РЕШЕНИЕ
Номер 260228 30.11 Година 2022 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен Съд, Търговско
отделение, ХVIIІ състав
На 22.11.2022 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Александър Стойчев
Секретар: Боряна
Козова
като разгледа докладваните от Съдията т. дело номер 442 по описа за 2020 година намери
за установено следното:
Искове с правно основание чл.79,
ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 232, ал.2 и чл.86 от ЗЗД.
Постъпила
е искова молба от „БЕ ПЕТ“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Куклен, ул. „Любен Каравелов“ № 1 против „СОРЕЛ ЦИМЕНТ
ТЕХНОЛОГИИ“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес и на управление гр. Пловдив,
ул. „Велико Търново“ № 61, за заплащане на сумата от
1.46 440 лева представляваща неизплатена
наемна цена за периода м. юли 2017 г. – м. ноември 2017 г. по следните фактури:
№4539/31.07.2017г.
на стойност 9000 лева, наем за м. юли; №4587/31.08.2017г. на стойност 9000
лева, наем за м. август; №4606/30.09.2017г. на стойност 9000 лева, наем за м.
септември; №4684/31.10.2017г. на стойност 9000 лева, наем за м. октомври и
№4730/30.11.2017 г. на стойност
9000 лева, наем за м. ноември, както и за заплащане на сумата от
2.12930,07 лева представляваща обезщетение
за забавено на изпълнение в размер на законната лихва за периода на забавата върху дължимите суми
за неплатени наеми, както следва:
върху сумата от 9000 лева по фактура
№4593/31.07.2017г.; 2585,00 лева за периода 16.09.2017 г.-15.07.2020 г., върху
сумата от 9000 лева по фактура №4587/31.08.2017 г.; 2510,00 лева, за периода
16.10.2017г.-15.07.2020г., върху сумата от 9000 лева по фактура № 4606/30.09.2017г.; 2432,50 лева за
периода 16.11.2017г.-15.07.2020г., върху сумата от 9000 лева, по фактура №
4684/31.10.2017 г.; 2357,50 лева, за периода 16.12.2017г.-15.07.2020г., върху
сумата от 9000 лева, по фактура № 4730/30.11.2017г.; 383.20 лева, за периода
01.12.2017г.-15.07.2020г., върху сумата от 9000 лева, по фактура №
4725/30.11.2017г.
3. 1440 лева по фактура № 4725/30.11.2017
г. за периода 01.01.2017 г.- 3010.2017 г. по сключен договор за счетоводно
обслужване.
Ищецът
твърди, че между страните е сключен договор за наем от 01.05.201 г. по повод,
на което на ответника е предадено за временно възмездно ползване следния имот,
а именно: склад за промишлени стоки в
УПИ 011268, в местност „К.“, землище, гр. К.с отдаваема площ: склад клетка
№1-732 кв.м., склад клетка № 4-501 кв.м. и офисна част РПЗ 310 кв.м. склад в гр. К., срещу дължима наемна ежемесечна
цена.
Също така
ищецът претендира и заплащането на
осъществено счетоводно обслужване на ответника за календарната 2017г. , което е възложено от
ответника на ищеца, чрез наето от
последния лице, които услуги са извършвани от специалист, ежемесечно, който
специалист е ангажиран от „БЕ ПЕТ“ ЕООД, посредством изготвяне на ежемесечни
счетоводни документи, като се претендира за заплащане сумата в размер на 1440
лева по фактура № 4725/30.11.2017 г. за периода 01.01.2017 г.- 3010.2017 г.
Ответникът
обаче, за процесния период, се твърди да не е заплатил наемните вноски, като
поради това се и търси да бъдат заплатени в настоящия процес, както и
обезщетение за забава по повод на
наличието на несвоемременно издължаване на сумите.
Ответникът
е оспорил изцяло предявените искове по подробни съображения изложени в отговора
на исковата молба.
