Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 04.10.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, VI ТО, 5 състав, в закрито съдебно заседание на четвърти октомври две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ РАЙКИНСКА
като разгледа докладваното от
съдията т. д. № 1853 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ вр.
глава XXI от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 20190911202756, депозирана от „А.Т.Г.“ ЕООД
против отказ на длъжностно лице по вписванията при Търговски регистър и
регистър на юридическите лица с нестопанска цел, Агенция по вписванията с рег. №
20180222114804/04.09.2019 г. В жалбата се поддържа, че отказът е
незаконосъобразен, тъй като за отчетната 2017 г. дружеството формирало
единствено разход от такси в размер на 242 лева и стойността им била под 500
лева. Дружеството отговаряло на всички условия по т. 30 от ДР на ЗСч., поради
което се считало, че не извършва дейност. Неправилно ДЛР приела, че дружеството
е следвало да изготви ГФО за 2017 г.
Предвид изложеното, жалбоподателят моли съда да отмени обжалвания отказ и
да даде задължителни указания на Агенцията по вписвания – търговски регистър за
обявяване на заявения акт.
Съдът, след като
разгледа жалбата и писмените доказателства, приложени към заявление Г2 вх. № 20180222114804, намира следното от фактическа и правна страна:
Със заявление Г2 с вх. № 20180222114804, депозирано от С.Й.Б., управител на „А.Т.Г.“ ЕООД, е заявена за обявяване Декларация
по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч. Представена е и декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ.
На 04.09.2019 г. ДЛР постановява отказ с мотиви, че в представения за
обявяване акт, означен като Декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч, е
декларирано, че дружеството е извършвало дейност, поради което е следвало да
изготви ГФО за 2017 г. В случая представената декларация не е сред актовете,
които подлежат на обявяване в ТТРЮЛНЦ
Жалбата е подадена
против обжалваем акт на ДЛР и в законоустановения
срок – отказът е постановен на 04.09.2019 г., а жалбата е депозирана на 11.09.2019
г. Жалбата е депозирана от процесуално легитимирано лице – заявителя в производството
пред Агенцията по вписванията, поради което е допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна, предвид следното:
При подаване на
заявление за обявяване на подлежащи на обявяване акт, длъжностното лице дължи
проверката по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, а именно дали:
заявлението за исканото обявяване е подадено при спазване на предвидените за
това форма и ред; представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в
търговския регистър; заявлението изхожда от оправомощено
лице; към заявлението е приложен подлежащият на обявяване акт; подлежащият на
обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона.
В настоящия случай
документите, които доказват изпълнение на изискванията относно заявеното
обявяване на Декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч, по смисъла на чл. 62б от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за
водене, съхраняване и достъп до търговския регистър, са декларация по чл. 38,
ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството и подлежащата на обявяване декларация по
чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството, в която личните данни, освен
тези, които се изискват по закон, са заличени, както и други документи съгласно
изискванията на закона, които включват изрично пълномощно за представителство
пред Агенцията по вписванията, когато заявлението се подава от лице по чл. 15,
ал. 1, т. 4 ЗТРРЮЛНЦ и декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ.
Процесното заявление Г2 е
депозирано от търговеца чрез неговия законен представител и към него е
приложена Декларация от 05.02.2018 г., в която е декларирано, че през отчетната
2017 г. дружеството „А.Т.Г.“ ЕООД е осъществявало дейност, но приходите и/или
разходите за дейността са под 500 лева. Представена е и декларация по чл. 13,
ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ.
Съгласно чл. 38, ал. 1,
т. 1 ЗСч. всички
търговци по смисъла на Търговския
закон публикуват годишен финансов отчет чрез заявяване за вписване и
представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата
година. Съгласно чл. 38, ал. 9, т. 2, б. „а“ ЗСч. това правило не се прилага за
предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период. Последното
обстоятелство се декларира с декларация, която се публикува в срок до 31 март
на следващата година, като търговците следва да сторят това в търговския
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
В случая
дружеството „А.Т.Г.“ ЕООД е заявило за вписване в ТРРЮЛНЦ не декларация, че
не е извършвало дейност през 2017 г., а такава, че дейност е извършвана,
макар и с приходи/разход под 500 лева. Последната не подлежи на публикуване в
ТРРЮЛНЦ, поради което ДЛР правилно е постановило отказ да я обяви.
С оглед на изложеното обжалваният отказ се явява законосъобразен, а жалбата
срещу него като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното,
Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 20190911202756, депозирана от „А.Т.Г.“ ЕООД, ЕИК*********против
отказ на длъжностно лице по вписванията при Търговски регистър и регистър на
юридическите лица с нестопанска цел, Агенция по вписванията с рег. №
20180222114804/04.09.2019 г.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в едноседмичен срок от
връчването му на жалбоподателя.
СЪДИЯ: