Мотиви по
НЧХД № 275/2020 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, изготвени на 07.07.2021 г.
Производството е наказателно от частен характер,
образувано по тъжба на Д.Н.П. с ЕГН **********,***
против Р.Н.А. с ЕГН ********** ***, за
това, че на 11.01.2020 г. около 19.30 часа, в гр. Нова Загора близо до
домът му, без да го е предизвикал по някакъв начин, пред много хора го нападнал
с ритници и удари с ръце, вследствие което му причинил нарявания по теменните и
тилните области на главата, болки в областта на гърба, кръста, дясната половина
на гръдния кош и в областта на десния бъбрек, охлузвания в областта на предната
повърхност на дясната колянна става, охлузвания в тази част на епидермиса на
кожата върху площ от около 3-4 см. Болки в тези области на коляното, болки в
областта на предната повърхност на дясната глезенна става и в областта на левия
долен крайник. В областта на предната повърхност на лявата колянна става. Тези
телесни увреждания били подробно описани в СМУ № 15 от 12.01.2020 г., което
прилага в заверен препис – престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК.
В същото производство е приет за съвместно разглеждане
предявеният граждански иск от същия тъжител срещу посочения по горе
подсъдим А., за сумата в размер на 3
000/три хиляди/ лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 11.01.2020
г. до окончателното и изплащане за причинените му болки, страдания и унижение
пред негови приятели.
В съдебно заседание тъжителят лично и чрез своя процесуален представител – адв. В. поддържа
обвинението, така както е предявено. Поддържа се в пълен размер и предявения
граждански иск. Иска се присъждане на разноските.
Подсъдимият не се признава за виновен и моли да бъде
оправдан.
Процесуалният му представител, адв. С. моли съда да постанови
присъда, с която да признае подсъдимия за невиновен, да го оправдае по
повдигнатото обвинение и отхвърли предявения граждански иск.
Районният съд, след като обсъди и прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.
301 от НПК, съобразно чл. 14 и 18 от НПК, от фактическа страна прие за
установено следното:
На 11.01.2020 г. тъжителя П., около 19.00 часа се
намирал в квартално магазинче в гр. Нова Загора близко до дома му, за да си
купи кафе. Там срещнал свои познати, свидетелките по делото Х.С., М.Д. и Х.Х.,
както и брата на подсъдимия С.А.. След около половин час, връщайки се отново
към магазинчето/откъдето между временно излязъл по работа/ забелязал тези свои
познати отново, от които разбрал, че отиват на гости в С.А.. Последният го
помолил да се върне до магазина и да купи някои неща, бира, кола, чипс и да
отиде в дома на С.. Изпълнил поръчката и
стигайки до дома на С.,тъжителят срещнал брат му, подсъдимия Р.А.. Последния го
попитал къде отива, на който въпрос, тъжителя отговорил, че брат му С. го е
поканил на гости в тяхната къща. Р. измърморил нещо от рода, че след десетина
минути ще се върне и ще ги „оправи“. Междувременно тъжителят паркирал личния си
автомобил до къщата, в която трябвало да влезе, намираща се на адрес: град Нова
Загора, ул. „Братя Богданови“ № 27. Въпреки заплахата тъжителя влязъл при
другите гости и след около десетина минути в къщата дошла майката на
подсъдимия, а по късно и баща му и самия подсъдим. Заплашително ги попитали
какво правят там и им наредили да се махат. Тъжителят бил сред излизащите и
тръгвайки в определена посока, забелязал, че подсъдимия тръгва след него и тъй
като бил заплашен по рано от него, помислил, че ще го настигне и нанесе удари,
това негово предположение се оправдало, тъй като подсъдимия го настигнал и му
нанесъл няколко удара. Ударите били нанесени с ръце и крака по цялото тяло на
тъжителя.
Съдът не можа да изясни причините поради които
подсъдимия е преустановил нанасянето на удари по тялото на тъжителя, но е факт,
че след няколко минути тъжителя заедно с другите свидетелки изброени по горе са
се срещнали в парка, намираш се в близост до къщата, където те били уведомени
от тъжителя, че подсъдимия му бил нанесъл побой. И трите свидетелки посочени по горе заявяват
в съдебно заседание, че са научили от тъжителя за нанесения му побой и не са
преки очевидци. Не е пряк очевидец и лицето К.С., за когото имаше сведения, че
е бил очевидец на случилото се, но
последния в съдебно заседание от 23.06.2021 г. заяви, че не е бил свидетел на
побой нанесен от подсъдимия на тъжителя на посочената дата.
В съдебно заседание бе разпитан бащата на подсъдимия,
който твърдеше, че нито той, нито неговия син са нанасяли каквито и да е удари
на когото и да било от гостите, намиращи се в тяхната къща в уречените ден и
час.
Съдът счита, че вяра на показанията на бащата на
подсъдимия Н.А. съда не може да даде с оглед на обстоятелството, че подсъдимия
е негов син и той е крайно заинтересован от изхода на делото. Съда дава вяра на
показанията на свидетелките С., Д. и Х., които въпреки, че не са очевидки,
дават сходни показания, непротиворечиви едно спрямо друго и кореспондиращи с
останалите доказателства по делото – СМУ, СМЕ. С оглед на това съдът счита, че
следва да приеме за установена гореописаната фактическа обстановка. Доказваща
авторството и вида на престъплението. За тъжителя последиците от нанесения
побой се изразяват в получени болки и страдания чрез получени болки в теменните
и тилните области на главата, болки в областта на гърба, кръста, дясната
половина на гръдния кош и в областта на десния бъбрек, охлузвания в областта на
предната повърхност на дясната колянна става и болки в тези области наколяното,
болки в областта на предната повърхност на дясната глезенна става и в областта
на левия долен крайник/СМУ,СМЕ/.