Пловдивски Окръжен Съд, Търговско
отделение, 18 състав, като обсъди обстоятелствата по делото и представените
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:
По
делото е приложен процесния договор за наем, както в копие, така и в оригинал. По повод назначената СГЕ, която
съдът изцяло кредитира, се установява, че сделката е автентична, т.е. подписана
е от съконтрагентите. Ето защо и съдът намира, че чрез насрещни и покриващи се
волеизявления страните са се уговорили отдаването под наем от ищеца на
ответника на посочените в облигацията площи. Очевидно предметът на уговорката е
предаден за ползване от наемодателя на наемателя съобразно изложението на
разпитаните в с.з. на 21.09.21г. свидетели. Р.Ф., доведен свидетел от ищеца и Д.К.
свидетел на ответника безпротиворечиво посочват, че процесните площи са били
ползвани от ответника до май 2017г. Т.е. по делото очевидно безспорно се установява,
че за процесния период предметът на наемното правоотношение не е ползван от
страна на наемателя. Становищата на страните се разминават относно причините за
това правно и фактическо статукво.
Действително
по делото се установява, че процесните фактури относно дължимия наем за
процесния период са двустранно осчетоводени, както от ищеца, така и от
ответника, съобразно констатациите на в.л. Р. по назначената ССЕ, която съдът
изцяло кредитира. В общия случай последното би било факт с правно значение обосноваващ,
че услугата е била престирана. Константната съдебна практика се е обединила
около становището, че осчетоводяването на първичните счетоводни документи от
страната по сделката е факт обосноваващ извод, че стопанската операция е била
осъществена. В случая казусът обаче е с тази особеност, че на практика ищецът
твърди, че е водил счетоводството на ответника. Съдът не намира, че има
значение дало това е правено от страна на специално наето за целта лице или е
ползвана счетоводната услуга на счетоводителя на ищеца. Според съда няма пречка
за сключване на подобен договор независимо. Данни за неговото съществуване са
събраните по делото свидетелски показания на лицето Ф.Ч., като факти в тази
посока има и в показанията на свидетелката на ответника М.Т., която твърди, че
управителите на страните са сметнали да „водят съвместно, по някакъв начин,
счетоводство“. Поради това и очевидно е безспорно по делото, че счетоводното
обслужване на ответника е водено от ищеца, чрез наето от него лице. При това
положение съдът намира, че осчетоводяването на фактурите от наемателя не е факт
с правно значение, който може да бъде тълкуван в полза на ищеца. Т.е. това
фактическо и правно действие по отразяване на първичните счетоводни документи в
счетоводството на ползвателя на услугата е компрометирано от гледна точка
изводите, които могат да бъдат направени от това обстоятелство. При положение,
че счетоводните операции не са били под надзора на управителя на ответника
осчетоводяването на фактурите не може да се тълкува, като факт установяващ
настъпване на стопанската операция и задължение за заплащане на цената поради
това. Няма безспорни данни по делото, че ответникът е уведомяван за тези
фактури и същите са му били предоставяни по някакъв начин. Действително
първичните счетоводни документи са осчетоводени от ищеца, но по делото няма
данни обосноваващи категоричен извод, че счетоводството му е водено редовно,
съобразно липсата на изследване на този въпрос от вещото лице. Ето защо и не е
приложима разпоредбата на чл.182 от ГПК.
Въпреки
този извод съдът намира че искът за заплащане на наемната цена за процесния
период следва да бъде уважен. На първо място е установено по делото, че
предметът на правоотношението е предаден от ищеца на ответника и е ползван до
май 2017г. Няма никакви обективни данни по делото, че след това наемодателят е
възпрепятствал по някакъв начин ползването. Доведения от ответника свидетел К. в
крайна сметка посочва, че не е видял кой и защо е извадил машините на ответника
от склада, а само е видял, че те са отвън. Свидетеля на ищеца Ф. от своя страна
установява, че ответникът е напуснал по своя воля обекта. При обективната
фактическа обстановка обрисувана от свидетелите до май 2017 г. съдът намира, че
следва по делото да има несъмнени доказателства, че след тази дата наемодателят
е извършвал действия и бездействия осуетяващи ползването на вещта, като по този
начин не е изпълнявано задължението по чл. 228 от ЗЗД. Само при този случай не
би възникнало задължение за наемателя да плаща наемната цена. След като е
налице сключен между страните писмен договор за наем и предаване на вещта, за
да се приеме, че процесните наеми не са дължими следва ползването да е отнето
от наемодателя или сделката да е била прекратена. Нито единият, нито другият
факт с правно значение не са установени по делото. Ето защо и съдът намира, че
искът за заплащане на наемните вноски е основателен и доказан.
