№ 3218
гр. София, 22.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря ЕПИ
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20221110203120 по описа за 2022
година
№
гр. София, 22.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито
заседание на деветнадесети април хиляди и двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар Е. Илиева като разгледа докладваното от съдията НАХД № 3120 по описа
за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Й. М. АНТ. срещу Наказателно постановление /НП/ № 20-
4332-008170 от 29.05.2020 г., издадено от началник група в отдел "Пътна полиция" към
СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 50 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от
ЗДвП и на основание чл. 175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 3000 лв. и административно наказание "лишаване от право да управлява
МПС" за срок 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т.2 от ЗДвП.
1
Жалбоподателят счита, че при издаване на НП са допуснати нарушения на
процесуалния и материалния закон, поради което иска наложените му наказания да бъдат
отменени.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез своя процесуален представител поддържа
жалбата по изложените в нея съображеня.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не
изразява становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е
винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е.
дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на
административно наказание.
На 12.05.2020 г. А.Д. – мл.автоконтрольор в ОПП-СДВР съставил срещу
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за извършени
на същата дата две нарушения на ЗДвП в присъствие на нарушителя и на един свидетел.
Нарушителят подписал съставения срещу него АУАН без възражения. В тридневния срок
по чл. 44, ал. 1 ЗАНН също не били депозирани възражения.
Въз основа на АУАН на 29.05.2020 г. Гергана Борисова – началник сектор в отдел
"Пътна полиция" към СДВР издала НП, предмет на проверка в настоящото производство.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са
издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от
ЗДвП, в предвидените от закона срокове за съставянето и издаването им – чл. 34 от ЗАНН.
Формата и съдържанието на АУАН и НП съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН, като са описани точно и ясно датата, мястото и обстоятелствата, при които е
извършено нарушението, а словесното описание съответства на дадената правна
квалификация. Използването на думата "дрифт" не означава, че правото на защита на
нарушителя е нарушено. Действително няма подобен термин в ЗДвП, но липсва и изискване
всеки израз да бъде законово дефиниран, като се касае за дума с общовалидно значение,
използвана в ежедневната реч, а и конкретното поведение на водача на МПС-то е описано
достатъчно и недвусмислено в АУАН и НП. С оглед на това настоящият съдебен състав
намира, че не са допуснати нарушения на процесуалния закон, които да са основание за
отмяна на НП.
По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон
фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
На 12.05.2020 г. около 17:50 ч. в гр. София жалбоподателят управлявал лек автомобил
„Мерцедес ЦДС 350ЦДИ“ с рег. № ххх по ул. „Баба“, с посока на движение от ул. „Светла“
към ул. „367" без поставен обезопасителен колан, при наличие на такова оборудване в
автомобила, като жалбоподателят не използвал пътя по предназначение, а поднасял
управляваното от него МПС, извършвал дрифт, завъртял лекия автомобил и навлязъл в
насрещното движение, с което и създавал предпоставки за ПТП. Той бил спрян за проверка
от служители на СДВР, при която било констатирано, че жалбоподателят е нарушил ЗДвП,
за което му бил съставен процесният АУАН.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на
обясненията на жалбоподателя, показанията на свидетелите А.Д. и А.Й. и приобщените по
реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този
закон имат доказателствена сила до доказване на противното. С оглед известните
противоречия в практиката във връзка с тази разпоредба следва да се посочи, че според
настоящия състав в случая не намира приложение т.7 на Постановление № 10/1973 г.
Административнонаказателните разпоредби на ЗДвП са специални спрямо разпоредбите на
ЗАНН (в частност чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 2 НПК), който съгласно чл. 189, ал.14 ЗДвП се
прилага субсидиарно замо за неуредените в ЗДвП въпроси. На второ място съгласно т. 7 от
въпросното Постановление АУАН не може да има презумптивната доказателствена сила,
тъй като липсва изрична разпоредба по този въпрос, каквато разпоредба обаче впоследствие
е приета именно с новелата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП.
Събраните в настоящото производство доказателства не оборват констатациите в
АУАН, напротив - разпитана в настоящото производство, св. Й. е категорична, че е
възприела непосредствено поведението на жалбоподателя на пътя, завъртането на лекия
автомобил, както и това, че водачът е без колан, като с оглед на изминалото време и
типичността на ситуацията свидетелят няма спомени за отделни детайли от случилото се, но
показанията й са достатъчно ясни и категорични относно основните обстоятелства,
подлежащи на доказване по делото. Съдът кредитира тези показания като логични и
непротиворечиви, като не се установяват обстоятелства, поради което свидетелят да е
предубеден или заинтересован.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят Й. М.
