№ 162
гр. Дупница, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, I-ВИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ели Г. Скоклева
при участието на секретаря Ива Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Ели Г. Скоклева Административно
наказателно дело № 20211510201082 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Д. В. Б., чрез адвокат Д.Т. обжалва наказателно постановление /НП/ №
20-0348-000685 о/ 17.11.2020 г., издадено от началник РУ към ОДМВР
Кюстендил, РУ Дупница, с което на жалбоподателя , на осн.чл. 182, ал. 1, т. 6
от ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба” в размер на 700
лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Правят се оплаквания за незаконосъобразност на наказателното
постановление,като се излагат доводи,че е издадено в нарушение на
процесуалните и материалноправните норми и се иска неговата отмяна.
Претендира присъждане на сторените деловодни разноски .
Административно наказващия орган не изразява становище по жалбата.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени
и гласни доказателства,прие за установено следното:
На 11.02.2020 г. около 15:53 часа, жалбоподателят Б. управлявал товарен
автомобил ,,Дачия докер” с рег. № РА6219ВХ по ул. ,,Самоковско шосе” в гр.
1
Дупница в посока гр. Самоков със скорост от 103 км/ч, измерена скорост 106
км/ч при разрешена такава за населено място 50 км/ч. Нарушението е
заснето с АТСС TFR1-M, с радар TR4D № 563 и изготвен клип №5565
TFR1-M, № 563. Съставен е протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система на 11.02.2020 г. Видно от протокола,
мястото за контрол е гр. Дупница, ул. ,,Самоковско шосе”, където е действало
общо ограничение на скоростта 50 км/ч.
На 17.06.2020 г. жалбоподателят е представил декларация по чл. 188
ЗДвП, с която декларирал, че на 11.02.2020 г. около 15:53 ч. лично той е
управлявал автомобила.
На 10.07.2020 г., на жалбоподателя е бил съставен АУАН за нарушение
по чл.21,ал.1 ЗДвП. При предявяването му, последният направил възражение,
че често пътува за Благоевград и знакът не се вижда от непочистена
растителност.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното наказателно
постановление, с което на Б. са наложени посочените по-горе
административни наказания.
Съдът прие за установена горната фактическа обстановка въз основа на
събраните по делото гласни , писмени и веществени доказателства.Същите
не съдържат противоречия и в своята съвкупност установяват
последователно и непротиворечиво фактите по делото.
С оглед на така установеното, съдът счете,че жалбата е допустима.
Същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН, от надлежна страна, а по
същество е неоснователна и съдът потвърди наказателното
постановление,по следните съображения:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, въз
основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно заповед
№ 8121з-565/14.05.2018г., издадена от министъра на вътрешните
работи.АУАН съдържа всички реквизити, визирани в чл.4 ЗАНН, а НП е
издадено в съответствие с разпоредбите на чл.57 ЗАНН.
АУАН е съставен, а НП е издадено при спазване на дваностните срокове
по чл.34 ЗАНН. Жалбоподателят е установен като нарушител от датата на
подаване на декларацията, в която сочи,че той е управлявал автомобила на
2
дата на извършване на нарушението-10.06.2020г. и от която, започва да тече
тримесечния срок за съставяне на АУАН.Действително, по отношение
собственика на автомобила, този срок тече от датата на извършване на
нарушението, доколкото същия може да бъде установен от АНО от
собствения му регистър, но в случая се касае за лице, различно от
собственика, което лично е заявило,че е управлявало автомобила, а не е
посочено като такова от собственика, поради което давностия срок по
отношение на него, тече от установяването му.
Неоснователни са възраженията за допуснати нарушения на
процесуалните правила.Местоизвършването на нарушението е
конкретизирано, като е посочено населеното място и улицата, на която е
извършено.Описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено,макар и лаконично, обосновават всички признаци на състава по
чл.182,ал.1,т.6 ЗДвП.