Възраженията
на ответника индивидуализирани в отговора на ИМ, при лежаща върху него
доказателсвена тежест, останаха недоказани. Този извод касае, както
възраженията относно съществуването на сделката, така и възраженията за нейната
недействителност. Не се установява липса на съгласие, а напротив, както и
остава недоказано твърдението за симулация съобразно събраните по делото
доказателства. Не се установява и нарушение на добрите нрави, с оглед
установената по делото от назначените две СТЕ еквивалентност на престациите по
договора. Превишението на наемната цена съобразно средния пазарен наем е
пренебрежимо малко, за да се приеме наличието на такъв тежък порок, като
нарушение на добрите нрави. Възраженията относно отношенията между двамата
управители са правно ирелевантни и не следва да се взимат под внимание.
Искът
по чл.86 от ЗЗД, като акцесорен, се е явява също основателен, а и доказан по
размер съобразно заключението на ССЕ. Същият извод касае и искът по договора за
престирана счетоводна услуга. Договорът е с цена, която обосновава извод, че
свидетелските показания са допустими. От последните се установява, че между
страните е имало сключен неформален договор за извършване на счетоводно
обслужване на ответника от ищеца на цена 120 лева месечно.
Ето защо и поради това ПОС
Р Е Ш
И
ОСЪЖДА „СОРЕЛ
ЦИМЕНТ ТЕХНОЛОГИИ“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес и на управление гр.
Пловдив, ул. „Велико Търново“ № 61 да
заплати на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 232, ал.2 и чл.86 от ЗЗД на
„БЕ ПЕТ“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Куклен, ул.
„Любен Каравелов“ № 1 сумата от 46 440 лева представляваща
неизплатена наемна цена за периода м. юли 2017 г. – м. ноември 2017 г. по следните фактури №4539/31.07.2017г. на
стойност 9000 лева, наем за м. юли; №4587/31.08.2017г. на стойност 9000 лева,
наем за м. август; №4606/30.09.2017г. на стойност 9000 лева, наем за м.
септември; №4684/31.10.2017г. на стойност 9000 лева, наем за м. октомври и
№4730/30.11.2017 г. на стойност
9000 лева, наем за м. ноември, издадени въз основа на сключен договор за наем
от 01.05.201 г. по повод, на което на ответника е предадено за временно
възмездно ползване следния имот, а именно:
склад за промишлени стоки в УПИ 011268, в местност „К.“, землище, гр. К.с
отдаваема площ: склад клетка №1-732 кв.м., склад клетка № 4-501 кв.м. и офисна
част РПЗ 310 кв.м. склад в гр. К., както
и да заплати сумата от 12930,07 лева представляваща
обезщетение за забавено на изпълнение в размер на законната лихва за периода на забавата върху дължимите суми
за неплатени наеми за процесните периоди върху всяка главница по отделните
фактури, както и да заплати сумата от 1440 лева по фактура № 4725/30.11.2017 г. за периода 01.01.2017 г.-
3010.2017 г. по сключен договор за счетоводно обслужване, ведно със законната
лихва върху главниците начиная от 17.07.2020г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК „СОРЕЛ ЦИМЕНТ ТЕХНОЛОГИИ“ ООД ЕИК ********* със
седалище и адрес и на управление гр. Пловдив, ул. „Велико Търново“ № 61 да
заплати на „БЕ ПЕТ“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Куклен,
ул. „Любен Каравелов“ № 1 сумата от 5633.18 лв. направени деловодни разноски.
Решението може да се обжалва
в двуседмичен срок от връчването му пред ПАС.
СЪДИЯ: