РЕШЕНИЕ
№ 136
гр. Благоевград, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20241210200546 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН .
Образувано е по жалба на „Касапска и син”ЕООД, с ЕИК207184149, със седалище
и адрес на управление гр.Б*********, ул.”Ш******, ********* представлявано от И. Г.–
управител, подадена чрез адв.П. Н. със съдебен адрес гр.Б*********, ул.“П******* против
Наказателно постановление № 01-2400037 от 18.03.2024 година на Директор на Дирекция
"Инспекция по труда" Благоевград, с което за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ и на
основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ на дружеството-
жалбоподател е наложена "имуществена санкция" в размер на 2000. 00 лева.
С жалбата се твърди, че издаденото НП е незаконосъобразно, издадено в
нарушение на материалноправните и процесуалноправните норми. Оспорва се извършване
на нарушение. Иска се от съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното
Наказателно постановление.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призовани се
представлява от адв.Н., който подържа жалбата, по същество излага доводи за
незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление и моли за неговата отмяна.
Претендира разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от
процесуален представител, който оспорва жалбата, по същество не изразява становище.
Районна прокуратура -Благоевград, редовно и своевременно призовани, не
ангажират свой представител по делото и становище по жалбата.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото
доказателствен материал и закона, установи следното:
1
На 05.01.2024 г. около 11.40 часа била извършена проверка по работни места,
относно спазване разпоредбите на трудовото законодателство от св.А. и Х., двете
инспектори към Д "ИТ" – Благоевград в обект обект - Заведение за хранене „L******",
находящ се в гр.Б****, ул. „Т******; експлоатиран от „КАСАПСКА И СИН" ЕООД. В хода
на проверката е констатирано, че „„КАСАПСКА И СИН" ЕООД в качеството му на
"работодател" е допуснал на 05.01.2024 г. лицето Н. Ц., да извършва трудова дейност в
обекта на проверка на длъжност "******" без да му е предоставен екземпляр от сключен в
писмена форма трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.
62, ал. 3 от КТ, заверено в ТД на съответната НАП. След приключване проверката по
работни места дружеството жалбоподател е призовано по реда на чл. 45 от АПК за
извършване на проверка по документи в ДИТ – Благоевград с призовка от 05.01.2025 г. При
проверката по документи в ДИТ – Благоевград. се е явил управителя на дружеството, който е
представил част от изисканата с призовка вътрешно-фирмена документация на
предприятието. Представен е трудов договор, сключен с Ц., който видно от приложената
към него справка от ТД на НАП е регистриран на 06.01.2024 г. 11.27 часа. Във връзка с
установеното бил съставен АУАН№01-2400037, в който констатациите от проверката били
квалифицирани като нарушение на чл.63, ал.2 от КТ. Актът бил предявен и връчен на
управителя лично срещу подпис, като към момента не били направени възражения. Такива
не постъпили и в законоустановения срок.
Въз основа на този акт на 18.03.2024 година, Директорът на Дирекция "Инспекция
по труда" – Благоевград е издал атакуваното Наказателно постановление № 01-2200037, с
което за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ и на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във връзка с чл.
414, ал. 3 от КТ на дружеството-жалбоподател е наложена "имуществена санкция" в размер
на 2000. 00 лева.
Наказателното постановление е връчено срещу подпис на 22.03.2024 година на
управителя, като в законоустановения срок е постъпила и разглежданата в настоящото
производство жалба.
По делото е разпитан свидетелят А. – актосъставител, от показанията, на която се
установява, че е извършена проверка на дружеството жалбоподател. Свидетелят чрез
показанията си установява, какво е проверено и какво е установено, както и действията по
ангажиране на отговорност. Тези показания се подкрепят от установеното чрез разпита на
св. Х., която е присъствала на проверката, както и от приложения по делото протокол, в
който са обективирани констатациите на контролните органи, както и техните указания.
Посредством показанията на тези свидетели се установява процедурата по съставяне на
АУАН.
Показанията на тези свидетели съдът кредитира, като последователни, логични и
кореспондиращи с останалия доказателствен материал.
В кориците на делото се съдържа и писмена декларация от Ц., в която същия
удостоверява извършване на трудова дейност към този момент при определено работно
място, длъжност, работно време и трудово възнаграждение., като е отразила начална дата, от
2
която е започнал да предоставя работната си сила на търговеца.
В хода на съдебното производство по искане на защитата е допусната и разпитана
св. Ц.а, счетоводител на дружеството, от показанията, на която се установява
вътрешнофирмената организация по назначаване на служители. От показанията на тази
свидетелка се установява и че към датата на изпращане на уведомление за Ц. системата на
НАП не е обработвала данни, което се потвърждава и постъпилата информация от НАП в
тази насока /Писмо л.64/. Съдът кредитира и тези показания, доколкото кореспондират с
останалите доказателства.
Съдът прие изложената фактическа обстановка въз основа показанията на разпитаните по
делото свидетели, в кредитираната част, както и събраните писмени доказателства, които са
безспорни по отношение подлежащите на установяване факти.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното.