Съдът приема също с оглед гласните доказателства
събрани по делото, че единия от ударите в областта на тилната област, които
тъжителя е получил, не е нанесена от подсъдимия, а от неговия баща, но това не
изменя съществено фактическата обстановка.
С оглед горното, подсъдимия следва да се признае за
виновен за извършено престъпление по чл. 130 ал. 2 от НК, тъй като се установи,
че не е налице временно разстройство на здравето неопасно за живота, а са били
нанесени леки телесни увреждания на тъжителя изразяващи се единствено в болки и
страдания. Затова съдът приема, че на 11.01.2020 г. около 19.30 часа, в гр.
Нова Загора подсъдимия А. е причинил на тъжителя П. с ЕГН ********** *** лека
телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдания без
разстройство на здравето, чрез нанасяне на удари с ръце и крака, вследствие на
което му причинил нарявания по теменните и тилните области на главата, болки в
областта на гърба, кръста, дясната половина на гръдния кош и в областта на
десния бъбрек, охлузвания в областта на предната повърхност на дясната колянна
става, охлузвания в тази част на епидермиса на кожата върху площ от около 3-4
см., болки в областта на дясното коляно и в областта на предната повърхност на
дясната глезенна става и в областта на левия долен крайник и в областта на
предната повърхност на лявата колянна става, с което е осъществил състава на
чл. 130, ал. 2 от НК.
С оглед на горното следва да се оправдае подсъдимия и
признае за невинен по първоначално повдигнатото обвинение по чл.130,ал.1 от НК
тъй като не се установи тъжителят да е получил разстройство на
здравето,вследствие на получените удари,нанесени с ръце и крака от
подсъдимия.Категорични са доказателствата,че става въпрос за болки и страдания
без разстройство на здравето на тъжителя.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Подсъдимият е годен субект на осъщественото деяние,
защото е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
своите постъпки /не се събраха доказателства за противното/.
Осъщественото от подсъдимия деяние, разкрива обективните и субективни признаци на
предвиденото в закона престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, доколкото се
установи нанасянето на удари от подсъдимия на тъжителя. Това е така, защото
неговата обществена опасност е явно значителна/не може да става дума за
малозначителност/. Поначало, за да бъде признат подсъдимия за виновен,
респективно, за да съставлява едно деяние престъпление, не е достатъчно то само
формално да осъществява субективните и обективни признаци на съответния състав.
Необходимо е деянието да е в достатъчна степен общественоопасно, да накърнява
сериозно обществените отношения, които са предмет на наказателно правна защита.
Предвид на всички гореизложени обстоятелства, съдът
призна подсъдимия Р.Н.А. за виновен, като
на основание чл. 78а от НК, го освободи от наказателна отговорност и му наложи
административно наказание „глоба“ в размер на 1000.00/хиляда/ лева.Приложението
на чл.78а от НК е обусловено от наличието на
положителните предпоставки визирани в същата разпоредба.1.Подс.А. не е
осъждан и не освобождаван по реда на гл.8 от НК до настоящия момент.2.От
деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди,чието овъзмездяване е
необходимо.3.Подсъдимият ще се поправи и превъзпита чрез налагане на
административно наказание.
От друга страна съдът определи размера на това
наказание съобразявайки се с доходите и имотното положение на подсъдимия.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК:
Следва, подсъдимия Р.Н.А. със снета по делото
самоличност да бъде осъден да заплати на Д.Н.П. със снета по делото самоличност
обезщетение за нанесени неимуществени вреди в размер на 800.00/осемстотин/
лева, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на
увреждането – 11.01.2020 г. , до окончателното изплащане, като отхвърли иска в
останалата му част, до сумата 3000.00/три хиляди/лева, като неоснователен и
недоказан.Тук съдът взе пред вид нанесените телесни увреждания,но от друга страна
и степента на тези увреждания.Доказателствата са категорични,че не става въпрос
за разстройство на здравето в какъвто и да е аспект.В случая се касае за
причинени и съответно получени болки и страдания.Имайки ги пред вид съдът
прецени,прилагайки принципа на чл.52 от ЗЗД и съдебната практика,че
горепосочения размер на обезщетение е справедлив и замести причинените
неимуществени вреди.
Следва, подсъдимия Р.Н.А. със снета по горе
самоличност да бъде осъден да заплати 50.00/петдесет/лева държавна такса върху
уважения граждански иск в полза на бюджета по сметка на Районен съд – Нова
Загора, като отхвърли предявения иск от П. против а. иск за нанесени
имуществени вреди в размер на 65.00/шестдесет и пет/ лева, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 11.01.2020 година, като неоснователен и недока.
Следва подсъдимия Р.Н.А. с посочена по горе самоличност да бъде осъден
да заплати на тъжителя Д.Н.П., разноски в размер на 382.25/триста осемдесет и два
лева и двадесет и пет стотинки/ лева,
съразмерно с уважената част.
Следва, тъжителя Д.Н.П. с посочена по горе самоличност
да бъде осъден да заплати на Р.Н.А. направените от него разноски в размер на
250.00/двеста и петдесет/ лева съобразно с отхвърлената част.
Относно предявения иск за нанесени имуществени вреди в
размер на 65 лева,ведно със законната лихва,считано от датата на увреждането
съдът счита,че същия е неоснователен и недоказан тъй като по същия не се
събраха никакви гласни или писмени доказателства.Твърденията на ищеца останаха
голословни.
Водим от тези мотиви, съдът постанови присъдата си и решението
по гражданския иск.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: