Р E Ш Е Н И Е
№ 578
гр.Плевен, 01.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
съд - гр.Плевен, ПЪРВИ касационен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател:
НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
Членове: 1. ЕЛКА БРАТОЕВА
2. РАЛИЦА МАРИНСКА
при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура- Плевен- ИВО РАДЕВ, като разгледа докладваното от съдията МАРИНСКА касационно административно-наказателно дело №643/2020г. по описа на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
Депозирана е касационна жалба от П.С.С. ***, против Решение по НАХД №302/2020г. по описа на Районен съд – Плевен, с което е потвърдено НП №19-0938-002146/07.05.2019г. на началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР- Плевен. Моли съда да го отмени обжалваното решение и постанови друго, с което да отмени НП, като незаконосъобразно. Оспорва се изложената в НП и приета от съда фактическа обстановка. В с.з., касаторът, ред. пр., явява се лично и поддържа депозираната касационна жалба.
Ответникът по касационната жалба, р. пр., не се явява и не се представлява; не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен
изразява становище за неоснователност на касационната жалба и посочва, че
решението на РС е правилно и законосъобразно.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните съображения:
С обжалвано Решение №254/16.06.2020г. по
НАХД№302/2020г., по описа на Районен съд – Плевен, съдът е потвърдил наказателно
постановление №19-0938-002146/07.05.2019г. на Началник- сектор „Пътна полиция“
към ОДМВР- Плевен, въз основа на което, на касатора П.С.С., са
наложени адм. наказания- на основание чл. 179, ал.2, предл. 1 от ЗДвП, за
нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП- „глоба“, в размер на 200лв. и на основание
чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл. 123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП-
глоба в размер на 50лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един
месец, за това, че на 24.-04.2019г, касаторът С., като водач на л.а. *** с ***,
ок. 16,00 ч., в гр. Плевен, движейки се по ул. „Стоян Заимов“, до №2, с посока
към ул. „Сан Стефано“, управлява автомобила с несъобразена с интензивността на
движението скорост, не успява да спре и удря в задната част, спрелия за
изчакване на светофарната уредба на кръстовището, ***, в резултат на което е
реализирано ПТП, с материални щети, и след това касаторът е продължил
движението си, и е напуснал ПТП, без да уведоми съответната служба за контрол
на МВР, на територията на която е настъпило ПТП. В решението си, въззивният съд
е приел, че описаната в НП фактическа обстановка се установява безспорно от
събраните по делото доказателства и е приел за установено, че жалбоподателя С.
е осъществил от обективна и от субективна страна състава на нарушенията по чл.
20, ал.2 от ЗДвП и по чл. 123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП. В решението си, съдът
е приел за установено също, че в хода на административнонаказателното
производство няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, АУАН
и НП са издадени от компетентните за това органи и съдържат всички
законоустановени реквизити. Посочил е също, че наложеното на С. адм. наказание
глоба, на основание чл. 179, ал.2, предл. 1 от ЗДвП, за извършеното от него нарушение
на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, в размер на 200лв., е правилно определено, доколкото
по цитираната норма, наказанието е конкретно посочено като определен размер. В
решението си, въззивният съд е приел за установено, че след реализиране на ПТП,
жалбоподателят С.. самоволно е напуснал местопроизшествието, с което е нарушил
разпоредбата на чл. 123, ал.1, т.3, б. в от ЗДвП. Приел е, че законът не дава
възможност на жалбоподателя, в
качеството му на участник в ПТП, сам, без другия участник, да преценява
причинил ли е щети по другия автомобил, доколкото цитираната норма визира
съгласие и на двамата участници в ПТП, и
едва при наличие на такова съгласие, нарушителят може да напусне ПТП.
Въззивният съд е посочил също, че причините, поради които жалбоподателят се е
отдалечил от мястото на ПТП са ирелевантни. Приел е също, че наложените на жалбоподателя
адм. наказание, за извършеното от него нарушение на чл. 123, ал.1, т.3, б. в от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП,
глоба в размер на 50лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
един месец,са в рамките на законовия минимум и са правилно определени от страна
на АНО.
Касационният съд приема, че атакуваното
решение по НАХД№302/2020г. по описа на ПлРС, е правилно и законосъобразно, и не
страда от пороците, изложени в касационната жалба, поради което, същото следва
да бъде оставено в сила. Настоящият касационен състав намира, че изложените от
въззивния съд мотиви, досежно компетентността на административнонаказващия
орган, липсата на допуснати съществени процесуални нарушения, и съставомерността
на извършените от касатора нарушения на правилата за движение, визирани в нормата
на чл. 20, ал.2 и чл. чл. 123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП, са правилни и
законосъобразни и ги споделя напълно по реда на чл. 221, ал.2, изр. второ от АПК, без да ги преповтаря. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е
обосновано, постановено при задълбочен анализ на събраните по делото доказателства,
в тяхната съвкупност. Правилно въззивният съд е приложил нормата на чл.189,
ал.2 от ЗДвП, съобразно която, редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Съответно на това законово
разписание, в тежест на страната, която оспорва изложената в АУАН фактическа
обстановка, е да обори установената презумпция за истинност на редовно
съставеният от външна страна акт. В хода на съдебното дирене през въззивния съд
не са събрани доказателства, опровергаващи съдържанието на АУАН. Правилно и
съобразно сбраните по делото доказателства, съдът е приел за безспорно
установена изложената в НП фактическа обстановка, като не е допуснал нарушение
на материалния закон, нито на съдопроизводствените правила.
На основание гореизложеното следва
обжалваното Решение №254/16.06.2020г. по НАХД№302/2020г. по описа на Районен
съд – Плевен, да бъде оставено в сила като законосъобразно.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №254/16.06.2020г. по
НАХД№302/2020г. по описа на ПлРС.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО. Преписи от
решението да се връчат на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/