Жалбата е подадена от легитимирано лице в 14-дневен срок от връчване на
наказателното постановление, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената за това процедура и
от компетентен орган, за което по делото са представени безспорни доказателства. Както в
акта, така и в НП е отразено, че административнонаказателното производство е започнало
със съставяне на акт за установяване на административно нарушение. В АУАН и НП
подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи нарушителя елементи,
съгласно ТЗ- име и фирма на търговеца, неговото седалище и адрес на управление и
представляващото го физическо лице. Наличието на тези елементи са достатъчни, за да се
приемат за спазени строго формалните изискването, като се съобрази, че в казуса се касае за
констатирано административно нарушение, осъществено от ЕООД. В конкретния случай
АУАН е съставен от св. А., на длъжност " инспектор" в Д "ИТ" - Благоевград, която се явява
материално компетентна за това и дава пълно описание на нарушението и обстоятелствата,
при които същото е извършено. В тази насока са и показанията на свидетеля Х., която е
участвала при извършване на проверката и констатиране на нарушението. Издадения в
съответствие с процесуалните норми акт е редовен и като такъв се явява правно основание
за издаване на обжалваното НП. Съдът счита, че не са налице формални предпоставки за
отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
опорочаване на производството, поради което неоснователни се явяват възраженията в тази
насока. При съставянето на АУАН нарушението е описано с всички негови съставомерни
признаци, като са посочени времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено
нарушението, като са посочени и доказателства, които го установяват. Съответна на
фактическото описание на нарушението е и посочената в АУАН и НП правна квалификация.
Ето защо съдът приема, че на жалбоподателя точно и ясно е разяснено от фактическа и
3
правна страна кога, къде и какво административно нарушение е извършено и не са
допуснати нарушения на чл. 42, т. 3 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. С оглед на изложеното,
неоснователно се явява твърдението за допуснати в производството по реализиране
отговорността на дружеството нарушения, които да са съществени и да предпоставят
отмяната на санкционния акт на това основание.
Районният съд намира наказателно постановление, предмет на настоящия съдебен
контрол и за материалнозаконосъобразно.
С оглед установеното по делото от фактическа страна съдът намира за безспорно
установено извършването от жалбоподателя на вмененото му нарушение по чл.63, ал.2 от
КТ. Посочената трудовоправна разпоредба е императивна, като предвижда, че работодателят
няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му бъде предоставен
екземпляр от сключен трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомление. По
делото не е спорно, че лицето Ц. е бил допуснат до работа на 05.01.2024 г. от дружеството
жалбоподател, без да му е предоставен екземпляр от писмен трудов договор и без копие от
уведомлението, заверено от ТД на НАП, това се установява, както чрез показанията на
разпитаните по делото свидетели, така и от приложената по делото декларация, в която Ц. е
посочил, че работи с регламентирано работно време, възнаграждение. От друга страна,
видно от представената справка за приети и отхвърлени уведомления е видно, че договора е
регистриран на 06.01.2024 г. в 11.27 часа, т. е. след часа на проверката. Именно последното
обстоятелство обуславя извода, че към момента на осъществената проверка по работни
места на 05.01.2024 г. около 11.40 ч. е работил в обекта на търговеца без да му е бил връчен
подписан от двете страни трудов договор и уведомление, удостоверяващо вписването му в
ТД на НАП – Благоевград.. С оглед на това, като е допуснал работника до работа, без да му е
предоставен екземпляр от договор между страните по трудовото правоотношение и
уведомление, търговеца-жалбоподател е осъществил състава на вмененото му
административно нарушение, правилно квалифицирано като такова по чл. 63, ал. 2 от КТ.
Действително от писмо от НАП се установява, че уведомление е подадено на 04.01.2024г.,
но е обработено на 06.01.2024г., поради конфигуриране на информационна система, но в
случая жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ. Посочената
разпоредба задължава работодателят да предостави на работника преди постъпването му на
работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от ТД на НАП. Нарушението е извършено със
самото допускане до работа на служителя и от дружеството като работодател, поради което
и обстоятелството, че уведомлението не е регистрирано не по вина на жалбоподателя не
изключва отговорност, доколкото посредством показанията на разпитаните свидетели и
попълнената от Ц. декларация се установява по безспорен начин, че към датата на
проверката Ц. е престирал труд в обекта без да му е представен ТД и уведомление. В тази
насока възраженията за неправилно приложение на материалния закон са неоснователни. В
казуса безусловно дружеството - жалбоподател, в качеството му на търговец по Търговския
закон извършва стопанска дейност и по смисъла на параграф 1 от ДР на КТ има качеството и
4
на „работодател“ по отношение на работещите във въпросният обект. По изложените
съображения, съдът намира за доказано по безспорен начин, осъществяване от страна на
търговеца-жалбоподател на фактическия състав на разглежданото административно
нарушение, което обуславя установяването му от обективна страна. В този смисъл Решение
№ 430 от 23.03.2017 г. на Административен съд Благоевград, постановено по к. н. а. х. д №
73/2017 г. и Решение №1686/12.10.2021 по кнахд№ 323/2021г. по описа на Административен
съд Благоевград
Доколкото в случая се касае за нарушение извършено от ЕООД., чиято отговорност
по аргумента на чл.83 от ЗАНН е невиновна, а обективна такава деянието не следва да се
изследва от субективна страна.