От събраните по делото доказателства се установи,че жалбоподателя,
като водач на МПС, е управлявал лек автомобил със скорост от 103км./ч в
населено място, надвишавайки с над 50км/ч разрешената скорост на движение
за населено място, визирани в чл.21,ал.1 ЗДвП, с което е осъществил състава
на нарушението по чл.182,ал.1,т.6 ЗДвП и законосъобразно наказващия орган
е наложил предвидените в този текст кумулативни наказания.
Неоснователно е възражението за недоказаност на нарушението. Както
бе посочено по-горе, скоростта на движение е установена с техническо
средство от ободрен тип, преминало последваща проверка за техническа
годност. Към преписката е приложено ВДС-разпечатка от системата със
снимков материал ,заверен от АНО, удостоверяващ времето, географските
координати на мястото и скоростта на движение на автомобила,както и
протокол, съдържащ всички реквизити.Обстоятелството,че разпечатката със
снимков материал е заверена при настоящото разглеждане на делото, както и
е представен меродавния за установяване на нарушението протокол, по
никакъв начин не опровергават съдържанието им и обстоятелствата, които
установяват. В тази връзка, следва да се отбележи,че
административнонаказателното производство е проведено по общия
административен ред, а не по специалния такъв, касаещ издаването на
ел.фиш, което в по-гарантира защитата на нарушителя в по-голяма степен.
3
Жалбоподателят се е възползвал от това, при предявяване на АУАН, като
посоченото от него обаче,че знака/ макар,че се касае за превишаване
скоростта на движение в населено място, а ни ограничение, въведен с пътен
знак/ не се вижда от непочистена растителност,не оспорва констатациите в
АУАН.
Писмените доказателства установиха,че жалбоподателя е субект на
горното нарушение, управлявайки автомобила на датата на установяване на
нарушението,със скорост, надвишаваща с над 50 км/ч разрешената такава за
населено място.В тази връзка, възражението,че не е установен субекта на
нарушението, тъй като декларацията по чл.188 ЗДвП не е подадена от
собственика на автомобила, както и становището на касационния съд, да се
установи евентуално връзката между дружеството-собственик на автомобила
и жалбоподателя, са безпредметни. Субекта на нарушението е установен с
декларация, подадена от самия него и същата не е оспорена. Макар е да не е
предвидено като изрична хипотеза в чл.188 ЗДвП,липсва законова пречка
водач на МПС да удостовери кога, къде и какъв автомобил е управлявал,без
значение има ли връзка със собственика на последния.
При определяне вида и размера на наказанията, наказващия орган е
съобразил материалния закон и е наложил такива, в съответствие с
чл.182,ал.1,т.6 ЗДвП.
Не са налице и предпоставките на чл.28 ЗАНН, предвид,че настоящия
случай не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен. Обществените
отношения, гарантиращи спокойното и безопасно придвижване по пътната
мрежа, отворена за обществено ползване се от особено значение и тяхното
стриктно спазване следва да бъде приоритет на всеки водач, който следва да
съзнава опасността, която може да възникне за него самия, за пасажерите в
неговия автомобил и за всички други участници в движението, без въобще да
се споменава отчетените параметри на превишението на допустимата скорост.
Установеното превишаване на скоростта накърнява именно тези отношения,
като нито деянието му, нито личността на нарушителя се характеризират с по-
ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на същото
нарушение.
С оглед изложеното, прие,че наказателното постановление е
законосъобразно и следва да го потвърди.
4
АНО не е претендирал разноски и такива не следва да се присъждат.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0348-000685 от
17.11.2020 г., издадено от Началник РУ към ОДМВР Кюстендил, РУ
Дупница, с което на Д. В. Б., ЕГН ********** с адрес: гр. ******* на
основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, са наложени
административни наказания „глоба” в размер на 700.00 лв. и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца за нарушение на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд –
Кюстендил с касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда
на Глава XII от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5