АНТ. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно
нарушение по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно въпросната разпоредба водачите и пътниците в моторни превозни средства
от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, са длъжни да използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани, като
изключение от това правило е предвидено в разпоредбата на ал. 2. За нарушаването на това
задължение от водача чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП предвижда наказание глоба от 50
лева.
По делото се установи, че жалбоподателят е управлявал автомобила без поставен
колан, с какъвто е бил оборудван автомобила. Не се твърди, нито се установява в
процесното МПС да са липсвали обезопасителни колани, както и водачът му да попада в
някоя от визираните в алинея 2 на същия текст изключения. С оглед на това съдът приема,
че жалбоподателят е извършил от обективна страна вмененото му нарушение, което е
достатъчно ясно описано и е правилно квалифицирано.
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е
извършено от жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл - жалбоподателят е съзнавал
задължението си да използва монтирания в автомобила предпазен колан, но въпреки това не
е изпълнил същото като е управлявал МПС без да си сложи колана и е искал това.
Наложеното на жалбоподателя административно наказание "глоба" е с фиксиран в
закона размер /50 лева/, поради което за съда е невъзможно да измени НП, като намали
същото.
За така констатираното нарушение не се установиха предпоставките за приложение на
чл. 28 от ЗАНН, тъй като същото разкрива типичната степен на обществена опасност за
нарушенията от този вид.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят Й. М.
АНТ. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно
нарушение по чл. 104, т.2 от ЗДвП.
Съгласно въпросната разпоредба на водача на моторно превозно средство е забранено
да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие
с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Следователно, всеки правоспособен
водач е длъжен да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, като спазва
3
предписанието на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, а именно да използва същите единствено с цел
превоз на хора и товари. Всички останали действия и маневри при управление на МПС
следва да бъдат извършвани извън тези пътища и на обособените за тази цел места.
За нарушаването на това задължение в санкционната разпоредба на чл. 175а, ал. 1 от
ЗДвП за водача е предвидено наказание лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв.
В закона не се съдържа легална дефиниция за "ползването на път за други цели, освен
за превоз на хора и товари", което съгласно трайната съдебна практика, предполага
запълването на бланкетния състав с конкретно съдържание според особеностите на всяка
хипотеза.
При описание на този вид нарушения в практиката се е наложила използваната в НП
дума "дрифт". Това понятие не е дефинирано в ЗДвП, но същото е навлязло в разговорния
език като техника на шофиране, при която водачът на МПС преднамерено го извежда извън
контрол чрез рязко подаване на газ и завъртане на волана, довеждайки до загуба
сцеплението на задните гуми, насочено към отклоняване на МПС от траекторията му на
движение чрез поднасяне и други подобни ефекти, които не биха могли да настъпят при
нормално управление на автомобила.
По делото се установи, че жалбоподателят е поднасял управлявания от него лек
автомобил, завъртал е МПС и е навлизал в насрещното движение, като не се твърдят или
установяват уважителни причини за това. Подобно целенасочено опасно шофиране в
никакъв случай не представлява използване на пътя в съответствие с основната цел за това -
за превоз на хора и товари. С оглед на това съдът приема, че жалбоподателят от обективна
страна е осъществил състава на вмененото му нарушение, което е достатъчно ясно описано
и е правилно квалифицирано.
От субективна страна, деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, тъй като
нарушителят е съзнавал общественоопасните последици от деянието си и е искал
настъпването им, а именно осъзнавал е, че предприема маневри, които не съответстват на
предназначението на пътя, по който се движи и е искал и целял именно това.
Наложените на жалбоподателя административни наказания "глоба" и „лишаване от
право да управлява МПС“ са предвидени кумулативно и са с фиксиран в закона размер и
продължителност, поради което за настоящата инстанция не съществува възможност да
измени НП в частта относно санкцията.
За така констатираното нарушение не се установиха предпоставките за приложение на
чл. 28 от ЗАНН, тъй като същото разкрива типичната степен на обществена опасност за
нарушенията от този вид. Използването на пътищата не по предназначение, чрез съзнателно
извеждане на МПС извън контрол, е поведение със значителна обществена опасност за
всички участници в движението, включително и за самия нарушител, поради което
обществените отношения, свързани с безопасността на движение по пътищата са засегнати в
степен, която оправдава прилагането на административна санкция.
С оглед на всичко гореизложено, настоящият състав приема, че НП е правилно и
законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 20-4332-008170 от 29.05.2020
г., издадено от началник група в отдел "Пътна полиция" към СДВР, с което на Й. М. АНТ.
на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 50 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175а,
ал.1, пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 3000 лв. и
административно наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок 12 месеца за
нарушение на чл. 104б, т.2 от ЗДвП..
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
София-град в 14 дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5