РЕШЕНИЕ
№ 357
гр. Враца, 09.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Магдалена Б. Младенова
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова Гражданско дело №
20231420100308 по описа за 2023 година
Предявени са за разглеждане два обективно кумулативно съединени иска с правно
основание по: 1/ чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240, ал. 1
ЗЗД, във вр. с чл. 9 ЗПК за сумата от 500,00 лв. – главница, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 29.08.2022 г., до окончателното
изплащане на вземането и 2/ чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 130,97
лв. – лихва за забава за периода от 19.09.2019 г. до 13.03.2020 г. и от 15.07.2020 г. до
19.08.2022 г.
Ищецът „Изи Финанс” ЕООД, e подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу П. Т. Г. за следните суми: 500,00 лв. – главница
по договор за предоставяне на кредит № *****/25.10.2017 г.; 130,97 лв. – лихва за забава за
периода от 19.09.2019 г. до 13.03.2020 г. и от 15.07.2020 г. до 19.08.2022 г.; законната лихва
върху главницата, считано от 29.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както
и разноски по делото в размер на 25,00 лв. – държавна такса и сумата от 100,00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
За сумите, претендирани със заявлението, е издадена Заповед № 1835 за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК на 07.10.2022 г., като на основание чл. 78, ал. 8 ГПК,
във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП, във вр. с чл. 26 НЗПП е определено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лв.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. След указание до ищеца, последният е предявил иск за
установяване на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
В исковата молба се твърди, че на 25.10.2017 г. ищецът като кредитодател сключил с
ответника по делото, в качеството му на кредитополучател, Договор за предоставяне на
кредит от разстояние № 187244. Договорът бил сключен чрез кредитен посредник –
„Кредитур“ ЕООД. Предходното наименование на „Кредитур“ ЕООД било „Си Пей БГ“
ЕООД. Поддържа се, че ответникът изразил съгласието си за сключване на договора чрез
1
поставяне на саморъчен подпис на него, като подписал и общите условия. Сочи се, че с това
били изпълнени изцяло законовите разпоредби за сключване на договор за кредит, като била
спазена писмената форма съгласно чл. 9 ЗПК, а самият договор имал всички реквизити по
чл. 11 ЗПК. Твърди се, че в хода на сключването на договора ответникът предоставил и
лична карта. Посочва се, че кредитополучателят сключил договора за предоставяне на
кредит от разстояние, а кредитодателят му изпратил съобщение по телефон, с което го
уведомил, че паричните средства са преведени по посочения от него начин. Процедурата
била извършена от ответника, в резултат на което на същия бил отпуснат кредит с главница
в размер на 500,00 лв. Съгласно чл. 2, ал. 2 от договора сумата била преведена на ответника
по посочен от него начин, а именно: на каса на „Изи Пей“ АД. Сочи се, че вземането за
главница в размер на 500,00 лв. било дължимо на 6 вноски, от които първите 5 в размер на
83,33 лв. и 6-та последна вноска в размер на 83,35 лв. за периода 24.11.2017 г. – 23.04.2018 г.
Поддържа се, че по кредита нямало погасени вноски. Сочи се, че цялото вземане за главница
било падежирало преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.
Твърди се, че на основание чл, 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД ответникът бил в забава от датата
на падежиране на целия кредит – 23.04.2018 г. Посочва се, че за периода от 23.04.2018 г. до
29.08.2019 г. лихвата за забава била погасена по давност, поради което за този период лихва
за забава не се претендира. Изтъква се, че претендираната законна лихва е с два периода, тъй
като съгласно чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., лихва за забава не тече в
периода 13.03.2020 г. – 15.07.2020 г. С оглед горното се претендира вземане за законна
лихва в размер на 130,97 лв. за периода 19.09.2019 г. до 13.03.2020г. и от 15.07.2020 г. до
19.08.2022 г.
Посочва се, че ищецът е направил опити за уреждане на отношенията между страните
по извънсъдебен ред, но ответникът не е погасил задълженията си. Иска се от съда да
признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите по издадената заповед за
изпълнение. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника.
С молба с вх. № 6075/17.05.2023 г. ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът намира, че искането следва да бъде уважено.
За да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника по делото, следва да
са налице предвидените в закона предпоставки.
На първо място, съгласно изискването на чл. 238, ал. 1 ГПК, ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба. На следващо място, не се яви и не изпрати
представител в първото заседание по делото, както и не е направил искане за разглеждането
му в негово отсъствие.
Освен това, налице е и изискването на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК – на ответника са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му
в съдебно заседание /Разпореждане № 745/24.02.2023 г. е връчено на ответника/.
Съдът намира, че е налице и условието по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – исковете са
вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените и приети по делото доказателства.
На основание чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество.
С оглед изхода на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените разноски по делото за исковото производство в размер на
175,00 лв. /75,00 лв. – държавна такса и 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение,
определено съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 25, ал. 1 от
НЗПП/, както и за заповедното производство в размер на 75,00 лв. /25,00 лв. – държавна
2
такса и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК
във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 26 от НЗПП/
При горните съображения и на основание горното и чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че П. Т. Г., ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес: гр. ****, ул. „****“ № **, вх. **, ет. **, ап. *** дължи на „Изи Финанс”
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, ж.к.
Иван Вазов, ул. „Балша” № 17, ап. 1, сумите, както следва:
- на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240,
ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 9 ЗПК сумата от 500,00 лв., представляваща главница по договор за
предоставяне на кредит № ******/25.10.2017 г., сключен между П. Т. Г. и „Изи Финанс”
ЕООД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 29.08.2022 г., до окончателното изплащане на вземането;
- на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 130,97 лв. –
лихва за забава за периода от 19.09.2019 г. до 13.03.2020 г. и от 15.07.2020 г. до 19.08.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П. Т. Г., ЕГН: ********** да заплати на
„Изи Финанс” ЕООД, ЕИК: *********, сумата от 175,00 лв., представляваща направени
разноски по гр. дело № 308/2023 г. по описа на Районен съд – Враца /държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение/, както и сумата от 75,00 лв., представляваща разноски по
ч. гр. д. № 2660/2022 г. по описа на Районен съд – Враца /държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение/.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
3