите, предоставяни от ищцовото дружество, се уреждат от наредбата и съгласно
публично оповестени общи условия, предложени от оператора и одобрени съответно от
собственика на ВиК системата или от регулаторния орган. Съдът намира за безспорно
установено обстоятелството, че общите условия са надлежно разгласени в два вестника –
един местен и един национален, поради което имат действие за всички абонати на
дружеството.
По делото безспорно е установено, че ответникът е съсобственик на процесния имот,
видно от представени нотариален акт, поради което се явява и потребител, по смисъла на
цитирания §1, т.2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги.
Видно от представените по делото от ищцовото дружество справки относно
отчетената консумация в обекта, се установява, че отчетния период посочен в двете
процесни фактури е от 05.10.2011 г. – 28.02.2019 г., независимо от погрешно посоченото в
заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 5812/2020 г. по
описа на Бургаски районен съд. Съдът приема, че се касае за техническа грешка и в
настоящия процес е надлежно установен периодът на потребление предмет на иска. В същия
период са били извършвани начисления на количеството вода преминало през водомера с
отбелязване “видян” и “служебно” и е била извършена и “корекция”. Съгласно разпоредбата
на чл. 32 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи - услугите
В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко
2
водопроводно отклонение. Също така, според чл. 30 от публично известните общи условия
на ВиК, доставянето на питейна вода, пречистване, или отвеждане на отпадъчни води, се
заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната
мрежа, отчетено чрез монтираните водомери на сградните водопроводни отклонения.
Отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на
общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов
представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. В такъв случай, по аргумент
от чл. 32, ал. 4 от наредбата следва, че при отчитането по електронен път не се нанасят
ръчно показанията на индивидуалния водомер в карнета и не се поставя подпис на
потребителя, а е достатъчен отчетът от базата данни на електронното устройство. Същият е
послужил при изготвяне на представените по делото фактури. За това сочат и показанията
на разпитания в хода на процеса свидетел С.П., която заявява, че отчетът е извършван лично
от нея, посредством сканиране на баркод. При тази правна рамка и ангажираните
доказателства за електронното отчитане на преминалото количество вода през двата
водомера, по делото е безспорно установено изпълнението на задължението на ищеца за
доставка, отвеждане и пречистване на вода през процесния период, което от своя страна е
основание за ангажиране на отговорността на ответника, в качеството му на потребител, да
заплати извършената ВиК услуга.
Установено е че в имота е било налице потребление, което е периодично отчитано.
Видно от събраните по делото писмени доказателства – фактури, справка извлечение имотът
е водоснабден и към него е била доставяна вода. Съдът намира, че правилно е начислено и
калкулирано потребеното количество вода в процесния период, като е спазена процедурата
на чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4/14.09.2014 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на ВиК системи.
Съгласно чл. 31 от общите условия на ВиК, операторът издава ежемесечни фактури.
Така за всеки месец, в който е извършено отчитане следва да бъде фактурирана цена,
съобразно определената от регулатора към този момент. Стойността на количеството вода е
правилно определена по действащите цени на ДКЕВР. При тези факти предявеният иск се
явява основателен и доказан, като неплатеният остатък по процесните фактури към момента
на образуване на производството възлиза на общо 623 лв. Предвид изложеното, съдът
намира педявения иск за изцяло основателен и доказан.
Що се отнася до акцесорния иск за заплащане на лихва за забава, съдът приема същия
за основателен, доколкото не са ангажирани доказателства за плащане и начислената лихва
касае главницата по всяка фактура от датата на падежа за периода 26.05.2018 г. - 18.09.2020
г. Така, по аргумент от чл. 33, ал. 2 от общите условия на ВиК и на основание чл. 162 ГПК
съдът определи размера на задължението на ответника е в рамките на търсената сума от
общо 131,56 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат
възложени и направените от ищеца разноски в настоящия процес от 375 лв., съобразно
представения списък, както и за направените разноски в заповедното производство – сумата
от 75 лв., включващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. Я. Б., ЕГН **********, адрес в
.........................., че в полза на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК ********* със
3
седалище и адрес на управление гр. Бургас, квартал „Победа”, улица „Генерал Владимир
Вазов” №3, сграда „Метални панели и конструкции” представляван от Г.Й.Т., съществува
вземане за сумата от сумата от 623,00 лв. (шестстотин двадесет и три лв.), представляваща
неплатени задължения за ползвани ВиК услуги за доставена, отведена и пречистена вода, за
обект находящ се в ......................., през периода 25.04.2018 г. до 22.03.2019г., с отчетен
период от 05.10.2011 г. – 28.02.2019 г., както и сумата от 131,56 лв. (сто тридесет и един лв.
и петдесет и шест ст.) – мораторна лихва за периода 26.05.2018 г. - 18.09.2020 г. ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 23.09.2019 г. до изплащане на задължението,
като за посоченото вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. 5812/2020 г. по описа на Бургаски районен съд.
ОСЪЖДА П. Я. Б., ЕГН **********, адрес в .........................., да заплати на
“Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК *********, адрес гр.Бургас, ж.к. Победа, ул.
Ген. Владимир Вазов № 3, представляван от Г.Й.Т., сумата от общо 375 лв. (триста
седемдесет и пет лева) представляващи направените по делото съдебно – деловодни
разноски, както и сумата от 75 лв. (седемдесет и пет лева) – представляващи направените
разноски по ч.гр.д. 5812/2020 г. по описа на Бургаски районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4