След като правилно е квалифицирал процесното нарушение, на основание 414, ал.
3 от КТ, административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е определил по
вид наложеното на дружеството-жалбоподател наказание „имуществена санкция” Съгласно
посочения законов текст, работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал.
1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до
15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко
отделно нарушение. Разпоредбата на чл.27 от ЗАНН задължава наказващия орган при
индивидуализиране на наказанието за всеки конкретен случай съобразявайки рамките,
определени от законодателя да прецени тежестта на нарушението, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и
имотното състояние на нарушителя. В конкретния случай не се събраха доказателства
нарушението да е повторно, както и дружеството да е санкционирано за други нарушения
на КТ, поради което съдът намира, че така съставеното наказателно постановление следва да
бъде изменено в санкционната част, като определената имуществена санкция в размер на
2000лв. следва да бъде намалена на 1500 лв., като във връзка с посоченото, че по време на
проверката са констатирани други нарушения следва да бъде посочено, че тази констатация
не може да бъде отчетена, като отегчаващо обстоятелство, доколкото липсват доказателства
за ангажиране на отговорност, за да се приеме, че лицето и друг път е нарушавало трудовото
законодателство.
За пълнота следва да бъде посочено, че случаят не е маловажен. Специалният
състав на маловажно административно нарушение по чл. 415в, ал. 1 от КТ изключва
приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН, според която за маловажни случаи
на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще
му бъде наложено административно наказание. За да е налице маловажност по смисъла
на чл. 415в, ал. 1 от КТ, следва да са налице две кумулативно предвидени предпоставки: 1.
Нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда на КТ и 2. От него да
не са настъпили вредни последици за работника или служителя. Освен това за разлика от
маловажните нарушения по чл. 28 ЗАНН, чл. 415в, ал. 1 от КТ не допуска освобождаване от
административнонаказателна отговорност, а предвижда налагане на административно
5
наказание - имуществена санкция, но в многократно по-нисък размер. Същевременно в
нормата на чл. 415в, ал. 2 от КТ изрично е посочено, че не са маловажни нарушенията на чл.
61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 от КТ, т. е. за тези нарушения, вкл. и процесното
такова – по чл. 63, ал. 2 от КТ, привилегированият състав на чл. 415в, ал. 1 от КТ въобще не
е приложим, дори и да са налице визираните в него условия, т. е. същите не могат да се
квалифицират като маловажни нарушения по смисъла на цитираната разпоредба. В този
смисъл макар и по делото да има доказателства, че уведомлението по чл. 65, ал. 5 от КТ е
подадено до ТД на НАП на предния ден и липсват вредни последици, то не може да се
приеме, че осъщественото административно нарушение е маловажно именно поради
действието на чл. 415в, ал. 2 от КТ., а с оглед приложимостта на специалната норма по КТ,
то е неприложима общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че дружеството-жалбоподател, в качеството на
работодател е извършил вмененото му нарушение и правилно е ангажирана отговорността
му, а атакуваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно, като същото
следва да бъде изменено единствено в частта относно размера на наложената имуществена
санкция.
При този изход на делото право на разноски възниква и за двете страни с оглед
размера на наложената имуществена санкция и изменението му от настоящата съдебна
инстанция.
Процесуалният представител на наказващия орган не прави искане за такова и съдът
не дължи произнасяне.
По отношение направеното искане за присъждане на адвокатско възнаграждение,
съдът намира следното.Жалбоподателят претендира заплащането на разноски в размер на
500 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
С оглед размера на санкцията след изменението от настоящия съдебен състав, на
дружеството жалбоподател следва да бъдат присъдени 125лв, който размер е определен
съобразно уважената част по правилото на чл.78, ал.1 ГПК, към която разпоредба препраща
чл.144 АПК.
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в тежест на
ДИТ Благоевград, което е юридическото лице,, в чиято структура е включен
административният орган – издател на оспореното наказателно постановление.
Мотивиран от горното, и на основание чл. 63, ал.2 от ЗАНН, Благоевградски
районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 01-2400037 от 18.03.2024 година на
Директор на Дирекция "Инспекция по труда" Благоевград, с което за нарушение на чл. 63,
ал. 2 от КТ и на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ на „Касапска
6
и син”ЕООД, с ЕИК207184149, със седалище и адрес на управление гр.Б********,
ул.”Ш*******, представлявано от И. Г. –управител е наложена "имуществена санкция" в
размер на 2000. 00 лева., като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция
на 1500 (хиляда и петстотин лева) лева.
ОСЪЖДА Дирекция Инспекция по труда“ да заплати на „Касапска и син”ЕООД, с
ЕИК207184149, със седалище и адрес на управление гр.Б******, ул.”Ш*******,
представлявано от И. Г.–управител сума в размер 150 лева, представляваща направени в
хода на съдебното производство разноски за адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – Благоевград в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7